Ако машините можеха да говорят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ако машините можеха да говорят

Богдана и Иван са основатели на HutGrip, а още четирима души са ангажирани активно в проекта.

Ако машините можеха да говорят

Разработената от българска компания система за предвиждане на производствени аварии HutGrip цели да промени как работят фирмите

7350 прочитания

Богдана и Иван са основатели на HutGrip, а още четирима души са ангажирани активно в проекта.

© Надежда Чипева


Болезнен ритник. След това крясък: "Кажи какво ти има, бе?!"

Така протича разговорът между инженер и машина, когато те просто не говорят на един и същ език. Понякога се случва дори най-опитният инженер да не може да разбере какво точно "се е счупило" и защо една машина не работи. А дори когато успее, може да е твърде късно.

Подобни ситуации, освен че са изнервящи, почти винаги имат и финансово изражение – предприятието не може да довърши в срок поръчките си и губи пари. Българската компания "Агиларт" се опитва да продаде решение на този проблем. Техният продукт HutGrip е система за анализ на данните, получени в реално време от сензори, поставени на различни места в производствените машини. Данните се обработват и се съхраняват в облака. Целта на екипа, начело на който стоят Иван Драгоев и Богдана Ракова, е чрез тяхната система предприятията да могат да предвиждат и предотвратяват потенциални производствени аварии.

Интернет на производствените неща

Всъщност концепцията за предмети, свързани с мрежата, далеч не е нова. Според прогноза на Cisco през 2015 г. в света ще има над 50 милиарда свързани с интернет устройства и предмети от заобикалящата ни среда, които ще генерират огромни количества данни. Intel вече работи върху проект "Интернет на нещата" (Internet of things), който има за цел да свърже колкото се може повече предмети от заобикалящата ни среда с глобалната мрежа, които непрекъснато да обменят информация помежду си. Затова поне едно е сигурно – ако един от световните технологични гиганти, Intel, иска да стъпи в тази ниша, в нея има перспектива.

Екипът на HutGrip обаче се стреми да свърже към мрежата не всякакви предмети или дори цели градове (каквато е идеята на Internet of things), а по-скромен спектър от "неща" – машините в производствените предприятия. Да се конкурираш с Intel обаче никак няма да бъде лесна задача за екипа, който се състои от общо 6 души. "Ние таргетираме малки и средни предприятия от по 50 - 100 души, където все още няма цялостно решение. Има играчи, които предлагат отделни части от цялостното решение, като например съхранение на данни или анализирането им в облака, но не и целия процес: от измерването, през съхраняване, визуализиране и анализирането им с цел превенция на аварии и спиране на производството до споделянето им в подходяща форма с всички структури на организацията", казва Иван Драгоев, който е управител на "Агиларт". Всъщност компанията вече дори има един плащащ клиент и бизнес модел, който в момента тества.

Диагностицирай това

HutGrip следи показателите на работа на оборудването или процесите в производството – от преси за печатане до по-специфични процеси, като например обгаряне на вълна при производството на килими. В един от случаите екипът на HutGrip поставя стандартни сензори в предавателните кутии на модулите на една машина. Чрез тях те събират данни за работата на машината в реално време и ги анализират, а информацията, получена от тях, може да се споделя между служителите на компанията – от оператора на машината до мениджмънта на компанията. По думите на Иван това, което дава на HutGrip конкурентно предимство, обаче са алгоритмите за анализ на събраните данни. Там е и същинската добавена стойност на продукта, който екипът на "Агиларт" предлага. На база на историческите и текущите данни те могат да предвидят кога някоя от машините ще се повреди и така да дадат време за реакция на инженерите, преди това да се е случило и производственият процес да спре за неопределено време. "Една от компаниите, с която работим, губи по 5 хил. долара на час при забавяне на поръчка заради спиране работата на една машина", разказва Иван. Допълнително над преките разходи са необходими и средства за подмяна на скъпи части или пък закупуване на нова машина, обяснява екипът.

Едно от най-големите предизвикателства пред екипа на Богдана и Иван обаче е да накарат фирмите да променят начина, по който са работили досега. Според тях това може да стане, когато клиентите им видят данни за показатели, които досега дори не са следили, и те им покажат от какво губят пари и как могат да оптимизират производството си. "Оттук насетне в каквато и посока да тръгнем, трябва да имаме бизнес модел още преди да продължим с разработката на продукта", смятат двамата. Другата им цел е да разширят екипа си в САЩ, където засега са и продажбите им.

Първият им клиент е компанията ТPC Printing & Packaging в Тенеси. Те печатат картонени кутии за марки като Victoria’s Secret и Jack Daniel’s. Другият модел, по който компанията цели да монетизира системата HutGrip, е чрез партньорство с компании, които произвеждат машини и оборудване. В момента от HutGrip тестват този модел с американска компания. Те смятат, че като свържат HutGrip  и машината още в процеса на сглобяването, могат да осигурят на клиента си нов начин на сервизиране на продукта – като дадат на производителите възможност да следят какво се случва с машината, когато вече е в ръцете на техния потребител. Като използва същия модел, екипът на HutGrip вече е започнал партньорство и на българския пазар с фирма, която произвежда различни контролери (платки и модули). Освен да се борят за по-силно присъствие в България и да развиват партньорствата си в САЩ, следващата стъпка за младата компания е да навлезе в други източноевропейски страни – Чехия, Полша и Унгария например, споделя Иван. Бизнес моделът на

HutGrip включва месечна такса, която е между 20 и 40 долара на сензор, разказва Иван, а обикновено необходимият минимум е 5 сензора.

Топла връзка в САЩ

Всъщност за да стигнат дотук, HutGrip също са преминали през акселераторска програма, но не в София, а в Чатануга, щата Тенеси. Градът, който има под 200 хил. жители, на пръв поглед не изглежда като най-оживеното и пълно с възможности място за стартиране на бизнес. Чатануга обаче е един от най-старите индустриални градове в САЩ, където е била открита и първата фабрика на Coca-Cola, разказва Иван. По думите му причината за това исторически е доста тривиална – в южните щати на Америка просто няма синдикати и затова там индустрията се е развила бурно. Акслераторът The Gigtank осигурява на проекта HutGrip първите му 15 хил. долара финансиране. Веднага след това стартиращата компания става част и от програмата за предприемачи Launch Tennessee, откъдето получават още 10 хил. долара.

В Тенеси HutGrip намират своите първи 6 пилотни проекта, които са в най-различни индустрии – производства на килими, вино, кифлички, а също и техният първи впоследствие клиент ТPC Printing & Packaging.

В момента екипът, който се занимава активно с HutGrip, се състои от 6 души. Иван Драгоев и Богдана Ракова са основатели на HutGrip. Още четирима души обаче са ангажирани в проекта целодневно. Емил Стойчев, Евгени Златанов и Георги Стоянов са софтуерният екип на компанията, а Сергей Тодоров е дизайнер.

Всъщност екипът вече има постижения и на българската startup сцена. През октомври те станаха победители в българския кръг на предприемаческото състезание Get in the Ring и участваха в битката за 1 млн. евро на финала в Ротердам. В края на декември пък бяха отличени като една от деветте най-иновативни стартиращи компании на фондация "Приложни изследвания и комуникации". Пред тях стоят истинските предизвикателства – дали ще успеят да намерят път да променят начина, по който протичат процесите в производствените компании и дали ще надвият някои от технологичните гиганти, които вече търсят мястото си в тази нова ниша.

Болезнен ритник. След това крясък: "Кажи какво ти има, бе?!"

Така протича разговорът между инженер и машина, когато те просто не говорят на един и същ език. Понякога се случва дори най-опитният инженер да не може да разбере какво точно "се е счупило" и защо една машина не работи. А дори когато успее, може да е твърде късно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    izabell avatar :-(
    izabell

    Останах с неприятно чувство,още с началния пасаж на статията.

  • 2
    cneakep avatar :-|
    Спеакер

    Добра статия, добра идвя, нека минат 4-5 г. и да видим какво се е получило.

  • 3
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Браво на Иван Драгоев и Богдана Ракова за идеята и реализацията!

    Тя може да има много по-голям успех. Пожелавам им го.

  • 4
    ppenev avatar :-(
    ppenev

    "Така протича разговорът между инженер и машина, когато те просто не говорят на един и същ език..."
    Въобще не съм съгласен с тези младежи и тяхното определение. Нали правите разлика между инженер и техник/специалист/орговорник...
    И тези младежи да не си мислят, че откриват те топлата вода. Вярно, намерили са ниша, но и в тази ниша отдавна има "топла вода". Моля, не сме толкова наивни, не бъдете и Вие!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK