Моят пръст е моят ключ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моят пръст е моят ключ

Юлиян Софрониев, основател на "Биодит"

Моят пръст е моят ключ

Българската компания "Биодит", която прави системи за контрол на достъпа чрез биометрични данни, планира да се бори за 3% от европейския пазар

Александра Козбунарова
25569 прочитания

Юлиян Софрониев, основател на "Биодит"

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


В България темата за биометричната идентификация напоследък навлезе в леко изкривена и негативна светлина - как скоро ще трябва да си купуваме лекарства като престъпници, с пръстов отпечатък. Но това не е история за спорната идея на здравното министерство. Не е и репортаж за някой, гласувал на президентските избори в Уганда с пръстовия си отпечатък. Истината е, че биометрията навлиза с пълна сила в различни сектори и из целия свят и една българска компания има амбиции да се намести на този пазар с прогнозирана стойност 15 млрд. долара през 2024 г. "Биодит" произвежда системи за контрол на достъпа чрез биометрична идентификация и точно преди седмица получи финансиране за близо 3 млн. лв. от инвестиционния фонд NEVEQ.

До 2010 г. Юлиан Софрониев има около 15 години в застрахователния бизнес – отначало като директор автомобилна сигурност към "Армеец" и по-късно като собственик на застрахователен брокер и други обслужващи компании. Но тогава той получава обаждане от свой испанки приятел на име Хосе Вентура с предложение за съвсем различен бизнес, поне на пръв поглед – биометрични технологии и по-конкретно системи за контрол на достъпа. Така се ражда валенсианската компания Biodit, която с екип от почти 30 инженери разработва технологията, на която днес едно българско дружество стъпва. През 2010 г. компанията печели награда на изложението хотелиерски иновации Hostelco в Барселона. Две години по-късно е регистрирано съвместното предприятие "Биодит Балканс", в което като акционери участват испанската Biodit и фирмата за системи за сигурност на Софрониев "Бранд секюрити енд протекшън". Местният екип е значително по-малък и продължава да се занимава предимно с развойна дейност. Към края на 2012 г. Софрониев изкупува дела на испанските си партньори, сочи справка в ТР, а компанията и технологията остават изцяло български. За първата си година на местна почва "Биодит" регистрира приходи от 24 хил. лв. и 18 хил. лв. печалба, показват финансовите отчети на дружеството. От този момент екип от средно пет-шест специалисти доразвива продукта, докато е готов да влезе на пазара. Към днешна дата "Биодит" прави софтуер, хардуер и фърмуер за контрол на достъпа, а целевата им група е доста голяма – от хотелски вериги, през болници и летища до банки и застрахователни компании.

По пръстите посрещат

Технологията позволява да се идентифицира уникално човек, като се сканира пръстов отпечатък, и по-конкретно 70-80 точки от него, които впоследствие чрез алгоритъм се превръщат в уникален шестнайсетичен код. "Ако допреди няколко години, основното приложение на биометрията беше в правителствения сектор, сега технологията се използва масово", обяснява Софрониев и допълва, че това е пазар, растящ с около 18% годишно. Технологията на "Биодит" е подходяща предимно за няколко сектора – застрахователен, хотелски и финансов.

В момента например в България три големи застрахователни компании задължават клиентите си с коли висок клас да поставят пръстов идентификатор в тях за по-голяма сигурност. Някои от клиентите на "Алианц", "Дженерали" и "Уника" могат да запалят колата си едва след като сложат пръста си на малък сензор монтиран на таблото и получат зелена светлина. Така по данни на компанията през 2015 г. са предотвратени 16 опита за кражби.

С технология на "Биодит" са оборудвани още пристанище Варна и Техническия университет в София. България обаче не е приоритетен пазар и по план ще отговаря за не повече от 2-3% от бизнеса. Тук очакванията са продажбите да се реализират основно в аутомотив сектора, а за хотелиерството Софрониев е доста скептичен. Може би малко по-положително изглежда финансовата индустрия. "Разработихме биометрична система за вграждане в банкоматите, която ще предпазва клиентите от кражба на пари от кредитните им карти, и в момента водим разговори с български банки за внедряването й", допълва Софрониев.

Извън локалния контекст ситуацията е малко по-различна. Сред първите международни клиенти на "Биодит" е една от големите испански вериги хотели - NH Hotel Group. В този сектор предимствата, които система като тази на "Биодит" дава, са повече от просто контрол на достъпа чрез отпечатък вместо с магнитните карти, които познаваме. "От една страна, системата помага на мениджърите да контролират дейността на персонала, а от друга, имат данни за това дали клиентите са в стаята си и какви услуги ползват в хотела", обяснява Софрониев принципа. Освен това има и други удобства като да не се притесняваш кой може да влезе в стаята при загуба на картата или да запишеш вечерята в ресторанта към номера на стаята си чрез отпечатък. Приоритетно към Испания и останалия европейски пазар ще се насочи "Биодит" и сега, когато получи немалка финансова инжекция от NEVEQ.

Нови приложения, нови дестинации

Преди седмица компанията финализира сделка за близо 3 млн. лв. за миноритарен дял от бизнеса, с които Софрониев планира да увеличи екипа си и да продължи да развива решенията си. За целта е създадено ново акционерно дружество - "Биодит глобал технолъджи", а инвестицията на NEVEQ е под формата на заем, конвертируем в акции и със срок от една година, след което ще се превърне в миноритарен дял от компанията.

Инвестицията ще бъде насочена за комерсиализация на продуктите на компанията в България и страни от Западна Европа (основно Испания, Франция. Великобритания и Италия), коментират от NEVEQ. От фонда смятат, че новата компания в портфолиото им има потенциал да се превърне в един от водещите производители и доставчици на иновативни биометрични решения за различни вертикали като сигурност в автомобилния сектор, home automation, банкиране и контрол на достъпа.

Целите, които "Биодит" си поставя, са точно толкова амбициозни, колкото и тези на новия инвеститор. "Първоначалната ни цел е Европа, защото познаваме пазарите и имаме директни контакти със застрахователни компании и дистрибутори", обяснява стратегията си Софрониев и допълва, че следващата стъпка е в посока Азия и Африка. Там според него през последните три години има тенденция за огромен ръст за използване на биометрична технология. И доказателства за това не липсват - поне 20 африкански страни през последните години са използвали подобна технология по време на изборите си.

В момента "Биодит" води и разговори с дубайски компании за разрастване на бизнеса си на югоизток. "Средният изток е интересен пазар, тъй като има много и добре развити хотели и болници, а биометрията е много релевантна за тях. Те са може би хората, които могат да си позволят да внедрят от самото начало такива технологии", коментира Ангел Келчев, директор на предприемаческата мрежа Endeavor, която също подкрепя "Биодит".

Според Софрониев биометрията е "естествената еволюция на системите за сигурност". Освен вече познатите системи за сканиране на отпечатъците все по-разпространена става и т.нар. vein recognition технология – сканиране на кръвоносните съдове и превръщането на данните в код, което допълнително засилва сигурността. Това е и една от насоките, в които ще се развива "Биодит" през 2016 г. "Предстои ни да финализираме разработката на собствен сензор за разпознаване на вени, по който работим вече повече от година", обяснява Софрониев.

И ако пред тези планове за 3% от европейския пазар има облаци, те са, че в атрактивното поле на биометрията активно инвестират както много начинаещи компании като "Биодит", така и много гиганти. А новите технологии се развиват светкавично и лесно някой може да те изпревари с нещо по-ново, евтино или функционално.

В България темата за биометричната идентификация напоследък навлезе в леко изкривена и негативна светлина - как скоро ще трябва да си купуваме лекарства като престъпници, с пръстов отпечатък. Но това не е история за спорната идея на здравното министерство. Не е и репортаж за някой, гласувал на президентските избори в Уганда с пръстовия си отпечатък. Истината е, че биометрията навлиза с пълна сила в различни сектори и из целия свят и една българска компания има амбиции да се намести на този пазар с прогнозирана стойност 15 млрд. долара през 2024 г. "Биодит" произвежда системи за контрол на достъпа чрез биометрична идентификация и точно преди седмица получи финансиране за близо 3 млн. лв. от инвестиционния фонд NEVEQ.

До 2010 г. Юлиан Софрониев има около 15 години в застрахователния бизнес – отначало като директор автомобилна сигурност към "Армеец" и по-късно като собственик на застрахователен брокер и други обслужващи компании. Но тогава той получава обаждане от свой испанки приятел на име Хосе Вентура с предложение за съвсем различен бизнес, поне на пръв поглед – биометрични технологии и по-конкретно системи за контрол на достъпа. Така се ражда валенсианската компания Biodit, която с екип от почти 30 инженери разработва технологията, на която днес едно българско дружество стъпва. През 2010 г. компанията печели награда на изложението хотелиерски иновации Hostelco в Барселона. Две години по-късно е регистрирано съвместното предприятие "Биодит Балканс", в което като акционери участват испанската Biodit и фирмата за системи за сигурност на Софрониев "Бранд секюрити енд протекшън". Местният екип е значително по-малък и продължава да се занимава предимно с развойна дейност. Към края на 2012 г. Софрониев изкупува дела на испанските си партньори, сочи справка в ТР, а компанията и технологията остават изцяло български. За първата си година на местна почва "Биодит" регистрира приходи от 24 хил. лв. и 18 хил. лв. печалба, показват финансовите отчети на дружеството. От този момент екип от средно пет-шест специалисти доразвива продукта, докато е готов да влезе на пазара. Към днешна дата "Биодит" прави софтуер, хардуер и фърмуер за контрол на достъпа, а целевата им група е доста голяма – от хотелски вериги, през болници и летища до банки и застрахователни компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    kjymma2 avatar :-?
    OVI

    "Моят пръст е моят ключ" - а дали това е толкова добра идея всъщност?

    http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/4396831.stm

  • 2
    whocares avatar :-|
    who cares

    ... вие, сериозно ли? Оставам настрана фактологическите грешки и юридическите аквалибристики между АД, ЕООД и ...интернет на нещата. АМА СОФТУЕР ЗА СКАНИРАНЕ НА ВЕНИ... хайде стига невек 1, 2, 3...
    Значи така: умните ми гащи (които са интернет на НЕЩОТО) изпращат код, който нещото разчита и става на вена. Облака се показва... ЛУДА РАБОТА ;-)

  • 3
    wyr1452329966485141 avatar :-|
    Petko Petkov

    Не видях нищо за защита на кода „данните“ Кой, как и Къде? ги съхранява. А гаранция за неприкосновеност?

  • 4
    dereck avatar :-|
    dereck

    До коментар [#1] от "OVI":
    Имаш право. Ще започнат да изчезват скъпите коли в комплект с "биометричната" защита. Колата ще прежалиш, но как ще прежалиш липсващият орган.
    Въобще не мисля някога да използвам биометрична защита за охрана на собственост.
    Ако биометричната технология навлезе като средство за охрана на собственост, ще нарасте нуждата от трансплантации на "изгубените" органи.

  • 8
    briton avatar :-|
    briton

    Не знам колко трябва да ти е акъла, за да имплементираш такава защита в хотели.
    Не мисля, че нормален човек ще си оставя пръстовия отпечатък във всеки хотел, който посещава. Причини много и аз лично не виждам никаква полза срещу използване на конвенционални средства, например карти с чип (ако примем, че магнитните са по-малко сигурни).

    Същата работа и за идеята на Московото министерство. Прави се по една здравна карта, по подобие на Европейската здравна карта. Има чип, който съдържа данните за пациента, слагаме една снимка върху картата и готово. Какви пръстови отпечатъци, какви глупости може да родят нечии глави, ум не ми го побира.

  • 9
    kjymma2 avatar :-|
    OVI

    До коментар [#4] от "dereck":

    Нямах много време, когато пуснах първия коментар под статията, за това само copy+paste на "новината" от 2005 година.

    Идеята за биометрична защита на каквото и да е не е от вчера. И доста умни хора са си напрягали акъла за да измислят правилно нещата.

    В ИТ средите, и особено сред гората, ангажирани в ИТ сигурността отдавна е прието, че пръстовия отпечатък, ириса или друга биометрична характеристика на човека не може сама за себе си да служи и за идентификация (idetification), и за автентикация (authentication). Пояснявам за хората, които са учили и се занимават с друго, а не IT Security- първото си го представете като потребителското име, с което се идентифицирате пред дадена система, а второто- паролата, с която потвърждавате, че наистина сте вие. Не е съвсем точно и коректно, но не сме на лекция в университета...

    Пръстовият ни отпечатък е нещо, което искаме или не ние оставяме на хиляди места всеки ден. Повярвайте, супер лесно е с подръчни и лесно достъпни средства да свалите не лош отпечатък от някоя гладка повърхност- бюро, стъкло, капак на компютър и пр. И с още малко манипулации и обработки, с това копие ще можете да преодолеете почти 95% от fingerprint readers на лаптопи, телефони, алармени системи. Ако не ме лъже паметта, преди 5-6 години, мисля по "Дискавъри" в предаването "Ловци на митове" пичовете го показаха на практика.
    Та, това което искам да кажа е: отпечатъка не може и не бива да се приема за нищо повече от биометричен еквивалент на потребителското име, т.е. нещо, което не е супер секретно, и да трябва да го пазим в строга тайна. С него всеки може да се сдобие, практически безпрепятствено, стига да пожелае.

    ПАРОЛАТА е нещото, което следва да пазим в секретност! И както не е приемливо да ползваме едно и също нещо и за потребителско име и за парола (а повечето читави системи за authentication, базирани на username+password няма и да го допуснат), така не е редно отпечатъка ни да върши същата двойствена роля. Така не повишаваме сигурността, напротив- вижте линка от първия ми постинг!





  • 10
    dereck avatar :-|
    dereck

    До коментар [#9] от "OVI": [quote#9:"OVI"]...с това копие ще можете да преодолеете почти 95% от fingerprint readers на лаптопи, телефони, алармени системи. Ако не ме лъже паметта, преди 5-6 години, мисля по "Дискавъри" в предаването "Ловци на митове" пичовете го показаха на практика. [/quote] ...Гледах епизод на "Ловци на митове", които се пробваха да разбиват различни системи за сигурност, голям смях падна когато системата за охрана с пръстов отпечатък я разбиха, като просто сканираха пръстовият отпечатък, увеличиха му контраста и го разпечатиха на бял лист... поставиха разпечатеният отпечатък в/у чипа и... вратата се отвори... Големи кудоши ще има в "Здравната каса" и с този министър :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK