Софийската силициева котловина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Софийската силициева котловина

Софийската силициева котловина

Само за година финансовата подкрепа в областта на предприемачеството носи първите успехи и доказа, че има смисъл от нея

Татяна Пунчева-Василева
21521 прочитания

© shutterstock


Да стартираш иновативен бизнес в България е все едно да си попаднал в някое от онези многочасови километрични задръствания около Петолъчката преди завършването магистрала "Тракия". С една разлика. В задръстването си наясно, че все някога ще излезеш от него, докато при стартирането на бизнес, и то иновативен, може перманентно да влизаш от един ад в друг.

Причините от години са едни и същи. От лошата съдебна система, през хилядите административни спънки, та до намирането на пари. Последната вече не е извинение и трябва да я зачертаем в черния списък, защото пари за започване на иновативен бизнес има. И най-важното - има и десетки качествени идеи в ход.

Пречката с парите отпадна със създаването на двата инвестиционни фонда и акселератора за стартиращи компании - Eleven и Launchub, по евроинициатива JEREMIE преди година. Това се случи по идея на икономическото министерство и под професионалната егида на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

И за една година тези фондове вече успяват не просто да инвестират значителния си ресурс, но и да привлекат вниманието на нови частни капитали, включително от Силициевата долина. Например компанията от портфолиото на Launchub iMediashare вече има като инвеститор една от легендите на Силициевата долина Тим Дрейпър. Договорила е общо 2 млн. долара допълнително финансиране, с което стойността й вече доближава 10 млн. долара. Eleven пък могат да се похвалят с проекта си vetcloud, който, макар и с по-кратка от година история, вече се оценява на над 2 млн. евро. И това са само първите добри новини. По оценка на двата фонда компаниите в портфейлите им водят разговори за ново външно финансиране от близо 3.6 млн. евро.

С това те променят предприемаческия облик на България и правят първа крачка към преобразяването на българска икономика и отварянето й към иновациите.

Създаването на предприемаческата карта

Eleven и Launchub инвестират вече от година, като общият капитал е 21 млн. евро и трябва да го разпределят до 2015 г. Към момента в портфейлите им вече има 56 компании, в които са вложени близо 4.3 млн. евро.

Сумата от 21 млн. евро действа като магнит както за нови предприемачи, така и за нови външни инвеститори с все по-съществени капитали. Целият този интерес се мултиплицира и от успешните проекти на двата фонда, които "заразяват" още хора с идеи. Тези успехи са пощенска марка както за самите фондове, така и за България. По подобие на Skype и Естония например. А добрите новини за успешни проекти привличат още пари. Процесът има и ефекта на лавина, защото колкото повече пари гледат към страната, толкова повече искат да присъстват на пазара.

Година след старта на двата фонда първите им успешни проекти не закъсняха, дори изненадаха. "Не очаквахме, че утвърдени фондове за рисков капитал и местни и чужди бизнес ангели ще са готови да вложат хиляди евро в местни компании преди първата година на програмата", коментира пред "Капитал" Пьотр Столовски, регионален мениджър в ЕИФ, който управлява парите по JEREMIE от името на държавата. "Като добавим и първите по-големи вложения от наистина големи инвеститори в стартиращи компании в САЩ и Великобритания, мога спокойно да кажа, че това е много, много обещаващо за България", каза той.

По думите му фактът, че подбраните от Eleven и Launchub проекти вече набират пари, говори и за потенциала на българската икономика. "Тези компании разработват иновативни продукти, взимат на работа млади професионалисти и им предлагат възнаграждение много над средното за страната. Ето така се променя една икономика и се постига икономически растеж в дългосрочен план", категоричен е Столовски.

Всъщност само за година двата акселератора по JEREMIE изведоха страната на европейската start-up карта. "Това си личи и от броя на чуждестранните предприемачи, които са готови да се преместят в България, за да развият бизнес идеята си", изтъква още Столовски.

По информация на акселераторите една трета от получените през годината над 2500 апликации са чуждестранни. Основна част са от Румъния, Сърбия, Хърватия и Македония. Но има кандидатури както от места с изключително развита предприемаческа екосистема като САЩ и Великобритания, така и от места, където предприемачеството не е сред водещите ежедневни теми като Шри Ланка, Лесото и Буркина Фасо.

Първите основи

Двата фонда инвестират минимум по 25-30 хил. евро срещу малък дял в компанията. Това е повече от достатъчно, за да тества доколко идеята и екипът зад нея имат бъдеще. В същото време това е бленуваният от всеки предприемач начален капитал.

"Със сигурност може да кажем, че да създадеш бизнес днес е много по-лесно, отколкото беше преди 11 години, когато ние стартирахме", разказва Светозар Георгиев, съосновател и изпълнителен директор на една от най-успешните иновативни IT компании -  "Телерик". Днес основаната от няколко състуденти "Телерик" се конкурира спокойно с международни гиганти като Microsoft и е най-голямата българска софтуерна фирма.

По думите на Георгиев разликите между тогава и сега са много. За него законовата рамка и развитието на държавата са на светлинни години от нивото, на което са били преди десетилетие. "Но много по-важно е, че вече има екосистема, предприемаческа култура, будни хора със знания и желание за развитие тук, в България, а не за търсене на възможност за емиграция. Впрочем последният вариант изобщо не е по-лесен и има куп негативи", подчертава той.

И всичко това само благодарение на шума около едни 21 млн. евро. Според Георгиев благодарение на двата акселератора и всички други участници в екосистемата днес е модеpно да си предприемач. "Това е чудесно, защото ние по нищо не отстъпваме на колегите си от чужбина, и по-конкретно от Силициевата долина. Там екосистемата безспорно е без еквивалент. Ние сме далеч от това ниво, но промените през последните две години са просто феноменални. Искрено се надяваме да продължим в същия дух", казва той.

"От години следя България и преди две години сякаш нищо не се случваше тук. Изненадващо обаче създаването на Eleven и Launchub напълно промени картината. Сега виждам как кипи активност както на местно, така и на регионално ниво, защото акселераторите привличат и много компании от региона," разказа Дан Лупу, партньор в инвестиционната компания Earlybird, която наскоро създаде нов фонд за инвестиции, включително в млади компании. По думите му това, което вижда в момента като качество на младите компании, е добро и той очаква то да расте още. Казва, че вече и той е активно ангажиран с България, но не иска да коментира конкретни инвестиционни планове.

Според него не толкова финансовият ресурс на акселераторите, колкото успешните последващи продажби или допълнителни външни инвестиции в компаниите ще покаже доколко са успешни като инициатива. За предприемачите обаче те вече носят много добавена стойност. "Фондовете допринесоха не само с финансов ресурс. По-важното е, че чрез тях хората получиха достъп до множество ментори от предприемаческата и инвестиционна среда в България и извън нея. Преди това връзката с подобни хора беше изключителна рядкост, по-скоро случайност", категоричен е и Антон Гавраилов, който тези дни стартира проекта си за пазаруване vze.li. "Другият ключов принос на фондовете е, че показаха на самите млади предприемачи, че не са сами, не са самотен остров в едно огромно море и това, което правят, не е странно. Напротив, те видяха, че като тях има много повече хора и това им вдъхва кураж. А всяка успешна иновативна млада компания пък ги окуражава още повече, действа като гориво на вярата в предприемачеството", допълва още младият предприемач.

И нуждата от надграждане

Трансформацията се вижда и в повечето събития и въобще сбирки на тема иновации, които се случват в София и в други големи градове в страната. Например в Благоевград студентите от Американския университет изучават предприемачеството като курс и основното им занятие в него е да създават и развиват иновативни компании. От години активен в тази област е и клубът Start It Smart в Софийския университет. "Телерик" дори създаде своя академия за деца и възрастни, където всеки може да се учи да програмира и всеки може да промени живота си.

Промяната, разбира се, надали щеше да се случи толкова бързо, ако държавата не беше решила да стимулира предприемачеството с рисковите капиталови инструменти по JEREMIE. Чрез тях тя даде възможност на частния бизнес да управлява публичния ресурс, а това означава печалба за професионалните мениджъри само ако постигат позитивни резултати, т.е. инвестират в иновативни компании, чийто потенциал развият.

С това държавата позволи в страната да се зароди силна преприемаческа индустрия. Заради добрите резултати в България през следващия програмен период и Румъния иска да включи акселератори като метод за усвояването на част европарите си. По думите на Столовски 21-те милиона евро, които България е отделила за инвестиции в стартиращи компании, всъщност правят инициативата най-голямата за момента в континентална Европа. "Не знам дали хората в България осъзнават това, но то определено им дава силно конкурентно предимство в областта на предприемачеството дори пред много развити страни", казва Столовски.

Според Оливър Холе, главен изпълнителен директор и основател на инвестиционния фонд Speedinvest, България изпъква и в сравнение с други източноевропейски страни като Унгария и Чехия. "И с двата акселератора се работи лесно, имат добри компании, а са и изключително глобално настроени. Много приятна изненада, тъй като обикновено това не е правило", разказа той по време на посещението си в София през май. Допълва, че вече си е набелязал две start-up фирми и се надява до края на годината да сключи поне една сделка тук. Холе основава фонда си Speedinvest през 2008 г.,  след като самият той е бил предприемач, и с него цели да построи мост между Централна Европа и Силициевата долина.

Ценни за България са и бившите предприемачи, настоящи инвеститори, т.е. хора, които вече са направили по една успешна компания, продали са я и с парите искат да продължат да инвестират в нови иновативни проекти. За целта обаче екосистемата има нужда от още захранване.

"От съществено значение е държавата да продължи стратегическата си подкрепа в тази насока, за да не загуби позитивните резултати дотук и да даде шанс на нови проекти да се реализират", категоричен е Столовски. Фондовете за прохождащи компании са само първата ключова и вече постигната цел за цялостната структура на инвестиционния пазар в България. Той все още се нуждае от инструменти нагоре по веригата, които да осигурят финансиране за всякакви по размер компании. Скоро по JEREMIE стартира рисковият фонд NEVEQ II, който има 21 млн. евро (30% частно събрани) и ще финансира иновативен бизнес с малко натрупана история. Предстои да заработи и мецанин фонд за зрели компании. Капиталът му трябва да е около 60 млн. евро, половината от който частен, но се изчакват отпадането на административни пречки.  До половин година ще има и една или две коинвестиционни схеми по JEREMIE с общо 20 млн. евро, които също ще инвестират в малко по-зрели компании.

С това пазарът малко по малко наистина може да добие добре структуриран и наистина институционализиран вид. А като към него се прибавят и инициативи като "Тех парк София", страната може да стане истинско регионално гнездо за иновации. Важното е набраната инерция да не се прекъсва, защото това е само началото, раждането на една друга иновативна България. С добавянето на още инвестиционни съставки позитивният ефект ще се мултиплицира, а пречките ще падат. Индустрията ще има своята завършена магистрала, по която по-бързо да стига до умните пари и по-ефективно да строи по-умната икономика на страната.

А и Б за JEREMIE

JEREMIE (Joint European Resources for Micro to Medium Enterprises) е съвместна инициатива за подпомагане на малките и средни предприятия между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Тя се формира като част от ОП "Конкурентоспособност" 2007 - 2013 г. Има на разположение около 200 млн. евро и цели да помага на бизнеса не с обичайните грантове, а с финансови инструмент - основно инвестиционни фондове. Първият проблем при нея обаче бе, че държавата просто закъсня със структурирането. Вместо през 2007 г. първите практически действия по нея се случиха едва 2010 г., когато управлението й бе ефективно прехвърлено на Европейския инвестиционен фонд. Това позволи нещата да започнат да се случват. Година по-късно бяха избрани първите професионални фонд мениджъри, а през 2012 г. заработиха и първите два фонда - тези за стартиращи компании, които инвестират в бизнес идеи в зародиш, т.нар. нива алселерация и seed (от бълг. - семе). Целта им е да инвестират в иновативни бизнес идеи от рода на Skype и Facebook. Затова и повечето им вложения в момента са в по-скоро в ИТ и интернет проекти.

По JEREMIE беше планирано и създаването на три фонда за вече по-зрели компании, чиито фонд мениджъри обаче трябваше да съберат допълнителен частен ресурс. Във време на криза това бе сериозно предизвикателство.  В крайна сметка два от трите инвестиционни фонда са на път. NEVEQ II, който следва да инвестира в млади иновативни компании с малко история, вече оперира. Мецанин фондът, който е предназначен за зрели компании, е намерил допълнителното финансиране, но чака изглаждането на административни пречки. На фаза избор на мениджъри е и нова коинвестиционна схема, чиято цел ще е да инвестира в компании с потенциал за растеж. Така по JEREMIE почти се затваря кръгът от възможни капиталови инструменти, които да подкрепят развитието на малкия български бизнес.

И първите неуспехи

Докато говорим за първите успехи на двата фонда за стартиращи компании - Eleven и Launchub, естествено е да погледнем и от другата страна - т.е. какви са първите им неуспехи. Те са съвсем логична част от инвестиционния процес на такива фондове. Статистиката на смъртността на стартиращите компании в подобни фондове е съществена. Нормално е и българските фондове да започнат да отчитат подобно развитие.

От Eleven поясниха, че вече имат една компания, която към момента не развива дейност. Всички останали са действащи и активни. "В зависимост от развитието бихме инвестирали във всяка от тях, като за момента има още три компании, за които не сме убедени, че бихме инвестирали допълнително", обясни Дилян Димитров, един от основателите на Eleven. Това прави четири от 36 инвестиции, или около 11% не дотам задоволително развиващи се компании.

От Launchub също коментират, че за кратката си история голяма част от компаниите в портфейла на фонда отчитат отлични резултати. "Разбира се, има и някой неуспешни, но това е нормално в този бизнес. Ние сме избрали да инвестираме в областта на високите технологии, подбираме компании, които показват висок потенциал за бърз растеж, което неминуемо определя и наличието на риск. Това е нещо нормално и в логиката на рисковото финансиране като цяло", поясни Любен Белов, един от основателите на Launchub, и допълни: "За около 20% от компаниите в портфейла ни може да се каже, че със сигурност не успяват да постигнат резултатите, както и да догонят темповете на растеж на останалите. Образно казано, едните бягат бързо и напред, а другите се опитват да тичат на пътеката."

Да стартираш иновативен бизнес в България е все едно да си попаднал в някое от онези многочасови километрични задръствания около Петолъчката преди завършването магистрала "Тракия". С една разлика. В задръстването си наясно, че все някога ще излезеш от него, докато при стартирането на бизнес, и то иновативен, може перманентно да влизаш от един ад в друг.

Причините от години са едни и същи. От лошата съдебна система, през хилядите административни спънки, та до намирането на пари. Последната вече не е извинение и трябва да я зачертаем в черния списък, защото пари за започване на иновативен бизнес има. И най-важното - има и десетки качествени идеи в ход.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Браво. Звучи повече от добре.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    "Eleven и Launchub инвестират вече от година, като общият капитал е 21 млн. евро и трябва да го разпределят до 2015 г. Към момента в портфейлите им вече има 56 компании, в които са вложени близо 4.3 млн. евро."

    Излиза по-малко от 77 хил. средно на компания. За инвестиции в хай-тек разработки ми изглежда доста скромно особено като се вземе предвид, че инвестициите най-вероянто покриват и разходи които нямат пряко отношение към хай-тек-а - административни, офис и режийни, примерно.

    Иначе самият факт, че има такава дейност е супер, разбира се.

  • 3
    eskimos avatar :-P
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    Силициева или салицилова котловина?

    Много сме далеч от Силикон!

  • 4
    izabell avatar :-|
    izabell

    Неуспехите са повече от успехите защото най-добрите ученици не остават в България да развиват бизнес.

  • 5
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    До коментар [#2] от "zumz":

    Прав сте, 77 бона нема да ни стигнат само за сандвичи :)

  • 6
    l_danov avatar :-|
    l.d

    [quote#2:"zumz"]"Eleven и Launchub инвестират вече от година, като общият капитал е 21 млн. евро и трябва да го разпределят до 2015 г. Към момента в портфейлите им вече има 56 компании, в които са вложени близо 4.3 млн. евро."

    Излиза по-малко от 77 хил. средно на компания. За инвестиции в хай-тек разработки ми изглежда доста скромно особено като се вземе предвид, че инвестициите най-вероянто покриват и разходи които нямат пряко отношение към хай-тек-а - административни, офис и режийни, примерно.

    Иначе самият факт, че има такава дейност е супер, разбира се.[/quote]

    За това фондове са за стартиращи компании. Като имат прототип могат да привличат по-едри риби:

    "Фондовете за прохождащи компании са само първата ключова и вече постигната цел за цялостната структура на инвестиционния пазар в България. Той все още се нуждае от инструменти нагоре по веригата, които да осигурят финансиране за всякакви по размер компании. Скоро по JEREMIE стартира рисковият фонд NEVEQ II, който има 21 млн. евро (30% частно събрани) и ще финансира иновативен бизнес с малко натрупана история. Предстои да заработи и мецанин фонд за зрели компании. Капиталът му трябва да е около 60 млн. евро, половината от който частен, но се изчакват отпадането на административни пречки."

  • 7
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    До коментар [#4] от "xalikarans":

    Що се отнася до иновации съотношение 1/9 (успехи/науспехи) се счита за добро. При предприемачеството е малко повече, вероятно 1/3 на брой опити, но няма как успехите да са повече. А иначе е много гадно, че умните и способните бягат.

  • 8
    m_style avatar :-P
    m_style

    Меко казано - турбо наивна статия, явен платен ПР. Добре е да се знае все пак, че между финансиране /намиране на някакви пари/ и иновативна компания има повече от 10 разлики! Аз така и не разбрах в какво точно се състоят "успешните иновации", кои са фирмите, които са ги осъществили и колко бързо растящи са например по приходи, нови изобретения, брой пазари или нещо подобно. Иначе им пожелавам успех с различно измерване от подобни ПР статии...

  • 9
    mapto avatar :-|
    mapto

    Най-сладко е да рискуваш с държавни пари :)

  • 10
    mapto avatar :-|
    mapto

    Може би беше редно да се спомене, че България е първата страна в ЦИЕ, която имаше магистърска програма “Технологично предприемачество и иновации в ИТ” (при това в партньорство с Intel). Разбира се, прогресивното ръководство на българския елитен ФМИ към СУ реши, че такива програми ще оставят установените математически програми без студенти и с радост спомогнаха тя да бъде закрита.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK