Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 13 яну 2012, 16:42, 5750 прочитания

Грешка, грешка, обърках кода

Европейско съдебно решение ограничава възможността на фирмите да крият мита и данъци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Налагало ли ви се е да влезете в ролята на вносител? Ако след като прочетете този въпрос кимате с "да", вече знаете с каква бюрократична процедура се сблъсква всеки.

Формалностите са много и повечето хора, които не се занимават с тази дейност професионално, обикновено прибягват до услугите на митнически консултанти. Сложната процедура е предпоставка и за много грешки. Според митническата администрация обаче част от пропуските при декларирането на внасяните стоки са допуснати съзнателно. А целта на бизнеса е да си спести поне част от дължимите мита и ДДС.


При един подобен казус фирма, вносител на месо, която декларира грешно стоката, решава да оспори своята декларация в съда. Евентуалното разрешаване на спора в полза на компанията обаче щеше да позволи на всеки нарушител да поиска съдът да обяви за нищожна подадената от него митническа декларация и така да избегне наказателна отговорност и плащането на лихви върху допълнителни мита и данък.

Българският съд решава да се обърне за тълкувателно решение до Съда в Люксембург. Той се произнася в полза на митниците. Тук ще ви разкажем какво следва от това.

Процедурата



Първо всяка фирма, а и физическо лице, които внасят стока в България, са длъжни да я декларират пред митниците и да платят дължимите мита и данъци за нея. След като страната ни се присъедини към ЕС, за внос и износ се приема само търговията с държави извън общността. За целта, след като стоката пристигне в страната, се попълва митническа декларация. В нея се посочват видът на стоката, количество, тарифен номер (нужен, за да се определи дължимото мито), валута, произход и т.н. Митниците приемат декларацията и след това извършват документален контрол. В момента, в който митническите служители сравнят подадените данни в декларацията от фирмата с приложените фактури към нея и установят, че няма разминаване между документите – стоката се освобождава за търговия в страната. Междувременно, ако вносителят сам забележи, че е допуснал грешка в подадената от него декларация, може да поиска от митниците тя да бъде анулирана. Условието е той да не е уведомен, че ще му се прави допълнителна проверка. В противен случай вносителят ще може безнаказано да поправи дори и "грешки", направени с цел да се заплатят по-малко мита и ДДС.

Ако обаче митническите служители се усъмнят, че има нередности и вносителят не е посочил правилния тарифен код на стоката (виж карето), те могат да вземат проба за анализ или пък да направят допълнителна документална проверка на фирмата след това. Дружеството има право да оспори на по-висша инстанция резултатите от този вид проверки в 14-дневен срок.

Казусът

През 2007 г. фирма "ДП груп" представя в митническо бюро "Кремиковци" декларация за внос на замразено и обработено пуешко месо от Бразилия. Митничарите приемат документа. Начисляват се дължимите мита и ДДС и стоката се освобождава. Освен това се взимат проби за лабораторно изследване. Когато по-късно анализът е готов, митниците уведомяват фирмата, че считат тарифното класиране за неправилно (т.е. че стоката е друга и върху нея се дължи по-високо мито), и това представлява нарушение. Изискват от фирмата да доплати дължимите мито и ДДС, както и лихвите за забава (ОЛП + 10).

Компанията изпуска срока за обжалване на решението на митниците, но подава жалба до съда с искане за провъзгласяване за нищожност на митническата декларация. Фирмата твърди, че тази декларация е подлежаща на оспорване административен акт. "Всъщност, като признава за неправилно посочването от негова страна на тарифната позиция, дружеството счита, че доколкото тази позиция е била приета от митническата администрация, тази администрация е "утвърдила" тарифната позиция. По този начин документът се явява израз на изрично волеизявление от страна на митническите органи и поражда права и задължения за декларатора, което прави акта обжалваем", става ясно от документацията по делото.

След това казусът стига до Върховния административен съд, който пък връща делото на по-долната инстанция за доразглеждане. После Административният съд София-град решава да направи запитване до Съда на ЕС с искане за тълкуване. Започва дело, в което се включват и други европейски митнически администрации, а окончателното решение на съда в Люксембург идва в края на миналата година. Заключението е, че "разпоредбите на правото на съюза в областта на митническата дейност трябва да се тълкуват в смисъл, че декларатор не може да иска по съдебен ред да се прогласи нищожността на съставена от него митническа декларация, когато тя е била приета от митническите органи". От друга страна обаче, вносителят може да иска от митниците да си поправи декларацията доброволно (но преди започнала проверка), включително след като са разрешили вдигането на стоката. Искането може да се отхвърли с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по съдебен ред.

От митниците твърдят, че евентуален успех по това дело от страна на фирмата вносител щеше да доведе до удар в работата на митническата администрация в целия ЕС, не само в България. Така всяка фирма можеше да злоупотребява при подобни казуси и при евентуална митническа проверка да може да бъде обявена за нищожна подадената от нея декларация в последния момент. А това на практика обезглавява митниците и дава повече от нужните права на бизнеса.

Случаите, при които възникват сходни спорове между администрацията и фирмите, не са малко. Ето няколко примера за подобни опити: вносител на папагали обявява двойно по-малко броя и след като проверяващите вече са открили нарушението, той твърди че секретарката е объркала документите с тези за Испания. Или пък фирма обявила, че внася цял ТИР с месо от токачки (които се предлагат изключително рядко в България), за които митото е нула, но впоследствие се оказва, че това е просто пилешко (с доста високо мито).

От митниците твърдят, че за да се избегнат подобни казуси от страна на изрядните фирми, когато вносителят има съмнение кой тарифен код да посочи, може да поиска мнение от митническата администрация.

Как се обмитява

След като България се присъедини към ЕС, страната ни започна да прилага общата тарифна политика на съюза, т.е. вносът и износът на стоки от страни извън общността се облагат според определена от ЕС митническа тарифа с малки изключения. Мито се дължи, ако стойността на сделката е над 150 евро. След това върху стоката се начислява и ДДС, ако стойността й е над 15 евро. За целите на митническия контрол всички стоки се класират в отделни тарифни номера в зависимост от техния вид, предназначение, материал на изработка и т.н. Справка за прилаганите по вноса и износа мерки могат да бъдат направени в базата данни ТАРИК (която е на интернет страницата на агенцията). Митническите формалности и митническото задължение са едни и същи при внос на една и съща стока независимо дали е от физическо или юридическо лице.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предприемачът, който завладя парафина Предприемачът, който завладя парафина

Старозагорската "Евриком" е най-големият производител на восъчни смеси у нас

5 апр 2020, 369 прочитания

Мартин Ангелов, "Колелиния": Не очакваме големи промени Мартин Ангелов, "Колелиния": Не очакваме големи промени

Съоснователят компанията производител на велосипедите Halfbike пред "Капитал"

3 апр 2020, 1427 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
До 31 януари самоосигуряващите се могат да променят вида на осигуряването си

За целта трябва да подадат декларация по образец в териториална дирекция на НАП

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10