Защо след това компанията се премести в САЩ?

- Това беше задължително за тях, с нас и без нас. Просто съдържанието, което те искат да "предават", и потребителите, които искат да го "консумират", са там. Там са и най-големите медийни компании, с които ще търсят партньорства, а оттам ще идват и приходите им. С две думи - САЩ е най-богатият им пазар и като търсене, и като предлагане.

Какви са впечатленията ви от предприемаческата среда в България?

- Ако ме бяхте попитали преди три години какво се случва в България, щях да ви отговоря "нищо". Но сега с появата на Launchub и Eleven (фондове за вложения в стартиращи компании с капитал от JEREMIE - бел.ред.) мога да кажа, че определено се случват страхотни неща. Това важи не само за България, но и за региона. Интересното е, че в България има много добро дълбоко технологично познание - нещо, което търсим.

А има ли, според вас, добри бизнес умения в региона?

- Бизнес уменията са големият проблем в региона. Проблемът е, че повечето хора, които разбират от технологии, са като група деца - нямат почти никаква представа как работи светът на бизнеса. Аз например учих компютърни науки в първите си години в университета. След това завърших MBA и едва тогава осъзнах как всъщност функционира светът. Не се шегувам. Когато започнах магистратурата си, нямах никаква представа какво представлява един счетоводен баланс и защо пасивите и активите трябва винаги да са в баланс. До този момент все се чудех на хората от бизнеса защо не разбират нищо от технологии. Сега вече картината ми е ясна. Това е основната липсваща съставка на предприемаческата среда в региона в момента. Иначе той предлага изключително умни хора.

Раздвижва ли се предприемаческата среда в България?

- Да. Все повече хора стартират бизнес проекти и търсят финансиране за тях. Сега хората не се притесняват да търсят финансиране, докато преди три години повечето се опитваха да се справят сами, например с парите, които изкарат от самия проект или от допълнителна работа и заплата. Това не беше полезно за създаването на креативна среда. Сега все повече хора не се притесняват за капитала - знаят, че има откъде да намерят 100 - 200 хил. евро и след това да се целят по-високо - към 1 или 2 млн. евро. Това е много важно. Разбира се, не е гаранция, че само най-добрите проекти ще бъдат финансирани. Има и прекрасни проекти, които се справят и сами. Но с наличието на стартов капитал вече няма проблем с количеството на създаваните проекти. Що се отнася до качеството, то все още е ниско, но се работи и върху тази част, а и ситуацията не е по-различна от други страни в региона.

Значи е лесно да се намерят първите 50 хил. евро за стартиране на бизнес. А има ли подобни възможности и за по-големи инвестиции над 500 хил. евро например?

- Това е най-големият проблем в момента. Но пък ние сме доволни, защото можем да покрием този дефицит. Ние можем да инвестираме от 100 хил. до 15 млн. евро, с което да отговорим на част от търсенето на пазара. Разбира се, нашият капитал няма как да задоволи цялото търсене. Просто няма достатъчно капитал и по тази причина много добри проекти могат да не си намерят финансиране. Затова активно търсим сътрудничество с други големи фондове и инвеститори, с които да правим т. нар. синдикирани инвестиции. Партнираме си добре както с големи европейски, така и с американски инвеститори. В портфолиото си Earlybird има коинвестиции с Index Ventures, Sequoia Capital и други. За правилния проект можем да потърсим тези големи инвеститори да се включат и те с капитал.

Трябва ли да сте близо до компаниите, за да инвестирате в тях? Често американските инвеститори казват "не инвестираме тук, защото сте ни далече и не ви познаваме". И вие ли споделяте това кредо?

- Не точно. Няма проблем в това, че една от инвестициите ни в Румъния е на четири часа път с кола от Букурещ. Разстоянието не ни пречи да комуникираме. Има телефони, имейли и други инструменти за комуникация. Но за нас това е като местен пазар. Ние разбираме региона и познаваме рисковете му. За един американски инвеститор не е много удобно да инвестира в Европа, а какво остава за Източна Европа именно заради разстоянието. Особено когато този инвеститор разглежда десетки, дори стотици възможности за инвестиции в района около него. Ако сте една от 20-те компании, които те са гледали днес в областта на облачната инфраструктура и им кажете, че имате най-добрата технология, а разработчиците ви са в България, нормално е да бъдат скептични, защото знаят малко за България и за нейните кадри. Така че разстоянието, особено голямото, е пречка за навлизането на големи инвеститори от другата страна на океана.

Разглеждате ли нови проекти?

- Разбира се. Фондът започна активна работа през есента. До момента вече имаме четири инвестиции, но искаме да направим много повече. Хоризонтът ни е петгодишен. Обикновено разглеждаме по 1000 до 1500 проекта на година. Част от тях ни контактват директно. Други ние търсим, защото са ни били препоръчани и сме чули за тях. От тях инвестираме в четири до шест проекта, но сега с новия фонд можем да направим и малко повече, защото сме още в началото на инвестиционния си период.

Към кои сектори проявявате интерес?

- Не бих посочил сектори. Търсим да инвестираме в нови технологии за бизнеса, в софтуер като услуга. Обхватът ни е широк като сектори. Не бихме инвестирали в нещо капиталоемко, като например нещо за масово производство. Ако трябва да обобщя, можем да инвестираме във всичко, което е "софтуер или услуги" за бизнеса.

Интервюто взе Татяна Пунчева-Василева