Врати, отворени за бизнес

Сега двамата предприемачи започват да изграждат нов завод за 5 млн. лв. край Пловдив, който ще е с поне двойно по-голям капацитет от сега работещия.

За себе си казват, че са първо поколение мениджъри. "Нашите бащи и дядовци не са били бизнесмени и трябваше да учим всичко сами." Когато през 1997 г. Димитър Димитров внася и монтира първата си индустриална врата от Холандия, начинанието изглежда по-скоро като търсене на препитание след най-тежката криза на прехода. Началото не е леко - бизнесът преминава през серия успехи и неуспехи, през няколко различни компании и дейности, а междувременно към него се присъединява и по-малкият брат - Стоян Трошев. Според двамата обаче днес Secdoor е най-големият производител на секционни врати (направени от отделни секции, които се движат нагоре и се плъзгат под тавана) в България, а продажбите нарастват средно с по 20% през последните години до около 4 млн. лв. за 2017 г. Затова дружеството "СИД Ентърпрайз", което държи търговската марка, подготвя изграждането на по-голям завод, който да поеме ръста в страната, както и силното търсене на новите пазари в Азия.

Технология на производството

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Компанията произвежда различни видове секционни врати, като 70% от производството са за индустрията. "На практика изпълняваме всичко, което се отваря в един завод или логистичен център - входови, пожароустойчиви, бързи врати и др.", разказва Димитров. Сред клиентите са както малки, така и големи компании като "Кока-кола", "Девин", "Монбат", "Джъмбо", повечето вносители на автомобили и т.н. Останалата част от продукцията са гаражни и портални врати за дома.

Димитров започва бизнеса с внос на готови врати от Холандия, но няколко години по-късно прави завод в Пловдив, където и до днес се намира производството. Компанията внася всичките над 200 елемента (основно от Холандия и Германия), а самите врати се асемблират по германска технология. "Производството ни не е серийно, за всеки клиент вратата е индивидуална", обяснява Трошев. През годините братята са опитвали да произвеждат компонентите сами, но начинанието не се е оказало рентабилно. "Първо, много трудно можем да постигнем цената, която получаваме от доставчиците си, защото те произвеждат милиарди бройки, а тук няма такова потребление. Освен това качеството им е много по-добро", казва Димитров и добавя: "Разбира се, ние сме един от най-големите им клиенти на Балканите и затова купуваме доста по-евтино."

Цените варират в широк диапазон, като една врата Secdoor може да струва от 1000 до 10 хил. лв. и дори повече в индустрията, особено за големи съоръжения като пристанища и жп гари. Досега компанията има над 20 хил. врати в страната, отделно продава на фирми, които ги монтират в Западна Европа (Белгия, Франция, Италия и др.).



За маркетинга си компанията разчита до голяма степен на препоръките от доволни клиенти. "През годините сме си изградили име, а и браншът е тесен и се познаваме", казва Трошев. Рекламата минава основно през интернет, макар че през годините вратите са се появявали също в списания, вестници и по билбордове.

Проблем и решение чрез производство

Историята на фирмата започва преди 20 години, когато Димитров се запознава с холандска компания, която произвежда секционни врати. "Тогава никой не беше виждал такива врати и реших да внеса и монтирам на няколко обекта", разказва той. Много бързо обаче той се сблъсква с основния проблем на този начин на работа. "На един от първите ни клиенти камион удари вратата и трябваше да я сервизирам. Чаках три месеца компанията производител да ми изпрати резервните части, цената беше по-висока, отколкото на самата врата и разбрах, че така няма да стане", обяснява Димитров. Започва да търси информация за производството, изкарва няколко месеца на обучение в белгийска компания и накрая започва да асемблира вратите в България.

Този модел според него е и основното конкурентно предимство на компанията - това, че може да произведе всяка врата точно по размер на клиента, за много кратък срок и на доста добра цена и най-важното - да осигури последващ сервиз и поддръжка. "Имаме всички резервни части в наличност и каквото и да се случи на вашата врата, можем да я сменим още утре", казва той.

Партньори в криза

"СИД Ентърпрайз", която предлага вратите и държи търговската марка Secdoor, е създадена през 2012 г. и е собственост на Стоян Трошев, но през годините бизнесът е минал през различни компании и трансформации. По-големият брат започва през 1997 г. като едноличен търговец с "Димитър Димитров - Ди Ди Ес - Индустри", като предлага доставка и монтаж на секционни гаражни и индустриални врати. Четири години по-късно с още двама партньори той създава "Секдоор" - първата фирма за производство на врати в България, като към дейността на дружеството през 2004 г. добавят строителство на индустриални и промишлени сгради. Допълнителният бизнес по-късно е отделен в самостоятелно дружество - "Стряма строй", което обаче фалира заради кризата. Не работи вече и "Секдоор", както и още няколко свързани дружества, в които е бил разпределен бизнесът по време на бума. Заради кризата и срива в строителството трудностите са от всякакъв род - дори и запор, но здравата част с вратите оцелява.

Двамата братя усещат предстоящата криза при посещение в САЩ през 2008 г. "Макар че всички твърдяха, че тя няма да стигне до България, ние знаехме, че щом кацнем, трябва да вземем мерки", казва Димитров. Това включва много ограничения, намаляване на разходите, орязване на инвестиции и реклами, но след две години компанията започва отново да расте. Това, което много й помага, са стабилните отношения с партньорите и доставчиците. "Те ни се довериха, помогнаха ни и това им се връща като дивидент, защото ние определено сме минали огромните нива на бума отпреди кризата като производство", казва Трошев.

Бизнесът сега се води от "СИД Ентърпрайз", която през последните години отчита двуцифрен ръст. За 2016 г. компанията има малко под 3 млн. лв. нетни приходи от продажби, което е с 30% повече от предходната година, а по думите на Трошев оборотът за 2017 г. се очаква да е около 4 млн. лв. Основната част от продажбите са в България, а около 10% от продукцията се изнасят. "Намеренията ни са да достигнем 30%, като сме се насочили към Близкия изток, бившите съветски републики, Виетнам, Индия и африканските държави. Тези пазари все още са интересни за нас, европейските производители", казва Димитров.

Ще строим завод

Потенциалът на новите пазари и растящите продажби в страната са причината двамата предприемачи да се решат на следващата стъпка - изграждане на по-голямо предприятие и разширяване на производството. "През последните две-три години работим на максимален капацитет и физически вече не можем да поемем поръчките", казва Трошев.

Новият завод отново ще бъде в района на Пловдив, но на друг терен, защото на сегашното място няма възможност за разширение. Справка в Имотния регистър показва, че миналата есен "СИД Ентърпрайз" е купила терен от 7.5 дка в община Марица за 100 хил. лв. По думите на Димитров парцелът е осигурен с пътища, газ, вода и т.н. и строителството скоро ще започне.

Предвижда се капацитетът да нарасне значително - от близо 3000 врати годишно в момента до 7-10 хил. врати, а общата площ на предприятието ще бъде 4500 кв.м. Проектът ще бъде изпълнен на три етапа, като първият ще заработи до една година. Инвестицията в него се оценява на 3 млн. лв., а целият проект ще бъде около 5 млн. лв. "Плановете ни са да го финансираме със собствени средства, ще се опитаме да ползваме и европрограми за оборудването", каза Димитров. Целта е голяма част от производството да бъде автоматизирано и затова компанията очаква към заетите в момента 40 души да наеме още около 20 работници.

Причината "СИД Ентърпрайз" отново да избере Пловдив за инвестицията си въпреки острия недостиг на работна ръка, са именно сегашните работници. "Те са от там, повечето са с нас още от началото и опитът и познанията, които имат, са безценни", казва Трошев. По думите му Пловдив е много удобен и като транспортен коридор - новият завод ще бъде на 500 метра от магистралата, а това е много важно за износа към новите пазари, тъй като продукцията минава през Турция.

Освен новият завод в Пловдив през следващата година компанията планира да изгради и шоурум в София, където да може да показва продукцията си. "Преди кризата участвахме във всяко издание на Пловдивския панаир. За съжаление през годините панаирът се съсипа и в момента нямаме място, където да покажем продуктите си", обяснява Трошев.

Q&A Как успявате да си намерите работници в район като Пловдив? Димитър Димитров: Много е трудно. Брутните заплатите при нас са от 1000 до 2500 лв. и дори при това положение не можем да намерим работници. В момента наемаме хора от други общини, осигуряваме им жилища в Пловдив. Хубавото е, че имаме две момчета, които опитаха да работят в чужбина и се върнаха при нас, защото видяха, че финансовият резултат там не е по-различен, а тук са си при семействата, живеят в жилищата си. Какъв съвет бихте дали на стартиращите предприемачи? Стоян Трошев: Човек, който започва да се занимава с бизнес в България, трябва да разбира от абсолютно всичко - от финанси, от техническата част на това, което се прави, от човешки ресурси, от счетоводство и т.н. Трябва да е мултифункционален.