Един по-голям пазар на мечти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един по-голям пазар на мечти

Един по-голям пазар на мечти

Или как фондовете за стартиращи компании по JEREMIE - LAUNCHub и Eleven, водят след себе си още инвеститори

Калина Чернева, Татяна Пунчева-Василева

© Shutterstock


Ако някой ви каже, че мечтите не се купуват, може и да е прав. Сигурно е обаче, че се продават. И колкото по-големи са бизнес идеите, толкова по-ценни и по-бленувани са.

Пример за вече реализирана голяма компания-мечта е Telerik. Макар да е започнала като всяка друга стартираща софтуерна фирма, вече е прославила България с разработките си. През 2008 г. привлича като свой инвеститор американския фонд за дялови инвестиции Summit Partners и продължава да расте ускорено. Aко в момента трябва да ѝи се направи оценка на колко биха я оценили инвеститорите, на база на пазарните условия нищо чудно тя да е не по-малко от няколкостотин милиона лева, което я нарежда сред най-големите бизнеси в България.

Началото на Telerik обаче е по-скоро въпрос на много пот от страна на основателите и се случва в една среда, предлагаща почти нулево финансиране за стартиращи компании. Или ако обобщим - в началото на прехода просто в България няма пари за прохождащи иновативни бизнеси.

Масово явлението беше дефицитно до миналата година. Тогава не частният сектор по естествен път, а държавата изкуствено постави основите на една организирана предприемаческа екосистема в страната. Началото бе с два фонда за инвестиции в стартиращи компании (Eleven и LAUNCHub), създадени с европейски пари по инициативата JEREMIE. Със своите 21 млн. евро те дадоха и продължават да осигуряват не просто финансов тласък на предприемачите, а и играят определяща роля в истинското структуриране на средата, така че да се родят повече от един Telerik, които да привлекат отдавна чакания частен капитал. И да стимулират рисковите предприемачи.

С присъствието си двата фонда се явяват институцията, която прави "пазара на мечти" все по-структуриран и най-важното все по-видим за още играчи. Появиха се първите чужди и местни инвеститори от различен тип, които все по-често поглеждат към България като инвестиционна дестинация за прохождащи компании. Вече има и първите сключени сделки, макар и те да се броят на пръстите на една ръка.

Но всичко по реда си.

Парите на масата

Ако трябва да дадем някакво начало на start-up екосистемата в България, може би това трябва да е с първите по-известни и организирани събития за предприемачи от ентусиазма на предприемачески клубове и фондации. Клубове като Start it Smart и StartUP Foundation подготвиха добре средата за нас, обяснява Любен Белов, предприемач и мениджър на фонда за стартиращи компании LAUNCHub.

Именно покрай техните изяви новите институционални играчи като LAUNCHub и Eleven започват част от селекцията си за инвестиции. Така например спечелилите състезанието на Start it Smart - 3Challenge, компании като Eventyard и Meister+ бяха финансирани с по 50 хил. евро от Eleven и бяха сред първите участници в структурираната от него акселераторска програма за развитие на стартиращи компании. В нея вече има около две дузини компании. Почти толкова е финансирал и LAUNCHub през последната по-малко от година от старта си. Досега той вече е инвестирал 1.5 млн. евро от капитала си (общо 9 млн. евро). По-важният въпрос обаче е, че освен този ресурс фондът е успял да привлече и допълнителен частен капитал от 0.5 млн. евро. Тези средства идват както от различни серийни предприемачи, натрупали ресурс чрез продажбата на създадения от тях бизнес (т.нар. recycled capital), но и от изцяло нови за българския инвестиционен пазар играчи в лицето на различни фондове.

Инвеститорите ни виждат като институционални партньори, което им вдъхва увереност, пояснява Белов. Тоест партньори, които могат професионално да подберат добрите проекти и да им помогнат с опит и насоки за развитие.

"Това, което се опитваме да направим, е с нашите пари (бел. ред. - фондовете по JEREMIE могат да инвестират между 25 хил. и 200 хил. евро на проект) и коинвестиции да постигнем финансиране от около 500 - 600 хил. евро за някои от компаниите, което би се равнявало на около 1 млн. долара в САЩ", допълни Белов.

"Напредъкът, който компаниите постигат в акселераторите, е важно условие за привличането на допълнителни инвестиции както от институционални, така и от т.нар. ангели инвеститори. Освен това първите им клиенти можем да определим и като хора, повярвали и инвестирали в тези компании", каза Даниел Томов, партньор в Eleven. По думите му макар и сравнително плахо и с по-малки суми вече има ангели инвеститори, финансирали проекти на фонда точно защото това им дава допълнителна сигурност.

Освен вяра и ентусиазъм обаче доста би помогнал и малко имидж. По думите на Белов проблем е, че няма достатъчно капитал от реализирали се вече предприемачи, защото няма и достатъчно успешни продажби на компании. Според него качествените инвеститори са тези, които вече са минали по този път. "Това, което ни трябва, е някоя от големите компании да направи добър удар и това ще постави България на картата на инвеститорите", обясни той.

Всъщност може би най-важният принос на двата фонда за дялови инвестиции е мрежата от контакти, която осигуряват за стартиращите компании в портфолиата си, и това, че застават зад тях с името си. По думите на Светозар Георгиев, съосновател и съизпълнителен директор на Telerik, голямата полза от подходящия инвеститор не са парите за придобивания и растеж, а познанието, контактите и името му. "С инвеститор като Summit се отварят някои врати, които иначе са затворени", поясни той своя случай.

Това в още по-голяма степен важи за тепърва прохождащите компании, които обаче имат нужда и от пари. А фондове вече все повече се вглеждат и в България. Някои даже вече имат първи инвестиции в стартиращи компании.

Кой гледа към България

Такъв е примерът на структуриращия се в момента фонд за рисков капитал Teres. Той коинвестира в една от първите seed инвестиции на LAUNCHub - компанията iMediaSharе, разработваща мобилно приложение, превръщащо телефона в дистанционна на т.нар. умни телевизори.

Teres ще се управлява от българи и ще търси инвестиции из целия регион - включително Румъния, Сърбия, Турция, Чехия и Литва.

"Ще изберем най-перспективните иновативни компании от разнообразни сектори. Регионалният пазар е сравнително малък, за да може да си позволим да инвестираме в една конкретна ниша", казва Иван Генадиев, главен изпълнителен директор на Teres. Екипът на фонда е оптимист за предприемачеството в България. "Тук има много хора с технологичен талант и креативни идеи, които с правилната подкрепа могат да култивират успешни бизнеси. Това би повишило увереността на българите, че идеите имат стойност", допълва Генадиев.

Потенциални инвестиции в български стартиращи компании обмисля и словенският фонд за рисков капитал RSG Capital. Той управлява около 20 млн. евро. "Вече забелязахме няколко интересни компании в България, включително на Eleven и LAUNCHub. Но тъй като България не е на два часа с кола, най-вероятно няма да сме самостоятелни, а ще търсим коинвестиции в български компании", каза Татяна Забасу, директор и партньор във фонда. RSG е от т.нар. фондове за рисков капитал, които инвестират на сравнително ранен етап. "Търсим обаче компании, които вече имат някакви приходи и за които смятаме, че можем да им помогнем да се разширят в Европа или дори на глобален пазар. Не се интересуваме от фирми, които са фокусирани върху един или два пазара. А тъй като инвестираме по около 1 млн. евро в компания срещу миноритарен дял, това означава, че тя вече трябва да е съдържателна като бизнес", поясни Забасу.

Има празнина при дяловите инвестиции в диапазона именно на 1-1.5 млн. евро, смята Белов. Това всъщност е последващата финансова инжекция в нормалния инвестиционен/финансов цикъл на всяка компания. Точно този етап се очаква да подсигури и вторият фонд за рисков капитал на NEVEQ, също финансиран с пари по JEREMIE. Става въпрос за NEVEQ II, който се очаква скоро да заработи с 21 млн. евро капитал и който ще инвестира в технологични и иновативни български компании от 0.5 до 4.5 млн. евро. Мениджърите му вече имат зад гърба си един фонд за инвестиции в IT компании в България - NEVEQ I, с вложения от около 40 млн. долара, което в действителност дълги години бе единственият подобен финансов инструмент на пазара.

В същата редица вече се споменават и големи имена в дяловите инвестиции, включително в стартиращи компании като Earlybird, 3TS, а дори и специален фонд на Европейската банка за възстановяване и развитие (виж таблицата).

Това е показателно, че българската предприемаческа екосистема започва да излиза от тъмнината, в която бе забулена.

"Нормално е около активни акселератори или инкубатори да се появят и повече потенциални инвеститори, които да искат да се включат с допълнителни средства в успешните проекти. В България ние определено бяхме катализатор на повече хора да погледнат към пазара", обобщи Томов. Въпреки това според него е рано да се говори доколко ще могат да се реализират малко по-големи сделки в следващите няколко месеца. "Все още компаниите в акселераторите са сравнително малки и ресурс от 1-2 млн. евро, какъвто предлагат съществуващите фондове, е много за тяхното развитие", допълва той.

"Преди фондовете Eleven, LAUNCHub и NEVEQ предприемаческата екосистема тук беше подобна на каменната ера. Сега е много по-добре", обобщава Августина Пашеева, директор бизнес развитие за VoiVoda Ventures, семеен фонд, който също се оглежда за компании тук, но за целта те трябва да са регистрирани в САЩ. Отделно от това VoiVoda е специализиран по-скоро в синдикирането на вложения чрез мрежа от инвеститори, отколкото в самостоятелни инвестиции, което го различава от останалите фондове за рисков капитал.

Разбира се, предприемаческата екосистема в страната далеч не свършва само Eleven и LAUNCHub. Финансирането им с евроресурс даже до някъде изкривява чисто пазарния принцип на развитието на една такава система. Отделно минималният им праг за инвестиция от 25 - 30 хил. евро може да се приеме като доста висок на фона на практиката по света. А това означава, че още с първата си оценка (т.е. инвестиция) някои проекти вече са надценени.

На финала обаче за качествените компании винаги ще има опашка от инвеститори и евентуално повече пари от нужното. Тогава решението за това на кого да се доверят лежи на плещите на основателите ѝ. Съветът на експертите е да търсят само умните пари, т.е. тези, които ще им помогнат не само с ресурс, но и с полезни познания и контакти.

И един съвет от Светозар Георгиев: "Старайте се да изградите атрактивен бизнес, така че вас да ви потърсят. Стремете се да изграждате името си - създавайте контакти постоянно, участвайте в start-up програми, състезания за награди, публикации. Но не създавайте впечатление, че отчаяно имате нужда от пари – това е притеснителен сигнал и ви поставя в по-неизгодна позиция."

Междувременно start-up колелото в България вече е направило първия си оборот и все повече предприемачи се опитват да реализират своята голяма мечта. Някои ще се качат на ракети, други вероятно ще се спънат. Двигателят за по-масови мечти обаче вече е тук, остава да не спре горивото от добри идеи.

Автор: Капитал

Ако някой ви каже, че мечтите не се купуват, може и да е прав. Сигурно е обаче, че се продават. И колкото по-големи са бизнес идеите, толкова по-ценни и по-бленувани са.

Пример за вече реализирана голяма компания-мечта е Telerik. Макар да е започнала като всяка друга стартираща софтуерна фирма, вече е прославила България с разработките си. През 2008 г. привлича като свой инвеститор американския фонд за дялови инвестиции Summit Partners и продължава да расте ускорено. Aко в момента трябва да ѝи се направи оценка на колко биха я оценили инвеститорите, на база на пазарните условия нищо чудно тя да е не по-малко от няколкостотин милиона лева, което я нарежда сред най-големите бизнеси в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    rumenvl avatar :-|
    rumenvl

    Пари има! Действайте.

  • 2
    morjinho avatar :-|
    morjinho

    До коментар [#1] от "rumenvl":

    съгласен съм, пари има, няма кой да ги харчи :) Предприемачите само трябва да разберат, че никой не финансира голи идеи, колкото и гениални да са. Трябва да имаш поне екип от 2-3-4-5 човека и прототип на продукта си, понякога и повече от прототип: да си пуснал първа версия и да имаш някаква обратна връзка от потребителите. Ако не можеш да се организираш до такова ниско ниво, има голям шанс изобщо да не ставаш за предприемач. Успех на всички :)

  • 3
    mapto avatar :-|
    mapto

    Въпрос на време е акселераторите да започнат да организират и хакатони, където да се прави първоначален брейнсторминг и прототипи за нови идеи. Когато резултатът от усилена работа през един уикенд е интересен, тогава си заслужава в изградилия го екип да бъде насърчен да вложи месец в подготвянето му за сериозен продукт.

  • 4
    hue avatar :-|
    Николов

    разбрах колко са инвестициите...кога ще прочетем нещо за доходност и възвращаемост-видяхме кредитни фараони...да живеят инвестиционните!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    garbolino avatar :-|
    Garbo

    Ще бъде истинско чудо ако повече от два три от одобрените проекти на Eleven и LAUNCHub просъществуват след първата си година на реална дейност.

    И така ще продължи да бъде, докато под предприемач от Eleven и LAUNCHub разбират човек, който пише код.

  • 6
    alexalexandrov avatar :-|
    alexalexandrov

    Рисковите инвеститори са нормално явление по целия свят. В САЩ има повече от хиляда подобни фонда, а някои като Axcel и Аndreessen Хorowitz вече имат статут на легенди. И В Азия има, и в Западна Европа, и в Русия, а напоследък нараства броят им и в Африка.

    Само тук още гледаме с подозрение и ги наричаме я инвестиционни фараони (по предишните коментари), я нещо друго. Обвиняваме ги, че крадат идеи и какви ли не други простотии.

    А всъщност зад този модел се крие една доста смислена сделка: аз давам своята идея, визия и труд, те ми дават първоначален капитал, знания, опит и контакти, срещу дял от евентуалния ми успех. Ако не успея - и те си губят рисковата инвестиция, заедно с мен.

  • 7
    alexalexandrov avatar :-|
    alexalexandrov

    Между другото, на 21 и 22 май в София на http://www.balkanventureforum.org/ ще се съберат над 40 представители на големи международни рискови инвеститори. Събитието определено ще е първо по рода си у нас и ще включва стартъп състезание за стартиращи фирми от региона :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK