Дом за миди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дом за миди

"Често забравяме, че нашата планета е в по-голяма степен водна, отколкото сухоземна, но ако искаме по някакъв начин да продължим живота си и този на природата, трябва да се насочим към основния извор на видово многообразие - морските екосистеми", казва Арман Саркисян, собственик на Sea Harmony

Дом за миди

Стартиращата компания Sea Harmony разработва вертикални ферми за миди Pisa Reef, които спомагат за заселване на "мъртвите зони"

Анина Сантова
2953 прочитания

"Често забравяме, че нашата планета е в по-голяма степен водна, отколкото сухоземна, но ако искаме по някакъв начин да продължим живота си и този на природата, трябва да се насочим към основния извор на видово многообразие - морските екосистеми", казва Арман Саркисян, собственик на Sea Harmony

© Надежда Чипева


Знаете ли какво означава "мъртва зона"? Може би се сещате за скорошната случката с Варненското езеро? Това обаче е миниатюрният пример. Сертифицираните мъртви зони в световния океан всъщност са с размерите на континента Европа, а основният виновник за тях са хората, които хвърлят торовете си по полетата. Едва 20% от тях обаче се усвояват от растенията, а останалите 80% се оттичат рано или късно в моретата. За последиците от това се мисли само на повърхността, докато вътре, във водата, се случва нещо доста значимо - стимулира се развитието на фитопланктона или микроводораслите. Тази нова органична материя не може да се усвои и в крайна сметка се утаява на дъното като планктонен сняг, който покрива основните ѝ консуматори - мидите и различните мешести. По този начин връзката в екосистемата се прекъсва, кислородът се изчерпва и буквално няколко дни са достатъчни, за да се загуби животът в дадена територия. Това се случва периодично всяко лято и не дава възможност да се развият повече от едногодишните видове и екземпляри, които да продължат поколението.

Sea Harmony си сътрудничи с две компании, с които смята да изгради клъстер. Едната е в сферата на мидопроизводството, а другата се занимава с производството на сьомга. Това е добра комбинация, защото съчетаването на рибна ферма с рифове намалява негативния ефект, който отхранваните рибни производства генерират
Фотограф: Sea Harmony

Затова и нуждата от своеобразно жилище, което да предпазва мидите и филтриращите организми, е голяма. До идеята за такова стига Арман Саркисян, който през 2009 г. основава компанията Sea Harmony. Като морски еколог той среща концепцията за вертикални ферми за миди в научно списание и решава, че си струва да я приложи. Това всъщност е началото на първата промишлена технология в света, която съчетава рифостроителство с бизнес, тъй като по принцип рифове се правят по екологични причини.

Вертикално решение

"За нас рифовете са изключително необходими за правилното функциониране на морската екосистема при целия товар, който човечеството оказва. Създадохме такава технология, с чието разрастване да се мултиплицират рифове, така че да са съизмерими с мащабите на едно море", коментира пред "Капитал" собственикът на Sea Harmony. Той се среща с много експерти по време на различни форуми и разбира, че мъртвите зони на останалите крайбрежия - морски или океански, също са много. Целта му е да обърне този процес.

Технологията се казва ОРТО (Ocean Reef-Tower Oases), като самата абревиатура препраща към латинската дума със значение на "вертикален, изправен". Такава всъщност е главната иновация на компанията в системите, използвани до момента в рифостроителството. Докато по принцип рифовете са ниски и се слагат на дъното, а в мидопроизводството представляват дълги носещи се структури на повърхността на водата, Sea Harmony предлага точно обратното.

Архитектурата е напълно потопена на разстояние от минимум 4-5 м от водната повърхност, така че да не представлява възможност за сблъсък с предмети и да избягва риска от замърсявания от повърхностите води. Другото предимство е, че не извършват хаотични движения в щурмови вълнови условия - когато водата ги натисне, се свиват като профил и лягат близо до дъното. Така, вместо да се борят с нея, пропускат енергията и отпикалността им рязко се увеличава. "Именно това е правилната инженерна стратегия за щормоустойчивост. Заедно с революцията в материалите за мидопроизводство това прави живота на съоръженията между 20- и 30-годишен за разлика от въжените такива, които едва изкарват 4-5 години при късмет", коментира Саркисян.

Европа е най-големият консуматор на черни миди в света, но нейното производство е застинало и това води до внушителен внос предимно от Чили, Нова Зеландия, Китай и Австралия.

Край на въжетата

Освен че се борят със замърсяването, рифовете на Sea Harmony допринасят и за развитието на мидопроизводството. "Правим две крачки в полза на морето и една за нас, хората, но тя е напълно достатъчна, за да гарантира печалба, която да отива за нови съоръжения и така бизнесът да се разраства", казва той. Проблемът, който се опитва да разреши, е липсата на защитени зони по нашето Черноморие. Тъй като крайбрежието се използва за промишлени цели, не могат да се произвеждат и храни, а останалата част от крайбрежието е изложена на ветрове и бури, които рушат въжените съоръжения там. Те се амортизират много бързо, защото на повърхността фатални може да се окажат дънерите на дърветата, клони или лодки, които ги късат постепенно. Въжетата обикновено носят по 15 тона окачени миди и се движат във водите свободно, а при буря тези движения причиняват резки натоварвания и водят до скъсване.

Затова в рифовете на стартиращата компания липсват каквито и да било въжета. Те отново са плаващи, но не са разположени на повърхността и представляват компактен вертикален цилиндър в рамките на 3 метра. Съставени са от монолитни елементи, които са така съчетани, че да не се търкат един в друг и да улесняват значително с геометрията си и сравнително твърдата си форма промишленото механизирано обиране на част от мидите и скаридите, които също отскоро са част от системата. На дъното на съоръженията има близо 8-тонна котва, като общата дължина с цилиндъра е 12 м, а диаметърът е в порядъка на една нормална стая - 3.30 м. "Тези съоръжения се превръщат самостоятелно в своеобразни оазиси на живота. Например след няколко месеца само на едно съоръжение вече са населени над 5 млн. различни морски екземпляри - основно миди, мешести, скариди, червейчета, риби", казва Саркисян.

Формулата за чисто Черноморие

Пробната серия инсталации от 30 - 40 рифа екипът на компанията произвежда в собствена база близо до село Кранево и експериментира в 4 държави. Този опит довежда подготовката на инсталацията, технологията за мидосъбиране и производство на самите инсталации до технологична и бързо действаща система, която чака да получи новата вълна на финансиране, за да стартира във всеки момент. Става въпрос за втората фаза от европейската програма за иновации "Хоризонт 2020". "В момента се подготвяме да кандидатстваме по нея и имаме имаме всички шансове, след като сме минали фаза 1 и сме предали отчетите успешно. В същото време сме отворени и към инвеститори, които желаят да вложат средствата си в една благородна и печеливша дейност", обяснява основателят на компанията.

Със старта на серийно производство тя се надява на 700 до 1000 броя съоръжения, които да изграждат една ферма годишно. За да изпълни екологичната кауза за възвръщането на количеството и ролята на мидите като ключов фактор за черноморската екосистема, само пред българския бряг ще е необходима инсталация, която произвежда около хиляда броя съоръжения годишно. И тя трябва да работи около 30 години без прекъсване. "Биологичният капацитет на българските брегове е нещо от порядъка на 30 такива ферми, така че това ще бъде само началото и колкото повече предприемачи се насочат към тази дейност, удовлетворяваща следващите поколения, толкова по-добре", разчита Саркисян. Целта му е Sea Harmony да може да предоставя на брега за няколко часа дневно транспортни единици по 20 тона дневно, така че да може бързо да бъде достъпен пазарът на поне половин Европа.

За основателя на Sea Harmony е дошъл моментът да се замислим още повече за отпечатъка на човечеството. "Коронавирусът тази година ни показа, че бизнесът в края на краищата не е най-важното, а животът. Десетките години археологически разкопки и изследването на древните цивилизации не изглежда да ни е научило на много мъдрост. Но нека имаме предвид, че са оцелели единствено тези, които са имали свещено отношение към природата", казва основателят на Sea Harmony.

Знаете ли какво означава "мъртва зона"? Може би се сещате за скорошната случката с Варненското езеро? Това обаче е миниатюрният пример. Сертифицираните мъртви зони в световния океан всъщност са с размерите на континента Европа, а основният виновник за тях са хората, които хвърлят торовете си по полетата. Едва 20% от тях обаче се усвояват от растенията, а останалите 80% се оттичат рано или късно в моретата. За последиците от това се мисли само на повърхността, докато вътре, във водата, се случва нещо доста значимо - стимулира се развитието на фитопланктона или микроводораслите. Тази нова органична материя не може да се усвои и в крайна сметка се утаява на дъното като планктонен сняг, който покрива основните ѝ консуматори - мидите и различните мешести. По този начин връзката в екосистемата се прекъсва, кислородът се изчерпва и буквално няколко дни са достатъчни, за да се загуби животът в дадена територия. Това се случва периодично всяко лято и не дава възможност да се развият повече от едногодишните видове и екземпляри, които да продължат поколението.

Sea Harmony си сътрудничи с две компании, с които смята да изгради клъстер. Едната е в сферата на мидопроизводството, а другата се занимава с производството на сьомга. Това е добра комбинация, защото съчетаването на рибна ферма с рифове намалява негативния ефект, който отхранваните рибни производства генерират
Фотограф: Sea Harmony

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Да пипнеш илюзията

Да пипнеш илюзията

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK