Стилиян Първанов пък е търсил партньорство освен с производители и търговски обекти и с администрацията. Нито една институция обаче не е проявила любопитство. В училищата и детските градини Първанов прави разяснителни кампании. "Смятам, че възпитането на едни бъдещи потребители е по-важно от борбата за продажби, и то особено във време, когато всеки се мъчи да спестява разходи", казва той.

И все пак пионери

Напук на мрачните пазарни прогнози, Стилиян Първанов вече е инвестирал около 400 хил. лв. в закупуване на машини, организация на работно пространство и маркетинг. Всъщност той е в бизнеса от 2009 г., но досега е произвеждал на ишлеме. Това е и първият му опит в частния сектор, след като осем години е производствен директор в Danone. Първанов обяснява, че се е отказал много бързо от ишлемето, защото при биоразградимите пликчета се ползва специални гранули (с големината на зърно от леща), за които са уредени права.

"Проблемът беше, че аз давам капсула, която е моя, но нямам контрол върху това как тя се третира, нито върху браковете, нито имам представа има ли допусната грешка в производството или не", казва той.

Гранулата, с която работи, е патентована в Китай, но е сертифицирана по всички европейски норми. "Това че е китайска само я прави по-евтина", казва Първанов. Отделно това всеки продукт, който има претенция да е биоразградим, трябва да има още един определен сертификат по ISO. Този сертификат доказва, че продуктът може да се разгради в присъствието на кислород.

Европейския съюз засега няма единна политика или директива в областта, а само няколко пожелателни норми и стандарта, които казват какъв процент на биомасата трябва да имат тези продукти.

Да изчезнеш за 77 дни

Greenway работи с два типа гранули, от които се произвежда материал за продуктите, било торбички за пазаруване или за събиране на боклук. Едната гранула е с модификация за по-бавно разграждане (около 6 месеца), но е по-евтина. При нея съдържанието на нишесте е 65%, има около 25% органични добавки и 10% полиетилен, но който е обработен по такъв начин, че да се разпадне до големина на молекулата. За база в производствения цикъл е взета царевицата, но това може да бъде всяка култура, която съдържа въглехидрати.

Втората гранула се разгражда за 77 дни от датата, в която попадне в сметището. Тя е компостируема и сертифицирана в най-високия клас. В структурата й има нишесте, целулоза, лигнин и глицерин. "Този продукт обаче е три-четири пъти по-скъп от конвенционалните пликове", обяснява Първанов. Той все още не може да коментира себестойността на продуктите, които ще произвежда, и на какви цени те ще достигат до потребителите, защото производството му още е едва в стартова фаза. "До момента, ако оскоразградимата торбичка за пазаруване струваше 3 ст., то  биоразградимата, която ние предлагахме, беше 3.9 ст.", казва той. И смята, че по-високата цена няма да бъде аргумент за отказ от продукта твърде дълго време.

Въпреки че България все още е сред страните, които не са обявили категорична война на полиетилена, има и държави като Италия, в които той е изцяло забранен. Затова Първанов мисли и в посока експорт, но не веднага. Важно е производството първо да тръгне и да заработи добре.

Какво ще се произвежда

Цехът на Greenway, в близост до софийското село Столник, е в подготвителната си фаза. Купени са три машини, предстои строителството на нови помещения и купуването на още три или четири машини. От наличните в момента две са немски, втора употреба от марката Brueckner, а една e италианска. Инвестицията на Първанов е близо 400 хил. лв., но пълният й размер се очаква да бъде по-голям.

Водещи продукти в нашето производство ще са пликчетата за пазаруване, за смет и рекламните (брандирани) торбички. "Купихме обаче и една машина, която прави пукащите найлони за опаковане на чупливи предмети", казва Първанов. "Може би ще бъдем вторите в Европа, които правят такова нещо от биоразградим материал", допълва той. Мислил е и за производство на опаковки, по-конкретно за сандвичи и за варива.

Преди да започне каквото и да било ценово планиране обаче, трябва да бъдат изчислени себестойностите. "Това може да стане само след замерване на консумацията, която машините правят. Важно е и какви ще са оперативните разходи, а при този тип производство най-високите от тях обикновено са за електричество. Могат да стигнат и до 2 хил. на месец", обяснява Първанов.

Новото производство освен амбиция за повече приходи ще донесе и повече работни места. Очаква се те да са около 30, ако цехът заработи на пълни обороти (денонощно). Стилиян Първанов има желание да наеме местни хора от Столник и околните села. "Мъжете по-лесно си намират работа, затова аз ще създам места за жени. Работата не е супертежка за тях, по-скоро става въпрос за натискане на бутони", казва собственикът.

Производството по думите му трябва да стартира до 2013 г. "Много ще се радваме на конкуренция. Това значи, че още някой е повярвал в тази идея", коментира Първанов.

И ако е вярно, че само за две години поточните линии за производство на гранули за биоразградими торби и опаковки в Китай са станали пет пъти повече, то пазарът ясно е показал какво иска. Остава само тенденцията да стане глобална и - дори и не веднага - да стигне и до България.