По стъпките на майсторлъка

В промеждутъка Войводов успява да възроди един стар, някога много уважаван в пловдивския район занаят, като му придава малко по-модерен последен щрих. Отначало прави малки кожени изделия - колани, гривни, чантички, портфейли. После започва с бижута от кожа, предлага ги в София през големи модни студиа. Официално е приет в задругата на майсторите на народните художествени занаяти, няколко години по-късно взима и второто си майсторско свидетелство за изработка на кожени изделия от Регионална занаятчийска камара - Пловдив. Преди шест години добавя и дамски сандали към портфолиото си, а през 2014 г. се запалва страстта му и започва да се учи да прави мъжки обувки. Горе-долу оттогава има и чираци, като един от най-младите е Денис Веисалов, който всеки ден след училище идва в ателието и се учи на занаята - шие, лепи, сглобява, опъва кожи на калъпи.

"Аз самият още се уча и имам късмета да го правя от някои от най-добрите майстори в региона", разказва Войводов зад паравана на първото си магазинче. То се намира на няколко преки от ул. "Кожухарска" и е станало свидетел на цялото развитие на бизнеса му.

В капана на успеха

Днес "МБГ Ледър" обединява две направления - обувките, които продава основно в България и за които отскоро дори сам прави подметките, и аксесоарите, които през онлайн магазини заминават към САЩ и Западна Европа. Войводов има екип от шестима души, а три пловдивски ателиета работят като подизпълнители за различните му продукти. В момента съотношението на продажбите ни е 70 към 30 - онлайн към аналогови. Обувките са в малки серии по няколко номера и разцветки от модел, продават се основно в магазините и са предназначени за българския пазар. В интернет - през различни онлайн платформи по целия свят, както и в собствения си сайт, продава аксесоарите, а основните поръчки са от САЩ. Там много се търсят специфични изделия, обяснява Войводов. И дава примери: малки визитници, ключодържатели, калъфи за таблети, специални аксесоари за музикални инструменти.

"Откакто спрях да правя бижута, всичко тръгна нагоре", шегува се Войводов. Всъщност моментът, в който се отказва от накитите, съвпада с този, в който "Капана" става пешеходна зона преди около две години и става любима дестинация и на местни, и на туристи. По същото време занаятчията открива онлайн каналите за продажба и се фокусира върху обувките. Ако преди пет години е имало цели седмици, в които никой не влиза в магазина, днес е съвсем различно. В разстояние на два часа в дюкянчето с размер около 15 кв.м се купуват шест чифта обувки, четирима от клиентите са туристи. "Не знам как разбират за нас, но има много чужденци", казва Войводов.

След няколко изложения, последното от които дизайнерското Who’s Next в Париж миналата година, и след интереса, който продуктите му предизвикват там, Войводов започва да обмисля следващата стъпка. В момента води разговори с търговци в Италия, които искат да продават обувките му. За да стане възможно обаче, малкото ателие над магазинчето в "Капана" няма да е достатъчно. "Иска ми се да имам затворен производствен цикъл на обособено място с шоурум и производство", обяснява той. Планира и да раздели линиите - на бутиковото производство и по-ежедневни модели, но и в двата вида се запазва ръчния труд. И междувременно се надява до около десет години да стане добър майстор на обувки.

Q&A

- По принцип при мъжките обувки има пет-шест класически модела, не измисляме топлата вода. Преди си налагах да не поглеждам в интернет, за да не се повлияя. Сега вече следя пазара, кой какво прави и какво се носи. Една от новите ни серии са обувки от ръчно тъкан текстил в комбинация с кожа, разработвам я съвместно с младата майсторка Нина Драмова. Tова е проект, който е уникален, и много се гордеем с него, тъй като почти никой не го прави по света.

Правите основно мъжки обувки. Защо се насочихте към тази целева група?

- Като цяло повечето производители наблягат на дамските обувки, но аз реших да дам приоритет на мъжете, тъй като за тях изборът е доста по-ограничен.