С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 14 дек 2012, 14:42, 19349 прочитания

Осинови си ферма

Българската платформа Farmhopping ще се опита да помогне на малките ферми по цял свят да стигнат по-лесно до потребителите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Новините за поредната технологична иновация, която може да промени навиците ни на живот, обикновено идват отвън. Но някои от тези открития може да се раждат и на съседната улица. Два фонда за финансиране на стартиращи компании - Eleven и LAUNCHub, получиха общо капитал от 21 млн. евро по евроинициатива JEREMIE на ОП "Конкурентоспособност". Те имат задачата да ги открият и да им помогнат да се развият. Фондовете започнаха работа през лятото на 2012 г. и вече направиха първата си селекция от открития. Те могат да инвестират между 25 и 200 хил. евро в една компания. В момента тече втора сесия за намиране на идеи и проекти за финансова и менторска подкрепа. Тъй като ресурсът на фондовете е от публични европейски средства, "Капитал" стартира поредица от статии за избраните от тях предприемачи и идеите им. Ще ви разкажем за всеки, получил шанс за развитие, през следващите седмици.

Помните ли онзи родопски овчар Красимир Демирев от рудоземското село Поляново? Вълци бяха издавили 62 овце от стадото му през септември и той смяташе да се отказва от занаята, защото не можел да издържа финансово. За всеки малък фермер животните му са безценни, защото с тях той изкарва прехраната си. Проблемът е, че достъпът на тези малки стопанства до нормален пазар е толкова ограничен, че в повечето случаи производството им е нерентабилно. Дори субсидиите в последните години, които получават, не са достатъчни, ако изобщо достигнат до тях.  За това фермерите са принудени да търсят иновативни начини да се финансират и да пласират стоката си. Така се ражда идеята за farmhopping - интернет платформа, свързваща фермерите с потребителите, която през лято на 2012 г. получи финансиране от фонда за стартиращи компании Eleven.

Ако до всяко добро същество...


Farmhopping е идея на трима приятели - Михаил Станчев (32 г.), Роси Митова (25 г.) и Руслан Вакрилов (32 г.), които в края на 2011 г. обединяват усилия, за да помогнат на една малка ферма в Пирин. Фермата естествено се казва "Перун" и в района на Кресна отглежда застрашени видове традиционни български породи животни - каракачански овце, планински дългокосмести кози и каракачански овчарски кучета. Член на екипа млади предприемачи е приятел със собственика и решават да му помогнат. Тримата започнали да търсят финансиране. Минали през през фондации, неправителствени организации и други, разказва Роси Митова. Но бюрокрацията е в състояние да откаже и най-големите ентусиасти. За да е всичко още по-мрачно, спират и субсидиите за фермата. Междувременно един от тримата решава да си купи и да продължи да отглежда няколко животни от фермата, с което става съпричастен към съдбата й. Тогава тримата приятели осъзнават, че щом за един може да е интересно, защо да не се включат и повече хора.

След няколко презентации на идеята на различни събития в Лондон екипът получава интересна обратна връзка, след която идеята еволюира. Ражда farmhopping, в което екипът вижда виртуален кооператив. Идеята на екипа е, чрез интернет платформата клиентите не просто да си купуват биологично отгледани продукти. Чрез нея те могат виртуално да станат и част от самата ферма, като например си осиновят животно или си купят някое от плодородните дървета. Чрез farmhopping фермите могат и да набират средства на принципа на груповото финансиране (crowd financing), а в замяна могат да получават различни бонуси от кооператива. Някои определят farmhopping като играта farmville, но в действителност.

Всъщност така структурирана идеята включва в себе си няколко бизнес модела, прилагани по света. От една страна, е платформа за групово финансиране подобно на Kickstarter, защото ще предлага възможността на фермите да набират ресурс от щедростта на хиляди интернет потребителите с малки суми. От друга страна, farmhopping прилича и на онлайн магазин за фермите, чрез който те да намират нови клиенти и пазари, до които иначе трудно имат достъп. Идеята застъпва и принципите на споделената консумация и на солидарното земеделие, при които освен продукти потребителите могат да се чувстват и част от самата ферма като помагат в ежедневната й дейност.  Последните години за тази солидарна вълна в земеделието се заговори активно около малките ферми в страни като САЩ, Канада, Япония, Франция и други. От няколко години подобен модел се прилага и в България, като например с инициативата на фондация "Заедно" и проекта solidarno.com, но като цяло това е една минимална част от земеделието по света и у нас.



...защо пък да не застанат повече

Затова Роси Митова казва: "Това, което се опитваме да създадем, е общност, социум около тези ферми. Груповото финансиране е само едно перо от платформата. Нашата идеята е потребителите не просто да купуват един продукт или да финансира еднократно фермата. Идеята е те да останат дългосрочно с проекта." Тя е основател и изпълнителен директор на "Фармахопинг" ООД - българската компания, създадена за развитието на проекта.  Според нея ценното на платформата ще е фермите да получават директна комуникация с крайния потребител. "Идеята е фермера да може да се свърже с клиента, да общува с него, да разбере потребностите му и така освен клиенти за продуктите си да открие и съмишленици, които ние наричаме farmhoppers", казва Митова.

С тази идея екипът на компанията печели финансиране от 25 хил. евро от Eleven и прекарва около три месеца в програмата за акселерация на фонда. Влизайки в нея, тримата приятели вече знаят, че искат платформата им да е глобална, т.е. в нея да могат да се включват ферми от цял свят. Ресурсът от Eleven отива за изграждането на самата платформата, на която ще е уеб базиран farmhopping и която се очаква да е готова през януари 2013 г.

"Благодарение на акселератора се запознахме с много хора, които мислят като нас, намират перспектива в нашата идея и хора с опит, които могат да ни помогнат в много области - маркетинг, запознанства и др.", пояснява Митова и допълва колко важно е това за компанията, която до момента се е маркетирала основно от уста на уста и много от външната помощ за екипа е била pro bono.

"Оттук нататък започваме да търсим финансиране за втория етап, където парите ще отидат основно за маркетинг, промотиране и събиране на екип", разказва Митова и акцентира върху важността от създаването на силен отбор, който да помогне в правилния подбор на фермите и в оперативната работа по администрирането на платформата. Eleven възнамерява да инвестира и на втория етап от развитието на проекта с още 25 хил. евро, а екипът като цяло се цели в 100 хил. евро последващо финансиране.

"Фармхопинг" смята, че може да печели от платформата, като взима по 10% комисиона от всяка транзакция, осъществена през нея. Фермите могат да си създадат профил на платформата напълно безплатно, а какъвто ще е задължителен, за да я използват. Такъв профил обаче може да им създаде и екипът на farmhopping, за което вече ще има допълнителна цена.

"Да си направят профил със снимки и информация за нашия уебсайт е единственото усилие, което се изисква от фермите. Всичко друго вършим ние. Наша работа е да генерираме трафик към farmhopping, да кажем, че това е мястото на устойчиво развиващите се ферми, където всеки, който проявява интерес, може да се свърже с тях", пояснява още Митова. Според нея идеята на екипа е да предлагат връзка не просто между фермите и потребителите, но и между ферми и ферми, ферми и неправителствени организации и др. "Реално ние ще направим тези фeрми видими за света",  допълва тя.

Ползите и предизвикателствата
При пускането на платформата farmhopping смята да стартира с 10-12 ферми, с които в момента активно преговаря. Няколко от тях  са от България. Интерес към платформата обаче са проявили и производители от САЩ, Египет, Филипините, Индия и др. Например фермата от Хималаите се надява през платформата да намери финансиране, за да се развива устойчиво и в замяна ще предлага посещения на стопанството и йога програми.

Може би едно от най-големите предизвикателства за екипа ще е намирането на действително добре работещи ферми на глобално ниво, защото проверката за разминаване на думи и дела е трудна. Екипът на проекта ще разчита и на самите хора, техните farmhopper-и, да помагат в регулирането на системата с обратната си връзка.

В България освен с "Перун", за момента компанията се е свързала с още няколко малки стопанства, които оглеждат традиционни български породи животни. Такава например е "Дивата ферма" в Източните Родопи - в община Маджарово. Според думите на един от собствениците й, Благовеста Василиева, фермата отглежда около 500 говеда от рядък тип - българско сиво говедо и родопско късорого говедо, в с. Горно поле. Има и спечелен проект за развитие на селски туризъм. Съответно за "Дивата ферма" farmhopping може да е полезно в няколко направления - както като канал за увеличаване на продажбите и оптимизирането на цените, на които продава, така и в развитието на проекта им за селски туризъм и посещението на фермата. Плюс ще е и популяризирането на редките породи животни, които отглеждаме, допълва Василиева.

За Захари Георгиев от ферма "Родолюбие" от района на Нови Искър farmhopping e "светлина за спасение на малките ферми". Това е една алтернатива, защото малките като нас ги мачкат много, казва Георгиев. Разочарован е от липсата на държавна подкрепа за малки стопанства и прекаления й фокус върху индустриалните производители на месни и растителни продукти. Георгиев отглежда български дунавски коне, овце, гълъби и кучета и около 80% от продуктите си продава на бартер. Чрез farmhopping той вижда начин както да продава повече, така и да се запази част от традиционния български бит и култура. 

Така излиза, че farmhopping още преди реалния си старт се възприема като решение на някои от проблемите на малките стопанства. Засега обаче изглежда по-скоро локално решение, тъй като по отношение на пазарите няма как една българска ферма да продава лесно в чужбина малотрайни продукти. Друг е въпросът, че за да се възползват от платформата, фермерите трябва да разчитат на интернет и да използват уеб базирани технологии. 

За да стане истински глобална платформа обаче, farmhopping ще трябва да натрупа критична маса от ферми от цял свят, така че наистина да бъде възприемана като мястото за свързване с клиенти и съмишленици на глобално ниво. Това може да се окаже и най-голямото предизвикателство пред екипа на компанията. Още повече че други подобни модели по света залагат повече на локално присъствие, отколкото на глобално. Според някои експерти подобен модел може да работи само локално точно защото трудно може да събере добра маса доказани ферми. Отделно подобен тип платформи може да са работещи само ако предлагат истинско решение за основния проблем на малките ферми - липсата на пазар. Дали farmhopping ще го предложи определено пазарът ще го реши. Едно е сигурно, идеята вече е получила позитивна оценка от Eleven. Оттам нататък ще е нужна много работа за доказване на модела.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Земеделецът, който не оре 1 Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

18 окт 2019, 1326 прочитания

Чисто от Чехия, скоро и от София Чисто от Чехия, скоро и от София

В началото на 2018 г. Вихра Динчева и Ирена Събева заедно създават "Тиера Верде България", която предлага екологични почистващи препарати и стоки за живот с нулев отпадък

11 окт 2019, 3444 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Ние вярвамe, а вие?

Какво (ще) се случва с българското предприемачество според пет човека, които не си губят времето с песимизъм

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10