Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 18 окт 2019, 12:56, 11778 прочитания

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Безорното земеделие е технология, за която в България се говори отскоро.
  • Александър Китев разбира за нея преди години и си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата.
  • Неговата компания "Агримат БГ" се занимава с консултантски услуги и продажба на техника.
Конвенционалното земеделие се прилага от 98% от българските стопанства.
"Tи си човекът, който ще разпространи в България знанията за нулевата обработка на почвата." Тези думи известният земеделец и лектор от САЩ Рийд Бийбър отправя към Александър Китев преди четири години. И до днес той не може да избяга от тях - обяснява на всеки за едно по-различно земеделие и се стреми да информира възможно най-много фермери за ползите от него. Така и тръгва проектът "Агримат" - с образователна мисия. Оказва се обаче, че изпълнението ѝ не е толкова лесно.

"В началото бях много голям оптимист, мислех си, че лесно ще се приеме, но срещнах бетонна стена, защото традициите в земеделието са земята да се обработва и да се оре. На всеки един земеделец предците му са орали, а изведнъж се появявам в един момент аз и им обяснявам как, ако спрат да орат, ще икономисват и печелят повече", обяснява той.


Технология, която дава, вместо да взима

Започва да се интересува как в други държави се прави земеделие и разбира много ценни факти, които са решаващи за идеята му да основе компанията "Агримат БГ" през 2016 г., чиято дейност е свързана с консултиране на земеделци за прилагането на no till технология и продажбата на вносни сеялки. Открива, че в най-големите производители на зърно - Аржентина, Бразилия, Австралия и Канада, се прилага no till - земеделие без никакви обработки, което още след три години прави стопанствата финансово стабилни. В основата му стои принципът, че почвата не бива да се оре и обработва. Особеността е, че стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. След прибирането на реколтата растителните остатъци се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Ако почвата няма с какво да се покрие, както е след жътвата на слънчеглед например, се засаждат допълнително покривни култури. Така се спомага за задържането на влагата и изчезва зависимостта от валежите, увеличават се и добивите. Другият плюс са по-малкото разходи за гориво и машини.

"Когато работих по конвенционалния начин, тоест по учебник, разходът ми за гориво беше между 120 и 140 хил. литра нафта за една година. Откакто съм минал на консервационното земеделие, не мога да достигна 50 хил. литра, а това е разлика от 60-70 тона нафта за една година. Сметките са за моето средно голямо стопанство от 12 хил. декара, разположено в районите на Казичане, Кривина и Ихтиман, а може да си представим в световен мащаб колко много гориво може да се икономисва всяка година", коментира Китев. Ако земята не се оре, тя е по-твърда, покрита с растителни отпадъци от предходната култура, които я покриват, както е по естествен начин. Това значи повече добив, защото се пречи на слънцето да загрява директно почвата и влагата не се изпарява директно.



Услугите, които "Агримат" предлага, започват да предизвикват интерес години след конференциите, които Китев е организирал, именно заради безизходицата, в която се намират българските фермери в момента. Обикновено му се обаждат, когато са точно пред фалит. "Донякъде това е стечение на обстоятелствата - първо изменението на климата и дългите периоди на засушаване, а и на проливни валежи, както и, от друга страна, ниските изкупни цени на зърното и увеличаването на цените на материалите всяка година. Тежките условия те карат да се замислиш и тук изплува споменът, че някой някога ти е говорил, че можеш да промениш начина на правене на земеделие и да печелиш повече. Тогава се сещаш, че може би това е възможността пред теб", казва той.

Сега "Агримат" има около десетина клиенти, които консултира. Това включва обучение как се прилага технологията в тяхното стопанство, защото това е най-трудната част. Ако не бъде усвоена правилно, вероятността то да не се стабилизира финансово е голяма. Самият Китев също се занимава лично с консултации. И има защо - той буквално е първият човек в България, който разбира как работи самата технология. А това става напълно случайно, като по филмите.

Гостът от САЩ

След като кани известния лектор Рийд Бийбър на първата си конференция, двамата се запознават лично и се заговарят. Бийбър остава впечатлен от характера и ентусиазма му и затова решава да остане един месец в България, въпреки че ангажиментът му е за два дни. "Всеки ден бяхме заедно и за тези 30 дни той успя да ми разкаже за 30-годишния си опит. Неговият поглед е в глобален мащаб - знае във всеки район по света по какъв начин трябва да се прилага технологията, как работи, всички проблеми, които може да се очакват. А малко хора знаят тези неща. Звучи наистина невероятно, но явно, когато имаш кауза, нещата се случват", споделя Китев.

И сега екипът на "Агримат" продължава да обикаля света и да посещава различни конференции, за да трупа все повече знания. Той всъщност е съвсем малък - състои се от един търговец и двама агрономи, взети "от скамейката" с цел да бъдат обучени в стопанството на този тип земеделие. Оперативен директор е Китев, който пък е "избран" да разпространява знанията си. Той e впечатлен от един доста тревожен факт - според доклад на Организацията по прехрана и земеделие за последните 100 години интензивно земеделие плодородието на почвата е намаляло със 70-80%. Останали са около 20% ресурс на почвите в световен мащаб, което значи, че след 20 години ние вече няма да имаме почва, а 90% от храната ни идва именно от нея.

Новите машини

Освен консултантски услуги "Агримат БГ" предлага и сеялки за безорна обработка, избрани след дълго проучване. Едните са по-бюджетни и са на украинската компания "Агросъюз" - холдинг, прилагащ въпросната технология от 20 години, и на "топ марката" според Китев - аржентинската Pierobon, която произвежда машините от 40 години. Тук той уточнява, че не работи с европейски марки, защото в Европа безорното земеделие не е толкова разпространено, за да може индустрията на да расте, като се произвеждат повече машини, нужни за конвенционалната обработка.

Компанията предлага и хедер на английската компания Shelbourne, който прибира само зърната на пшеницата. "Така намаляваме броя на комбайните, а после разликите в разходите стават големи. Тук е моментът, в който ставаме неудобни на индустрията - купуваме по-малко комбайни", твърди Китев. Най-голямото приходно перо на "Агримат БГ" са именно машините, като оборотът на компанията за 2018 и 2017 г. е около 1 млн. лв.

Китев илюстрира разликите в двата вида земеделие по следния начин: "Хрумна ми да сметна колко от нещата, които правим ние, земеделците, зависят от нас. Оказа се, че при конвенционалното земеделие ние можем да влияем на 15% от всичко, което формира нашата печалба. На изкупната цена не можем да влияем, както и на цената на материалите и машините, които купуваме, на климата и дъждовете също. На плодородието можем но в отрицателен аспект. При безорното земеделие можем да влияем на 50% - грижим се за почвата и това значи повече плодородие, задържаме влага и спираме да сме зависими толкова от валежите. После може да влияем на преките разходи за производство - примерно на разхода за гориво, както и на количеството машини", казва той.
Q&A

- Как разбират за вас?

- Благодарение на големите инвестиции, които направихме през последните години, за да популяризираме технологията, сега вече името ни е познато, клиентите сами се свързват с нас. Отскоро консултираме и продаваме на клиенти в Македония - там също сами ни намериха.

- Само вие ли се занимавате с подобна дейност в страната?

- Не само в България, но и на Балканския полуостров няма компания, която да предлага подобно нещо. Появиха се само търговци на подобни сеялки, обаче при тях целта е чисто търговска. А да си купиш машина, без да знаеш как да прилагаш технологията, е безсмислено. Ние продаваме и знания, и машини, така че хората да не тръгват от нулата, както на мен ми се наложи преди време.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Софийският адрес за френски макарони Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

22 май 2020, 5151 прочитания

Стоян Ангелов, Evedo: Фокусирахме се върху разрастващия се пазар на онлайн събития Стоян Ангелов, Evedo: Фокусирахме се върху разрастващия се пазар на онлайн събития

Съоснователят и изпълнителен директор на Evedo пред "Капитал"

15 май 2020, 3036 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Миза Лукич: Допускането на грешки е нещо позитивно

Консултантът и лектор на Growth Summit пред "Капитал"

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10