Зелени и с кауза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зелени и с кауза

Зелени и с кауза

Няколко млади български предприемачи, които търсят решения не толкова на бизнес, колкото на екологични проблеми

Мила Чернева
9495 прочитания

© Надежда Чипева


Пластмаса, мръсен въздух, хранителни отпадъци - това са от онези модерни теми, по които е лесно да се пишат гневни статуси във Facebook. Далеч по-трудно е да се търсят истински решения, но именно това правят нашите герои. Всички те са част от поколението, което все повече се вълнува от екологичните проблеми (според изследването "Българската младеж 2018/2019" една трета от младите са силно обезпокоени от замърсяването на въздуха и промените в климата). Всички те са млади, предприемчиви, но и твърдо решени да вложат житейската си философия и в своите начинания.

Някои от примерите тук случайно откриват проблема, който решават, други са имали лична мотивация. Не са непременно специалисти в сферата, в която работят, но имат хъс, напипват изпитанията и не се срамуват да търсят помощта на професионалисти, когато се налага. Като предприемачи те поемат отговорност за бъдещето, искат да решават екологичните сблъсъци, които ни заобикалят, и смятат, че дори малките всекидневни навици могат да имат ефект - особено ако малко по малко околните попиват от тях.

Ламинирано с царевица

Фотограф: Надежда Чипева


През 2017 г. Анджела Иванова се занимава с принт, предпечат и фотография, а Гергана Станчева е фрийлансър - илюстратор и дизайнер. Към този момент двете от години следват в личния си живот философия за грижа за околната среда и логичното продължение е да я пренесат в професионалния. Започват да търсят биоразградимо фолио за ламиниране - нещо, на което повечето потребители, дори и такива с екологично съзнание, не обръщат внимание. Но то се ползва не само да се запазят ценни документи, а и за доста по-нетрайни неща - рекламни материали, менюта в ресторанти и т.н.

Оказва се, че в България такова не се продава, като дистрибуторът у нас им казва, че преди това предлаганата алтернатива не е била напълно разградима, а и е била скъпа. Тогава те се обръщат към експерт - доц. д-р Даринка Христова от БАН. Поръчват фолио от Тайван и от Великобритания, тя ги тества и става ясно, че те са сертифицирани по стандарта на САЩ, където е нужно биоразградимостта да е над 65%. Това означава, че реално това е стандартен полимер, базиран на петрол, смесен с нишесте или други добавки, които помагат да се разпадне донякъде, но не и докрай, обяснява Гергана.

Оказва се, че те нагазват в напълно нова и неизследвана територия - за последните две години те не успяват да открият дори данни колко е отпадъкът от ламиниращия филм. В контекста на настоящите дискусии за пластмасата новият продукт - напълно биоразградимо фолио за ламиниране, изглежда, че се появява тъкмо навреме. "Истината е, че докато има толкова евтини и работещи ламинати, които не влизат в нито една директива, ще са проблем. Масово хората не знаят, че ги има, не е нещо, което се забелязва. Няма натиск върху индустрията това нещо да се промени. Когато така или иначе държиш пазара и никой не иска да се промениш, няма логика да изскочиш със зелено решение", обясняват те.

Двете се обединяват и стават управляващи партньори в стартъпа LAM’ON. Знаели, че в земеделието например се ползва биоразградимо фолио, с което се покриват полетата през зимата. "Започнахме да нищим и да разследваме опциите", казва Гергана

В края на 2017 г. те стигат до финала на състезанието Climate Launchpad в Кипър. "Тогава идеята беше още на салфетка. Не очаквахме да спечелим, но беше полезен опит, за да разберем какво е бизнес план, можем ли да го създадем", разказва Анджела. Когато се връщат от Кипър, доц. д-р Даринка Христова ги запознава с д-р Филип Ублеков от БАН, който се присъединява към екипа и е експертът по полимери в процеса. През 2018 г. те печелят първото си финансиране - 15 хил. евро от програмата Climate-KIC. Преди година и половина започват тестове в лабораторни условия, като осъзнават, че лепилният слой е много важен елемент и искат и той да е биоразградим. Д-р Ублеков го разработва специално за тях. Решението е базирано на полимлечна киселина - биополимер, който се добива от царевица.

След като на лабораторно ниво продуктът е готов, те трябва да го тестват в индустриални условия и да намерят подизпълнители. "Тогава започна главоблъсканицата", казват те.

Екипът иска да ползва същите машини, както за полимерното фолио, като и цените им да са на същото ниво. Спечелват втори транш на финансиране - 30 хил. долара, от Chivas Venture. Всичките средства се инвестират в тестове и производство, а те продължат да работят като фрийлансъри.

Правят осъзнатия избор да произвеждат в България. В ролята на експерт Филип Ублеков има съществена роля в разговорите с производителите, тъй като хем може да обясни какво точно трябва да се случи, хем има авторитет, като човек с дългогодишен опит с полимерите. След много проби и грешки вече продуктът е индустриално разработен, имат договорени отношения с производителите. "Сега заключваме последната рецептура на фолиото и след това подписваме know-how споразумението, така че да се знае какво излиза всеки път от тяхното производство", казва Анджела. По план в началото на 2020 г. продуктът ще е на пазара, като те вече са установили контакт с клиенти в печатната индустрия и знаят, че и у нас, и в чужбина има интерес.

Отделно Анджела се занимава и с ПОСТА - кетъринг и станция за продажба на храна без млечни или месни продукти в биоразградими опаковки. Намира се до пресечката на ул. "Екзарх Йосиф" и ул. "Бачо Киро" в столицата, като екипът е съставен от трима души. Отварят през юни тази година, като Анджела споделя, че голяма част от клиентите им изобщо не са вегани. "От офисите в района си носят я буркан, я кутийка за храната, която купуват, а ние ги окуражаваме с отстъпка, като носят свой контейнер", разказва тя.

Така хем с ПОСТА, хем с техните собствени навици и съвети към другите успяват да привлекат още съмишленици към екологичния начин на живот. "Наистина става навик и не се замисляш от един момент нататък. Един човек сам не може да промени кой знае какво, но повлича и други хора, ако има адекватен аргумент за тези навици", смятат те. И двете са веган, и двете носят платнени торбички за пазар и чаши за многократна употреба в себе си, както и събират отпадъците си разделно. Приятелите им показват всеки път, когато пропуснат найлоновата торбичка в магазина, като от своя страна Анджела казва, че винаги ги поощрява. "Зарязяващо е да правиш добро и да си смислен", казват те.

Да демаскираш проблема с въздуха

Фотограф: Надежда Чипева


"Както хората ходят за риба, така аз правя маски, които предпазват от мръсния въздух", шегува се Петър Живков. На практика обаче това е така - той е инженер, който стои в основата на Airlief, приложение с информация за качеството на въздуха и здравни съвети, както и иновативни маски, които предпазват и от едрата, и от фината прах. На практика това не е бизнес, от който да се издържа, а по-скоро хоби за него.

Всичко започва още когато Петър е дете. "Аз съм роден и израснал в крайните квартали на София и от дете имам респираторни проблеми и астма. Още си спомням как лежах като дете в детското отделение на "Александровска". Особено тежко беше зимата", разказва той. С годините проблемът намалява, докато не отива да живее в град Хошимин във Виетнам, където въздухът е мръсен заради натоварения трафик и горивото с лошо качество. След като идентифицира проблема, той решава да търси решението му.

"Започнах да чета, да уча, да гледам научни извадки. Започнах да мисля как аз, обикновеното инженерче от София, мога да направя нещо, което хем реалистично да мога да изпълня, хем да е ясно, конкретно и практично. Аз съм инженер, решавам проблемите по прагматични начини", казва Петър. Преди две години участва в събитие - Sofia Service Jam, където за 48 часа се разработва прототип на продукт или услуга. Тогава се оформя идеята за маската, която леко се променя във времето. Променя се и екипът на няколко пъти, но Петър е константата. Проектът Airlief печели грант от 35 хил. евро чисто плащане и 15 хил. евро във формата на ваучери за услуги в инфраструктурата на мрежата на Wear Sustain - платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн. Освен нуждата да предпазва хората от мръсния въздух Петър иска да адресира и големия проблем с отпадъка вследствие на използване на еднократни маски - в Пекин всеки ден се изхвърлят 1 милион такива, казва той.

"Това е голям екологичен проблем, който решихме с устойчиви материали - използваме рециклиран текстил, дълготрайни материали, използваме 3D технология за шиене, която намалява разхода по време на производството. Почти няма отпадъчен продукт", казва инженерът. Докато се стигне до финалния дизайн, Петър и хората около него преминават през впечатляващите 64 итерации по работата на маската. Започнали са с умна маска, която се свързва с приложението, впоследствие обаче решили да са по-гъвкави и да опростят идеята, за да не създават и допълнителни рискове за бъгове. Маската е в продажба от съвсем скоро и вече има поне 500 продадени, а ежедневните потребители на приложението са хиляди и са пръснати из 68 държави. "Ние събираме много данни от различни източници, освен това app-ът е безплатен и няма реклами", уточнява Петър.

Основната мисия на Airlief като че ли е да образова и съответно да предпази хората у нас - все пак изчисленията сочат, че над 8 хил. души са жертва на мръсния въздух всяка година. "Хората нехаят. В България сме свикнали да осмиваме или да критикуваме, някой който прави нещо различно. Но всъщност по този начин показваме и променяме. Дори и 50 души да видят навън с маска, хората започват да се замислят: защо са с маска, работят ли, каква е причината за качеството на въздуха", смята основателят на Airlief.

Вторият източник на финансиране идва, след като Airlief участва в акселератор на Massachusetts Institute of Technology и е единственият участник от Източна Европа. След това започва проект с полска фирма, като идеята е приложението да бъде приспособено към полските условия и да се преведе на полски език. "Тяхната идея беше да проверят дали с подобни методи за превантивност могат да помогнат на хората в рискови групи да намалят заболяванията и хоспитализациите", разказва Петър Живков. Допълва обаче, че в България Airlief не е получила интерес нито от бизнеса, нито от институциите. Toва обаче няма да спре младия инженер, който продължава активно да говори за качеството на въздуха.
Екосистема от начинания

Фотограф: Надежда Чипева


Атанас Енев и Ваня Миланова са партньори в живота и в работата. Допреди две години той работи като архитект в столична компания, а тя се заминава с проектен мениджмънт. Нещо обаче липсва и на двамата. "Винаги съм си мечтал да имам собствена фирма, но това е размита концепция. В момента, в който трябваше да конкретизирам какво има смисъл за мен, отговорът беше устойчивост", казва Атанас. Уточнява, че поколението им действа половинчато, ако не вярва истински в това, което прави.

"Започнахме Biomyc със съдружника ми Деян Георгиев преди около две години. Искахме да създадем собствена фирма, която има значение, и за нас това беше такава, която се занимава с устойчиви продукти, ориентирани към пазара", казва Атанас. Те влизат в бизнеса с опаковките през 2018 г. покрай забраната на пластмасите за еднократна употреба. Компанията започва като биотехнологична, в рамките на шест месеца успяват да спечелят и финансиране, като са подкрепени от Европейски институт по иновации и технологии (ЕИИТ) и Cleantech Bulgaria. Разработват опаковъчни материали от биоразградими отпадъци, които могат да се използват в строителната и мебелната индустрия, като получават значителна помощ от биотехнолога проф. Албърт Кръстанов и неговия екип. Стигат до лабораторна фаза, като получават и втори грант от ЕИИТ. Цялото им финансиране до момента е над 240 хил. лв.

В един момент екипът на Biomyc осъзнава обаче, че докато патентоват новата технология и я пуснат на пазара, ще минат години. Затова сменят курса и започват да правят екологично чист дизайн, като се свързват с хора, които вече правят чисти технологии и използват тях. Първият им клиент е била малка българска винарна, за която изработват лазерно изрязани дървени плоскости. "Това е друг вариант на екологично чистите продукти - иновацията беше не в материала, а в използването на лазер, за да има минимум отпадък от материала", обяснява Атанас Енев. След другите им клиенти са българска бирария, германска компания, която засега пазят в тайна, както и натуралната козметична марка е-Лек, за която са изработили първата опаковка от гъбен материал в България, която ще е на пазара в началото на 2020 г.

Засега продуктите им не са за масово производство. "Влизаме или като пилотни серии, или в маркетинг бюджета на по-големи компании, където според мен е смислено да се започне на този етап", разказва Атанас. Но това ще е до един момент, докато екологично чистите продукти не станат по-скоро правило, а не изключение. "Кръговата икономика и устойчивостта е системен проблем, който трябва да се атакува не само от бизнеса, но и от образованието и крайния потребител. Нашата логика е, че най-добрият начин да направиш екологично чистите продукти интересни за крайния потребител е, като са иновативни", смята архитектът.

Веднъж част от стартъп екосистемата, екипът вече покорява и нови пазарни ниши. Ваня е помагала на Biomyc, но успява да се развихри в следващия им бизнес - Nulala Catering.

Концепцията е за гурме кетъринг за корпоративни клиенти с нулев отпадък . Първият клиент се появява случайно в началото на 2019 г. Докато екипът обсъжда новия си бизнес в кафене, случайно се появява тяхна позната, която пита как върви Biomyc. Те споделят новата си идея и се оказва, че точно в този момент дамата има нужда от кетъринг фирма. Така правят дебюта си на събитие на Junior Achievement. Следват други клиенти, сред които Renault и GoGuide, като вече са готвили за над 15 събития. Таргетът им са корпорации, тъй като смятат, че колкото повече хора разберат за концепцията с нулевия отпадък, толкова по-голям отпечатък ще имат върху средата около тях. Досега най-голямото събитие, за което са готвили, е било от 200 души.

Екологичният елемент се състои в това, че се стремят да имат минимален отпадък от храната, като оползотворяват всяка част от продуктите. Тук също се раждат иновации. Например Ваня измисля как да използва сока от маринатата на лилаво зеле, което ферментира, като направи от него хайвер с вкус туршия. "Използваме метод с желиране, в който всяка течност може да се превърне в гурме хайвер", казва тя. Отделят внимание на дизайна на храните и на доставчиците, като в по-голямата част от времето пазаруват от магазините със собствени контейнери. "Не сме решили уравнението за абсолютно всички храни, разбира се. Имаме отпадък - събираме го разделно, компостираме го", разказва Ваня.

Екипът на този етап отново е от трима души, но планират да наемат още хора през 2020 г. "Вместо едно заведение в София да има перфектен начин на доставяне на храна с нулев отпадък, трябва да са много заведения, които са на средно или над средното ниво", смята Атанас Енев. Вече инвестират и в собствена кухня и т.нар. клекшоп на столичната ул. "Уилям Гладстон", който е бил логичното продължение. "Искахме да превърнем самородния български феномен - клекшопа, в място, в което се приготвя гурме храна с нулев отпадък", казва съоснователката на Nulala. До момента инвестицията за закупуване на мястото и висококачественото оборудване е около 60 хил. лв. Що се отнася до цените им, скоро те са направили равносметка за това къде искат да се позиционират. "Изборът е дали да работим с повече клиенти, или да повишим цените и да работим с по-малко. За идеологията ни по-подходящо е първото, но пък бизнес страната гласи, че колкото по-малко клиенти са готови да платят премиум цена, толкова печалбата е по-добра и времето, което се влага, ще се отплати по-добре", обяснява Атанас.

Източник: Shutterstock

Пластмаса, мръсен въздух, хранителни отпадъци - това са от онези модерни теми, по които е лесно да се пишат гневни статуси във Facebook. Далеч по-трудно е да се търсят истински решения, но именно това правят нашите герои. Всички те са част от поколението, което все повече се вълнува от екологичните проблеми (според изследването "Българската младеж 2018/2019" една трета от младите са силно обезпокоени от замърсяването на въздуха и промените в климата). Всички те са млади, предприемчиви, но и твърдо решени да вложат житейската си философия и в своите начинания.

Някои от примерите тук случайно откриват проблема, който решават, други са имали лична мотивация. Не са непременно специалисти в сферата, в която работят, но имат хъс, напипват изпитанията и не се срамуват да търсят помощта на професионалисти, когато се налага. Като предприемачи те поемат отговорност за бъдещето, искат да решават екологичните сблъсъци, които ни заобикалят, и смятат, че дори малките всекидневни навици могат да имат ефект - особено ако малко по малко околните попиват от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    voda avatar :-|
    The investor

    Аман от псевдозелени с промит мозък....

  • 2
    peaspiring avatar :-?
    peaspiring

    До коментар [#1] от "The investor":

    Какво е "псевдозеленото" в маските срещу мръсен въздух и биоразградимите отпадъци? Или предпочиташ да се задушаваш и въргаляш в отпадъци и собствените си ...?

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "The investor":

    А какви трябва да са истинските зелени с непромит мозък?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK