Бизнес в трета възраст

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Около четвърт от работещите фирми в България са фамилни. Много от тях са създадени в първите години след промените и вече трябва да прехвърлят собствеността и управлението към следващото поколение. Това може да се окаже проблем, тъй като в страната липсва култура на унаследяване на бизнес, а собствениците нямат ясен план как се случва това.

Преходът обаче може да се окаже добър шанс за предприятията, които успешно преминат през него и оцелеят. Причината е, че новото поколение идва с ново мислене и по-глобален поглед, което го прави и по-адекватно на съвременната реалност. Стига то да е подготвено навреме.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преходът в числа

Около 40% от собствениците на семейни фирми в България са изправени пред необходимостта да предадат бизнеса на следващото поколение наследници по чисто физически причини. Това показват резултатите от проучване на Българската стопанска камара (БСК), проведено сред 30 хил. компании (виж графиката). "Бизнесът у нас започна през 90-те години на миналия век, а хората, които стартираха, тогава бяха на средна възраст - 45-50 години. Оттогава обаче минаха 30 години", каза Томчо Томов от Националния център за оценка на компетенциите към БСК, който е участват в изготвянето на изследването. В същото време едва около 6-7% от собствениците на фирми са второ поколение, като около 1% от наследниците са под 29 години, а още 6% - до 40 години. В следващите 10 години пред нуждата да прехвърлят бизнеса си ще се изправят още една трета от предприемачите.

Трудното прехвърляне



Прехвърлянето на бизнеса е един от основните рискове за фамилните фирми въобще в света. Различни проучвания показват, че около 40% от бизнеса оцелява между първо и второ поколение, а само 15% стига до трето поколение наследници. В същото време именно лошото управление на приемствеността в бизнеса е причина за над 10% от фалитите в Европа.

Това всъщност е и най-голямата опасност - да не оцелее бизнесът. "Фамилните компании се създават, за да се развиват и предават на следващите поколения. Много често обаче вътре в семейството не може да се постигне съгласие какво да се реинвестира, какво да се ползва като дивидент", коментира Томов. Това може да доведе до продажба на бизнеса, включително на неподходящ купувач, или до раздробяване на компанията. "За България това би било сериозен проблем, тъй като 93% от икономиката са микропредприятия, които трудно биха понесли разделяне между наследниците", обясни Томов.

Провалът на семейния бизнес носи потенциални рискове и за икономиката и заетостта, въпреки че делът му от БВП е сравнително малък (виж графиката), а близо половината от предприятията (46%) нямат нито един нает външен човек. "Това може да доведе до сериозни последствия, особено в малки региони, където дребният бизнес е основата за заетостта", уточни Томов. През последните години се наблюдава и тенденция все повече млади хора да се ориентират към свободните професии, особено в сфери като IT, юридически консултации и архитектура, и макар че създават продукт, не инвестират в работни места.

"В България 93% от икономиката са микропредприятия, които трудно биха понесли разделяне между наследниците", казва Томчо Томов, ръководител Национален център за оценка на компетенциите към БСК Фотограф: Цветелина Белутова

Ново поколение, нова култура

Основната причина това да се случва в България е липсата на култура, тъй като частният бизнес съществува едва от три десетилетия. Вторият проблем е манталитетът и липсата на доверие към по-младите. Трудното прехвърляне на бизнеса тук често има и чисто битово обяснение. "В началото на промените много предприемачи, виждайки се с пари, се развеждаха и създаваха нови семейства с по-млади партньори, а това прави проблема с наследниците още по-сложен", обясни Томов.

Голяма част от младите наследници учат в чужбина и не се внедряват навреме в семейния бизнес. Нещо повече - макар че няма детайлни изследвания, пилотното проучване на БСК показва, че около 30 - 40% от младите въобще нямат нагласа за поемане на бизнеса.

В историята винаги е имало различия между поколенията, но новото сега е, че вече младите все по-често имат доминираща роля. "Много от тях са завършили в чужбина, имат по-глобално мислене и по-глобални образци за следване", казва Томов. Те са и далеч по-запознати с новите технологии и начини на правене на бизнес. В същото време обаче все още предишното поколение често се опитва да налага своите виждания и ценности. "Според мен връзката се къса там, че няма диалог - по-старите искат да наложат модели на поведение на по-младите, а те от своя страна нямат достатъчно инструментариум да развият бизнеса", добави той.

В същото време се променя и самата среда за правене на бизнес. "Сега имаме нещо като просветена, интелигентна конкуренция. Всичко до голяма степен се базира на знание, на идеи, на умение да ги предложиш. Скоростта става много важен критерий - вече не големите изяждат малките, а бързите - бавните. Новите технологии се развиват със светкавични темпове и дигитализацията навлиза в бизнеса", коментира Томов. По думите му старото поколение по-трудно се приспособява към новия свят - и като компетентност, и като склонност към риск. "Младите, от друга страна, търсят експанзия и не им се занимава с оцеляване", добави той. Новото поколение има и много по-адекватна представа за цената на таланта и е много по-склонно да инвестира в ключови кадри, които десетократно възвръщат вложените пари.

Опасност, но и шанс

Тази нагласа може да произведе и много добри резултати. За пример Томов дава свой познат предприемач, който преди години направил счетоводна къща и след това я прехвърлил на синовете си. "Той търсеше предприятия в страната, с които да работи. Синовете му изоставиха този модел, насочиха се към инвеститори, които идват в България. Добавиха и нови услуги, започнаха да помагат на клиенти да събират вземанията си по договори и стократно увеличиха приходите", каза той.

Примерът показва, че прехвърлянето на бизнеса на следващото поколение само по себе си не предполага проблем. Напротив, промяната често може да е за добро. Това, което е притеснително, е, че въпросът в България не е изследван и може да поднесе изненади. Липсва и институционална подкрепа, която да улесни прехода. "Проблемът съществува в цял свят, но разликата там е, че се обръща много внимание на трансфера, съхраняването и развитието на бизнеса", казва Томов. По думите му в процеса участват както държавни институции, така и неправителствени организации, има изградени мрежи от консултантски къщи, разработени са наръчници. Семейните бизнеси получават подкрепа при разработването на конкретни, персонализирани програми, които да ги насочват как да организират процеса, през какво обучение и каква практика да преминат наследниците, така че преходът да е плавен. А това отваря ниша за изграждане на подобна инфраструктура и в България. Данните показват, че все повече ще има търсене на съвет при подобни трансформации, а това дава шанс за който има опит, да го продава.

В ръцете на следващото поколение Няколко са вариантите за развитие на семейния бизнес, след като той бъде поет от следващото поколение, показва анализ на PricewaterhouseCoopers. Около 40% от компаниите възприемат конвенционален подход и продължават да развиват бизнеса без резки промени. Други 35% са реформаторите. Това са предимно по-млади наследници, които залагат до голяма степен на иновациите и модерните технологии, въвеждат нови начини на управление и маркетинг и като цяло променят начина на правене на бизнес. Около четвърт от наследниците пък започват отделен проект в рамките на семейния бизнес или изцяло нова дейност извън него, но разчитат на подкрепа и финансиране от семейството.