Бизнес срещу течението
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнес срещу течението

"За да сме ефективни, трябва да продаваме повече", казва Димитър Спасов (вляво на сн.)

Бизнес срещу течението

Нелекият път на една семейна фирма от малкия магазин до най-голямата българска фабрика за сьомга

Мара Георгиева
30596 прочитания

"За да сме ефективни, трябва да продаваме повече", казва Димитър Спасов (вляво на сн.)

© Надежда Чипева


Навярно сте гледали и ви се е сторило впечатляващо и дори неестествено - как цели пасажи риба буквално летят към водопадите, в посока нагоре, срещу течението. Рибата е сьомга. А инстинктът й да стигне началото на реката, въпреки тоновете изсипваща се надолу вода, би бил полезен на повечето предприемачи, решили да създадат нещо в България.

Инстинкт "срещу течението" явно притежава и семейството на Александър Спасов, построило най-новата фабрика за сьомга в България. Проектът е завършен, но не може да се каже, че историята е приказка за спокойни дни и нощи, докато това се случи. По-скоро пътуването е било срещу течението.

Най-новата фабрика за филетирана и пушена сьомга в страната се откроява на иначе недружелюбния пейзаж на столичната "Враждебна" - сградата е цялата в стъкло и цвят сред неразораните парцели в съседство. Собственикът й - ЕТ "Алекс - Александър Христов Спасов", има претенции, че това е най-голямото и най-модерно специализирано предприятие в бранша. Строителството е за повече от четири милиона лева. Инвестиционните разходи са за над 2.5 млн. лв., от които 60% са безвъзмездни и ще бъдат възстановени от оперативна програма "Рибарство".

Как идват филетата

Фабриката с площ над 3000 кв.м включва производствени халета, хладилни складове, магазин, кухня (с безплатна храна за работещите), фитнес, покрит паркинг. "Сухият склад" побира всичко, с което фирмата търгува - над 900 вида рибни деликатеси, калмари, скариди, продукти за суши, подправки от цял свят. В друго помещение се съхранява прясната риба – сьомга, ципура, лаврак. В "мократа" зона машини извършват обработката на цялата риба, за да остане без глава, кожа и кости. Пак машини почистват филетата от сьомга, подсушават ги и ги нарязват по зададена от оператора дебелина. "Само резачката струва 108 хил. евро", уточнява Димитър Спасов, син на собственика. Филетираната риба се претегля и опакова във вакуум – отново без ръчна намеса. ("Вложили сме 4000 евро за дизайн и опаковки"). Шоковият замразител за риба пък тежи 3.5 тона. Вкарали го в помещението и едва тогава издигнали стените.

Част от сьомгата изминава друг път – рибните филета се инжектират със саламура по специална фирмена рецепта. "Това улеснява процеса на зреене и гарантира едно и също качество на сьомгата", обяснява Спасов. Рибата се оставя да зрее минимум 12 часа, след което се опушва в специална машина. Купена е и машина за рециклиране на опаковките, в които пристига норвежката сьомга. ("Рециклираме стиропора и го продаваме в Китай, където цената е 580 долара на тон"). Модерна ERP система управлява процесите, а работещите са 23-ма – заедно с фамилията и охраната.

Магазин на 22

Бизнесът на Александър Спасов има 22-годишна история. Той работи в магазин за риба от 1982 г. През 1991 г. регистрира фирма и отваря свой магазин, пак за риба, на ул. "Екзарх Йосиф" в столицата. "Започнах да работя при баща ми още на 9 години, а брат ми беше на 11. Майка ми и до днес работи там", разказва 27-годишният Димитър Спасов. И уточнява, че скоро магазинът ще бъде преместен в сградата на новата фамилна фабрика във "Враждебна".

Бизнесът тръгва добре - семейството купува риба и рибни продукти от български доставчици на едро. Но идват годините на мощните търговски вериги, приключва и ремонтът на Халите, недалеч от които се намира семейният източник на доходи. Клиентите в магазина оредяват заради големия избор от места за пазаруване. По същото време фирмите, от които "Алекс" купува вносна риба, "отрязват" търговската отстъпка на семейството. "Усилено вървяхме към фалит. Трябваше да направим нещо и решихме да започнем сами да си внасяме продуктите. През 2002 г. ни бяха останали 20 хил. долара и ги вложихме в директни доставки от чужбина", спомня си Димитър Спасов.

За втори път натиск на партньори променя намеренията на семейната "Алекс". Гръцки компании задължават българските търговци да купуват и замразена риба, ако искат да получат прясна. Семейният съвет решава да започне внос на прясна риба, необвързана с условия. Така фамилията намира големи скандинавски партньори, някои от които дори дават ексклузивни права на компанията за България.

Решението за собствена складова база и модерно предприятие за преработка на риба е продиктувано от неволите с наемни площи и натрупаното "финансово самочувствие" - резултат от ежегодния ръст от 20% на продажбите (за 2012 г. оборотът надхвърля пет милиона лева).

През 2010 г. семейството купува земя и започва подготовката за строителство. Минават две години, докато съберат всички необходими документи и получат одобрение ("Бяхме дали 160 хил. лева за такси и разрешителни още преди да сме направили дори първа копка."). Строителството започва през февруари 2012 и приключва в края на същата година. Идва ред за нови проверки и през април тази година фабриката започва работа.

"Засега продаваме по тон, тон и половина пушена сьомга на ден. Планираме количествата да стигнат 7-8 тона. Изнасяме за Гърция, където работим със седем фирми. Водим преговори и с други чуждестранни партньори", обяснява Димитър Спасов.

Фирмата има клиенти за продуктите си с марката "Алекс фиш" в цялата страна. Разчита на собствена дистрибуция. За София приема и изпълняват заявки по шест пъти на ден, за останалите градове – по два пъти в седмицата.

"Все още използваме 20% от капацитета на фабриката, работим повече "за чест и слава", но стъпка по стъпка следваме плановете си", обобщава Димитър Спасов. Скоро ще заработи онлайн магазин, а поръчките ще се изпълняват в рамките на деня. Ако продажбите се разраснат, гаражът ще се превърне във второ производствено хале.

"Ще разнообразим предложенията, ще предлагаме риба с марината, в добавка с различни сосове, овкусена за бързо приготвяне на скара. Искаме да създадем и верига магазини, в които да се продава риба от топла витрина, както и подбрани млечни и месни продукти, пресни плодове и зеленчуци", изброява амбициозно Спасов.

Нечовек ли си

Строежът на фабриката сблъсква семейството с всякакъв вид администрация. Спасови се възмущават от познатия сценарий да си построиш собствен трафопост и водопровод до сградата. После цитират свои партньори от Дания и Белгия, където предприемачът може "да осъди държавата, ако тя не му осигури необходимата инфраструктура в точното време".

Димитър Спасов си спомня и за доста пререкания с администрацията. "Наехме съседния на фабриката парцел, който не се обработва. Сключихме договор за услуга със собственика. Условието бе да възстановим терена във вида, в който сме го заварили. По време на строителството изсипвахме там пръстта. Дойдоха да ни проверяват и поискаха да ни глобят, тъй като не сме изхвърляли пръстта на специално разтоварище. В София има няколко такива разтоварища, от които обаче после трябва да си купим същата тази пръст, за да си направим обратните насипи. Защо да си купувам собствената пръст?"

"За да вземеш европари, трябва да си нечовек", обобщава братът - Христо Спасов. Семейството финансира строителството с кредит, защото едва след завършването на фабриката (и пак срещу купища документи) може да получи европейската субсидия. "Ние декларираме реалните си обороти. Като фирма имаме дълга кредитна история и изрядно кредитно досие. Именно защото не искаме да започваме отначало да трупаме "актив" пред банките, не сме се преобразували от "Едноличен търговец" в ООД", отбелязва Димитър Спасов. Според двамата братя обаче банките пак са скептични. "Казаха ни, че "не може да сме толкова изрядни" и идваха четири пъти на проверка, преди да ни отпуснат заема. Поискаха от нас да застраховаме машините при техен брокер. Той обаче ни иска с 2000 лв. повече от брокера, който ние сме избрали. За банката обаче тези 2000 лв. явно са нищо пари. Срещу кредита, който ни отпускат, искат за обезпечение цялата сграда, която като стойност надхвърля с пъти исканата от нас сума", изброява минусите Христо Спасов.

Последният отказ, с който се сблъскали братята, е желанието им да дарят на Столичния зоопарк отпадъците, които остават след преработката на сьомгата. Готови били да си плащат два пъти в месеца за извършване на задължителните проби на храната. Отговорили им, че "безплатното изхранване на животните става с конкурс", твърди Димитър Спасов.

Братята недоволстват и от нелоялната конкуренция в сектора. "Не може да се водиш безработен и да внасяш с бус риба от Гърция без фактури, а държавата да си затваря очите", казват те.

"След всичко, което семейството е постигнало, въпросът не е колко пари ще направим", отсича Димитър Спасов. И обобщава: "Ние се борим за власт на пазара. С качествени продукти и ниски надценки."

Навярно сте гледали и ви се е сторило впечатляващо и дори неестествено - как цели пасажи риба буквално летят към водопадите, в посока нагоре, срещу течението. Рибата е сьомга. А инстинктът й да стигне началото на реката, въпреки тоновете изсипваща се надолу вода, би бил полезен на повечето предприемачи, решили да създадат нещо в България.

Инстинкт "срещу течението" явно притежава и семейството на Александър Спасов, построило най-новата фабрика за сьомга в България. Проектът е завършен, но не може да се каже, че историята е приказка за спокойни дни и нощи, докато това се случи. По-скоро пътуването е било срещу течението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    tzvethan avatar :-|
    Цветан Дичев

    Браво, успех! :)

  • 2
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    "безплатното изхранване на животните става с конкурс"


    Мили родни картинки.. !!! Избирани също с КОНКУРС !!!

  • 3
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Браво и Успех!

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    Нечовеци.

    Сметам, че са нарисувани правилно всички вредители работещи срещу полезното и подходящо ползване на евросредствата.

    Наследниците на министър Дончев четат ли?

    Или това не ги касае щото "не са оттука" и "са само за малко"?

  • 5
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Статия показваща борбени и трудолюбиви хора. Дай, Боже да има повече такива.

  • 6
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Малко е да се каже браво на Александър Спасов и неговата семейна фирма, те са направо герои. Ето такива малки и средни фирми трябва да бъдат улеснявани и стумулирани за да вдигнат икономиката и жизнения стандарт. Щом банката е казала, че "не може да сме толкова изрядни" се сетете какви са другите им клиенти. Пожелавам им успех в работата.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Стопаните на тази фабрика разкриват нови нюанси на проблема да си Едноличен търговец (Е-Тъ) в България. Нашият висш управленски ешалон по традиция произхожда от среди, в които се работи единствено с офшорки, ООД-та със символичен уставен капитал и поне няколко телефонни номера на ломски цигани в менюто с контактите, които да ги заменят като собственици, когато НАП и другите им кредитори предприемат по-крути мерки. Предвид на този си произход, манталитет и възпитание родният управленец изпитва животинска злоба и ненавист към всеки стопанин, който си стои зад бизнеса със собственото име и цялото си имущесво. Това е точно човекът, който той, майка му, баща му и приятелите му никога няма да бъдат. Тази параноична по характер фрустрация изби на повърхността преди няколко години, когато единствено ЕТ бяха назидателно наказани да плащат данък печалба от 15% сега и веднага, за разлика от всички други стопански субекти и индивиди, за които важи или 10% и стига толкова, или ако са дружества, има пребогати възможности за отлагане на дивидента, пренасяне на загуби за 5 г. напред и т.н. трикове. Ето как ЕТ паднаха жертва на най-тъмните страни от човешката натура - завист, злоба и отмъстителност.

  • 8
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    До коментар [#7] от "cinik":

    +++ Ще си го копирам това.Простено да ми е!

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    Ето и още едно потвърждение на моите наблюдения. Цитат:

    "Последният отказ, с който се сблъскали братята, е желанието им да дарят на Столичния зоопарк отпадъците, които остават след преработката на сьомгата. Готови били да си плащат два пъти в месеца за извършване на задължителните проби на храната. Отговорили им, че "безплатното изхранване на животните става с конкурс", твърди Димитър Спасов."

    >>> Същото нещо го преживях, когато реших да даря голяма част от личната си библиотека на някоя обществена библиотека. За доста от книгите съм си обещал да ги препрочета пак на стари години и с помъдрял акъл, но викам си, нека дотогава да се въртят в оборот, други да помъдряват, пък като дойде време, ще си направя абонамент и ще ги вземам като читател. Накратко, ударих здраво на камък. На софийска градска библиотека началник беше един наш известен поет с китара - даже не ми отговори на предложението. Отидох на място, нямал време за мен...Още 5-6 опита и накрая ме приеха с червени килими в библиотеката на една частна фондация. Откъдето ме светнаха, че въобще не съм първият, минал през подобни зорове. Нещо повече, колеги от обществените библиотеки сами им прехвърляли настойчиви дарители, защото се страхували, че ако дарителството се разпространи, щели да им орежат бюджетите, от които успявали все пак да спастрят някой лев за "други потребности в широкия смисъл на думата"

  • 10
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    До коментар [#9] от "cinik":

    Неведоми са мислите чиновнически.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK