Какво можете да се направи със снимка в интернет? Ако отговорът ви е да се качи и да се разглежда, значи сте останали някъде в зората на социалните мрежи. Само в последната година Facebook плати 1 млрд. долара за приложението за правене на арт снимки от смартфон Instagram и около 60 млн. долара за израелската face.com, чийто софтуер разпознава лица.
Тези баснословни суми само показват колкото много се е изострил гладът за все по-широка "употреба" на главоломно растящия брой качени снимки - как те да "говорят", да бъдат лесно търсени, подреждани и споделяни.
Решението на тази нужда търсят, разбира се, не една или две тепърва прохождащи компании по света. Някои го правят отдавна, като например GazoPa на японската Hitachi, която стартира през 2008 г. и позволяваше търсене на снимки не просто по ключова дума, а и по сходство на обектите на дадената "ключова снимка". Тя дори вадеше подобни видеа само по кадър от друго видео. Уви обаче проектът беше спрян през 2011 г. Друга все още добре работеща търсачка на изображение е на канадската Idee - TinEye.
Българската заявка
в този бранш е на Imagga, която наскоро взе 200 хил. евро финансиране от LAUNCHub именно за да развие технологията си анализ на изображения. Стартираща компания е основана от Георги Къдрев през 2008 г., а малко по-късно към него се присъединяват настоящите партньори Крис Георгиев, Павел Андреев и Ставри Николов.
В момента Imagga работи по развитието на технологията си за анализ на изображения според цветовете и обектите им. Отделно развива и опция за автоматичното задаване на ключови думи за изображението, така че то да е по-лесно откриваемо в нета. За да се стигне дотук обаче, минава повече време от обичайното заради по-слабо развитата екосистема за предприемачи тогава. Затова първоначално екипът се фокусира върху различни състезания за бизнес планове и се явява на доста престижни такива като Seedcamp, Webit и Intel Business Challenge Europe, но без да печели финансиране. Всъщност първите си пари от състезание взима миналата есен на Intel Europe. Те са 15 хил. долара и идват след като вече Imagga имат LAUNCHub като инвеститори.
Първите пари
Нещата за екипа се променят истински, когато през 2010 г. Imagga намират първия си инвеститор. Това е гръцкият фонд за стартиращи компании The Open Fund. Той инвестира в компанията 35 хил. евро. С тези пари екипът преработва първата си идея StockPodium - търсеща машина за изображения от различни платени имидж банки. Превръща я в нещо като агрегатор на снимки и започва да продава изображения чрез партньорства, по-големи имидж банки. Така освен че работят върху оптимизирането на търсенето на изображения, започват да правят и първите си приходи. Първоначално изкарват по 1000-1500 долара месечно, след това започват да генерират по няколко пъти повече и разнообразяват услугите си. Повяват се и първите клиенти, които имат много снимки и имат нужда от правилния им анализ, за да се ползват ефективно. Точно такъв клиент е онлайн базата за снимки за архитектура Open Buildings на предприемача Адел Закут, който в момента е и един от менторите на двата фонда LAUNCHub и Eleven. Следват и други клиенти, които изпращат снимките си за обработка от Imagga и си плащат според броя им.
До момента компанията е разработила софтуер за по-бърз и концептуален анализ на снимките по обектите и цветовете в него. От него са изведени и по-малки приложения. Работещо вече е уеб базираното приложение за автоматично изрязване на снимки (cropp.me), което има доста положителни отзиви от потребители заради лекотата си на работа. Скоро ще са налични и варианти за лесно автоматично прикачане на ключови думи (autotag.me) и приложение за автоматично изваждане на цветове (colorslike.me), чиито бета версии все още са затворени за външни потребители.
За момента клиенти на Imagga са по-скоро малки компании, чийто бизнес е свързан с обработването на по-голяма база със снимки. Друга целева група са и крайни потребители, като фотографи на свободна практика, които трябва да отделят часове, за да "описват" снимките си с ключови думи. "Ако ръчно не бъдат описани снимките, те стават визуално неоткривами", коментира Георги. Затова според него технологията на Imagga е полезна в управлението на дигитално снимково съдържание за всеки, който има да обработва такива.
Новите цели
С появата на LAUNCHub обаче екипът вече може да мисли много по-мащабно и да търси клиенти, които могат да използват услугите им по-мащабно. До момента сме адресирали много малка част от клиентите, които биха използвали по-сериозно решение за визуален анализ просто защото чисто инфраструктурно досега екипът не е могъл да обслужва по-крупни проекти, пояснява Георги. В същото време услуги като автоматичното прилагане на ключови думи може да е полезен на много широк кръг потребители още повече в комплект с различни опции за автоизрязване, цветови анализ и подобни.
Затова с ресурса от LAUNCHub компанията цели, първо, да увеличи маркетинг бюджета си и, второ, и то по-важно е да разшири технологичния си портфейл, за да могат да привличат нови клиенти, "и то най-вече за уникални решения, които все още има много малко алтернативи", пояснява Георги. Съответно екипът цели през следващите две години и половина да увеличи годишните си приходи от сегашните около 100 хил. лв. на 3 млн. евро, което според Георги ще стане чрез задържане на настоящите клиенти и намирането на нови, търсещи по-уникални и комплексни услуги.
"В момента най-важното за нас е технологичното развитие на проекта ни. Съответно потърсихме външно финансиране, за да можем да удовлетворим растящия потребителски интерес, който вече сме верифицирали", обяснява Георги.
По-всичко личи, че Imagga и новите им инвеститори се целят високо. Вече дори се водят разговори с голям производител на мобилни телефони, чието име засега не искат да споменават и за какъвто компанията би разработвала екслузивни продукти. Ако се стигне до подобно споразумение целта от 3 млн. евро изглежда лесно постижима.
Екипът, разбира се, осъзнава ограничението си за момента в това, че предлага само концептуален анализ на снимки, но не и репортажен, с който например да се разпознават лицата или местата на снимката. Освен това чисто инфраструктурно за момента не могат да поемат обработването на много голяма база с изображения, като например изображенията, които може да изрови Google. Но ако Imagga успее да порасне достатъчно и да окомплектова правилно разработката си, може лесно да привлекат интереса на някой от гигантите.
Какво можете да се направи със снимка в интернет? Ако отговорът ви е да се качи и да се разглежда, значи сте останали някъде в зората на социалните мрежи. Само в последната година Facebook плати 1 млрд. долара за приложението за правене на арт снимки от смартфон Instagram и около 60 млн. долара за израелската face.com, чийто софтуер разпознава лица.
8 коментара
Светъл лъч в тъмнината на българското предприемачество. Ще е добре "Капитал" примерно след две години да направят нов репортаж да се види как и дали проектът е напреднал.
Браво на момчетата! Преди време бях чел за първият им проект stockpodium и се радвам да прочета че вече е успешен.успех и на новото начинание
Публикувано през m.capital.bg
Браво, момчета!
Да видим дали и ние ще успеем да направим нещо поне на половина толкова интересно :)
Go Imagga, Go!
Работих няколко години в чужбина по научни проекти. Интересно беше, че нито един от тях не беше нахалос. Обаче най-често ставаше така, че в търсенето на една цел, в процеса на изследванията се откриваше нещо съвсем друго - с еднаква, по-голяма или много по-голяма полза.
Дано да продължат работата си все така успешно.
[quote#5:"cinik"]Работих няколко години в чужбина по научни проекти. Интересно беше, че нито един от тях не беше нахалос. [/quote]
А защо науката и високотехнологичният сектор на икономиката, през последните години, нямат достатъчно развитие? Какво може да се направи по въпроса, та да дръпне и България?
До коментар [#7] от "Finland":
/23/1989295_delian_dobrev_evropeiskite_sredstva_sh te_budat/
Ами, щом има вече заделени пари, ще има и какво да се направи (виж препратката по-долу). Сега въпросът е, парите да не потънат по добре продуханите схеми с вноситИлчИ и консултантчИ, защото последните получиха достатъчно стотици милиони. На чиновника също му са много лесни проектите, където консултантът изготвя проекта по конец срещу 5% хонорар, после се внася някаква поточна линия от чужбина, взема се фактурата, осребрява се на 50% и с един удар, пряко нощ се отчитат няколко милиона усвоени средства.. Следват премии, банкети и повишения за успешната работа. А друго е да разпределиш същите няколко милиона на 100 научни екипа и да им следиш работата 2-3 години, докато се появят първите резултати. Ще ми е интересен този вътрешен конфликт.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/2013/01