От Белград за София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Белград за София

Срещу зазиданите прозорци на бившето американско посолство в Белград...<br />

От Белград за София

Или къде се намира сръбската предприемаческа среда в момента и накъде още има да се развива

5702 прочитания

Срещу зазиданите прозорци на бившето американско посолство в Белград...<br />

© Капитал


Предприемаческата екосистема в България става все по-жива. Почти всеки ден чуваме за нови интересни млади компании в България, а инвестиционните фондове като Eleven и Launchub (по евроинициатива JEREMIE) им помагат да пораснат. Тъй като всяка история и опит заслужават да бъдат споделени, всяка седмица "Капитал Daily" ще ви разказва какво се случва на местната и международната startup сцена. Oт началото на октомври всеки вторник на страниците на вестника намирате информация кои са интересните нови компании, кои са хората, институциите и инвеститорите, които могат да им помогнат да пораснат, и въобще какъв живот кипи в разрастващата се екосистема. Разбира се, приветстваме и вашите идеи, съвети, критики и препоръки на [email protected]

За футболните фенове, които обичат и онлайн да играят футбол, първата асоциация със Сърбия може би е играта Top Eleven на местната компания Nordeus. За три години тя вече има над 11 млн. активните месечни потребители и над 20 млн. евро приходи.

Всъщност Nordues е просто една от най-известните стартиращи компании в Сърбия. Създадена е от трима бивши инженери в Microsoft и когато попитате някой в Белград кажете ми някой ваш startup, Nordeus ще е отговорът, които ще получите. Компанията е и сред примерите за успешен млад технологичен бизнес в Югоизточна Европа, и то бизнес, които е постигнал успеха си сам  - само с парите, които е успял да спечели от продукта си.

С това обаче сравнително известните стартиращи бизнеси от Сърбия почти се изчерпват. Поне засега. Предприемаческата среда в страната все още прохожда. Някои от интересните млади идеи последните месеци дори бяха развити в София с подкрепата на местните фондове за стартиращи компании. Примери за това са vetcloud, който разработва софтуер за по-лесното управление на ветеринарния бизнес, или CaseTrek, който прави подобна платформа, но за правния бизнес. И двете са част от портфейла на българския фонд Eleven.

Набраната инерция

Това обаче реално са първите по-значими плодове на предприемаческата среда в Сърбия след компании като Nordeus. Те са плод на набраната инерция през последната година-две от усилията на една шепа млади ентусиасти като Вукашин Стойков от местната неправителствена организация SEE ICT. Самият Стойков развива собствена компания TruckTrack, която разработва платформа за облекчаване на бизнеса на логистичните компании. Тази пролет тя получи финансиране от SeedCamp, Лондон, а догодина ще представи бизнеса си на TechCrunch Disrupt, Ню Йорк. Той обаче не се определя като "посланик" на предприемаческата общност в Сърбия, макар за много външни за средата хора да е такъв. Скромно казва, че основната му цел в момента е да развие успешно собствената си компания. "Според мен най-доброто, което може да се случи и на местната общност, и на компанията, е тя да е успешна и да бъде пример за всички останали хора", казва скромно Стойков.

В една стара общинска сграда, точно срещу бившето американско посолство в Белград със зазидани прозорци Вукашин и екипът на SEE ICT помагат на младите сръбски предприемачи да се опарят от това да започнеш собствен иновативен бизнес. Работят в не много благоприятни условия в бившия архив на местен съд. Все още нямат много мебели, само едно-две бюра. Това обаче не пречи на екипа да организира за втора поредна година местната Startup академия, в която в продължение на три месеца да работят с млади хора по развитието на идеите им. Както разказва Алекс Кович от SEE ICT, миналата година, когато за пръв път са организирали програмата, са се родили немалко добре развили се проекти като TruckTrack, VetCloud, CaseTrek и DataMaid. Последното наскоро получи финансиране от Eleven и дойде в София да работи по проекта си.

"Това, което в момента имаме, е инерция. Последните две години се случват неща в предприемаческата сфера, които под една или друга сфера се движат от неправителствената организация SEE ICT, създадена през 2010 г.", разказва Кович. "На практика това е едно първите организирани движения, което няколко души от Белград започнахме, за да помогнем на предприемаческата среда тук да се развива и да има последователност. Защото, макар да има няколко успешни технологични компании като Nordues, все още нямаме усещането за общност", обяснява Кович. Екипът им обаче организира различни събития често, което малко по малко все пак създава усещането за общност и мрежа от еднакво мислещи хора.

Липсващият елемент

Все още обаче липсва друг важен елемент за развитието на средата и това е финансов ресурс, подчертава Кович. "Нещо, което например вече е налично в България", допълва той.

Всъщност в Сърбия все още липсват професионално структурирани инвеститори в стартиращи компании. Некои от местните предприемачи дори все още са силно скептични към наличния т.нар. рециклиран капитал, т.е. към парите на позамогнали се вече успешни предприемачи.

Все пак мотивирани и от конкуренцията в София, няколко предприемачи са се заели да създадат акселератор и в Белград, като например StartLabs.

Преди две години и сръбското правителство разработва проект за стартиращи компании. С ресурс от Европейския съюз и Световната банка то създава специален Иновационен фонд, който отпуска грантове на стартиращи компании. Този ресурс обаче се получава след доста тежка административна и бюрократична процедура. През 2012 г. например 18 млади компании в страната са получили общо 1.3 млн. евро, показва справка на сайта на Иновационния фонд.

Една от тях е образователната компания Coprix media. Нейният основател и изпълнителен директор Владимир Коприч поясни пред "Капитал", че е изключително доволен от гранта и от помощта, която държавата е оказала на компанията. Тя прави съвременна образователна програма, която сръбското образователно министерство окуражава.

Според друг сръбски предприемач, Иван Мойсилович, основател компанията за управление на документи и екипи Yanado, да финансираш стартиращ бизнес с грантове, с цялата им бумащина и бюрокрация, е почти равносилно да убиеш този бизнес. За Мойсилович засега решението с финансирането на един тепърва прохождаш бизнес е да намериш първия си клиент. Признава, че презентацията му пред Eleven и Launchub по време на StartTrek турнето им из Балканите е първата, която е правил пред инвеститори. Просто защото такива в Сърбия трудно се намират. "Има горе-долу трима души в страната, които имат парите и биха инвестирали, но те не са специализирани в технологични компании като моята", казва той. "Всички останали или се крият, или не искат да бъдат закачани. За разлика от двата български фонда, които вече са инвестирали в местни екипи и им помагат да се развиват", допълва Мойсилович.

В крайна сметка наличието на финансов ресурс е само един от елементите за едно успешно предприемаческо уравнение. Но той никак не е за подценяване, ако Белград иска да стане същият магнит за предприемачи, в какъвто се превръща София, включително и за сръбски предприемачи с добри бизнес идеи.

Вукашин Стойков и екипът на SEE ICT са двигател на зараждащите се млади предприемачи в Сърбия
Фотограф: Капитал
Предприемаческата екосистема в България става все по-жива. Почти всеки ден чуваме за нови интересни млади компании в България, а инвестиционните фондове като Eleven и Launchub (по евроинициатива JEREMIE) им помагат да пораснат. Тъй като всяка история и опит заслужават да бъдат споделени, всяка седмица "Капитал Daily" ще ви разказва какво се случва на местната и международната startup сцена. Oт началото на октомври всеки вторник на страниците на вестника намирате информация кои са интересните нови компании, кои са хората, институциите и инвеститорите, които могат да им помогнат да пораснат, и въобще какъв живот кипи в разрастващата се екосистема. Разбира се, приветстваме и вашите идеи, съвети, критики и препоръки на [email protected]

За футболните фенове, които обичат и онлайн да играят футбол, първата асоциация със Сърбия може би е играта Top Eleven на местната компания Nordeus. За три години тя вече има над 11 млн. активните месечни потребители и над 20 млн. евро приходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    v_iliev avatar :-|
    V.Iliev

    Сърбия не раздроби стопанските си субекти, както стана у нас, за да се приватизират по-лесно от "нашите" хора без капитали.
    С началото на преговорите за присъединяване към ЕС и по-сериозните реформи, Сърбия ще привлече вниманието на инвеститорите. Има запазена държавност, има в какво да се инвестира, работната сила не се е деквалифицирала, както у нас, дори циганите им по-малко крадат. И за пореден път някой ще ни изпревари ;(

  • 2
    v_iliev avatar :-|
    V.Iliev

    Разбирам да има несъгласни с мнението ми, но защо нито един не опита да се аргументира?

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "V.Iliev":

    Защото преди има-няма 2 седмици основна тема по медиите беше поредния фалит на Сърбия, предотвратен в последната минута с промяна в правителството, повишаване на данъците, съкращения на разходите и милиардни държавни заеми от недемократични държави като Китай, Русия и Саудитска Арабия. Хората не са чак толкова късопаметни.

  • 4
    v_iliev avatar :-|
    V.Iliev

    До коментар [#3] от "cinik":

    Това са временно проблеми. На тях им предстоят по-малко структурни реформи и, повтярам, имат запазена държавност.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "V.Iliev":

    Добре бе, ти си такъв авторитет, че няма как да не те послушаме ;-))) Запазена държавност в държава, която фалира през 5-10 години и се е задължила до гуша към тоталитарни режими срещу кой знае какви допълнителни ангажименти. Няма кой да спори повече с теб!

  • 6
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#4] от "V.Iliev":

    Нямам идея какво разбираш под държавност. Държава която се сви/разпадна до 88 361 km² (няма да се учудя още територии да се отлюспят). Европейско правосъдие ли имат сърбите? Три изтребителя Миг-29 на кръст?

    Сърбия с $11 085 БВП на глава от населението (срещу $15 933 за България измерени чрез паритет на покупателната способност). В момента имаме 47% от средният БВП за ЕС, срещу около 35% за Сърбия.

    Да се изкефиш на славянска Чехия бих те разбрал, но на Сърбия... Има неща в манталитета им, които и на мен ми харесват, но в момента държавата им не е по-добре от нашата.

  • 7
    v_iliev avatar :-|
    V.Iliev

    [quote#6:"Finland"]Нямам идея какво разбираш под държавност[/quote]
    Държавност=функциониращи държавни служби, предоставящи услуги на граждани и фирми срещу събираните данъци.
    И работеща полиция имат сърбите (работеща=дава резултати), образование и т.н.
    Взеха си обратно предприятията, които Валентин Захариев и Христо Ковачки приватизираха, защото не си изпълняват инвестиционните ангажименти. Това у нас чували ли сте го? От активи за 30 млрд. долара при приватизацията са постъпили по-малко от 3 млрд. За да окрадат държавните активи по-лесно, се раздробяват и съсипват. Гражданите изобщо не си губят времето да съобщават на МВР, ако станат жертва на престъпление. Плащаме по няколко пъти за здравни услуги, образование. В Агенция по бежанците за 5 години са постъпили над 32 млн., а как ни "изненадаха". Друго за държавността трябва ли ви?

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#7:"V.Iliev"]Взеха си обратно предприятията, които Валентин Захариев и Христо Ковачки приватизираха, защото не си изпълняват инвестиционните ангажименти.[/quote]

    Нали се оплакваш, че от приватизация са събрани само 3 млрд лева. Те затова са толкова малко, защото стана първо с бонови книжки през фондове, на чиито директори имената до едно висят на сайта на комисията за отваряне на досиетата. После, вместо на явни търгове или през борсата, се продаваше чрез преговори с потенциални купувачи, срещу социална програма и споменатия от теб инвестиционен ангажимент, който много те е впечатлил при сърбите, въпреки че и там се е провалил еднакво лошо, колкото и при нас.

    След това, какво като са си взели обратно "собствеността"? Когато имаш източено предприятие с отрицателен капитал (задължения повече от имущество, тогава държавата само ги е разтоварила от гриждата да го продадат самите те на някой клошар или ром, както днес се прави масово.

  • 9
    v_iliev avatar :-|
    V.Iliev

    До коментар [#8] от "cinik":

    Точно това в Сърбия не се случва!

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#9:"V.Iliev"]Точно това в Сърбия не се случва![/quote]

    Кое, това с прехвърлянето на закъсали фирми ли? То в Германия се случва масово, какво остава за другите държви. В Германия системата е като у нас - управител на фалирало дружество не може да стане управител на друго до края на живота си. Затова се налагат тези хватки, не че някой ще загуби нещо...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK