"Първата ми инвестиция беше една пакетажна машина за варива, за да мога да пакетирам сам това, което продаваме. Струваше повече от всички пари, които имах, плюс тези на семейството ми." Машината се оказва много добро вложение и бързо започва да се отплаща. "През 2001 вече купихме база, станахме по-сериозна фирма и започнахме да търсим вариант за внос на стоките, които пакетираме. Беше много трудно, много пари изгубихме, защото знаете с какво недоверие се ползват бившите социалистически държави - налагаше се да предплащаме всичко, а невинаги доставките пристигаха."

Въпреки трудностите "СуиКо" успява да се превърне в голям вносител на варива, благодарение на което и пакетажният му бизнес вдига чувствително обемите. Една от причините компанията да посяга към стока от чужбина е, че местното производство на варива не стига да задоволи потреблението в страната. Критичен в това отношение е оризът: ако през 80-те години в България е имало над 200 хил. дка оризища, то преди двайсет години засетите площи са били едва около 20 хил. дка. От тях са се добивали около 10 хил. тона ориз при потребление от 35 - 40 хил. тона годишно. С фасула проблемът е дори още по-голям. Младенов описва, че е предизвикателство да намира по 200 - 300 тона за серията "Имало едно време", която предлага само варива с произход България.

Фотограф: Надежда Чипева

Първо оризарна, после оризища

Изправена пред казуса оскъдно производство в България, компанията започва да търси варианти да си произвежда ориза сама. "През 2006 г. купихме едни стари складове в пазарджишкото село Ковачево и ги превърнахме в оризарна. Това е мелница за ориз, в която оризовата арпа се лющи, шлайфа се и от нея става белият ориз. С течение на годините тази оризарна се превърна в голямо предприятие. Преработваме годишно 15 хил. тона суровина, като близо 30 - 40 до 60% от производството се изнася, а останалото е за местния пазар", разказва Милко Младенов.

Една от последните инвестиции там са сушилни, които използват за гориво обелките от ориза и това прави производството безотпадно и екологично. За оборудването е използвана възможност по европейска програма. Предприятието е инсталирало и едни от най-скъпите машини за прецизно изчистване на ориза, които различават пет цвята и така не допускат случайни замърсители в пакетите.

"През 2008 г. започнахме да купуваме и земеделска земя, само оризища. Вече имаме около 8 хил. дка", разказва Младенов. За това направление той разчита на партньор, като вече разполага с необходимата техника за обработване на стопанствата. "Това ни помага да предлагаме различни сортове ориз и да излезем на пазара с доста качествен ориз", обяснява предприемачът. Според него това дава още по-добър контрол върху качеството на продукцията.

На въпрос защо ориз, а не други варива като боб, грах или леща, предприемачът отговаря, че тази стока като по-масова има най-голям дял в продажбите. Освен това, преди да започне да отглежда суровината, фирмата е инвестирала в преработвателно предприятие за ориз, така че преходът към него е бил естествен, обясни Младенов.

Собствен почерк

Според Младенов чисто пакетажният бизнес, без затваряне на цикъла, не би могъл да е работеща формула, тъй като при него фирмата е просто един посредник между производители (или едри търговци) и ритейла. "Реално там не се случва нищо повече от това една опаковка от 50 кг или един тон да я разсипеш в пакети от по половин или един килограм." Затова и според него след бума на пакетажни цехове в България преди десетина години, се е стигнало до много излезли от този бизнес.

"Когато започнахме с пакетажния бизнес, нямаше практика фирмите да излизат със собствени марки. Ние искахме да имаме своя идентификация, за да ни разпознават потребителите. Обявихме конкурс, получихме много интересни предложения. Най-много ни хареса "Крина", защото това е стара българска мярка за обем на жито, варива. Регистрирахме я и за две години тя постигна ефект", разказва предприемачът. В момента собствените марки носят около 70% от приходите на компанията. Освен тях тя пакетира и стоки на клиенти, каквито са например търговските вериги.

Извън собствените марки и разнообразния асортимент от варива, които произвежда и внася, "СуиКо" въвежда нови продукти, каквито няма дори на международните изложения на храни, където се явява. Такива са беленият фасул и оризът "Баланс", при които се запазват по-високи хранителни качества при запазване на стандартното време за готвене.

Компанията е взискателна и към здравина на опаковките, които се правят от германски машини. Нещо, на което от фирмата държат, е на опаковките винаги да е коректно изписан произходът на стоките. "Все още няма държавна политика на контрол и се допуска на опаковката на пише "Боб Добруджанка", който обръщате отзад и виждате, че е с произход Киргизстан например. Това е подвеждащо и изключително неприятно", намира Младенов.

Как се става голям

Годишно компанията прави около 30 млн. лв. приходи, а за миналата година печалбата й е 2 млн. лв. За да подхранва растежа, "СуиКо" участва на всякакви изложения, които допринасят за популяризиране на продуктите и сключването на нови партньорства. "Въпреки че не е евтино и невинаги се връщаме с нов клиент, се възползваме от всяка възможност за участие, защото научаваме за новите тенденции и ни развива", казва Младенов.

Той е намерил и добра формула за партньорство с големите търговски вериги. "При положение че веригите държат 60% от пазара в страната, няма как да не бъде важно да си там. Хубавото е, че при тях всичко е добре организирано и регламентирано откъм доставки и плащания, но има и минуси. Определено там се работи с малка надценка и веригите ни пресират по отношение на доставните цени."

Наскоро компанията е спечелила поръчка за доставка в магазините на METRO за цяла Европа. "Участвахме в търг наравно с всички европейски фирми и спечелихме три продукта. Единият е дългозърнест ориз, който се произвежда в България, в наши полета, от италиански семена. Успяхме да дадем по-добри цени от италианците. Вече имаме доставки в Унгария и Словакия", горд е Милко Младенов.

Растежът дотук той е финансирал през банки и намира, че благодарение на дългосрочните отношения, калени както в годините на подем, така и в периодите на кризи, е открил партньорите, на които може да разчита.

През последните пет години "СуиКо" на няколко пъти е попадал на радара на желаещи за изкупуване на бизнеса. "Обикновено тези партньори идват с предложение да станат мажоритарен собственик, а аз гледам на това като на мое дете и не бих се доверил на някой друг да управлява бизнеса, без аз да имам възможност да влияя", обяснява Милко Младенов. За него в момента работят близо 120 души в цялата група, като от тях двайсетина души са ядрото на организацията. "Не знам как стана, но се установи едно чувство, че това е нашата обща фирма. И това дава удовлетвореност, че се развиваме, и всяка година имаме по-добри резултати."

През разнообразието от дейности групата постига стабилност - чрез земята и преработката има възможността да участва във всеки един етап от производството до клиента. А в години, които са неблагоприятни за земеделието, разчита на търговската компания за баланс на приходите.

"Имам двама синове, на които от малки се опитвам да втълпя няколко неща, които са важни за мен: да бъдат лоялни към партньорите и доставчиците, защото това доверие след време се отплаща", разказва предприемачът Милко Младенов. Другият урок към тези, които са заразени от примера му, е да са непримирими и амбицирани непрекъснато да откриват нещо различно, което ги развива.