Инвестициите в иновации: Ключ за укрепване на българската икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инвестициите в иновации: Ключ за укрепване на българската икономика

"Застаряването на научните кадри в страната е осъзнат проблем", каза образователният министър Сергей Игнатов при представянето на анализа на Световната банка.<br /><br />

Инвестициите в иновации: Ключ за укрепване на българската икономика

8781 прочитания

"Застаряването на научните кадри в страната е осъзнат проблем", каза образователният министър Сергей Игнатов при представянето на анализа на Световната банка.<br /><br />


Иновациите са от първостепенно значение за икономическия растеж на която и да било страна. България започва да усеща преимуществата от увеличения брой нововъведения, след като засили международната си конкурентоспособност през последното десетилетие. Образованието в страната е традиционна обществена ценност, затова България е в добра позиция, за да успее да засили капацитета си за иновации и с течение на времето да се приближи до нивото на останалите европейски страни.

Разумните обществени политики могат да предоставят стимули на компаниите да засилят жизненоважната научна и развойна дейност, която е предшественик на иновациите. Според изследване на Европейската комисия, ако страните членки изразходват годишно 3% от БВП за научна и развойна дейност (което е и целта на стратегията "Европа 2020 г."), до 2025 г. биха могли да бъдат генерирани допълнително 5.4 процентни пункта от БВП (€795 милиарда). Това би би разкрило 3.7 млн. нови работни места.

Поразителното доказателство за силата на иновациите личи ясно от последните икономически данни за България. Фирмите, определяни като силно новаторски, са увеличили продажбите си през последните няколко години с 26% годишно. Това е около един и половина пъти повече от продажбите на ниско новаторските фирми. Въздействието за увеличаване на заетостта е дори по-драматично. В новаторските фирми в България броят на новоразкритите работни места е нараснал с 8% годишно, докато този процент при неиновативните фирми е нулев.

Всяка нация трябва

да намери собствен път за икономически растеж

Не съществува универсален подход към нововъведенията. Реално погледнато, това, от което се нуждае всяка страна, е холистичен подход, който включва четири основни компонента.

Първо, всяка държава трябва да направи откровена оценка на капацитета си и политиките, фокусирани върху иновациите и предприемачеството. Второ, да търси начини да подобрява трансфера и разпространението на технологии, като предприема стъпки, включващи осъвременяване на правната рамка, изграждане на силни институции и умения, както и предлагане на обучение за въвеждане на технологии. Трето, финансирането на нововъведенията трябва да открива възможности за стимулиране растежа на микрониво: малки и средни предприятия, които разкриват нови работни места. И, четвърто, всяка страна трябва активно да търси начини за насърчаване на иновациите, които водят до просперитет за широк кръг от хора и акцентират върху по-широко социално включване.

Активната намеса на държавата в подкрепа на иновациите е един от важните инструменти, които биха могли да подпомогнат трансформацията на нестабилните икономики и развитието на нови сектори в икономиката. Ефективните политики са от ключово значение и биха подпомогнали иновативните процеси на по-широка основа. Но частният сектор си остава двигател на растежа.

Съществуват

множество модели за следване

от които страните, които се стремят да укрепят иновационния си капацитет, могат да почерпят опит. Например Финландия отдавна е вложила изключително много инвестиции в човешки капитал чрез образователната си система. В допълнение към това чрез TEKES – Националната агенция по технологиите, основана през 80-те години на миналия век, Финландия умишлено насочва инвестициите за "приложна научна и развойна дейност" към търговски приложения. Финансирането за научна и развойна дейност преминава през няколко канала - частни фирми, университети и изследователски институти на издръжка от държавата. Акцентът е върху сътрудничеството в областта на научната и развойната дейност между изследователите от научните среди и частния сектор. Резултатът от най-високия в Европа процент от БВП, инвестиран в научна и развойна дейност, е високо интегрирана, динамична и иновативна икономика.

Друг пример е Република Корея. През 60-те, когато страната излезе от войната с напълно разбита икономика, правителството задели огромни ресурси, за да изгради "икономика на знанието". Растежът, основан на знанието, помогна на страната да премине от следвоенна бедност към следвоенен просперитет. Това стана чрез образование и обучение за изграждане на високо напреднали умения, научна и развойна дейност с фокус върху иновациите, а напоследък и големи инвестиции в широколентови технологии. В допълнение, Южна Корея умело обвърза иновационните си програми с конкретни индустрии, в които има сравнителни преимущества.

България има уникалната възможност

да изведе икономиката си интелигентен и устойчив път на развитие. Коригирането на дисбаланса от миналото е един от ключовите фактори: неотдавнашното съотношение на разходваните средства за научна и развойна дейност между частния и публичния сектор в България е около 30% в полза на частния и 70% в полза на публичния сектор. Факт, който не поставя страната в особено добра позиция. Особено в сравнение с икономиките на други страни в Европа, където съотношението е около 65% в полза на частния сектор и 35% на публичния. Има обаче някои ранни индикации, че тази тенденция се променя: според неотдавнашен доклад на Евростат делът на инвестираното от частния сектор в научна и развойна дейност е нараснал до 50% от общите инвестиции в дейността.

Възможностите на България да направи стратегически инвестиции биха могли да помогнат икономиката на страната ви да стане по-конкурентоспособна. Държавата си е поставила дръзка цел, достойна за уважение - 1.5% от БВП на страната да отива за иновации, което би утроило настоящите инвестиции за научна и развойна дейност. Тъй като България следва далновиден курс към "интелигентен растеж" и укрепва иновационния си капацитет, Световната банка предлага партньорство, което би могло да й помогне да изгради процъфтяваща, предприемчива икономика с поглед в бъдещето.

* ДжанамитраДеваневицепрезидентнаСветовнатабанкаиМеждународнатафинансовакорпорациязафинансоворазвитиеиразвитиеначастниясектор

Иновациите са от първостепенно значение за икономическия растеж на която и да било страна. България започва да усеща преимуществата от увеличения брой нововъведения, след като засили международната си конкурентоспособност през последното десетилетие. Образованието в страната е традиционна обществена ценност, затова България е в добра позиция, за да успее да засили капацитета си за иновации и с течение на времето да се приближи до нивото на останалите европейски страни.

Разумните обществени политики могат да предоставят стимули на компаниите да засилят жизненоважната научна и развойна дейност, която е предшественик на иновациите. Според изследване на Европейската комисия, ако страните членки изразходват годишно 3% от БВП за научна и развойна дейност (което е и целта на стратегията "Европа 2020 г."), до 2025 г. биха могли да бъдат генерирани допълнително 5.4 процентни пункта от БВП (€795 милиарда). Това би би разкрило 3.7 млн. нови работни места.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    totyu avatar :-|
    totyu

    НЕ Е ВЯРНО. В БЪЛГАРИЯ ИЗОБРЕТАТЕЛИТЕ СА НА ПОДБИВ И ГИ Е СРАМ ДА КАЖАТ ИСТИНАТА. РАЗНИ ТАРИКАТИ ИМ ВЗЕМАТ ИДЕИТЕ ЗА ДРЕБНИ ПАРИ И ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИИ НЕХАЯТ. КОИТО МОЖЕ БЯГА НАВЪН. ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ ЗА СЪЖАЛЕНИЕ.

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Като мислене правилно! Като реалност и през 2012 отново МНО и МВР ще погълнат най-много от НАШИТЕ (не на Бойко Борисов) пари.
    Което е пълна загуба на средства и престъпно пред лицето на проблемите които имаме: например посредствените образование, наука, здравеопазване.

  • 3
    mapto avatar :-|
    mapto

    Това, което пише тук е българската теория, а българската практика е, че една от най-успешните програми в СУ изобщо се казва Технологично предприемачество и иновации в ИТ. За около 4 години, в които е създадена тя е обучила студенти, които вече успешно създават високотехнологични и иновационни компании, в които откриват и други работни места. Ето няколко продукта, които компании на бивши студенти са създали (http://www.gnergy.eu/, http://www.threechess.com/, http://www.stockpodium.com/).

    Как обаче ръководството на факултета, в който е тази програма реагира на уникалния ѝ успех? То полага усилия програмата да бъде закрита, защото тя дава показва на студентите колко безпредметни са много от другите теоритични магистърски програми. Тази подписка е отчаян опит на студентите да покажат на ръководстсвото, че програмата (наред с другите две най-успешни програми на факултета) не трябва да бъде закривана: http://tinyurl.com/8y9392s

    Ако вярвате, че българското висше образование не трябва да е самоцел и искате български фирми да предоставят уникални за света услуги, моля подкрепете подписката. Благодаря)

  • 4
    midilev avatar :-|
    Марин Мидилев

    Държавата си е поставила за цел 1.5%от БВП.....
    В ЕС има държава която сега реално заделя по 5% от БВП.
    Лисабонският договор е в сила така че.....

  • 5
    midilev avatar :-|
    Марин Мидилев

    "1.....
    2......
    3.....
    4....."
    5. ами инвестирайте в личности с идеи да ги реализират, махнете бюрокрацията и излишното писане на планчета.(План работа не върши. Ак киновника се аналогизира с тиловак то "Тиловак бойни действия не управлява"(Петър І не случайно е скъсявал на всеки 6 месеца тиловаците си с една глава).

  • 6
    georgi4141 avatar :-|
    georgi4141

    всички знаят, че трябва да има иновации и статията е много хубава, но технологиите в българия засега се използват за корумпиране на политици и менаджъри. Такъв е моделът на капитала, на структурни картели в банки, телекоми, което убива иновациите. Трябват ни идеи, знания и сигурност от Еврпа, не пари.
    http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK