Аз, продуцентът

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова
"За мен еднакво важни са идеята за филма и екипът."

"Утре заминавам на лов, както описват работата ми моите приятели", казва Мартичка Божилова, която отива на филмовия пазар за документално кино в Лайпциг. Ще се срещне с инвеститори и представители на телевизии, които трябва да убеди, гледайки ги с честните си сини очи, да инвестират в нейните филми. Или по-скоро филмите, които тя, Борис Мисирков и Георги Богданов представят чрез продуцентската си къща "Агитпроп". Ловен амулет е гривната, която дъщеря й е подарила и я носи за късмет, а с нея винаги са лаптопът и слушалки - "за да им пускам трейлъри, в които ние сме много добри". Силният й коз за утре е документалният филм "Колите, с които нахлухме в капитализма" - за лади, волги, москвичи и други подобни. Той вече е събрал голяма част от финансирането - шест телевизии са го купили "на зелено", но утре ще търси още инвестиции.

Борис Мисирков и Георги Богданов основават "Агитпроп" през 1997 г., когато се занимават предимно с реклама, две години по-късно се появява Мартичка Божилова и им предлага да се впуснат по спиралата - следват успешни 17 години в документалното кино. Тя е завършила право и богословие. Има опит в управлението на клубове и заведение - "Кева" например, до НАТФИЗ. Специализира и в един от водещите европейски кино курсове – EURODOC. От няколко години преподава продуцентство във френската програма Euro Doc и пражкия Institute of Documentary Film.

Нишата

"През 90-те имаше един период, в който се смяташе, че българското игрално кино е умряло. Даже имаше такива заглавия - "Бог да прости българското кино", и затова решихме, че правилната свободна ниша на пазара е документалният филм. А точно тогава имаше и възход на интереса към него в цял свят. "Изисква се и по-малък бюджет", казва Мартичка.

Отиват на най-големия pitching форум в Амстердам – "дори не знаехме, че сме попаднали на точното място". След като представят идеята си, седем различни държави веднага финансират "Георги и пеперудите" със 70 000 евро. Именно защото успяват да създадат продукт, който в момента е липсвал на пазара, филмите им се купуват дори от телевизии от Азия и ги гледат милиони хора. Другият ключ към успеха е майсторството - Борис Мисирков и Георги Богданов са изключително добри оператори.

Цената

В киноиндустрията се казва, че след две престижни награди цената на филма се покачва. А техните филми имат множество: "Георги и пеперудите" получи "Сребърен вълк" от международния фестивал за документално кино в Амстердам, "Коридор N8" получи наградата на "Вселенското жури" от Международния филмов фестивал в Берлин и наградата за дебют в документалното кино от Канадския международен фестивал Hot Docs и др. Най-печеливш е филмът им "Татко прави мръсни филми" за българина Стивън Апостолоф - известен в Холивуд режисьор на еротични филми – "инвестирахме много в него, поехме риск, но той се оказа и най-успешен откъм финансова гледна точка. Сексът продава".

Винаги реинвестират печалбата си в следващите продукции. Най-големият им разход са заплатите на персонала – седем души постоянен екип, наемането на техниката, хонорарите на актьори, режисьори и технически лица. "Данните във финансовите отчети могат и да подвеждат, защото в киноиндустрията приходите за даден филм се осчетоводяват чак когато филмът излезе, ако в дадена година имаме само продукция, но нито едно завършване на филм, всъщност сме на загуба", казва Мартичка Божилова.

Според нея предприемачеството във филмовия бизнес е като стреляне на сляпо. "Художествените качества са водещи в избора ми в какво да инвестирам, а дали ще изкара пари е абсолютно неясно. Телевизионната продукция е по-измерима - сериалите и реалити форматите могат да се измерят в рекламно време и са прогнозируеми."

Финансирането

По време на фестивала So Independent (до 6 ноември) ще бъде премиерата на най-новия им филм "Лятна бригада" – за който средства идват почти изцяло през платформата за crowdfunding Kickstarter – 25 000 долара, той е копродукция между САЩ и България. Другият им механизъм на пакетно финансиране е програмата на Европейския съюз "Творческа Европа", където "Агитпроп" се състезават с най-добрите от Стария континент, но печелят вече два пъти.

По принцип бюджетът на един филм зависи от самия филм - колко е сложен, къде се снима, откъде са инвеститорите и какви са техните разходи, колко е известен режисьорът. "Продуцирам филми, които струват 50 хиляди, и такива, които са с бюджет 1 милион." За всеки готов филм имам агент продажби, който го договаря на всички останали територии, които все още не са продадени предварително "на зелено". Брутният приход се разпределя процентно към всички инвеститори.

- Как се прави успешен документален филм?

Не обичам да рискувам излишно. За да започна да снимам, искам да имам поне 70% от финансирането – това означава, че телевизии от различни страни са закупили правата за филма "на зелено". Много е важно да се подбере правилният екип – с тези хора ще прекараме заедно четири години от живота си (толкова продължава снимането на един филм), а толкова е и в момента средната продължителност на европейските бракове. За мен еднакво важни са идеята за филма и екипът. Именно така успяхме да направим първия български сериал, който ще се излъчва по телевизия Arte до година – "Дворците на народите". Вътре се разказва за комунистическата архитектура, включително и НДК, двореца на Чаушеску и др. Филмът има по-голям шанс, когато е на английски – "Любов и инженерство" например, който именно благодарение на това се разпространява в САЩ в Amazon. Ако някой иска сега да навлезе в сектора, му трябва търпение, умения на психоаналитик, реализъм, вкус и чувствителност към това какво иска публиката - и в България, и по света, и винаги готов куфар.

- Кои са най-големите трудности?

Да балансирам между всички хора, които участват в продукцията. Понякога може да са сто души, понякога тридесет – това са десетки хора, с които комуникирам постоянно. Всички те трябват да спазват сроковете. Когато убеждавам инвеститорите да ни финансират, аз залагам името си, че ще доведем продукцията до край и навреме. Да се съобразяваме с изискванията на телевизиите също е трудно понякога - "Проблемът с комарите" го купиха в предпродажба Sundance Channel, по това време на Робърт Редфорд, и те искаха филмът от 100 минути да стане 52. Режисьорът Андрей Паунов прехвърли задачата върху мен, така създадох продуцентски американски вариант на същия филм. Имахме договор и нямах избор. Андрей така и не гледа тази версия. Друг път разпространението е спънка, например "Късмет" – филмът за турските сериали все още не е показван по българска телевизия, предполагам, че ги спира силното поляризиране на обществото ни по тази тема.

Още от Капитал