С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
41 27 юни 2015, 16:41, 68004 прочитания

Фермите умират сами

Историята на обречената битка на стопанството на "Елата" и една наредба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Привет,
поръчката за утре е приета, но....
С голяма горчивина искам да Ви съобщя, че фермата приключва дейност...
...Факторите за това решение са няколко. От 2010 година се опитваме да легализираме нещата по наредба 26 за директните продажби за малки фермери. За съжаление в продължение на 5 години всички приети промени по тази наредба започват да се доближават до изискванията за големи мандри, но не и да улесняват дребните производители."

Такова писмо получиха на електронните си пощи преди около 20 дни клиентите, на които семейната ферма "Елата" доставяше мляко, млечни продукти и колбаси. И макар че краят на едно предприемаческо начинание не е голямо събитие за България, новините от "Елата" си остават лоши по няколко причини.
Първо, историята на фермата е типичен пример за това как бюрократичната машина в аграрния и хранителния сектор могат да убият един производител, правещ макар и малък, но печеливш бизнес.
Второ, със закриването на "Елата" една група потребители загуби доставчик, на когото има доверие за чистотата и качеството на храната си.
Трето, краят на фермата връща онова усещане за обреченост на варианта да поръчаш нещо директно като краен клиент от бутиков производител. А това засяга всички, които държат или ще държат на екологично чисти, фермерски, домашни или направени по традиционни рецепти продукти. Историята на "Елата" е показателна, че вместо да облекчава пътя на този тип стоки до клиентите, държавата измисля непосилни изисквания и на практика го блокира. Така фермерите са изправени пред ултимативния избор - да индустриализират производствата си, да ги поддържат в сивия сектор или да ги закрият.
Веси Мутафчийска и Росен Михайлов от "Елата" избират последното.


Бизнес или не точно


Фотограф: Цветелина Белутова
Веси и Росен са предприемачи по дух. Семейството живее дълги години в Холандия, а бързо след като се прибира в България купува земята и фермата в Плана планина, на 25 км от София. По думите им - за да сбъднат мечтата си да се приближат към природния начин на живот. Скоро идва и решението да отглеждат редки български породи животни. През 2010 г. те вземат първите си крави и агнета, а пет години по-късно стадото им вече е с 28 крави с телета от породата родопско говедо, 18 каракачански коне, 50 каракачански овце с агнета и няколко каракачански кучета. Инвестицията, която Веси и Росен правят, освен в къщата с 10 декара земя (в момента се продава за 320 хил. евро), е сравнително малка. Те купуват за 12 хил. лв. кравите, над 150 хил. лв. отиват за пристрояването на къщата, около 10 хил. лв. струва изграждането на краварника, толкова дават и за овчарника. "В една ферма инвестициите са постоянни, само преди месец дадохме още 7 хил. за пастьоризатор на млякото и фургон за гледача на коне", обяснява Веси. Освен пари стопанството изисква и постоянни грижи. Често денят започва по тъмно и се завърта в ангажименти до вечерта. Но собствениците на "Елата" имат желание за всичко това и точно за него. И скоро започват производство на малки количества мляко и млечни продукти по традиционни рецепти.

Киселото мляко на "Елата" се отличаваше с висока плътност, масленост и познатия от миналото вкус

Фотограф: Цветелина Белутова
Фермата прави директни доставки от 2010 г., а от две години имаше редовно присъствие и на фермерските пазари в София, където често пред щанда й имаше опашки. Продуктите на "Елата" са екологично чисти, без да са сертифицирани като "био", и въпреки двойно по-високите им цени спрямо
аналозите в магазините търсенето винаги е било голямо. Веси сама прави закваските за киселото мляко и резултатът е, че то беше с типично киселия вкус и плътност, познати от миналото, но почти забравени днес. Освен млеката семейството произвежда и доставя до краен клиент малки количества кашкавал от овче и краве мляко, масло и гхи (пречистено чрез термична обработка масло), луканки, детски млека, подсладени с мед.



Фермата започна да прави директни доставки през 2010 г. и бързо стана любима на хората, които имат отношение към храната си

Фотограф: Цветелина Белутова
Комбинацията от нарастващо търсене на продукти от производител и качество
то, което "Елата" предлага, са двата фактора, вследствие на които фермата се превръща в бизнес. Той генерира достатъчно приходи, за да се покрият издръжката и заплатите, като остане и печалба. Проблеми, разбира се, има - като типичния с намирането на работници, които да се грижат за животните. За годините, в които съществува, "Елата" се сдобива с над 4 хил. приятели във Фейсбук, а заради дните на отворени врати и близостта до София става и дестинация за посещения през уикендите. Сред гостите й са организирани групи деца от столични детски градини и училища, на които Веси разказва за животните и за това откъде идва млякото. "Имали сме посещение от над 100 деца в един ден. Това беше съвместен проект с читалище "Гудевица" и се получи страхотно", спомня си тя.

Докато популярността на "Елата" расте, зад стените на Министерството на земеделието и храните се пишат регулациите. Печално известната на малките производители Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания към семейните ферми за директни продажби на животински продукти, е почти връстник на "Елата". Още при създаването й през 2010 г. наредбата е посрещната с недоволство заради тежките изисквания към вида на помещенията за обработка на продуктите, оборудването и доста завишените норми, които налага. Двете й поправки, които уж целят да облекчат режима, не променят нещата. "За мен натуралният продукт не е този, който се продава от регистрирани производители в пластмасова опаковка и срок на годност три месеца. И не искам да се състезавам с това. Приключваме именно заради тази регулаторна среда", обобщава Веси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да пазиш традицията "Под Балкана" 1 Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

6 дек 2019, 2997 прочитания

Производители на светове Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

29 ное 2019, 4101 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
"Mетро" и Techstars се обединяват в името на предприемачеството

Програмата за стартиращи компании ще бъде представена на 6 юли в София

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10