С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 18 окт 2019, 12:56, 8388 прочитания

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Безорното земеделие е технология, за която в България се говори отскоро.
  • Александър Китев разбира за нея преди години и си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата.
  • Неговата компания "Агримат БГ" се занимава с консултантски услуги и продажба на техника.
Конвенционалното земеделие се прилага от 98% от българските стопанства.
"Tи си човекът, който ще разпространи в България знанията за нулевата обработка на почвата." Тези думи известният земеделец и лектор от САЩ Рийд Бийбър отправя към Александър Китев преди четири години. И до днес той не може да избяга от тях - обяснява на всеки за едно по-различно земеделие и се стреми да информира възможно най-много фермери за ползите от него. Така и тръгва проектът "Агримат" - с образователна мисия. Оказва се обаче, че изпълнението ѝ не е толкова лесно.

"В началото бях много голям оптимист, мислех си, че лесно ще се приеме, но срещнах бетонна стена, защото традициите в земеделието са земята да се обработва и да се оре. На всеки един земеделец предците му са орали, а изведнъж се появявам в един момент аз и им обяснявам как, ако спрат да орат, ще икономисват и печелят повече", обяснява той.


Технология, която дава, вместо да взима

Започва да се интересува как в други държави се прави земеделие и разбира много ценни факти, които са решаващи за идеята му да основе компанията "Агримат БГ" през 2016 г., чиято дейност е свързана с консултиране на земеделци за прилагането на no till технология и продажбата на вносни сеялки. Открива, че в най-големите производители на зърно - Аржентина, Бразилия, Австралия и Канада, се прилага no till - земеделие без никакви обработки, което още след три години прави стопанствата финансово стабилни. В основата му стои принципът, че почвата не бива да се оре и обработва. Особеността е, че стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. След прибирането на реколтата растителните остатъци се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Ако почвата няма с какво да се покрие, както е след жътвата на слънчеглед например, се засаждат допълнително покривни култури. Така се спомага за задържането на влагата и изчезва зависимостта от валежите, увеличават се и добивите. Другият плюс са по-малкото разходи за гориво и машини.

"Когато работих по конвенционалния начин, тоест по учебник, разходът ми за гориво беше между 120 и 140 хил. литра нафта за една година. Откакто съм минал на консервационното земеделие, не мога да достигна 50 хил. литра, а това е разлика от 60-70 тона нафта за една година. Сметките са за моето средно голямо стопанство от 12 хил. декара, разположено в районите на Казичане, Кривина и Ихтиман, а може да си представим в световен мащаб колко много гориво може да се икономисва всяка година", коментира Китев. Ако земята не се оре, тя е по-твърда, покрита с растителни отпадъци от предходната култура, които я покриват, както е по естествен начин. Това значи повече добив, защото се пречи на слънцето да загрява директно почвата и влагата не се изпарява директно.



Услугите, които "Агримат" предлага, започват да предизвикват интерес години след конференциите, които Китев е организирал, именно заради безизходицата, в която се намират българските фермери в момента. Обикновено му се обаждат, когато са точно пред фалит. "Донякъде това е стечение на обстоятелствата - първо изменението на климата и дългите периоди на засушаване, а и на проливни валежи, както и, от друга страна, ниските изкупни цени на зърното и увеличаването на цените на материалите всяка година. Тежките условия те карат да се замислиш и тук изплува споменът, че някой някога ти е говорил, че можеш да промениш начина на правене на земеделие и да печелиш повече. Тогава се сещаш, че може би това е възможността пред теб", казва той.

Сега "Агримат" има около десетина клиенти, които консултира. Това включва обучение как се прилага технологията в тяхното стопанство, защото това е най-трудната част. Ако не бъде усвоена правилно, вероятността то да не се стабилизира финансово е голяма. Самият Китев също се занимава лично с консултации. И има защо - той буквално е първият човек в България, който разбира как работи самата технология. А това става напълно случайно, като по филмите.

Гостът от САЩ

След като кани известния лектор Рийд Бийбър на първата си конференция, двамата се запознават лично и се заговарят. Бийбър остава впечатлен от характера и ентусиазма му и затова решава да остане един месец в България, въпреки че ангажиментът му е за два дни. "Всеки ден бяхме заедно и за тези 30 дни той успя да ми разкаже за 30-годишния си опит. Неговият поглед е в глобален мащаб - знае във всеки район по света по какъв начин трябва да се прилага технологията, как работи, всички проблеми, които може да се очакват. А малко хора знаят тези неща. Звучи наистина невероятно, но явно, когато имаш кауза, нещата се случват", споделя Китев.

И сега екипът на "Агримат" продължава да обикаля света и да посещава различни конференции, за да трупа все повече знания. Той всъщност е съвсем малък - състои се от един търговец и двама агрономи, взети "от скамейката" с цел да бъдат обучени в стопанството на този тип земеделие. Оперативен директор е Китев, който пък е "избран" да разпространява знанията си. Той e впечатлен от един доста тревожен факт - според доклад на Организацията по прехрана и земеделие за последните 100 години интензивно земеделие плодородието на почвата е намаляло със 70-80%. Останали са около 20% ресурс на почвите в световен мащаб, което значи, че след 20 години ние вече няма да имаме почва, а 90% от храната ни идва именно от нея.

Новите машини

Освен консултантски услуги "Агримат БГ" предлага и сеялки за безорна обработка, избрани след дълго проучване. Едните са по-бюджетни и са на украинската компания "Агросъюз" - холдинг, прилагащ въпросната технология от 20 години, и на "топ марката" според Китев - аржентинската Pierobon, която произвежда машините от 40 години. Тук той уточнява, че не работи с европейски марки, защото в Европа безорното земеделие не е толкова разпространено, за да може индустрията на да расте, като се произвеждат повече машини, нужни за конвенционалната обработка.

Компанията предлага и хедер на английската компания Shelbourne, който прибира само зърната на пшеницата. "Така намаляваме броя на комбайните, а после разликите в разходите стават големи. Тук е моментът, в който ставаме неудобни на индустрията - купуваме по-малко комбайни", твърди Китев. Най-голямото приходно перо на "Агримат БГ" са именно машините, като оборотът на компанията за 2018 и 2017 г. е около 1 млн. лв.

Китев илюстрира разликите в двата вида земеделие по следния начин: "Хрумна ми да сметна колко от нещата, които правим ние, земеделците, зависят от нас. Оказа се, че при конвенционалното земеделие ние можем да влияем на 15% от всичко, което формира нашата печалба. На изкупната цена не можем да влияем, както и на цената на материалите и машините, които купуваме, на климата и дъждовете също. На плодородието можем но в отрицателен аспект. При безорното земеделие можем да влияем на 50% - грижим се за почвата и това значи повече плодородие, задържаме влага и спираме да сме зависими толкова от валежите. После може да влияем на преките разходи за производство - примерно на разхода за гориво, както и на количеството машини", казва той.
Q&A

- Как разбират за вас?

- Благодарение на големите инвестиции, които направихме през последните години, за да популяризираме технологията, сега вече името ни е познато, клиентите сами се свързват с нас. Отскоро консултираме и продаваме на клиенти в Македония - там също сами ни намериха.

- Само вие ли се занимавате с подобна дейност в страната?

- Не само в България, но и на Балканския полуостров няма компания, която да предлага подобно нещо. Появиха се само търговци на подобни сеялки, обаче при тях целта е чисто търговска. А да си купиш машина, без да знаеш как да прилагаш технологията, е безсмислено. Ние продаваме и знания, и машини, така че хората да не тръгват от нулата, както на мен ми се наложи преди време.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Барет Ерсек: Не поставяйте растежа пред изпълнението в бизнеса си Барет Ерсек: Не поставяйте растежа пред изпълнението в бизнеса си

Предприемачът и лектор на Growth Summit пред "Капитал"

11 ное 2019, 863 прочитания

Академия за гейм таланти Академия за гейм таланти

За една година Антони Христов и Милин Джалалиев основават първото в региона гейм обучение в рамките на ARC Academy

8 ное 2019, 4012 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Миза Лукич: Допускането на грешки е нещо позитивно

Консултантът и лектор на Growth Summit пред "Капитал"

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10