Питър Хайду: Липсата на пари не е основната пречка за предприемачите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Питър Хайду: Липсата на пари не е основната пречка за предприемачите

Питър Хайду: "Зад сериозните държавни реформи трябва да стоят предприемачи"

Питър Хайду: Липсата на пари не е основната пречка за предприемачите

Основателят на Института за предприемачи на Cisco пред "Капитал"

Юлиян Арнаудов
6154 прочитания

Питър Хайду: "Зад сериозните държавни реформи трябва да стоят предприемачи"

© Cisco


Профил

Питър Хайду развива концепцията и създава Института за предприемачи на Cisco. В момента заема поста генерален директор на Cisco за Югоизточна Европа. Наполовина българин, той има завършена магистратура във филиала на Калифорнийския университет в Беркели. Допълнително в Cisco той отговаря и за венчър фонда 3TS.

Как предприемачите могат да се използват като оръжие за подобряване на конкурентоспособността на една държава, като България например?

Конкурентоспособността и технологията вървят ръка за ръка. Голяма част от брутния вътрешен продукт и заетостта на една държава се формира от малките и средни предприятия. За да се подобри конкурентоспособността на дадена страна, малкият и средният бизнес трябва да използват активно нови технологии. Те се нуждаят както от най-високо ниво на знание, така и от предприемачески умения. Защото България например е малка държава с отворена икономика, която зависи основно от вноса и износа, всички предприемачи в повечето случаи са част от една голяма и навързана световна верига. Това означава, че те трябва да общуват с едни от най-големите международни корпорации. Затова е нужна висока подготовка и отлични познания за най-модерните технологии. Ако тези неща са налични,  това неминуемо ще окаже влияние върху конкурентоспособността и развитието на икономиката на страната.

Липсата на средства ли е основната спирачка за младите предприемачи?

В момента в България има много варианти за финансиране по линия на Европейския съюз. Но нито в ЕС, нито в САЩ или където и да било по света липсата на средства не е основната или единствена пречка за младите предприемачи. Живял съм в Силициевата долина и ако имаш добра идея, на следващия ден ще се появят поне трима души, които са готови да инвестират в нея. Никога парите не са основната пречка.

Мисленето тук, в Източна Европа и България, е насочено към това как предприемачите да намерят средства. Реализирането на един проект обаче представлява един триъгълник – единият ъгъл са парите, другият е екипът и третият е бизнес планът. В най-честия случай основната причина за проблеми при осъществяването на дадена идея е екипът. Дори силен фактор като бизнес планът рядко се явява толкова силна пречка.

Екипът трябва да се състои от надеждни хора, които да знаят как да изкарат продукта или услугата на пазара. Те трябва да имат правилната стратегия и да я осъществят добре. Ако попитате някой рисков инвеститор, той ще ви отговори, че винаги първо оценява екипа, който е застанал зад идеята. Точно заради това развитието на човешкия потенциал и междуличностните отношения трябва да бъде сред основните приоритети на страни като България, за да може да се компенсира липсата на ресурси.

Образованието и практичните познания са важна част и те продължават през целия живот. Те не могат да спрат само до ниво университет, защото светът се променя толкова бързо и докато вие сте завършили, за пет години част от знанието, което сте получили, вече е остаряло.

Как България може да спре т.нар. изтичане на мозъци?

Мисля, че това е нормално явление при достигане на определена фаза на развитие на дадена страна. В него има положителен и отрицателен ефект.

Негативният сценарий е, ако те никога не се завърнат. Имам бивши съученици българи в САЩ, които не се връщат в България и работят на доста престижни места, като Goldman Sachs например. Но ако предоставите правилната обстановка, насока на развитие и добри възможности, тогава някои от тях ще си дойдат обратно. Когато това стане, ще бъдете късметлии, че те са били в чужбина за известно време, защото просто ще донесат със себе си нови познания.

Подобна е и моята лична история. Можех да остана да живея в Калифорния, което е едно много приятно място. Причината да се върна в Източна Европа е, че според мен бъдещето развитие на икономиката де факто ще се случва на изток, на т.нар. развиващи се пазари. Все още регионът е част от тях и мисля, че тук има по-високи нива на икономически растеж от западните държави. Моето предимство е, че получих добро образование в САЩ и работя за голяма американска компания. Но най-големият ми коз е, че разбирам този регион и мога да помогна за навлизането на американските компании тук. Мисля, че подобно нещо може да се случи и с други хора, ако на тях им се предоставят правилните възможности.

Трябва ли вече изградени компании да насърчават предприемаческия дух сред своите служители?

В повечето случаи това е доста голям въпрос. В Института за предприемачи обръщаме внимание именно на това, защото не работим само със стартиращи компании. Имаме курсове как да се засилят иновациите в големи и изградени организации чрез предприемачество, както и как то може да се използва в публичния сектор.

Основният предразсъдък е, че предприемачеството може да се осъществи само в частния сектор. Това не е вярно. Правителството трябва да може да въвежда нови неща. Защото най-много услуги се осигуряват от публичния сектор - здравеопазване, пенсионна система и много други. За да се върви напред, всички те трябва да преминат през сериозни реформи, зад които да стоят предприемачи.

Обикновено големите организации имат проблеми как да усвоят новите идеи, предложени от предприемачите. Затова ще се радвам, ако видя средния мениджмънт на големи публични и частни организации да започнат да преминават през курсове за обучение как точно да се внедрят подобни иновации. Когато успееш да направиш това с традиционните услуги и сектори, ще се усети положителен ефект и върху икономиката.

Независимо че работя за голяма компания като Cisco, аз оставам предприемач и оттам дойде идеята за основаването на Института за предприемачи. Той предизвиква традиционното мислене за управление и за някои компании вече е в основата на техния процес при създаването на иновативни услуги и продукти.

Има ли развита екосистема на предприемачи в България?

Мисля, че такава екосистема тепърва трябва да се развива в България. Обикновено има няколко участници, които я формират. Винаги присъстват правителствени организации или агенции, защото те трябва да координират част от работата.

Типично в такава система участват и университетите, които трябва да произведат част от познанието, което трябва хората трябва да научат, както и секторни организации, като например Асоциацията за малки и средни предприятия, обединения на ИТ компаниите и т.н.

Наличието на рисково инвестиране е сред най-слабо развитите елементи в България и в региона. Това, което имам предвид под рисково инвестиране, е истинско рисково инвестиране, при което се влагат пари в стартиращи компании. Затова ви трябват серийни предприемачи, трябват ви средства подобни на тези по програмата JEREMIE, като България има достъп до този фонд. Това са четири-пет елемента, които, като се комбинират, и заедно образуват действаща екосистема. Отделните елементи не могат да функционират ефективно самостоятелно, затова всички те трябва да са налични.

Кой от тези елементи е най-слабо развит в България и защо?

Според мен това е достъпът до рискови инвестиции. Това е типичен проблем за Източна Европа. Причината е липсата на традиция в тази област. Не говоря за дялово финансиране. Разликата между дяловото и рисковото финансиране е, че при първото се влагат средства във вече изградена компания, която генерира приходи, печалби, има развити продукти и услуги.

Рисковото инвестиране осигурява част или целия стартов капитал на тепърва стартираща компания. Липсата на подобно финансиране в България и региона се дължи от липсата на традиции и на серийни предприемачи. Това са хора, които основават една компания, достигат до борсов дебют и веднага след това създават нова. Те повтарят това няколко пъти.

В Калифорния например има много голям брой успешни серийни предприемачи - около 1200. Друго място с голям брой такива бизнесмени е региона около Бостън – там са няколкостотин. Необходимо е да има няколко такива предприемачи в България, може би десетина-двадесет, които ще дадат тласък на страната в тази област. Не се знам откъде могат да се появят, всеки може да се окаже такъв.

Можем ли да очакваме нови инвестиции на 3TS венчър фонда на "Сиско" в България? Какви компании биха попаднали в полезрението му?

Фондът работи независимо от Cisco. Ние сме един от водещите инвеститори в 3TS венчър фонда, но не сме единствените, има и други. Това е напълно отделна организация и тя взима самостоятелни решения.

Причината Cisco да инвестира в такъв фонд е, защото компанията е една от най-големите по брой придобивания в света. В нашата история до момента сме завършили към 150 успешни придобивания. Затова обикновено инвестираме директно в компании, които смятаме да купим. Също така осъществяваме съвместни инвестиции, където сме с миноритарен дял.

Предоставяме и средства на големи фондове подобно на 3TS в Източна Европа, но освен в него правим това и в други институции в други региони. Обикновено нямаме ръководни функции и сме финансови инвеститори. Това се прави, за да разберем кои са типичните транзакции, кои са водещите технологични компании и предприемачи. Както и за да открием серийни предприемачи, с които да работим заедно и да развием нови технологии, които може да представляват интерес на по-късен етап за Cisco.

Кои сектори са най-перспективни за българските компании? Накъде да трябва да се ориентират предприемачите?

Труден въпрос. Смятам, че в момента светът е плосък и всичко може да се случи. България е много силна в природните науки и в медицината. Въпреки това към страната има засилен интерес към бизнес аутсорсинг на много големи компании. Смятам, че голям потенциал има и в земеделието. Защото, ако разгледаме някои страни в Северна Африка или Близкия изток, там има значително натрупано богатство, но не разполагат с храна. От своя страна България има излаз на Черно море, река Дунав също минава край вас. Въпросът е доста сложен, но наистина мисля, че България има потенциал в земеделието.

Иначе страната трябва да засили своите производствени вериги във всички сектори. При земеделието имаме един производител и по веригата се стига до разпространителите на продукти за крайните потребители. За да може тя да работи ефективно, трябва да свържете отделните елементи чрез сътрудничество. Така ще се подобрят дейностите от производството, през транспорта до разпространението. Някои страни го постигнаха, като един добър пример за това е Турция и нейната текстилна индустрия. Тя генерира 25 млрд. долара износ и включва над 1400 компании. На тях им е нужно създаването на ефективна верига, защото трябва да се конкурират с държави като Китай, Индия и Малайзия. Има още примери... Може ли това да се постигне и в България? Твърдо да.

Вие сте сред основателите на Института за предприемачи на Cisco. Какви са основните му цели и как се развива инициативата в България?

Идеята е основно да се създаде платформа за развитие на малкия и среден бизнес във всяка държава. Целта е да се разпространят познанията за предприемачеството сред малките и средните предприятия, защото, както виждате, то е основният фактор, който спира усвояването на новите технологии от тях. Институтът създава различно съдържание и организира курсове по този въпрос. В България идеята е абсолютно същата. Институтът за предприемачи се развива успешно вече една години и ние желаем да разширим програмата и ще работим за бъдеще в тази посока.

Интервюто взе Юлиян Арнаудов

Профил

Питър Хайду развива концепцията и създава Института за предприемачи на Cisco. В момента заема поста генерален директор на Cisco за Югоизточна Европа. Наполовина българин, той има завършена магистратура във филиала на Калифорнийския университет в Беркели. Допълнително в Cisco той отговаря и за венчър фонда 3TS.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    "... Реализирането на един проект обаче представлява един триъгълник – единият ъгъл са парите, другият е екипът и третият е бизнес планът..."

    Триъгълника ни е наред, проблем имаме с хартията (местните правила и администрация), върху която се опитваме да го начертаем...

  • 2
    grohnal avatar :-|
    grohnal

    До коментар [#1] от "gost22":
    Е, понякога успяваме да го начертаем триъгълника. С криволичещи линии и доста условности, но все пак е триъгълник. Понякога даже и формулки дописваме в илюстрация, че единия ъгъл плюс другия ще ни доведат до третия. В повечето случаи се получава внушителен куп хартия, защото колкото повече е тя, толкова по-внушително изглеждат ъглите. Пък и триъгълника в повечето случаи е ... кръгъл.

    И носиш тоя куп бумажтина да ти напишат оценка. След година-две ти казват, че не си нарисувал правилно многоъгълника, и че е трябвало да е поне четириъгълник. Отличните оценки се пишат на пет-, шест-, осем- или дванайсетоъгълници. Само така може да има достатъчно градуси за всички ъгли.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK