Еднопосочен билет до САЩ

Роден и израснал в България, Красимир Пиперков разказва, че до 18-годишен животът му минава между столичния квартал "Дружба" и "Оборище", където е училището му. Негова страст е таекуондото и още като тийнейджър отваря свое студио за тренировки. Макар тогава да не го възприема така, това е и първият му досег с предприемачеството. През 1997 г. обаче Пиперков приключва с това начинание и заминава за САЩ с майка си. "Тръгнахме към Лос Анджелис при моя братовчедка с четири куфара и 1500 долара на заем", спомня си Пиперков.

Записва се да учи в Калифорнийския университет - Лос Анджелис, и като повечето студенти работи почасово в различни магазини и ресторанти. Кариерата му започва, като завършва образованието си и две години работи в Merrill Lynch, където се занимава с инвестиционно банкиране. "След това се преместих в компания, която управляваше голф игрища. Имах възможност да работя рамо до рамо с изпълнителния и финансовия директор, от които научих много", казва Пиперков. Именно тогава той разбира, че иска отново да гради свой бизнес. За целта решава да запише бизнес магистратура. Приет е и в MIT, но избира "Станфорд", защото университетът се е утвърдил като център за предприемачество. По време на обучението си Пиперков се запознава с много създатели на компании с няколко стартъпа зад гърба си. Дори започва работа в дружеството в областта на авиацията ICON Aircraft, собственост на негов колега, и работи там 5 години, като се специализира във фондонабирането. Остава обаче желанието на Красимир Пиперков да създаде собствена компания, затова през 2014 г. напуска работа. В търсене на нови бизнес идеи Пиперков среща Сан Гънауардана, бивш негов колега от "Станфорд" и ICON Aircraft, завършил докторска степен по Аеронавтика и космонавтика. "Сан ми разказа, че по време на работата му към американската армия в Афганистан е трябвало да набира и анализира геопространствени данни за намиране на заплахи като импровизирани взривни устройства по пътищата. Методът, по който се прави това обаче, е отнемал месеци и не е давал гаранция, че изследваното място вече не се е променило", разказва Пиперков. Той му предлага да започнат заедно работа върху разработването на софтуер, който с помощта на изкуствен интелект бързо и ефективно анализира 3D данни. Така през 2015 г. в Сан Франциско двамата колеги от "Станфорд" поставят началото на компанията Enview.

От точки в предмети

Преди 3D геопространствените данни да бъдат анализирани, е необходимо да бъдат събрани. Това се случва чрез сензор, който най-често се прикрепва към самолети или дронове и се насочва към земната площ, която трябва да бъде изследвана. Устройството изпраща сигнали към предметите в пространството и в зависимост от това колко бързо сигналът се върне обратно се събира информация за тяхното разположение. Данните са под формата на множество точки, които обаче, без да бъдат проучени, нямат голяма стойност. "Ние не правим хардуер и не участваме в набирането на информацията. Това се прави най-често от други компании или от клиентите ни, които идват при нас, за да разберат какво се крие зад точките", обяснява Пиперков.

Разработката на Enview е изцяло софтуерна. Събраните сурови геопространствени данни се вкарват в платформата, която с помощта на изкуствен интелект класифицира и анализира информацията. Така от просто точки тя вече е представена като подробна карта на площта. Пиперков дава пример, че данни от 10 хил. км могат да бъдат анализирани за по-малко от 48 часа. По думите му преди въвеждането на софтуера информацията е била описвана ръчно, което е отнемало много седмици или дори месеци.

Enview има три типа основни клиенти. От една страна, това са компании, които притежават тръбопроводи за нефт и газ, за които е важно как се променя топографията на мястото, където имат активи. Софтуерът е ценно решение и за компании, които притежават електропреносни мрежи, като най-търсената от тях информация е дали има растителност в близост до електропроводите, която да ги застрашава. "Наши клиенти са и държавни институции, сред които например военновъздушните сили на САЩ, на които помагаме за планиране на мисии за хуманитарна помощ при бедствия и идентифициране на щети, нанесени по бази", обяснява Пиперков.

За момента клиентите на Enview са предимно компании от САЩ и Канада, като в зависимост от дейността им имат нужда от различна честота на събиране и анализ на данни. Най-често това се случва веднъж годишно.

Повече приходи и още инвестиции

В началото компанията започва дейността си и като консултант при анализа на данните, като тогава целта им е да опознаят проблемите и нуждите на клиентите. Сега обаче екипът цели изцяло да автоматизира решението. Клиентите им могат да влязат в сайта на Enview, да качат суровите си геопространствени данни и малко по-късно да получат необходимата им информация.

Цената пък се определя от количеството данни и допълнителните специфични изисквания на клиентите. Пиперков посочва, че класификацията и анализът на един квадратен метър може да струват между 50 и 150 долара. Това носи 3 млн. долара приходи на компанията за миналата година. Заради големите инвестиции в решението обаче бизнесът все още работи на загуба. Прогнозите са през 2020 г. Enview да отчете двоен ръст в приходите до 6 млн. долара.

От създаването ѝ компанията е получила инвестиции в три кръга от общо 20.5 млн. долара. През 2015 г. компанията набира 2.5 млн. долара капитал, а две години по-късно получава и т.нар. Series A инвестиция от 6 млн. долара. И двете от базирани в САЩ фондове. Най-голямата финансова инжекция за Enview се случва тази година, когато компанията набира 12 млн. долара. Рундът е воден от българския фонд BrightCap, който влага 2.5 млн. долара от сумата.

"Познавах се с Елина Халачева (партньор във фонда - бел. ред.) и ѝ споменах, че търсим финансиране. Бизнесът ни им се стори интересен и те поведоха рунда", разказва Пиперков. Той допълва, че първоначално компанията е търсила 7 млн. долара, но впоследствие увеличава сумата. "Фондонабирането по време на пандемия и рецесия беше трудно и ни отне 8 месеца, което обикновено се случва в рамките на 5-6 месеца. Имаме дълъг списък с критерии за това какво е добър инвеститор - от капитала, през доверието, типа помощ, която могат да окажат и екипа", казва съоснователят на Enview. Сред другите инвеститори са още базираните в Силициевата долина фондове Crosslink Capital и Ahoy Capital, германският Statkraft Ventures и един от основателите на Skype, Тойво Анюс.

След поредицата от инвестиции съоснователите Красимир Пиперков и Сан Гънауардана вече не са мажоритарни собственици на Enview и двамата притежават общо около 25% от компанията. Заедно с тях в борда на директорите влизат представител от фонда Crosslink Capital и Елина Халачева.

Нов офис, а защо не и в България

Финансовите инжекции помагат на компанията да увеличи екипа си, който в момента достига 26 души, но очакванията им са до няколко месеца да станат над 35. Паралелно с това съоснователите на Enview планират и отваряне на нов офис за технологичния екип. За целта разглеждат различни места по света, сред които е и България. "Сред държавите, които проучваме, са също Германия и Канада. В България има страхотен технологичен талант и възнагражденията са по-ниски в сравнение със САЩ, но няма толкова много хора, специализирани в нашата област. Някои нагласи срещу системата и държавата също може да предизвикат трудности", обяснява Пиперков. В рамките на следващите два месеца от Enview ще вземат решение къде да открият новия си офис с между 10 и 20 души екип.

Основен фокус на компанията са достигането на пълна автоматизация на платформата за анализ на 3D геопространствени данни и привличането на повече клиенти. Затова и за момента от Enview няма да търсят повече инвестиции и въпреки интереса отхвърлят всички предложения за покупка на бизнеса.