С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 24 фев 2017, 12:38, 25549 прочитания

С ръце и сърце

Ралица Йовкова наследява семейната троянска традиция за изработка на керамика, но нишата й е да е различна от другите – например само черно-бели сервизи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мирисът на глина и звукът от въртящото се грънчарско колело са част от първите й детски спомени. Израснала е с керамиката пред очите си, защото баща й е керамик, такива са били и дядо й и прадядо й. "Дори не съм се запитвала какво ще уча и какво ще правя, винаги съм знаела от само себе си", казва Ралица Йовкова от Троян, която вече 15 години създава авторска керамика. Минала е и през периоди на съмнения дали това е най-доброто за нея. Но днес не съжалява за избора си. "Всъщност керамиката е много щастлива професия, защото виждаш как от ръцете ти излиза нещо красиво и това те зарежда", разказва тя.

Началото


Като се изключи времето, прекарано като на игра в ателието на баща й Николай Йовков, Ралица за пръв път целенасочено се захваща с керамика, когато постъпва в Националната гимназия по приложни изкуства в Троян. Някак естествено следва специалност "Керамика" в Националната художествена академия в София. Когато е в трети курс, се появява дилемата дали това е нейният път. "Виждах, че има по-добри студенти от мен, мислех, че може би е трябвало да избера нещо друго, например много ми се удаваше математиката", разказва тя. В крайна сметка решава да продължи: "Първо, защото зад мен има много дълга традиция, изкачени стъпала, и второ, казах си, че ако сега не съм достатъчно добра, ще стана."

Пробивът не идва изведнъж. След като завършва академията, се връща в Троян и започва да работи по малко, "като хоби", но магията я увлича. В началото прави по-артистични неща – фруктиери, пана и т.н., които продава на консигнация в малки магазинчета и галерии в София. Успоредно с това става учител по керамика в местната гимназия, тъй като все още доходите, които й носи работата в ателието, не й позволяват да се издържа.

Нишата



За да мине на следващото ниво, решава да се огледа и да си изгради стратегия. "Има три начина, за да успееш", обяснява Йовкова. "Единият е да си пръв – но аз не бях първа. Вторият е да станеш по-добър от първия – но те бяха 6-7 години преди мен, много трудно щях да ги догоня. Третият е да си различен", казва тя.

Повечето от колегите й били "цветни – червени, златни", разказва Йовкова. Затова тя решава да стане "черно-бяла". Освен това минава към по-практични изделия – чаши, захарници и т.н. "Бях толкова сигурна, че ще успея, че нямаше начин да не стане", добавя тя.

Първите й черно-бели изделия се появяват през 2008 г. и бързо се продават. Започват да я търсят от други градове освен София, получава поръчки и за морето. "Това беше най-голямата ми мечта – да ме забележат", казва тя. С увеличаването на работата вече няма време да следи продажбите на консигнация – колко бройки са продадени, какви суми има да получава и от кои изделия да доставя. Затова поставя условие на магазините, които искат да работят с нея, да купуват изделията предварително. "Но това може да си го позволи само човек, който наистина вече се продава много добре", уточнява Йовкова. От миналата година работи и с ресторант във Варна, за който прави чинии, мивки, кашпи, декоративни шишета и плочки и др.

В чужбина

За пръв път керамиката й излиза в чужбина през 2010 г., когато Йовкова е част от група за културен обмен между Ловеч и френския град Лавал. Последните четири дни от престоя се организира коледен базар, на който тя предлага изделията си. "Още като ги извадих, организаторът на събитието каза: "О, ти ще продадеш всичко!" Така и стана", разказва тя. Оттогава всяка година през есента той поръчва нейна керамика и я продава във Франция.

От няколко години Йовкова изнася и за Германия, където изделията й се продават под бранда на местен предприемач. Започва с две поръчки в годината, сега са четири, а скоро предстои да сключи постоянен договор.

Най-новият пробив е в САЩ, закъдето скоро трябва да потегли първата пратка. Както и в Германия, връзката става чрез български емигранти, които са виждали нейна керамика в България и са я препоръчали.

Инвестицията

Най-голямата инвестиция в производството на керамични изделия е самият труд, който е изцяло ръчен.
Изработката на един съд – от източването до изпичането, отнема една седмица, и минава през няколко етапа (виж графиката). Електричеството, което се използва за пещта, също е значителен разход, а останалото са материалите.

Печалбата е около 30% от цената. В магазините сервиз за чай (шест чаши с чинийки) на Ралица Йовкова струва около 100 лв. Цената включва и надценката на търговеца, която понякога достига и 100%.
Техниката

Керамиката на Ралица Йовкова е изцяло ръчна и по думите й работата изисква много труд, старание, прецизност и търпение. Техниката и визията тя е развила сама, така че да наподобяват тези на дядо й и прадядо й, но да носят нейният личен почерк и поглед, който е по-съвременен. "Такава е традицията ни, материалите в града са такива, глината е от нашата местна глина", казва тя.

За да се занимава човек с керамика, най-важно е да намери себе си и наистина да е различен от другите, смята Йовкова. Задължително условие е да има много голям хъс за работа. За разлика от дървото или метала например глината е материал, който има влажност, изсъхва и когато пресъхне, просто трябва да се изхвърли. "Трябва да се погрижиш за нея като малко дете и да си много отдаден, без това няма да се получи", казва тя и добавя: "И много голямо желание, много любов."
Колко вида съдове изработвате в момента?

- Сега правя шест серии. Бях си обещала всяка година да създавам нова, но започнах да се задушавам от прекалено големия асортимент и реших да спра, да поработя с тези модели, да видя кои да останат и кои да заменя. Проблемът е, че всяка серия има около седем десена, всеки от тях в тъмно и светло, стават 14 десена. Във всеки от тях има 30 артикула – малка чашка, голяма чашка, захарничка, каничка и т.н. Прогресията става толкова голяма – към 2-3 хил. вида различни съдове, които трябва да поддържам, защото клиентите ги търсят, че реших тази година да не създавам нова.

Кои серии се харесват най-много?

- Много е различно. Във Франция продължава да се харесва много черно-бялата серия, първата. В Германия е зелената. В България може би най-много се търси розово-сивата. Има и сезонност в предпочитанията. Есенно и зимно време много върви кафявата серия, защото тя е топла, с шипки, с глог, наистина ти се иска да пиеш чай. Лятото например е синята, за морето.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

По Scala-та на добрия вкус По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

17 яну 2020, 1353 прочитания

Платформата за пране Jeff вече има 15 партньора в България Платформата за пране Jeff вече има 15 партньора в България

Първите обекти под бранда на испанския стартъп ще отворят в София и Пловдив до няколко месеца

15 яну 2020, 3206 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Книгите на Мъск: от "Властелинът" до Питър Тийл

Кои са любимите четива на основателя на SpaceX

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10