Мари-Луиз Харитсо: Инвеститорите търсят въздействие и възвращаемост от социалните предприемачи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мари-Луиз Харитсо: Инвеститорите търсят въздействие и възвращаемост от социалните предприемачи

"Заради пандемията забелязваме спад на корпоративните партньорства поради загуба на клиенти, намалени печалби и съответно ограничаване на бюджетите за корпоративна отговорност и устойчивост", казва Мари-Луиз Харитсо

Мари-Луиз Харитсо: Инвеститорите търсят въздействие и възвращаемост от социалните предприемачи

Регионалният директор на Reach for Change в интервю за "Капитал"

3618 прочитания

"Заради пандемията забелязваме спад на корпоративните партньорства поради загуба на клиенти, намалени печалби и съответно ограничаване на бюджетите за корпоративна отговорност и устойчивост", казва Мари-Луиз Харитсо

© Цветелина Белутова


Мари-Луиз Харитсо е регионален директор на фондацията Reach for Change, която отговаря за Швеция, Норвегия, Дания, Литва, Латвия, Хърватия и България. Тя има голям международен опит в областта на социалното предприемачество, бизнес развитието на организации за въздействие и т.н. Самата фондация подкрепя социални предприемачи в ранен етап на развитие, които решават проблеми на децата. За целта тя ги подпомага при изграждането на организационен капацитет, осигурява им стартов капитал, както и достъп до партньори и други социални предприемачи. Reach for Change е създадена в Швеция през 2010 г., а в България оперира от 2014 г.

Засили ли се значението на социалното предприемачество покрай пандемията? Появиха ли се някакви нови инициативи, насочени към решаване на последиците от кризата?

- По целия свят се наблюдават инициативи, които заздравяват съществуващи партньорства, но се появиха и много нови сдружения за решаване на преките и краткосрочни нужди и проблеми, възникнали или утежнени от COVID. Все още не е сигурно какви ще са дългосрочните последици, но за съжаление безработицата, особено сред младите хора без професионален опит, се увеличава. Нараства пазарното търсене на социални иновации, но все още има проблеми, когато става дума за достъп до подкрепата и инвестициите, които са необходими за бързото разработване на иновации. В сферата на социалното въздействие забелязваме и спад на корпоративните партньорства поради загуба на клиенти, намалени печалби и съответно ограничаване на бюджетите за корпоративна отговорност и устойчивост.

Има ли правилен начин за финансиране на социално предприемачество, как то може да бъде устойчиво?

- По принцип и социалните предприемачи, и бизнес предприемачите се сблъскват с едни и същи проблеми при намиране на финансиране. Когато имате идея, но не сте преминали през доказване на концепцията или на въздействието, е много трудно да намерите инвестиции в началната фаза. Когато основният ви двигател е да произведете социално въздействие, а финансовата възвращаемост е на втори план, за много инвеститори е трудно да разберат какъв е продуктът или услугата ви, как се ценообразува, на кого се продава, защото за вас това не е основното, по-склонни сте да говорите за социалната промяна, която можете да направите. Всички предприемачи се нуждаят от помощ и практическа подкрепа, за да изградят бизнес стратегията си, но това важи още повече за социалните предприемачи.

Предприемачеството по принцип е трудно и много предприемачи не оцеляват. Обикновено се смята, че са необходими 3-4 опита, преди да успеете. Но това, което се прави днес, включително това, което ние в Reach for Change правим, е да осигурим необходимите нефинансови ресурси, така че предприемачите да не трябва да се учат в процеса на работа и да повтарят всички грешки, които потенциално биха могли да доведат до провал. В Reach for Change работим в пет отделни области, с които предприемачите се сблъскват, когато изграждат организацията си - да докажат социално въздействие, да постигнат финансова устойчивост, да изградят лидерство и екип, да се разраснат и да работят за системна промяна. В крайна сметка като социален предприемач вие искате да премахнете някакъв проблем, не искате бизнесът ви да се провали. Но да разберете социалното си въздействие и да го измерите е от решаващо значение. Трябва да се уверите, че продуктът или услугата, които предлагате на пазара, наистина служат на целта си и водят до промяна. Само тогава ще можете да намерите инвеститори. Те могат да бъдат фондации, публични институции, публични иновационни фондове, компании и т.н.

Каква е ролята на публичния сектор, трябва ли той да участва?

- Когато говорим за социално предприемачество, един от основните въпроси е кой е т.нар. собственик на проблема. Важно е той да бъде определен. В много европейски страни собственикът на проблема са обществото и правителството му - дали става дума за предоставяне на социални услуги, осигуряване на образование за деца и младежи, здравеопазване и болнична помощ или грижа за възрастните, собственик на проблема често е публичният сектор. Когато имате проблем, трябва да го решите. Затова се използват обществени поръчки. Най-общо казано, това означава, че наемате външна фирма да разреши проблема и да предостави услугата. Много социални предприемачи предоставят услуги на публичния сектор. Но това се случва, когато вече генерирате собствени приходи, имате достатъчно добър продукт или услуга, които можете да продадете на публичния сектор. Обикновено в началните етапи подкрепа оказват фондации, частни инициативи и компании. Мисля, че за публичния сектор е много важно да създава среда, която улеснява хората да станат предприемачи.

Кои са основните грешки, които правят социалните предприемачи?

- Най-често срещаната грешка е, че те са толкова фокусирани върху проблема и решаването му и върху това да служат на целевата си група, че не отделят достатъчно време да изградят финансовата си структура и бизнес модела си, както трябва. Те често се опитват да оцеляват ден за ден, много от тях отпадат и не успяват. Лошото планиране е често срещана грешка въобще при предприемачите.

Може ли да се каже, че е модерно да си социален предприемач?

- Бих казала, че въобще предприемачеството е модерно. Само допреди пет години в Европа не говорехме за предприемачество и иновации в степента, в която говорим днес. Може би звучи по-бляскаво, отколкото често се оказва, защото предприемачеството е и много трудно. Социалното предприемачество също става по-популярно, но мисля, че причината за това е, че с определянето на целите за устойчиво развитие на ООН днес вече имаме общ, кроссекторен език и публичният сектор, частният сектор и гражданското общество имат нещо, около което да дискутират. Това се подпомага особено от възходящия подход - в много училища тези цели стават част от учебната програма. Мисля, че глобализацията също подхранва цялата концепция за предприемачество и иновации, защото това, което се случва при вас, хората в Канада, да речем, го научават до 5 минути. Активизмът също играе роля. Например, ако погледнем различните партии в различни държави, доскоро те нямаха политика по отношение на околната среда и климата, а днес без това не може. Мисля, че всичко, което се случва в глобалното общество последните 5 години, значително промени ситуацията и допринесе за това да е модерно да си предприемач.

Какви хора обикновено се заемат със социално предприемачество?

- Ако погледнем нашето портфолио, ще видим, че социалното предприемачество се среща сред всички възрастови групи. Общото между всички тези хора обаче е, че са движени от страст. Те или са изпитали определен проблем върху себе си или в близкото си обкръжение, или години са работили върху проблема професионално и са открили други, по-иновативни начини за решаването му. Появява се и една група социални стартъпи, които биха могли да бъдат категоризирани и като тех стартъпи. До известна степен при тях е по-силно застъпено предприемачеството, отколкото социалният елемент или най-малко вървят ръка за ръка. Тези хора са млади, предимно мъже и много предприемчиви.

Има ли предпочитани области - такива, в които социалните предприемачи работят по-често?

- Да, но тенденциите се променят. Първо, защото се променят самите проблеми, но и фокусът върху тях. Може би преди години основен фокус в много европейски страни беше затлъстяването, след това хората с физически недъзи, а сега до голяма степен фокусът е върху качественото образование и върху природоматематическите науки и технологиите. Друг проблем, който се обсъжда в днешно време, е психическото здраве и проблеми като дислексията. Само допреди пет години никой не говореше за дислексия. В същото време 7% от населението по света имат някаква форма на дислексия, а това създава проблеми например при образованието, намирането на работа и т.н. Днес обаче да кажеш, че имаш дислексия е съвсем различно. Важна е подкрепата, която човек получава, а тя може да зависи от ресурсите, които предлага семейството, от общината, където живее, от училището, което посещава. Все още не всеки получава една и съща подкрепа или подкрепата, от която се нуждае, но въпросът поне се обсъжда.

Друга голяма тема днес е околната среда и мисля, че ще видим и инвеститори от по-високо ниво, като фондове за рисков капитал и нагоре, които влагат пари в инициативи за околната среда. Разбира се, тези инициативи трябва да имат финансова възвращаемост, защото тя е важна за инвеститори. Очаквам все повече внимание да привлича и темата за кръговата икономика и устойчивите вериги за доставка.

Кои добри примери за социални предприемачи бихте посочили?

- В България има няколко лидера на промяната, но специално бих споменала проекта "Живот със синдром на Даун". Те работят с деца с такъв синдром и правят системна промяна, като повишават осведомеността на обществото. Мисля, че преди е имало доста погрешни схващания за това какво можеш да правиш и какво не със синдром на Даун, какви са социалните ти умения, колко дълго живееш, какъв е приносът ти, докато си на този свят. Начинът, по който те подходиха към тези погрешни схващания и по който комуникират проблема, води до много по-висока осведоменост за верните факти какво е да живееш със синдром на Даун.

Друг пример в България е Loveguide, които работят за сексуално образование на тийнейджърите. Те свършиха чудесна работа. Имат хиляди последователи в социалните мрежи. Мисля, че е много важно да се преподава сексуално образование на тийнейджърите и младите хора не само от гледна точка на любовта, но и на репродукцията, например кога си готов да имаш деца и т.н. Може би не всички млади хора получават тази подкрепа от семейството и това образование от училището.

Интервюто взе Иглика Филипова

Мари-Луиз Харитсо е регионален директор на фондацията Reach for Change, която отговаря за Швеция, Норвегия, Дания, Литва, Латвия, Хърватия и България. Тя има голям международен опит в областта на социалното предприемачество, бизнес развитието на организации за въздействие и т.н. Самата фондация подкрепя социални предприемачи в ранен етап на развитие, които решават проблеми на децата. За целта тя ги подпомага при изграждането на организационен капацитет, осигурява им стартов капитал, както и достъп до партньори и други социални предприемачи. Reach for Change е създадена в Швеция през 2010 г., а в България оперира от 2014 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    lal12575638 avatar :-|
    lal12575638

    "в България оперира..." По принцип организациите действат, работят и пр. Оперират хирурзите.

  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Би било интересно да се направи интервю с някои от социалните предприемачи. Какво ги е мотиварало, трудностите от тяхна гледна точка, какъв е постигнатия ефект.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK