Мохамед Гералдес: Все повече хора ще излизат от офисите, за да работят от разстояние

Все повече професии могат да се работят от разстояние, което вади хората от офисите и им позволява да пътуват повече. Промяната е резултатът от дигиталната революция, отворените граници, манталитета на младото поколение, но също така идва да възстанови нарушения баланс между работа и свободно време, който съвременното общество е осъзнал като проблемен. Според Мохамед Гералдес през следващите години все повече хора ще работят от дистанция, което ще повлече след себе си необходимостта от промени в трудово право и данъчните регулации. Американският предприемач, инвеститор в няколко бутикови компании, е пример за такъв тип "номад". Професията му на консултант позволява да работи от всяка точка на света, където има интернет връзка и телефонен обхват. Той бе в София по покана на Американското посолство за мотивационни срещи с малки предприемачи.

Представяте себе си като бизнес номад. Какво е това?

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Това означава, че мога да правя бизнес, независимо в коя точка на света се намирам, като водя разговорите си за работа по телефона, през Skype или пиша имейли. Единственото, което ми трябва, е интернет връзка, компютър и телефон.

Различно ли е от това да си дигитален номад?

Да. Дигиталните номади са компютърни специалисти, които пишат код, занимават се със софтуер и киберсигурност. Те също са много мобилни и могат да вършат работата си отвсякъде, където има интернет. Но специфичното е, че обикновено търсят да се установяват някъде, където климатът е хубав, а животът - евтин. Например Бали. Получавайки високата заплата в британски паундове, която биха имали в Лондон, но харчейки я на това екзотично място, тези специалисти могат да си позволят много завиден стандарт на живот.



Тоест "номадството" е за определени професии и за собственици на бизнес?

Да, не е за всеки. Пак трябва да си на линия от 9 до 17 ч., но ако си в бранш, който изисква да си на бюрото си и да правиш инспекции на живо в някой производствен цех, няма как да се получи. За мен е лесно - имал съм късмета да натрупам някакви спестявания и съм се профилирал да бъда консултант, което ми позволява да върша работата си от разстояние. Отделно инвестирам в различни бизнеси, което също не изисква да съм арестуван на едно място.

А защо ви е необходимо да пътувате постоянно?

Защото това ме прави щастлив. Допада ми да се потапям в различни култури и да се срещам с нови хора. Това дава идеи и ме зарежда за нови неща. Да, в момента съм в София, но скоро пак ще се върна в Калифорния, където са семейството и приятелите ми. А онова, което ще ме държи, е, че винаги мога да отпътувам за някъде и нищо не ме задържа да "пазя офиса".

Смятам, че нещата така се променят, че в следващите години ще се появяват все повече нови професии, които ще позволяват подобна мобилност. За младите хора, милениълите, това е най-нормалното нещо на света. Те не държат да притежават вещи, те търсят преживяване. Затова и масово живеят под наем, ползват Uber и пътуват непрекъснато.

Балансът между работа и удоволствие беше загубен за няколко поколения и сега нещата постепенно си идват на мястото. Аз го наричам bizcation - средно между business и vaccation. Хората все по-ясно осъзнават, че не е нужно да имаш кой знае колко много пари, за да си щастлив.

Ако този тип номадство стане толкова популярен, не трябва ли и държавите по света да променят някак регулациите за данъчно облагане например?

Появяват се въпроси за двойното данъчно облагане, особено покрай бариерите, които се издигат напоследък заради протекционизма на държавите, но смятам, че за да се тръгне да се разрешават проблемите, с тях трябва да се сблъскат достатъчно голям брой хора.

Колко привлекателна ви изглежда България като дестинация за бизнес номади?

Две неща ми разбиха сърцето тук: първо, нямате Uber, и второ - няма халлал ресторанти. Като мюсюлманин и инвеститор това ми показва, че не искате да привличате мюсюлмански инвестиции, а те могат да са особено значителни.

Освен това ми прави впечатление, че когато ги попиташ, хората не могат веднага да посочат една успешна бизнес история на български предприемач. Не е като в Естония, където веднага ти казват за Skype. Този тип успешни истории изграждат националната бизнес гордост, която пък е необходима, за да хване вниманието на един чужд инвеститор и той да се поинтересува дали пък това място не е добро за инвестиране.

Интервюто взе Гергана Михайлова