Бизнес с изчезващи пликчета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнес с изчезващи пликчета

Стилиян Първанов вече инвестира в производството на биоразградими торбички. Тази, която показва не е такава

Бизнес с изчезващи пликчета

Торбичките за пазаруване и боклук могат не само да не замърсяват, а и да се превърнат в добро начинание

Силвия Радославова
20412 прочитания

Стилиян Първанов вече инвестира в производството на биоразградими торбички. Тази, която показва не е такава

© Анелия Николова


Да говорим за разграждането на полиетиленовите пликчетата за пазаруване и събиране на боклук в почвата е като да решаваме сложно химическо уравнение. Има достатъчно много елементи, известни само на експертите. Така например малцина знаят, че съществува формула, която позволява пълното изчезване на пликчето в околната среда. Това са тъй наречените биоразградими торбички, които по външния си вид са досущ като полиетиленовите, но съдържат нишесте, целулоза, глицерин и някои други органични материали. Тези съставки позволяват биоразградимите торбички да се разпадат до големината на молекула за разлика от оксоразградимите (известни като деграленови), които, забравени в някой шкаф, демонстрират качеството си просто да станат на парченца. Тези парченца не изчезват, попаднали в почвата.

И докато биоразградимите, компостируеми пликчета вече набират популярност сред потребителите в Европа, в България заради по-високите им цени и консервативен пазар все още продажбите им са почти незначителни. Все пак има и предприемачи, които са убедени, че бъдещето принадлежи на отговорните към околната среда продукти. Тези предприемачи гледат по-далеч във времето. Един човек, повярвал в успеха на бизнеса в биоразградимите торбички, е Стилиян Първанов, който вече прави сериозна инвестиции в тяхното производство.

Различен на консервативен пазар

Въпреки че в последните години и в България, и по света става все по-модерно да се говори и да се консумира всичко с етикет био, пред опаковките и торбичките в България все още съществува предизвикателството за достигане на дори минимален пазарен дял. Биоразградимите пликове се произвеждат от няколко компании, сред които "Екстрапак" и Greenway, собственост на Първанов, но има и вносители на продукта. Кръгът на потребителите също не е голям. Към пликчетата засега са проявили интерес само биопроизводители, биотърговци и две-три търговски вериги. "Търсенето идва от магазини, които подхождат по-скоро идеологически. Ние произвеждаме основно за експорт, но и там делът е все още нисък", казва Огнян Ангелушев, управител на "Екстрапак". Той допълва, че цената на торбичките, произведени от материали, базирани на биотехнологии, е около 50% по-висока от тази на оксоразградимите, затова пазар в България почти няма. Александър Владимиров от "Мегапорт", който е един от най-големите производители на полиетиленови торби в страната, обясни, че условия за пазар няма и да има. Поради това компанията не проявява интерес към биоразградимите опаковки, а е вложила усилия в обратното изкупуване и рециклирането на полиетиленовите.

Стилиян Първанов пък е търсил партньорство освен с производители и търговски обекти и с администрацията. Нито една институция обаче не е проявила любопитство. В училищата и детските градини Първанов прави разяснителни кампании. "Смятам, че възпитането на едни бъдещи потребители е по-важно от борбата за продажби, и то особено във време, когато всеки се мъчи да спестява разходи", казва той.

И все пак пионери

Напук на мрачните пазарни прогнози, Стилиян Първанов вече е инвестирал около 400 хил. лв. в закупуване на машини, организация на работно пространство и маркетинг. Всъщност той е в бизнеса от 2009 г., но досега е произвеждал на ишлеме. Това е и първият му опит в частния сектор, след като осем години е производствен директор в Danone. Първанов обяснява, че се е отказал много бързо от ишлемето, защото при биоразградимите пликчета се ползва специални гранули (с големината на зърно от леща), за които са уредени права.

"Проблемът беше, че аз давам капсула, която е моя, но нямам контрол върху това как тя се третира, нито върху браковете, нито имам представа има ли допусната грешка в производството или не", казва той.

Гранулата, с която работи, е патентована в Китай, но е сертифицирана по всички европейски норми. "Това че е китайска само я прави по-евтина", казва Първанов. Отделно това всеки продукт, който има претенция да е биоразградим, трябва да има още един определен сертификат по ISO. Този сертификат доказва, че продуктът може да се разгради в присъствието на кислород.

Другите компоненти, необходими за разграждането, са висока температура и влажност.

Европейския съюз засега няма единна политика или директива в областта, а само няколко пожелателни норми и стандарта, които казват какъв процент на биомасата трябва да имат тези продукти.

Да изчезнеш за 77 дни

Greenway работи с два типа гранули, от които се произвежда материал за продуктите, било торбички за пазаруване или за събиране на боклук. Едната гранула е с модификация за по-бавно разграждане (около 6 месеца), но е по-евтина. При нея съдържанието на нишесте е 65%, има около 25% органични добавки и 10% полиетилен, но който е обработен по такъв начин, че да се разпадне до големина на молекулата. За база в производствения цикъл е взета царевицата, но това може да бъде всяка култура, която съдържа въглехидрати.

Втората гранула се разгражда за 77 дни от датата, в която попадне в сметището. Тя е компостируема и сертифицирана в най-високия клас. В структурата й има нишесте, целулоза, лигнин и глицерин. "Този продукт обаче е три-четири пъти по-скъп от конвенционалните пликове", обяснява Първанов. Той все още не може да коментира себестойността на продуктите, които ще произвежда, и на какви цени те ще достигат до потребителите, защото производството му още е едва в стартова фаза. "До момента, ако оскоразградимата торбичка за пазаруване струваше 3 ст., то  биоразградимата, която ние предлагахме, беше 3.9 ст.", казва той. И смята, че по-високата цена няма да бъде аргумент за отказ от продукта твърде дълго време.

Въпреки че България все още е сред страните, които не са обявили категорична война на полиетилена, има и държави като Италия, в които той е изцяло забранен. Затова Първанов мисли и в посока експорт, но не веднага. Важно е производството първо да тръгне и да заработи добре.

Какво ще се произвежда

Цехът на Greenway, в близост до софийското село Столник, е в подготвителната си фаза. Купени са три машини, предстои строителството на нови помещения и купуването на още три или четири машини. От наличните в момента две са немски, втора употреба от марката Brueckner, а една e италианска. Инвестицията на Първанов е близо 400 хил. лв., но пълният й размер се очаква да бъде по-голям.

Водещи продукти в нашето производство ще са пликчетата за пазаруване, за смет и рекламните (брандирани) торбички. "Купихме обаче и една машина, която прави пукащите найлони за опаковане на чупливи предмети", казва Първанов. "Може би ще бъдем вторите в Европа, които правят такова нещо от биоразградим материал", допълва той. Мислил е и за производство на опаковки, по-конкретно за сандвичи и за варива.

Преди да започне каквото и да било ценово планиране обаче, трябва да бъдат изчислени себестойностите. "Това може да стане само след замерване на консумацията, която машините правят. Важно е и какви ще са оперативните разходи, а при този тип производство най-високите от тях обикновено са за електричество. Могат да стигнат и до 2 хил. на месец", обяснява Първанов.

Работейки на ишлеме през 2011 г., той е реализирал приходи от 250 хил. лв. и печалба от около 11 хил. лв. Това е положителна тенденция, защото през предходната година Greenway е на загуба, приходите й са едва 53 хил. лв.

Новото производство освен амбиция за повече приходи ще донесе и повече работни места. Очаква се те да са около 30, ако цехът заработи на пълни обороти (денонощно). Стилиян Първанов има желание да наеме местни хора от Столник и околните села. "Мъжете по-лесно си намират работа, затова аз ще създам места за жени. Работата не е супертежка за тях, по-скоро става въпрос за натискане на бутони", казва собственикът.

Производството по думите му трябва да стартира до 2013 г. "Много ще се радваме на конкуренция. Това значи, че още някой е повярвал в тази идея", коментира Първанов.

И ако е вярно, че само за две години поточните линии за производство на гранули за биоразградими торби и опаковки в Китай са станали пет пъти повече, то пазарът ясно е показал какво иска. Остава само тенденцията да стане глобална и - дори и не веднага - да стигне и до България.

Ограничителна такса

От миналата година в България е приета наредба за облагане с полиетиленовите торбички с продуктова такса. Целта на въвеждането й е да ограничи употребата им. Таксата за най-тънките торбички (под 15 микрона) през 2012 г. е 35 ст., като тя ще нараства с по 10 ст. на година до 2014 г. Наредбата, която третира този проблем, не разграничава биоразградимите пликчета, които са под 15 микрона, въпреки че те не са опасни за околната среда. В други европейски държави данъкът на биоразградимите торбички е едва 10% от размера на този на конвенционалните. Подобна такса прави производителите на тънките биоразградими пликчета неконкурентоспсобни, тъй като цените им така или иначе са по-високи заради по-високите производствени разходи и използването на биотехнологии. Ако таксата бъде премахната за тях, те ще могат да достигнат по-достъпни пазарни цени.

Да говорим за разграждането на полиетиленовите пликчетата за пазаруване и събиране на боклук в почвата е като да решаваме сложно химическо уравнение. Има достатъчно много елементи, известни само на експертите. Така например малцина знаят, че съществува формула, която позволява пълното изчезване на пликчето в околната среда. Това са тъй наречените биоразградими торбички, които по външния си вид са досущ като полиетиленовите, но съдържат нишесте, целулоза, глицерин и някои други органични материали. Тези съставки позволяват биоразградимите торбички да се разпадат до големината на молекула за разлика от оксоразградимите (известни като деграленови), които, забравени в някой шкаф, демонстрират качеството си просто да станат на парченца. Тези парченца не изчезват, попаднали в почвата.

И докато биоразградимите, компостируеми пликчета вече набират популярност сред потребителите в Европа, в България заради по-високите им цени и консервативен пазар все още продажбите им са почти незначителни. Все пак има и предприемачи, които са убедени, че бъдещето принадлежи на отговорните към околната среда продукти. Тези предприемачи гледат по-далеч във времето. Един човек, повярвал в успеха на бизнеса в биоразградимите торбички, е Стилиян Първанов, който вече прави сериозна инвестиции в тяхното производство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    "За база в производствения цикъл е взета царевицата, но това може да бъде всяка култура, която съдържа въглехидрати."

    Странно, САЩ са най-големия производител на царевица в света, а е и най-евтина. От друга страна, в Швейцария отдавна правят еко-сезал (прави се от обикновена трева и има срок на годност около 3години). Ама щом сте казали царевица, нека да е царевица...

  • 2
    banak avatar :-|
    петър палчев

    крайно време е и ние да направим нещо защото после ще щеги купуваме поскъпо.

  • 3
    mapto avatar :-|
    mapto

    До коментар [#1] от "gost22":

    ‎"...в момента, всички ние сме манипулирани от царевицата. И лекцията за етанола, която чухте по-рано днес, ми прозвуча като последния триумф на царевицата над здравия разум. Той е част от плана на царевицата за световно господство. И ще видите, че количеството засадена царевица тази година ще е драстично повече от миналата и ще покрива много повече площ, защото ние сме решили, че етанолът ще ни помогне."
    http://www.ted.com/talks/lang/bg/michael_pollan_gives_a_plant_s_eye_view.html

  • 4
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#3] от "mapto":
    Това от линка е за отпускане, за закачка. Онова с американската царевица, дето се субсидира, и е ГМО, си е средство за господство. Първо така отиват напред с технологиите за производство и приложение (в области извън храните), като смачкват конкуренцията в тези сектори, с помощта на фирмите и банките (също американски). Дори свръх производството на основния продукт, не влияе на цената, защото има технологии, с които да преработят излишъка в нещо трайно и различно.
    Свърши тая с изсипването на зърно в океана, за да му държим цената висока. Ето примера от статията: Внасят технология и машини, и ще преработват скорбяла от какво? От най-евтиното — американска царевица. Дори да тръгнат от местните видове, рано или късно ще стигнат до най-евтиното, а по-евтино от субсидирано ГМО няма да намерят (дори и заем ще им отпуснат).

  • 5
    eminov avatar :-?
    DRAGOS

    Поздравления !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK