Да пазиш традицията "Под Балкана"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Яни и Таня Кулови участват в управлението на семейната ферма "Под Балкана", в която се отглеждат 1500 животни

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Деница Ватева
7422 прочитания

Яни и Таня Кулови участват в управлението на семейната ферма "Под Балкана", в която се отглеждат 1500 животни

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Във фермата на семейство Кулови край Карлово се пази вековна каракачанска традиция в отглеждането на животни.
  • Семейната компания е сред първите, затворили целия цикъл на преработка и търговия със собствена продукция.
  • Моделът е добър пример и за възможностите за правене на бизнес в защитени територии.

"Тук Балканът пази розите". Тази реплика вероятно е чувал всеки, посетил Карлово и успял да разговаря поне за малко с местните производители на маслодайни рози, често наследили занаята от своите предци. Така от векове всяка пролет полетата в сърцето на Розовата долина разцъфтяват, а цветето се е превърнало не само във важен за града бизнес, а и в емблема на страната.

Балканът на Карлово обаче пази и друга стара традиция. И тя е свързана с отглеждането на животни от каракачаните. Когато в началото на 90-те Никола Кулов, чиито баща и дядо са животновъди, наследява малко стадо с каракачански овце, започва да създава свое собствено стопанство - ферма "Под Балкана" в карловското село Васил Левски, в чиято дейност се включва и съпругата му. А днес се е превърнала в компания, която е успяла да затвори целия производствен цикъл - от отглеждането на животни до производството на млечни и месни продукти, които се продават през собствена търговска мрежа и в чиято дейност вече се включват и децата на семейството.

300 литра мляко на ден могат да се преработват в цеха на компанията. От тази година стартира и производство на месни продукти.

От поколение на поколение

"В семейството на съпруга ми винаги са се отглеждали животни, това е вековна традиция при каракачаните. В началото на 90-те години работихме основно в Гърция, след това наследихме 50-60 овце", разказва Таня Кулова, един от съсобствениците на ферма "Под Балкана". С течението на времето семейството започва да увеличава бройката им, но "минаха няколко години, докато въобще успеем да направим стадо". Пак в този период семейство Кулови тегли нисколихвен кредит от някогашния фонд "Земеделие", с който купува 18 малакини, създавайки и стадо с биволи. "После се появиха козите, кравите, а днес нямаме само камили", казва още Таня Кулова.

Фотограф: Цветелина Белутова

Ферма "Под Балкана" в момента отглежда около 1500 животни. И много от тях са от редки породи, сред които каракачански овце, биволи от породата Българска мурра, Българско сиво говедо и Българско кафяво говедо. В периода между май и октомври животните са основно в Централния Балкан, който е и защитена зона, където фермата е наела около 5 хил. дка пасища. Използва и ливади в района на Средна гора. Отделно от това фермата е взела под аренда около 2 хил. дка обработваеми земи, на които се произвеждат фуражи за зимния период. Днес грижата за животните е разпределена основно между бащата в семейството Никола Кулов и сина Яни, който е и студент в Пловдивския аграрен университет. "Отглеждаме животни, откакто се помня. Първоначално бяха само овце. Когато започнахме да се занимаваме и с биволи, съм бил може би втори-трети клас в училище", разказва Яни Кулов, допълвайки, че от ученическите си години е започнал да помага в семейното стопанство, което продължава и до днес.

Стъпките към самостоятелност

Голямата промяна във ферма "Под Балкана" настъпва в последните около пет години. След като години наред стопанството продава млякото на различни преработватели, решава да направи стъпки към самостоятелност, защото според Таня Кулова "прекупвачите направо се подиграваха с цените". Затварянето на цикъла на производство и директните продажби е шанс за малките производители да получат справедлива цена за продукцията си. Преди няколко години изследване на ЕК показа, че в Европа голяма част от земеделците получават по-малко от половината от средствата, които потребителите плащат за нея.

Фотограф: Цветелина Белутова

Така през 2015 г. с помощта на българско-швейцарска програма за сътрудничество фермата отваря собствен цех за преработка на млякото, ставайки на практика една от първите пет компании в България, която се регистрира по новосъздадената тогава наредба, позволяваща директни продажби на животински продукти от малки производители. Капацитетът на цеха е за преработка на около 300 литра мляко на ден, а произвежданите продукти са основни кисели млека, бяло саламурено сирене, кашкавал, кефир, мътеница. Цехът за преработка, който се намира на подбалканския път София - Бургас, е и туристическа атракция - той е една от малкото демонстрационни ферми в страната, където всеки може да отиде и да види на място производствения процес.

Той е и едно от местата, където ферма "Под Балкана" продава продукцията си. "Отворихме и магазин в Пловдив, представяме се и на фермерския пазар пред земеделското министерство, както и на различни събори, където ни поканят - Рожен, Арбанаси, Сливен", разказва още Таня Кулова. По думите й, в първите години след като започват собствена преработка, сред клиентите е имало недоверие към качеството на млякото и произвежданите продукти, което вече е отшумяло. "Тогава е имало хора, които ходиха дори да ги изследват", разказва Кулова.

Негово величество работникът

Въпреки че във ферма "Под Балкана" вече се включват и двете деца на семейство Кулови и има наети допълнително работници, проблемът с кадрите е основен и за този бизнес. "Не успяваме да намерим хора. Говоря с много други животновъди, проблемът е в цялата страна", разказва Яни Кулов. По думите му, през последните години дружеството увеличава постоянно предлаганите заплати, има закупен имот, в който могат да се настанят работници, без да плащат никакви режийни разходи, но служители отново не се намират.

Повсеместният проблем с кадрите в селското стопанство освен на неатрактивния и тежък труд се дължи и на факта, че много работници, специализирани в него, работят и в други държави от ЕС. Но според Кулов много хора в малките населени места всъщност въобще не желаят да работят. "За мен няма глад в България. След като толкова хора могат да стоят на кафенето, вместо да работят, означава, че глад няма", казва той. По думите му в момента семейството успява да се справя с отглеждането на животните основно със собствени сили, но предвид кризата с кадрите е възможно в средносрочен план броят им да бъде намален малко до нива, позволяващи това да се случва ефективно.

Частичен изход от кризата е и механизацията на труда, но тя не може да замести напълно хората. Ферма "Под Балкана" е успяла да закупи с финансиране от предходната програма за развитие на селските райони до 2013 г. трактор с прикачен инвентар, който се използва в животновъдното стопанство. Има подаден и втори проект за селскостопанска техника, отново за животновъдното стопанство. По линия на еврофондовете получава и агроекологични плащания и през предходния, и през настоящия програмен период.

Фотограф: Цветелина Белутова

Новото производство

През тази година фермата се разшири и в ново производство. Освен млечни продукти, тя започна да преработва и месо. Сред продуктите, които произвежда, са консервирано месо в буркани - телешко, биволско и други, както и суджук и пастърма, също приготвяни по традиционни за България рецепти. Те също се предлагат само в търговската мрежа на самата компания, допълвайки асортимента и с този вид продукция. На този етап фермата не планира откриването на нови магазини, защото капацитетът й не позволява това. Още повече и че при продукцията има известна сезонност.

Макар че работи в екологично чист район, фермата няма желание и да кандидатства за биосертификат - по думите на Таня Кулова това е свързано и с допълнителни разходи. Така компанията планира да затвърди позициите си на пазара чрез разработване на нови продукти към асортимента. Но "това е една постоянна въртележка, в която участваме всички", казва още Кулова.

Темата накратко
  • Във фермата на семейство Кулови край Карлово се пази вековна каракачанска традиция в отглеждането на животни.
  • Семейната компания е сред първите, затворили целия цикъл на преработка и търговия със собствена продукция.
  • Моделът е добър пример и за възможностите за правене на бизнес в защитени територии.

"Тук Балканът пази розите". Тази реплика вероятно е чувал всеки, посетил Карлово и успял да разговаря поне за малко с местните производители на маслодайни рози, често наследили занаята от своите предци. Така от векове всяка пролет полетата в сърцето на Розовата долина разцъфтяват, а цветето се е превърнало не само във важен за града бизнес, а и в емблема на страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK