"Микрокосмосът" на Христо Бойков

Младият фермер е един от първите в България, които отглеждат бейби и микрозеленчуци по метода на биоинтензивно земеделие

Биоинтензивното земеделие не изисква големи площи, инвестиции и ресурси и е подходящо и в градски условия.

Ако срещнете Христо Бойков случайно на улицата, вероятно ще го вземете за типично градско момче: на 26 години е, учил е във Виена, обича природата, работи в магазин за спортно и планинарско оборудване в София и като цяло харесва нещата, които вълнуват неговото поколение. Ако можехте да чуете мислите му обаче, вероятно бихте били изненадани да научите, че интересът му е прикован към доста нетипични за софийските младежи неща: семена, лехи, парници, ръчни земеделски инструменти, чери домати, кейл и бок чой.

Христо Бойков отскоро се занимава с биоинтензивно земеделие - една модерна и високоефективна земеделска дисциплина, която става все по-популярна по света, но в България все още е непозната. И докато четете този текст, той вероятно прибира първите си реколти от бейби зеленчуци и микрорастения в малката ферма в софийското село Григорево с красивото име "Микрокосмос".

Това за него не е наследствен "занаят", нито пък занимание, дошло по случайност или принуда. То е точно нещото, което Христо иска да прави и в което, откакто се е прибрал обратно в България, е вложил цялото си време, усилия и средства. И макар да е съвсем в началото на пътя си, той може да е успешен: нишата е празна, търсене има, и то тепърва ще става още по-голямо, а и примерите от Западна Европа, САЩ и Канада, където подобни ферми вече са често срещано явление, са повече от обнадеждаващи.

Затова и на Христо Бойков можем да погледнем и като на една от първите птички, които може би бележат важна социална промяна и у нас - обръщането на младите хора към устойчивото микроземеделие близо до града, което им осигурява спокойна и здравословна среда и добър стандарт, при това без да се лишават от позитивите на модерния свят. Тенденцията е в подем в силно урбанизирания западен свят, а, изглежда, може би вече достига и България.

Първи стъпки

"Винаги съм се чувствал свързан с природата и някак не си представях да правя нещо, което да ме държи далече от нея", казва Христо Бойков. Изборът му какво да учи на този фон идва логично - управление на биоресурсите във Виена. "Тя включва много дисциплини и изпити, но си струваше, защото преподавателите бяха вдъхновяващи и имахме много практики из Алпите и други места, което ми носеше огромно удоволствие", разказва Христо. В течение на следването си започва да се увлича особено по ботаниката, което предопределя бъдещото му решение да се захване със земеделие.

След завършването си се прибира в България ("Никога не съм искал да бягам от страната") и започва да мисли как да превърне желанието си в реалност. "От една страна, става дума за начин на живот - искам да знам откъде идва храната ми, да живея малко по-съзнателно и устойчиво, близо до природата. Но, разбира се, искам и да правя успешен бизнес, да съм независим и да работя за себе си", казва той.

Спира се на биоинтензивното земеделие, което набира сила по света. То не изисква големи площи, инвестиции и ресурси, с които едно наскоро завършило университет момче не разполага. Това е система, която позволява да се отглежда сравнително голяма продукция на малко място, и то по устойчив и пестящ ресурси начин (виж карето). Тя е ефективна както за малки извънградски семейни градини и ферми, така и за все по-популярните градски градини, тераси, покриви, дори в помещения на закрито с подходящото оборудване. Изобилните и сравнително бързи добиви позволяват и да се развива успешен бизнес - особено ако се заложи на модерни и търсени култури.

Що е то биоинтензивно земеделие

Нуждая се от повече земя! Това си мисли всеки малък градинар или градски фермер след първия си успешен сезон. Толкова много видове растения, толкова много нови и стари семена, които трябва да се пробват, но никога няма достатъчно място...

Биоинтензивното земеделие дава решение за тези проблеми. То е начин да се отгледа голямо количество чиста продукция на малка площ. Моделът съчетава, от една страна, принципите на биодинамичното земеделие на Рудолф Щайнер - вече познато и у нас благодарение на ферми, като например чифлик "Ливади". А от друга, практиките на интензивното градинарство, създадени през 20-те и 30-те години на XX век от френски фермери, които са търсили начин да увеличат производството в малките си стопанства до Париж.

Основната му особеност са специално обработените и богати на хранителни вещества постоянни почвени легла. Веднъж създадени, те се ползват дълго време, като не се прекопават или орат. Растенията се засяват в тях възможно най-близо едно до друго, но без да си пречат (има точни разчети за отстояние за всеки вид растение). Така на малко място се постигат високи добиви, при това с помощта на по-малко ресурси, например вода, в сравнение с конвенционалното земеделие.

През 70-те американецът Алън Чадуик комбинира тези два метода и популяризира биоинтензивното градинарство в Калифорния, вдъхновявайки и появата на калифорнийската кухня с чисти, сезонни и устойчиво отгледани локални продукти и движението "от фермата до чинията".

Освен всичко друго биоинтензивното земеделие не е толкова изтощително и времеемко занимание, колкото традиционното земеделие или градинарство. "Наистина, първия месец на подготовка на градината, саденето на растенията и т.н. е доста интензивна физическа работа, но след това основното е поддръжка. Примерите от западния свят показват, че едно семейство с 2-3 декара двор може да се справя само с работата и да има достатъчно свободно време за пълноценен живот, при това осигурявайки си стабилен доход", споделя Христо.

На теория всеки може да го направи в двора на баба си с много малко средства. И Христо Бойков прави точно това.

На работа!

Зареден със знания от университета и след месеци, вложени в четене, гледане и проучване, Бойков засажда първите си продукти тази година буквално в двора на баба си в софийското село Григорево, близо до Елин Пелин. За момента "Микорокосмос" е на практика една неголяма оранжерия, в която отглежда бейби зеленчуци - основно салатни миксове, листна салата, чери домати, рейнбоу моркови и репички, шарено листно цвекло, рукола, кейл, бок чой и т.н.

На закрито гледа и т.нар микрорастения (онези малки зелени стръкове или ядивни цветя, които може би сте забелязвали шеф-готвачите да изтръгват с пинсети направо от саксиите и да гарнират с тях ястията).

"Листните бейби зеленчуци първо са добра ниша в гурме кухнята и второ - това е много бърза реколта, която в добавка не изтощава почвата. Първата реколта идва 6 седмици след засаждането, а след това прибираш отново и отново всяка седмица. А това позволява да се поддържа добро количество, съответно и регулярни бъдещи доставки", казва Христо. Освен това по думите му бейби зеленчуците и микрорастенията на практика са по-вкусни и по-пълноценни като хранителни съставки.

Логично той е насочил бизнес плановете си към нишата на гурме кухнята. Но макар вече да има първа реколта, не бърза да се впуска към пазара. Казва, че тази година му е експериментална и иска да бъде сигурен, че е намерил точните семена и сортове и продукцията му е вкусна и качествена.

Това, разбира се, не пречи да тества интереса и да показва мостри на отделни ресторанти, а отзивите са много добри. И това не е изненада - гурме културата в България все още е в ранна фаза на развитие, а същото важи и за разнообразието от продукти на пазара. Така всичко ново и интересно грабва интереса на шеф-готвачите, а и в нишата сега няма силна конкуренция.

Всеки може

Разочарованието от преексплоатирането на природните ресурси и търсенето на по-устойчиви алтернативи създават поколение с различен начин на мислене - по-смирени, по-свързани с природата, по-балансирани. Решението на много млади семейства в западния свят да започнат да се занимават с устойчиво микроземеделие - в градски или извънградски условия, е една от проявите на тази промяна. Те искат, от една страна, да си отглеждат храната сами, а от друга, и да се препитават по този начин. Затова ще виждаме все повече примери и у нас - макар и вероятно с известно закъснение.

Бойков също е на мнение, че това скоро ще бъде тренд сред младите хора и тук. Още повече че не се изисква голяма инвестиция. Ползвайки семейния двор, той твърди, че до момента е вложил не повече от 2 хил. лв. - основно за семена и специфични ръчни инструменти, които поръчва онлайн, както и за изграждането на парника. С работата му помагат семейството му и приятелката му.

Плановете

Освен с двора в с. Григорево Христо разполага с още едно семейно дворно място, а наскоро е закупил и декар земя в друго село близо до София - Очуша. По думите му, при достатъчно голям интерес към продуктите му би могъл да увеличи продукцията с пъти в рамките само на няколко месеца, така че да зарежда поне няколко вериги ресторанти.

В бъдеще планира да предлага и доставки онлайн, като е таргетирал хората, които се занимават със спорт, както и тези, които поддържат определена диета. "Планът ми е да предложа доставки със седмичен абонамент. За жалост в София не е толкова популярно, хората още предпочитат "нормалната" търговия", казва той.

Но Христо Бойков е оптимист и чака своя момент: "Наблюденията ми от Виена например спрямо София са, че всичко се случва с около 5 години закъснение. В момента там биоинтензивното градинарство е хит, което означава, че тук ще е хит след 5 години. А аз мисля да използвам това време, за да съм подготвил бизнеса си добре и да съм конкурентен."

Q&A

Защо избрахте точно биоинтензивно отглеждане на бейби и микрозеленчуци?

Защото мисля, че това е храната на бъдещето. Защото може да се прави навсякъде и е полезно - работи се в синхрон с природата, не се нарушават екопринципи. Освен това няма как да се конкурирам с хората, които имат стотици декари. Исках да е нещо много нишово, което още го няма. Хубавото на България е, че тук може да си пръв в много неща, а на наситения западен пазар почти няма как.

Този модел има ли бъдеще в България?

Да, тепърва ще бъде тренд. Даже вече мои приятели започнаха да се увличат. Не ти трябва много земя - подходящо е за покриви, малки дворове и т.н. Не е скъпо - ползват се ръчни инструменти, които много олекотяват бюджета. И всеки може да самообучи в интернет - да си намери четива, инструкции, да види в Youtube как се прави.

Колко голям искате да е бизнесът ви?

Принципите зад този модел земеделие е да не е гигантско. По-скоро семеен и градски мащаб, така че повече хора да могат да си отглеждат храната сами, но и да правят бизнес от това.

Хубавото също така е, че този малък мащаб позволява все пак да имаш някакво свободно време и да не се лишаваш от другите неща в живота. В момента особено в Канада и в САЩ е много модерно и популярно млади семейства да се преместят на село и да отглеждат продукция по този начин. Едновременно си гледат децата на чисто и спокойно, но и изкарват добри доходи.

Ако мога да постигна засега дори част от това и да бъда независим, бих бил доволен.

Още от Капитал