Тъмната страна на рисковия капитал

…или защо е по-добре да изградите компанията си на мускули, вместо да преследвате VC инвеститори, докато се провалите

"Имаме чудесна идея, събрахме впечатляващ екип, а проучването на целевия пазар предвещава неизбежния ни успех. Сега остава да намерим рисков инвеститор, на който да продадем всичко това, а после се захващаме за работа."

Този сценарий се върти в главите на много млади хора, започващи собствен бизнес, не само в България и Европа, но и от другата страна на Атлантическия океан. Той е вдъхновен от десетките успешни истории на звездни предприемачи, които създават в гаража си нова технология, взимат пари от фондовете за рисков капитал (Venture Capital Funds) и няколко години по-късно се къпят в безпрецедентен успех и слава.

Под лъскавата повърхност на единиците шумни успехи обаче се крие реалността, с която повечето млади предприемачи ще се сблъскат. За нея разказват не списанията и технологичните блогове, а статистиката, според която шансът точно вие да сте новият Марк Зукърбърг или Стив Джобс, са пренебрежително ниски. Това не означава, че няма смисъл да правите каквото и да било, а че вместо да обричате още несъществуващия си бизнес на провал, насочвайки цялото си внимание към привличане на рисков капитал, по-добра стратегия е да се потрудите, създавайки работещ бизнес с ресурсите, с които разполагате. Ако направите това, има голям шанс рисковият капитал да дойде сам при вас. Но дори и това да се случи, решението дали да се възползвате от него, разделяйки се с част от собствеността върху компанията си и свободата да я контролирате, както смятате за добре, е ваше. Преди да го вземете, може би е добре да знаете, че рисковият капитал не е гаранция за сигурен успех, както показва следната 

Цветна история

Спомняте ли си Color? Стартиращата компания на Бил Нгуйен, която преди година успя да привлече 41 млн. долара финансиране от рискови инвеститори? Едва ли. Причината е, че за последните 12 месеца амбициозната идея на серийния предприемач да създаде мобилно приложение, което да помага на хората да разменят снимки помежду си "по един по-социален начин", използвайки тяхното местонахождение, не само не се изпълни, но и беше захвърлена на боклука. В момента Color разработва коренно различен продукт, който позволява на потребителите да качват снимки под формата на статуси във Facebook и се радва на, меко казано, компромисен прием. За капак самият Нгуйен от няколко месеца не е стъпвал в офиса на Color, защото "събира вдъхновение".

Историята на иначе успешния предприемач Бил Нгуйен (създал и продал няколко компании, сред които Onebox.com и LaLa Media) и Color показва, че привличането на мащабна инвестиция за реализирането на даден проект не е гаранция за неговия успех. На подобно мнение е и професорът по предприемачество в Международния университет на Флорида (Florida International University) Дилип Рао, който има над 30 години опит във финансирането на стартиращи компании и защитава позицията, че взимането на пари от фонд за рискови инвестиции не трябва да бъде приоритет за стартиращите предприемачи. Във все още неиздадена си книга Bootstrap to Billions той аргументира своята позиция, като оборва най-разпространените митове, свързани с рисковите инвестиции, използвайки статистически данни и базирайки се на интервюта с 28 предприемачи, които управляват бизнеси с годишни приходи от над $100 млн. Оказва се, че 78% от тях никога не са взимали пари от рискови инвеститори. "Те използват находчиви бизнес стратегии, откриват хитри начини за финансиране, развиват отлични организации, подобряват своите собствени лидерски умения и се изкачват към върха", пише професор Рао.

Как работят VC-ата

Бизнес моделът на фондовете за рискови инвестиции се базира на влагането на средства във внимателно подрани обещаващи компании с цел постигане на висока възвращаемост в период от 5 до 10 години. Обикновено на всеки 10 реализирани инвестиции има поне 3-4, които са абсолютен провал, 3-4, които евентуално ще възвърнат вложените пари, но няма да генерират значима възвращаемост, а 2-3 попадат в т.нар. графа "хоумрън" – компании от типа на Google, Facebook, eBay, които носят стотици проценти възвращаемост на техните ранни инвеститори.

Без да навлизаме в дълбочина в модела, който напоследък е изправен пред все повече критики, заради намаляващата възвращаемост на фондовете през последните години, от неговата структура могат да бъдат извлечени две фундаментални последствия за предприемачите. Първото е, че приемайки парите на рисковите инвеститори, те стават зависими и най-често губят контрол върху своите собствени компании. Не са един или два случаите, когато инвеститорите уволняват създателите на дадена организация. За справка – ранният Apple, от който изхвърлят Стив Джобс в средата на 80-те. Другият голям проблем се крие в неправилното приоритизиране на набавянето на рисков капитал като едно от най-важните неща за всеки стартиращ бизнес. Защо това е проблем? Защото, вместо да мотивира предприемачите, то им задава грешни цели. Така, вместо да работят за създаване на печеливш и устойчив бизнес, те чертаят виртуални планове за това как ще усвоят инвеститорските пари, които и без това отиват при по-малко от 1% от всички създадени нови компании, сочи статистиката.

Когато числата говорят сами

99.945% от американските стартиращи компании няма да получат достъп до рисков капитал. "Фондовете за рисков капитал са много предпазливи и провеждат обстоен процес по избор на компании, в които да инвестират парите си. Годишно те влагат средства в едва 330 стартиращи фирми, което е 99.945% от всичките 600 хил. компании, които се учредяват в САЩ всяка година", пише професор Рао. Освен това, за да се класирате до рисково финансиране, вашият бизнес трябва да е базиран на иновативна технология или бизнес модел. В действителност обаче доминиращата част от нови компании разчитат на други силни черти, които остават извън полезрението на инвеститорите. Проучването на професор Рао показва, че 68% от предприемачите, с които е разговарял, са изградили своите над 100 милионни бизнеси, разчитайки предимно на своите лидерски умения, а не на иновативните технологии.

Добре известно е, че венчър капиталистите предпочитат да финансират "революционни бизнеси". В действителност обаче 79% от участниците в проучването на професор Рао (сред които попадат създателите на Best Buy, Aveda, Digital River, United Health Group и Medtronics) продават обикновени стоки като подаръци, потребителска електроника, услуги за принтиране и др. Едва 21% разчитат на специфични продукти като пейсмейкъри, медицинско оборудване и алармени системи. Интересното е обаче, че дори те не са започнали в началото с уникални технологии на световно ниво. Дори Ърл Бейкън, който е основател на компанията Medtronic, е изобретил електронния пейсмейкър, захранван с батерии, едва няколко години след като компанията му започнала дейност и развивала бизнес.

Друга причина да осмислите шансовете си да вземете рисков капитал е, че 90.5% от инвестициите на VC фондовете в САЩ през 2009 г. са били в предприемачи, които вече са имали един успешен проект, или са "добутали" сегашния си бизнес до ниво да има клиенти, продажби и приходи. Едва 9.5% от средствата са отишли в едва стартиращи бизнеси. Процентът в България и Европа вероятно е още по-нисък.

Разбира се, винаги има шанс да сте сред единиците, които ще създадат следващия Facebook. Ако е така, вероятно ще го направите и без да се стремите към рисковия капитал още преди да сте положили една тухла от бизнес империята, която планирате да изградите. Така че фокусирайте се върху създаването на печеливш и устойчив бизнес и ако ви се отвори възможност, преценете дали да вземете рисковия капитал (ако вашите конкуренти разполагат с такъв или развивате твърде капиталоемък бизнес), съветва професор Рао. Но не го поставяйте за първа и единствена цел, защото това най-вероятно ще ви отклони от правилния път и ще ви попречи да реализирате потенциала си.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Разбира се, съставяйки подробна картина на своя бизнес за евентуален инвеститор и разкривайки своето ноу-хау и основополагащи идеи, по нашите земи се натъквате и на вероятността да се окажете без бизнес или в по-добрия случай, без бизнес идея.

  • 2
    t_ avatar :-|
    t_

    Мдааа,
    Редица примери има. Така е при нас. И на мен ми се случи, нищо, че беше в университета. Разработих подробен бизнес план, после го видях осъществен. Е, стана ясно след известно време и без да ме пита някой. Поне да бяха чели по - внимателно, щеше да произвеждат продукта и до днес:-)))

  • 3
    dohoditednes avatar :-|
    dohoditednes

    Статията е перфектна. Браво, че се излага една сериозна истина, която иначе не прикрива. Дано да бъде прочетена от повече хора, които да разберат какви са капаните, които са заложени по пътя на стартиращия предприемач, ако желае да търси рисков капитал.
    http://dohodite.com

  • 4
    beriya avatar :-|
    beriya

    Масата от предприемачи, разсъждават с клишето на Остап Бендер - „идеите от нас, бензина от вас".
    Често човек търси не там където е решението, т.е. ако мислите, че това което ви спира са парите, то може би е нужно да потърсите акъл, после вероятно сами ще се убедите, че не пари са били нужни.

  • 5
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Тия Ве Це-та (може да ги асоциирате както си искате) баш ми се чини че са малко изпърдяна работа. Шма извиняват, ама... да бацаме стотици човекочасове, за да напраим дкументациата и да правим презентации прочие, сичко това да земем капитал от 25к евро, и да си вкараме невестулка в кокошарника, сори ама.. то по-добре да си направим продукта с теа човекочасове :). 25К са като кози крак за глутница вълци.

  • 6
    savov_d.a. avatar :-(
    savov_d.a.

    добро заглавие с липсващи коментари от усвояващи фондове и банкови реклами.
    не са описани разликите и причините за придвижване на идеи и проекти в България и ..другаде.
    не е достатъчно пояснено че високия риск се плаща с високи печалби за да компенсира грешни субективни решения .
    бавността на доказване и защита на иновации..Ariman вече го е коментирал. това е разликата между феодална и капиталистическа държава. със съответните последствия по мяра като продукт и износ на база нещо повече от калинка в бюджет..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал