Говорещият с пчелите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Говорещият с пчелите

Говорещият с пчелите

С помощта на еврофондовете пчеларят Теодор Пушкаров превръща хобито си в бизнес край Монтана още в тийнейджърска възраст

6520 прочитания

© Цветелина Белутова


84% от култивираните растения в ЕС и 78% от дивите цветя зависят поне отчасти от опрашването. Затова и без пчелите състоянието на много растителни видове "би се влошило и накрая те биха изчезнали заедно със зависещите от тях организми". Това твърди Европейската комисия в своя инициатива от 2018 г., с която иска да постави на преден план проблемът с изчезването на тези толкова важни насекоми.

Но извън огромното значение на пчелите за биологичното разнообразие, около което има единодушие в научните среди, те, оказва се, могат да бъдат и добър бизнес. Или поне така смята младият пчелар Теодор Пушкаров.

Израснал в икономически най-изостаналия регион на ЕС - Северозападна България, Пушкаров успява да превърне ученическия си интерес към пчеларството в бизнес, който днес управлява заедно със съпругата си. Нещо повече - успял е да затвори цикъла на производство: от отглеждането на пчелите, през преработката до директните продажби на крайни потребители.

Текстът е част от поредица предприемачески истории, в които успешно е ползвано европейско финансиране

Това се случва чрез инвестиции, направени с финансиране от европейската програма за развитие на селските райони, а примерът показва възможностите за създаване на устойчив модел в този сектор, към който в последните години има засилващ се интерес, но и много проблеми.

В началото бе хобито

30-годишният Теодор Пушкаров е израснал в Монтана, където е учил в техникум. Но всъщност още от съвсем малко дете дели времето си между града и близкото село Меляне, където се намира къщата, в която са живели неговите баба и дядо. "Бяхме постоянно там - събота, неделя, всички ваканции", спомня си днес Пушкаров. А още в детските си години има първи досег с пчеларството: първоначално прадядо му има голям пчелин, а впоследствие неговият дядо се е грижил за няколко кошера, произвеждайки мед за семейството. Тази традиция впоследствие прекъсва. До 2002 г., когато близка на семейството не решава да подари един кошер на едва 13-годишния по това време Теодор, забелязвайки интереса му към пчелите. "Докарахме го в селото с баща ми, спомням си, че цяло лято се занимавахме - правихме рамки, чистехме, боядисвахме", разказва днес той. Така от необичаен "домашен любимец" първият кошер поставя началото на едно хоби, което се разраства в следващите няколко години - първоначално до 6-7 кошера, а впоследствие и повече. "Това не е единствената работа, която съм вършил. Бях около 16-годишен, когато ходихме да сечем дърва, гледали сме животни, имали сме градина, но най-интересни ми бяха пчелите", казва за тийнейджърските си години Пушкаров.

Именно в периода на завършване на средното си образование той решава да се занимава по-сериозно с пчеларство и да го превърне в свой бизнес.

Фотограф: Цветелина Белутова

През 2008 г., когато вече е отворена програмата за развитие на селските райони в България след присъединяването на страната към ЕС, 19-годишният по това време Пушкаров подава един от първите проекти в Северозападна България по схемата за подпомагане на млади фермери. Мярката осигурява финансиране за стартиране на земеделски бизнес на производители до 40 години. Бизнес планът е написан от националната служба за съвети в земеделието, която осигурява безплатно експертна помощ за малки и млади производители и включва постепенно създаване за период от пет години на пчелин от 150 кошера на терен в подножието на гората край Меляне, който е собственост на семейството.

За жилото на бизнеса

Теодор Пушкаров казва, че дори не помни колко пъти са го жилили пчели в първите години, когато разучава занаята. Но "ужилването" в бизнеса го съпътства през целия период, в който разработва пчелина, за който е спечелил финансирането. След получаването на първия транш авансово по европейския проект, който е за 25 хил. лв., той успява да направи инвестиция в първите кошери, но първоначално продава продукцията си само на търговци на едро. И то при цена, която трудно покрива разходите за производството. "Когато се запознахме със съпругата ми Зорница, направо беше абсолютна трагедия. Баща ми, който е международен шофьор, ми помагаше финансово, но по същото време сестра ми учеше в Германия и не можехме да си позволим да рискуваме образованието й", разказва Пушкаров, допълвайки, че в този период е финансирал разрастването на пчелина, заложено в европроекта, основно със заеми.

По същото време той прави опит да влезе и в животновъдството, отглеждайки коне и крави, което е и допълнителна финансова тежест. "Най-тежката беше последната година преди края на европейския проект, тогава бяхме буквално на ръба. Дори си казвахме със Зорница, че като приключим проекта и получим втория транш от финансирането, ще върнем заемите с него и ще отидем в чужбина при сестра ми", разказва Пушкаров. Този план обаче се изпълнява само в първата си част: действително получената финална субсидия служи за покриване на кредитите, ползвани за инвестициите в пчелина.

Оптимизацията и директната търговия

Паралелно със създаването на пчелина Теодор Пушкаров и съпругата му, които живеят в Меляне, започват да работят и по модел за директни продажби на продукцията на крайни клиенти, опитвайки се по този начин да избягат от търговците на едро. Така те стават едни от първите производители в сектора, които започват да посещават започващите да се формират по това време фермерски пазари в столицата и други градове от страната. "През 2008 г., когато започнах с пчелина, продавах на дребно едва десетина буркана с мед на познати. Сега вадя 6 тона мед годишно и ги продавам изцяло на дребно", разказва Пушкаров. Той е сред редовните участници на фермерския пазар, който се провежда всяка сряда пред земеделското министерство, посещавал е и други през годините. Голяма част от клиентите му вече са редовни.

Освен по линия на промяната в търговията през последните години стопанството започва да оптимизира и дейността си. Пак с финансиране от програмата за развитие на селските райони - този път чрез схемата за инвестиции в земеделски стопанства Пушкаров успява да закупи пчеларско оборудване, позволяващо му да улесни сериозно труда за изваждането на меда. "Преди да го закупим, работихме в гаража, беше много трудно. За да извадим 3-4 тона мед, участвахме аз, жена ми, баба ми, майка ми, дори съседката отсреща", разказва младият пчелар. По думите му в момента само той и съпругата му са успявали за ден да извадят над 1 тон продукция. Според Пушкаров подобни инвестиции трудно могат да бъдат направени без финансирането по европейските фондове, особено когато става въпрос за стартиращи млади производители.

Фотограф: Цветелина Белутова

Нова ниша

Макар че през последните години в страната има тенденция за окрупняване на пчеларството и разрастване на пчелините, Пушкаров казва, че не планира да увеличи своите кошери, които продължават да бъдат 150. "За мен по-добре е да имам по-малко кошери, но да са по-добре гледани и да имам по-добър среден добив и максимална цена на продукцията", казва той, допълвайки, че масовите стопанства са с по около 400 кошера, но със сравнително нисък добив на мед, който се продава на търговци на едро срещу минимална цена. Заради ветровития терен в подножието на планината, където се намира пчелинът, през последните години е започнал да засажда и плодни дръвчета около него. До момента те са около 100 броя.

Фотограф: Цветелина Белутова

Пушкаров прави и първите стъпки в нова ниша - производството и търговия с отводки и пчелни майки, които са предназначени за други пчелари. За тази си дейност е регистриран от 2019 г. и вече е реализирал първите продажби.

"За мен времето е най-големият риск, ние сме си завод на открито", казва Пушкаров. По думите му "все още годината, в която ще произведа 10 тона мед, не е дошла, но не е имало и такава, в която да нямам въобще такъв".

А за решението да остане да живее в икономически най-слабо развитата Северозападна България, докато много от неговите връстници се насочват към големите градове и други държави, казва, че просто го прави щастлив.

Знаете ли, че....

Теодор Пушкаров печели проект по схемата "Млад фермер" от програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г., която осигурява капитал от 50 хил. лв. на производители под 40 години, които искат да навлязат в земеделието. Това е една от мерките за подпомагане в програмата, към които има най-висок интерес. Средствата са за период от 5 години, в който младите фермери трябва да развият бизнес идеята си.

Вторият проект на Пушкаров - за закупуване на пчеларско оборудване на стойност 20 хил. лв., е финансиран по друга атрактивна схема от програмата за селските райони - "Инвестиции в земеделски стопанства". Тя осигурява финансиране до 1.5 млн. лв. за придобиване на активи, необходими за селскостопанска дейност, но и съвсем малки инвестиции - от порядъка на под 10 хил. лв. В настоящия програмен период за дребните производители е заложена отделна подпрограма с гарантиран само за тях бюджет.

---

Тук може да видите изданието на Икономедиа с 10-те успешни земеделски проекта, финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Ще ви бъдем благодарни ако се запознаете с изданието и отделите няколко минути за нашата онлайн анкета, до която може да достигнете чрез този линк. Трима от попълнилите анкетата, определени чрез жребий на 30 юни 2020 г., ще получат награда - едногодишен дигитален абонамент за Капитал.

Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова

84% от култивираните растения в ЕС и 78% от дивите цветя зависят поне отчасти от опрашването. Затова и без пчелите състоянието на много растителни видове "би се влошило и накрая те биха изчезнали заедно със зависещите от тях организми". Това твърди Европейската комисия в своя инициатива от 2018 г., с която иска да постави на преден план проблемът с изчезването на тези толкова важни насекоми.

Но извън огромното значение на пчелите за биологичното разнообразие, около което има единодушие в научните среди, те, оказва се, могат да бъдат и добър бизнес. Или поне така смята младият пчелар Теодор Пушкаров.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK