Грешка, грешка, обърках кода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Грешка, грешка, обърках кода

Shutterstock

Грешка, грешка, обърках кода

Европейско съдебно решение ограничава възможността на фирмите да крият мита и данъци

Вера Денизова
5896 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Налагало ли ви се е да влезете в ролята на вносител? Ако след като прочетете този въпрос кимате с "да", вече знаете с каква бюрократична процедура се сблъсква всеки.

Формалностите са много и повечето хора, които не се занимават с тази дейност професионално, обикновено прибягват до услугите на митнически консултанти. Сложната процедура е предпоставка и за много грешки. Според митническата администрация обаче част от пропуските при декларирането на внасяните стоки са допуснати съзнателно. А целта на бизнеса е да си спести поне част от дължимите мита и ДДС.

При един подобен казус фирма, вносител на месо, която декларира грешно стоката, решава да оспори своята декларация в съда. Евентуалното разрешаване на спора в полза на компанията обаче щеше да позволи на всеки нарушител да поиска съдът да обяви за нищожна подадената от него митническа декларация и така да избегне наказателна отговорност и плащането на лихви върху допълнителни мита и данък.

Българският съд решава да се обърне за тълкувателно решение до Съда в Люксембург. Той се произнася в полза на митниците. Тук ще ви разкажем какво следва от това.

Процедурата

Първо всяка фирма, а и физическо лице, които внасят стока в България, са длъжни да я декларират пред митниците и да платят дължимите мита и данъци за нея. След като страната ни се присъедини към ЕС, за внос и износ се приема само търговията с държави извън общността. За целта, след като стоката пристигне в страната, се попълва митническа декларация. В нея се посочват видът на стоката, количество, тарифен номер (нужен, за да се определи дължимото мито), валута, произход и т.н. Митниците приемат декларацията и след това извършват документален контрол. В момента, в който митническите служители сравнят подадените данни в декларацията от фирмата с приложените фактури към нея и установят, че няма разминаване между документите – стоката се освобождава за търговия в страната. Междувременно, ако вносителят сам забележи, че е допуснал грешка в подадената от него декларация, може да поиска от митниците тя да бъде анулирана. Условието е той да не е уведомен, че ще му се прави допълнителна проверка. В противен случай вносителят ще може безнаказано да поправи дори и "грешки", направени с цел да се заплатят по-малко мита и ДДС.

Ако обаче митническите служители се усъмнят, че има нередности и вносителят не е посочил правилния тарифен код на стоката (виж карето), те могат да вземат проба за анализ или пък да направят допълнителна документална проверка на фирмата след това. Дружеството има право да оспори на по-висша инстанция резултатите от този вид проверки в 14-дневен срок.

Казусът

През 2007 г. фирма "ДП груп" представя в митническо бюро "Кремиковци" декларация за внос на замразено и обработено пуешко месо от Бразилия. Митничарите приемат документа. Начисляват се дължимите мита и ДДС и стоката се освобождава. Освен това се взимат проби за лабораторно изследване. Когато по-късно анализът е готов, митниците уведомяват фирмата, че считат тарифното класиране за неправилно (т.е. че стоката е друга и върху нея се дължи по-високо мито), и това представлява нарушение. Изискват от фирмата да доплати дължимите мито и ДДС, както и лихвите за забава (ОЛП + 10).

Компанията изпуска срока за обжалване на решението на митниците, но подава жалба до съда с искане за провъзгласяване за нищожност на митническата декларация. Фирмата твърди, че тази декларация е подлежаща на оспорване административен акт. "Всъщност, като признава за неправилно посочването от негова страна на тарифната позиция, дружеството счита, че доколкото тази позиция е била приета от митническата администрация, тази администрация е "утвърдила" тарифната позиция. По този начин документът се явява израз на изрично волеизявление от страна на митническите органи и поражда права и задължения за декларатора, което прави акта обжалваем", става ясно от документацията по делото.

След това казусът стига до Върховния административен съд, който пък връща делото на по-долната инстанция за доразглеждане. После Административният съд София-град решава да направи запитване до Съда на ЕС с искане за тълкуване. Започва дело, в което се включват и други европейски митнически администрации, а окончателното решение на съда в Люксембург идва в края на миналата година. Заключението е, че "разпоредбите на правото на съюза в областта на митническата дейност трябва да се тълкуват в смисъл, че декларатор не може да иска по съдебен ред да се прогласи нищожността на съставена от него митническа декларация, когато тя е била приета от митническите органи". От друга страна обаче, вносителят може да иска от митниците да си поправи декларацията доброволно (но преди започнала проверка), включително след като са разрешили вдигането на стоката. Искането може да се отхвърли с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по съдебен ред.

От митниците твърдят, че евентуален успех по това дело от страна на фирмата вносител щеше да доведе до удар в работата на митническата администрация в целия ЕС, не само в България. Така всяка фирма можеше да злоупотребява при подобни казуси и при евентуална митническа проверка да може да бъде обявена за нищожна подадената от нея декларация в последния момент. А това на практика обезглавява митниците и дава повече от нужните права на бизнеса.

Случаите, при които възникват сходни спорове между администрацията и фирмите, не са малко. Ето няколко примера за подобни опити: вносител на папагали обявява двойно по-малко броя и след като проверяващите вече са открили нарушението, той твърди че секретарката е объркала документите с тези за Испания. Или пък фирма обявила, че внася цял ТИР с месо от токачки (които се предлагат изключително рядко в България), за които митото е нула, но впоследствие се оказва, че това е просто пилешко (с доста високо мито).

От митниците твърдят, че за да се избегнат подобни казуси от страна на изрядните фирми, когато вносителят има съмнение кой тарифен код да посочи, може да поиска мнение от митническата администрация.

Как се обмитява

След като България се присъедини към ЕС, страната ни започна да прилага общата тарифна политика на съюза, т.е. вносът и износът на стоки от страни извън общността се облагат според определена от ЕС митническа тарифа с малки изключения. Мито се дължи, ако стойността на сделката е над 150 евро. След това върху стоката се начислява и ДДС, ако стойността й е над 15 евро. За целите на митническия контрол всички стоки се класират в отделни тарифни номера в зависимост от техния вид, предназначение, материал на изработка и т.н. Справка за прилаганите по вноса и износа мерки могат да бъдат направени в базата данни ТАРИК (която е на интернет страницата на агенцията). Митническите формалности и митническото задължение са едни и същи при внос на една и съща стока независимо дали е от физическо или юридическо лице.

Налагало ли ви се е да влезете в ролята на вносител? Ако след като прочетете този въпрос кимате с "да", вече знаете с каква бюрократична процедура се сблъсква всеки.

Формалностите са много и повечето хора, които не се занимават с тази дейност професионално, обикновено прибягват до услугите на митнически консултанти. Сложната процедура е предпоставка и за много грешки. Според митническата администрация обаче част от пропуските при декларирането на внасяните стоки са допуснати съзнателно. А целта на бизнеса е да си спести поне част от дължимите мита и ДДС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    Няма мито, няма проблем. Бастиа, хубаво го е написал в "Това, което се вижда, и това, което не се вижда", кой лапа събраното мито, кой го плаща най-накрая и кой протекциониара.

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Нещо не разбирам. Държавата има нужда от износ, за да влизат повече пари в страната, а трябва да улесняваме вноса на стоки...

  • 3
    dggm avatar :-|
    dggm

    До коментар [#2] от "Боян Дуков":

    Адам Смит и Дейвид Рикардо; абсолютни и относителни предимства.

    Доколкото си спомням примерите бяха с вино и бушели пшеница.

    Потърсете ги в някой учебник или интернет.

  • 4
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Едното няма общо с другото. Не казвам да забраним вноса и да пазаруваме само български стоки, защото са произведени в България, а да се помага повече на износителите, които очевидно имат някакво предимство пред конкурентните чужди фирми.

  • 5
    dggm avatar :-|
    dggm

    До коментар [#4] от "Боян Дуков":

    Аз помислих, че питате и Ви трябва информацията.

    Да. Разбира се, че трябва да се подпомага износът. Почти всяка държава го прави. Не съм запознат със състоянието на тези политики и обслужващите ги структури в момента в България.

    Доколкото разбирам обаче, на вноса активно се се пречи чрез митата и сложни процедури. Доколкото разбирам идеята е да се намалят тези пречки. Намаляване на изкуствено създадени пречки аз не го разбирам като подпомагане, а като намаляване на усилията да се пречи на търговията.

    Например спомням си как на летище София преди години ме вкараха в една стаичка (чието изграждане е извършено с моите данъци) и бях разпитван като престъпник от един чиновник, чиято заплата аз плащам, защото пренасях лаптоп, който бях закупил в чужбина.

    Премахването на подобни практики аз не го разбирам като активно подпомагане на вноса, каквито изводи Вие правите. Аз като обикновен данъкоплатец в една миниатюрна, отворена икономика, с радост бих премахнал тези служители и бих спестил средства за тяхната издръжка, което би довело до намаляване на държавните разходи и ценовите равнища.

    Аргументите Ви са нелогични.

  • 6
    epoc avatar :-?
    epoc

    До коментар [#4] от "Боян Дуков":

    Не разбирам - внос и износ са две коренно различни неща, в статията става въпрос за неправилно начисляване на мита (често с цел облаги), а не за износ и стимулирането му (за което мито ще се плати към държва извън ЕС така или иначе). Да не говорим, че точно в такива случаи държавата връща ДДС, като по този начин косвено се пораждат друг вид престъпни схеми. Та за какво допълнително стимулиране става въпрос?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK