Проф. д-р Ненад Филипович: Липсата на добри проекти е по-голям проблем от липсата на пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Ненад Филипович: Липсата на добри проекти е по-голям проблем от липсата на пари

проф. д-р Ненад Филипович

Проф. д-р Ненад Филипович: Липсата на добри проекти е по-голям проблем от липсата на пари

Преподавателят от IEDC - Bled School of Management, Словения, пред "Капитал"

Екатерина Попова
6906 прочитания

проф. д-р Ненад Филипович

© IEDC


Профил



Проф. д-р Ненад Филипович е академичен директор в IEDC - Bled School of Management, Словения. Преподава общ мениджмънт и бизнес етика и има специален интерес към процесите в Централна и Източна Европа

Проф. Филипович е завършил електроинженерство и компютърни науки в университета в Загреб, Хърватия. Има докторска степен по мениджмънт от Свободния университет в Амстердам. Завършил е програмата за висши мениджъри в Graduate School of Business на университета "Станфорд", както и програмата за преподаватели от Централна и Източна Европа на университета "Харвард".

Ненад Филипович има дългогодишен опит в реалния бизнес. По-късно като директор на проектите по ЕМВА програмата за действащи мениджъри на IEDC той е наблюдавал повече от 200 проекта. Редом с това работи като консултант на редица международни компании в Хърватия. Бил е личен ментор на повече от 10 главни изпълнителни директори в Централна Европа.

На 15 ноември 2012 г. проф. Ненад Филипович ще води майсторски клас в София. Темата е "Бизнес риск в Югоизточна Европа. Какво може да ви спъне и как да го прескочите, за да постигнете успех в региона?" Курсът е част от серията "Капитал мастър клас". Повече подробности има на сайта на събитието.

Защо един инвеститор да вложи парите си тъкмо в Югоизточна Европа?

В последните години Югоизточна Европа загуби голяма част от своята привлекателност за глобалните инвеститори. От една страна, ръстът на пазара се забави значително или напълно изчезна, от друга – повечето местни компании, които бяха интересни за поглъщане, вече имат нови собственици. Все пак в момента има три причини да се инвестира в региона:

- Югоизточна Европа предлага сравнително добре квалифицирана работна ръка. Освен това общото състояние на инфраструктурата не е много по-лошо, отколкото в други глобални региони, а в същото време държавите тук са или част от ЕС, или са чисто логистично много близо до него. Ето защо все още съществуват възможности да се развива печелившо производство.

- Отделни индустрии все още не са напълно приватизирани, а местни частни компании представляват потенциален интерес за стратегически инвеститори.

- Сегашните нива на икономическа активност в региона са незадоволителни, но в Югоизточна Европа живеят около 60 млн. души, което не бива да се пренебрегва. Въпреки че нивата на БВП са доста под средните за ЕС в момента, регионът има перспектива за дългосрочен растеж. Така регионалното присъствие може да се разглежда като инвестиция в бъдещето.

Всички други възможни причини биха били силно спекулативни и свързани с рискове над средното равнище.

Трябва да се отбележи обаче, че дори изброените по-горе три групи причини не правят Югоизточна Европа уникален шанс за инвеститорите. Има други региони в света, като се започне с Бразилия, Русия, Индия и Китай, които в краткосрочен план предлагат значително по-атрактивни инвестиционни възможности.

Какво пречи на държавите в региона да привличат инвестиции?

Основните недостатъци на региона са задлъжнелите и неефективни правителства, липсата на конкурентоспособност на фирмено равнище, както и осезаемият риск от голяма политическа турбулентност.

Какво трябва да направят правителствата, за да привличат повече инвестиции от Югоизточна Европа, а и извън нея?

Като начало биха могли да въведат ред в собствения си дом, като покажат сериозен интерес към изкореняване на корупцията и балансиране на държавните бюджети. Наред с това трябва да поддържат качеството на образованието на ниво над средното за Европа, да поддържат "социалната защитна мрежа" така, че да не допускат ескалация на бедността, както и да подкрепят с конкретни политики секторите, в които националните "бизнес шампиони" имат най-малки пропуски по отношение на конкурентоспособността в сравнение с регионалните или европейските си конкуренти.

По какво си приличат и по какво се различават икономиките в региона?

На макрониво всички те функционират в хаотична среда, с много измерения на несигурност и обременени с висок риск. На микрониво ситуацията се различава не само между отделните страни, но и между индустриите и между различните географски региони. Поради това е трудно да се намери едно "перфектно" решение, което да е подходящо за всички икономики в региона.

До каква степен икономиките на държавите в Югоизточна Европа са зависими една от друга?

В момента икономическите взаимодействия в региона са значително по-слаби, отколкото биха могли и трябва да бъдат. Почти нито една държава в Югоизточна Европа не може да посочи друга страна от региона сред най-добрите си международни партньори. Напротив, ние сме по-склонни да правим бизнес с водещите икономики в ЕС и в този смисъл сме по-зависими от тях. Колкото и това да изглежда като нещо положително (като се има предвид общата икономическа криза в региона), то няма смисъл в по-дългосрочен план. Ето защо по-балансиран подход би бил добре дошъл.

Познават ли компаниите от Югоизточна Европа своите съседи? Подценяват ли ги?

Има някои общи познания на ниво исторически събития и културни стереотипи и дори известна, макар и неясна, симпатия. Въпреки това в последно време ние не гледаме един на друг като на модели за поведение. Обща е нагласата да отписваме като нещо "втора ръка" всичко, което идва от този регион, особено ако го сравняваме с "произведено в Германия".

Има някои изключения все пак. В частни разговори съм чувал коментари като: "Бих предпочел да имам началник/собственик от региона вместо от Германия. Много по-лесно ще се разбираме помежду си."

Може ли една фирма лесно да стане "трансбалканска" с централа в страна от района?

Стратегии за разширяване от този тип не са лесни. В зависимост от индустрията те могат да изискват значителни инвестиции, а в някои случаи резултатът не ги оправдава. Имаше няколко примера на компании, които се опитаха да вървят по този път, но не знам някоя от тях да е успяла да обхване целите Балкани. Настоящата криза поне временно спря повечето опити от този вид.

Къде по отношение на риска се намира регионът на Югоизточна Европа в сравнение с други региони в Европа и света?

Рейтингите на държавите ни казват много: някои от страните са много близки до т.н. junk статус (висок риск). На практика всички те са били понижавани през последните 18 месеца.

Все пак бизнес рискът е трудно определима категория. Има конкретни случаи, когато той се смята за приемлив, независимо че политическите или финансовите рискове, разглеждани в непосредствената икономическа среда, са изключително високи.

Предвид по-големия риск как един инвеститор може да убеди финансовите институции да кредитират негов проект в региона?

Банките са подложени на много силен натиск, невинаги по една и съща причина. Добър пример са австрийските банки, които имат много силно присъствие в региона. Техният национален регулатор ги принуждава да се придържат към изключително строга кредитна политика. Те не само са много консервативни при поемането на нови рискове, но и са длъжни да поддържат съотношението заеми към депозити под 105%, което значително ограничава обема на новите кредити. Повечето от другите чуждестранни финансови институции са в подобна ситуация.

Много от местните банки са слаби по отношение или на размера, или на капиталовата си адекватност, или и на двете. Това прави финансовите пазари доста "сухи". Въпреки всичко аз смятам, че липсата на добри бизнес проекти в региона все още е по-голям проблем от липсата на пари.

Какво бихте препоръчали на една българска компания, която иска да инвестира в региона – да се насочи към държава - членка на ЕС, или по-скоро към страна извън съюза? Защо?

В сегашната ситуация аз бих предпочел държавите - членки на ЕС (включително Хърватия, която е на път да се присъедини). Като цяло те имат малко по-добра инвестиционна среда, включително правната защита на инвеститорите и перспективите за средносрочна икономическа стабилизация. Въпреки това, както казах и преди, всеки бизнес казус е специфичен - някои компании могат да установят, че дадена страна извън ЕС е дори по-привлекателна за тях.

Повечето държави в Югоизточна Европа си приличат като манталитет и култура. Това предимство ли е или недостатък за инвеститор от същия регион?

Повечето изследвания доказват, че културната (и географска) близост е предимство за инвеститорите.

Каква роля играе корупцията в правенето на бизнес в региона? Има ли страни, в които тя трябва задължително да се калкулира в разходите?

Нямам точна информация от по-сериозни изследвания на корупцията. Общите наблюдения показват, че някои от страните в региона са сред най-силно засегнатите от този проблем, дори в световен мащаб.

Аз обаче не бих разглеждал корупцията като разход. Не много отдавна в Германия данъчното законодателство позволяваше на компаниите да отчитат подкупите извън ЕС като легитимни разходи. Това се отрази много зле дори на компании като Siemens. Бизнес етиката придобива все по-голямо значение за много от заинтересуваните страни и корупционното поведение се наказва, макар и невинаги по съдебен ред.

По какво България се различава от останалите държави в Югоизточна Европа? С какво тя привлича и с какво отблъсква инвеститорите?

В момента България се възприема като страна с относително висока политическа стабилност, добре образована работна сила и разумно данъчно законодателство. В същото време тя се смята за държава, където промените са болезнено бавни и където принадлежността към правилните кръгове все още е предпоставка за успеха на бизнеса.

Профил



Проф. д-р Ненад Филипович е академичен директор в IEDC - Bled School of Management, Словения. Преподава общ мениджмънт и бизнес етика и има специален интерес към процесите в Централна и Източна Европа

Проф. Филипович е завършил електроинженерство и компютърни науки в университета в Загреб, Хърватия. Има докторска степен по мениджмънт от Свободния университет в Амстердам. Завършил е програмата за висши мениджъри в Graduate School of Business на университета "Станфорд", както и програмата за преподаватели от Централна и Източна Европа на университета "Харвард".

Ненад Филипович има дългогодишен опит в реалния бизнес. По-късно като директор на проектите по ЕМВА програмата за действащи мениджъри на IEDC той е наблюдавал повече от 200 проекта. Редом с това работи като консултант на редица международни компании в Хърватия. Бил е личен ментор на повече от 10 главни изпълнителни директори в Централна Европа.

На 15 ноември 2012 г. проф. Ненад Филипович ще води майсторски клас в София. Темата е "Бизнес риск в Югоизточна Европа. Какво може да ви спъне и как да го прескочите, за да постигнете успех в региона?" Курсът е част от серията "Капитал мастър клас". Повече подробности има на сайта на събитието.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK