С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 12 апр 2013, 17:50, 9149 прочитания

Един по-голям пазар на мечти

Или как фондовете за стартиращи компании по JEREMIE - LAUNCHub и Eleven, водят след себе си още инвеститори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Илюстрация

Ако някой ви каже, че мечтите не се купуват, може и да е прав. Сигурно е обаче, че се продават. И колкото по-големи са бизнес идеите, толкова по-ценни и по-бленувани са.

Пример за вече реализирана голяма компания-мечта е Telerik. Макар да е започнала като всяка друга стартираща софтуерна фирма, вече е прославила България с разработките си. През 2008 г. привлича като свой инвеститор американския фонд за дялови инвестиции Summit Partners и продължава да расте ускорено. Aко в момента трябва да ѝи се направи оценка на колко биха я оценили инвеститорите, на база на пазарните условия нищо чудно тя да е не по-малко от няколкостотин милиона лева, което я нарежда сред най-големите бизнеси в България.


Началото на Telerik обаче е по-скоро въпрос на много пот от страна на основателите и се случва в една среда, предлагаща почти нулево финансиране за стартиращи компании. Или ако обобщим - в началото на прехода просто в България няма пари за прохождащи иновативни бизнеси.

Масово явлението беше дефицитно до миналата година. Тогава не частният сектор по естествен път, а държавата изкуствено постави основите на една организирана предприемаческа екосистема в страната. Началото бе с два фонда за инвестиции в стартиращи компании (Eleven и LAUNCHub), създадени с европейски пари по инициативата JEREMIE. Със своите 21 млн. евро те дадоха и продължават да осигуряват не просто финансов тласък на предприемачите, а и играят определяща роля в истинското структуриране на средата, така че да се родят повече от един Telerik, които да привлекат отдавна чакания частен капитал. И да стимулират рисковите предприемачи.

С присъствието си двата фонда се явяват институцията, която прави "пазара на мечти" все по-структуриран и най-важното все по-видим за още играчи. Появиха се първите чужди и местни инвеститори от различен тип, които все по-често поглеждат към България като инвестиционна дестинация за прохождащи компании. Вече има и първите сключени сделки, макар и те да се броят на пръстите на една ръка.



Но всичко по реда си.

Парите на масата

Ако трябва да дадем някакво начало на start-up екосистемата в България, може би това трябва да е с първите по-известни и организирани събития за предприемачи от ентусиазма на предприемачески клубове и фондации. Клубове като Start it Smart и StartUP Foundation подготвиха добре средата за нас, обяснява Любен Белов, предприемач и мениджър на фонда за стартиращи компании LAUNCHub.

Именно покрай техните изяви новите институционални играчи като LAUNCHub и Eleven започват част от селекцията си за инвестиции. Така например спечелилите състезанието на Start it Smart - 3Challenge, компании като Eventyard и Meister+ бяха финансирани с по 50 хил. евро от Eleven и бяха сред първите участници в структурираната от него акселераторска програма за развитие на стартиращи компании. В нея вече има около две дузини компании. Почти толкова е финансирал и LAUNCHub през последната по-малко от година от старта си. Досега той вече е инвестирал 1.5 млн. евро от капитала си (общо 9 млн. евро). По-важният въпрос обаче е, че освен този ресурс фондът е успял да привлече и допълнителен частен капитал от 0.5 млн. евро. Тези средства идват както от различни серийни предприемачи, натрупали ресурс чрез продажбата на създадения от тях бизнес (т.нар. recycled capital), но и от изцяло нови за българския инвестиционен пазар играчи в лицето на различни фондове.

Инвеститорите ни виждат като институционални партньори, което им вдъхва увереност, пояснява Белов. Тоест партньори, които могат професионално да подберат добрите проекти и да им помогнат с опит и насоки за развитие.

"Това, което се опитваме да направим, е с нашите пари (бел. ред. - фондовете по JEREMIE могат да инвестират между 25 хил. и 200 хил. евро на проект) и коинвестиции да постигнем финансиране от около 500 - 600 хил. евро за някои от компаниите, което би се равнявало на около 1 млн. долара в САЩ", допълни Белов.

"Напредъкът, който компаниите постигат в акселераторите, е важно условие за привличането на допълнителни инвестиции както от институционални, така и от т.нар. ангели инвеститори. Освен това първите им клиенти можем да определим и като хора, повярвали и инвестирали в тези компании", каза Даниел Томов, партньор в Eleven. По думите му макар и сравнително плахо и с по-малки суми вече има ангели инвеститори, финансирали проекти на фонда точно защото това им дава допълнителна сигурност.

Освен вяра и ентусиазъм обаче доста би помогнал и малко имидж. По думите на Белов проблем е, че няма достатъчно капитал от реализирали се вече предприемачи, защото няма и достатъчно успешни продажби на компании. Според него качествените инвеститори са тези, които вече са минали по този път. "Това, което ни трябва, е някоя от големите компании да направи добър удар и това ще постави България на картата на инвеститорите", обясни той.

Всъщност може би най-важният принос на двата фонда за дялови инвестиции е мрежата от контакти, която осигуряват за стартиращите компании в портфолиата си, и това, че застават зад тях с името си. По думите на Светозар Георгиев, съосновател и съизпълнителен директор на Telerik, голямата полза от подходящия инвеститор не са парите за придобивания и растеж, а познанието, контактите и името му. "С инвеститор като Summit се отварят някои врати, които иначе са затворени", поясни той своя случай.

Това в още по-голяма степен важи за тепърва прохождащите компании, които обаче имат нужда и от пари. А фондове вече все повече се вглеждат и в България. Някои даже вече имат първи инвестиции в стартиращи компании.

Кой гледа към България

Такъв е примерът на структуриращия се в момента фонд за рисков капитал Teres. Той коинвестира в една от първите seed инвестиции на LAUNCHub - компанията iMediaSharе, разработваща мобилно приложение, превръщащо телефона в дистанционна на т.нар. умни телевизори.

Teres ще се управлява от българи и ще търси инвестиции из целия регион - включително Румъния, Сърбия, Турция, Чехия и Литва.

"Ще изберем най-перспективните иновативни компании от разнообразни сектори. Регионалният пазар е сравнително малък, за да може да си позволим да инвестираме в една конкретна ниша", казва Иван Генадиев, главен изпълнителен директор на Teres. Екипът на фонда е оптимист за предприемачеството в България. "Тук има много хора с технологичен талант и креативни идеи, които с правилната подкрепа могат да култивират успешни бизнеси. Това би повишило увереността на българите, че идеите имат стойност", допълва Генадиев.

Потенциални инвестиции в български стартиращи компании обмисля и словенският фонд за рисков капитал RSG Capital. Той управлява около 20 млн. евро. "Вече забелязахме няколко интересни компании в България, включително на Eleven и LAUNCHub. Но тъй като България не е на два часа с кола, най-вероятно няма да сме самостоятелни, а ще търсим коинвестиции в български компании", каза Татяна Забасу, директор и партньор във фонда. RSG е от т.нар. фондове за рисков капитал, които инвестират на сравнително ранен етап. "Търсим обаче компании, които вече имат някакви приходи и за които смятаме, че можем да им помогнем да се разширят в Европа или дори на глобален пазар. Не се интересуваме от фирми, които са фокусирани върху един или два пазара. А тъй като инвестираме по около 1 млн. евро в компания срещу миноритарен дял, това означава, че тя вече трябва да е съдържателна като бизнес", поясни Забасу.

Има празнина при дяловите инвестиции в диапазона именно на 1-1.5 млн. евро, смята Белов. Това всъщност е последващата финансова инжекция в нормалния инвестиционен/финансов цикъл на всяка компания. Точно този етап се очаква да подсигури и вторият фонд за рисков капитал на NEVEQ, също финансиран с пари по JEREMIE. Става въпрос за NEVEQ II, който се очаква скоро да заработи с 21 млн. евро капитал и който ще инвестира в технологични и иновативни български компании от 0.5 до 4.5 млн. евро. Мениджърите му вече имат зад гърба си един фонд за инвестиции в IT компании в България - NEVEQ I, с вложения от около 40 млн. долара, което в действителност дълги години бе единственият подобен финансов инструмент на пазара.

В същата редица вече се споменават и големи имена в дяловите инвестиции, включително в стартиращи компании като Earlybird, 3TS, а дори и специален фонд на Европейската банка за възстановяване и развитие (виж таблицата).

Това е показателно, че българската предприемаческа екосистема започва да излиза от тъмнината, в която бе забулена.

"Нормално е около активни акселератори или инкубатори да се появят и повече потенциални инвеститори, които да искат да се включат с допълнителни средства в успешните проекти. В България ние определено бяхме катализатор на повече хора да погледнат към пазара", обобщи Томов. Въпреки това според него е рано да се говори доколко ще могат да се реализират малко по-големи сделки в следващите няколко месеца. "Все още компаниите в акселераторите са сравнително малки и ресурс от 1-2 млн. евро, какъвто предлагат съществуващите фондове, е много за тяхното развитие", допълва той.

"Преди фондовете Eleven, LAUNCHub и NEVEQ предприемаческата екосистема тук беше подобна на каменната ера. Сега е много по-добре", обобщава Августина Пашеева, директор бизнес развитие за VoiVoda Ventures, семеен фонд, който също се оглежда за компании тук, но за целта те трябва да са регистрирани в САЩ. Отделно от това VoiVoda е специализиран по-скоро в синдикирането на вложения чрез мрежа от инвеститори, отколкото в самостоятелни инвестиции, което го различава от останалите фондове за рисков капитал.

Разбира се, предприемаческата екосистема в страната далеч не свършва само Eleven и LAUNCHub. Финансирането им с евроресурс даже до някъде изкривява чисто пазарния принцип на развитието на една такава система. Отделно минималният им праг за инвестиция от 25 - 30 хил. евро може да се приеме като доста висок на фона на практиката по света. А това означава, че още с първата си оценка (т.е. инвестиция) някои проекти вече са надценени.

На финала обаче за качествените компании винаги ще има опашка от инвеститори и евентуално повече пари от нужното. Тогава решението за това на кого да се доверят лежи на плещите на основателите ѝ. Съветът на експертите е да търсят само умните пари, т.е. тези, които ще им помогнат не само с ресурс, но и с полезни познания и контакти.

И един съвет от Светозар Георгиев: "Старайте се да изградите атрактивен бизнес, така че вас да ви потърсят. Стремете се да изграждате името си - създавайте контакти постоянно, участвайте в start-up програми, състезания за награди, публикации. Но не създавайте впечатление, че отчаяно имате нужда от пари – това е притеснителен сигнал и ви поставя в по-неизгодна позиция."

Междувременно start-up колелото в България вече е направило първия си оборот и все повече предприемачи се опитват да реализират своята голяма мечта. Някои ще се качат на ракети, други вероятно ще се спънат. Двигателят за по-масови мечти обаче вече е тук, остава да не спре горивото от добри идеи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Чисто от Чехия, скоро и от София Чисто от Чехия, скоро и от София

В началото на 2018 г. Вихра Динчева и Ирена Събева заедно създават "Тиера Верде България", която предлага екологични почистващи препарати и стоки за живот с нулев отпадък

11 окт 2019, 2961 прочитания

Драгалевската къща за общуване 4 Драгалевската къща за общуване

Първият социален клуб в София е проект на Мила Григорова и Дилян Димитров, познати добре в стартъп средите

4 окт 2019, 17336 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
"Капитал" класира най-добрите банки в България

Класацията ще излезе в списание на 27 април заедно с вестника

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10