Да превърнеш паламуда в бранд и кауза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да превърнеш паламуда в бранд и кауза

Георги Гавазов, един от създателите на "Черноморски улов"

Да превърнеш паламуда в бранд и кауза

"Черноморски улов" си поставят за цел да създадат и популяризират риболовни продукти с добавена стойност

Десислава Лещарска
13080 прочитания

Георги Гавазов, един от създателите на "Черноморски улов"

© Цветелина Белутова


"Особена ни е връзката на нас, българите, с морето. За цялата ни 1300 години история не сме станали корабоплаватели. Дядо ми беше офицер от царския морски флот, но той е едва първо поколение. Рибарите, разбира се, ги е имало. За риболова доста често се говори в негативна светлина - бракониери, забрани и др. Нашият бранд разказва една различна история" - така започва разговорът ни с Георги Гавазов, един от създателите на компанията "Черноморски улов". Той и партньорите му произвеждат деликатесен маринован паламуд, чийто единствени съставки са риба от див улов, зехтин и сол. Амбициите им обаче надхвърлят много повече това да регистрират ръст на оборотите и добри печалби.

"Според нас брандовете могат да са двигател на процеси, които отиват отвъд бизнеса и мотивират хората да застанат зад обществено значими каузи", казва Гавазов. Каузата в случая е да се отдаде значимото на рибарите и цялата риболовна индустрия у нас, която има потенциал да прави продукти с висока добавена стойност. "Рибарите не само не са врагове, ами са най-важният партньор, който ще пази морето. Те са неговите хора, по 200 дни в годината в открито море. Ние всички сме на гости там. Искаме да им дадем глас, да им дадем уважението, което заслужават, и да им помогнем да видят, че това, което вадят от морето, не е просто една суровина, защото бизнесът в момента е на такова ниво. И на ниво държавна администрация така се възприема, добавената стойност се случва другаде. Време е да го променим това нещо", обобщава предприемачът.

Историята

Преди три години в разговор между Гавазов и партньора му Димитър Димитров се ражда идеята за "Черноморски улов". "Разговорът беше в посока интересните и позитивни неща, които се случват в българския морски риболов. Там вече има едно узряване, има движещи фигури, които осъзнават нуждата от по-съвременен риболов, което за нас означава устойчив, щадящ риболов, който да се случва с уреди по начин, който позволява популациите да се развиват и да се възстановяват там, където е необходимо, така че да се осигури бъдещето на тази индустрия."

Решават да създадат премиум продукт, който да олицетворява тяхната представа за съвременната българска риболовна индустрия. "Проучванията ни потвърждават, че за съжаление вътрешната консумация на риба в България продължава да е на много ниско ниво, на последно място сме в ЕС по този показател. Това за държава с излаз на море е много странно. После, създавайки продуктите и по-точно първата серия с паламуда, правихме проучване на начина, по който консумират българите. Изводът е, че не знаем да готвим риба, нямаме рецепти, а тези, които ги има, са скучни. Ние разработваме нови рецепти, пробваме нови начини за приготвяне, като целта ни е да убедим българите да избират черноморската риба, която между другото е с несравними вкусови качества в сравнение с вносната. Заради ниската соленост на Черно море видовете живеят по-кратко, няма много големи риби, не се натрупват тежки метали, живак и др.", казва Гавазов.

Продуктите

Фотограф: Цветелина Белутова

Суровината за първия продукт от портфолиото на "Черноморски улов" е черноморски паламуд. Основата на рецептата е т.нар. созополска лакерда. "Нещо, което аз го знам от малък - класическа рецепта за маринована риба (между другото гръцка), която включва само сол и зехтин. Целта ни беше да я преразкажем по съвременен начин и да постигнем много малка соленост на продукта", посочва предприемачът. Паламудът освен това е почистен от кожа, кости и всичко, което не се яде, и изглежда като много качествена риба тон, прави сравнение Гавазов: "Същевременно е много свеж, защото не е пастьоризиран. Минахме през поне 20 рецепти, за да достигнем до нещо, което ни харесва. Всъщност проблемът не беше вкусът, а количеството на солта: искахме да е минимално, но да не добавяме консерванти, като резултатът е малка трайност. Можехме много бързо да си решим проблема, но решихме, че нещото, с което няма да правим компромис, са консервантите. Затова се мъчихме две години, първо в някакви полудомашни условия с наши приятели шеф-готвачи, после тръгнахме да правим тестове - вече в промишлена среда. Цялото това нещо стигна кулминация миналата година през октомври благодарение на "Бакхус фиш фест". Решихме, че трябва да представим продукта си там, иначе сигурно още половин година щяхме да го мъчим. Бяхме много притеснени, защото продуктът нямаше аналог на пазара и ценово беше високо позициониран спрямо това, на което са свикнaли хората."

Паламудът по принцип не се отглежда, а е само див улов, който те изкупуват. "Работим с професионалния, със стопанския риболов. Това, което съществува като представа за едни дядовци с едни лодки, е много хубаво, но не отговаря на реалността. Ние не бихме могли да работим с тези хора, защото начинът на съхранение на рибата не е съвсем ясен, не можем да гарантираме как е ловена, съхранявана и др. Рискът за потребителя става голям. Работим директно с риболовните сдружения: това са кораби, някои са големи лодки, но обикновено става въпрос за кораби над 12 метра - оборудвани, сертифицирани. Нашето желание е да работим с хора, които припознават и спазват правилата на ЕС, защото ние вярваме, че тези ограничения и квотите, които са най строгите в света, правят потенциалното качество на нашите продукти изключително високо", разказва Гавазов.

"Черноморски улов" се готвят да пуснат и нови продукти на пазара до края на годината. "Ще сложим и други риби в портфолиото, защото зависимостта от една риба прави бранда много уязвим. Ние стартирахме в най-слабия сезон на паламуда от 5 години насам. Гледаме в няколко посоки - едното е чернокоп, където сме доста напреднали. Той също ще е маринован, но ще имаме и други видове продукти", казва Георги. Той си мечтае да изпробва рецепти с рапан, но казва, че там има много силна емоционална реакция и съпротива от хората тук, макар на азиатските пазари да се смята за деликатес и да изнасяме много. Друг експеримент, с който иска да се заеме, е да промени представата на българите за цацата: "Тя е много подценена като вкус, а може да стане българската сардина - защо не? За съжаление голяма част от имиджа на българския черноморски улов е препържена цаца в пластмасова чиния с фалшив лимонов сок - ей това много искам да го променим. И ще стане, но няма да го направим сами, много разчитаме на партньорство с хора, които харесват каузата ни."

Каузата

"Като стартирахме бранда си, поставихме три основни цели: 100% устойчив риболов, 0% фира и реална ангажираност с проблемите и опазването на морето. Тези цели са много ясно зададени и все още не сме ги изпълнили. До момента не можем да намерим начин и не знаем някой да е постигнал 0% фира. Някой много устойчиви ферми правят храна за животни например. Следим и търсим как да стане. Устойчивият риболов е ясно как може да се постигне - чрез работа с бранша", разказва Георги. Реалната ангажираност по думите му минава през това да информират хората за каузата: "Целта ни е да дадем лице и глас на един много красив занаят, който заслужава да има по добър имидж и който храни доста хора."

Последната им акция се провежда във Варна и среща отблизо обикновените хора със стопанския риболов, който се извършва с кораби. Освен провокативна фотоизложба на Морската гара акостират пет истински рибарски кораба. "Всеки можеше да се качи, да ги разгледа и да говори с моряците, което беше най-големият колорит", разказва един от създателите на "Черноморски улов".

Моделът

Идеята зад "Черноморски улов" е да бъде disruptive (от англ. - разрушаващ старите правила) по отношение на риболовната индустрия, консумацията на риба и бизнес модела. Гавазов, Димитър Димитров и още един съдружник, Цветелин Симов, започват начинанието със собствени средства. Заимстват много неща от стартъп и маркетинг индустрията - например т.нар. bootstrap, в който се работи на абсолютен минимум - без външни инвеститори, без възнаграждения - плаща се само на външните партньори. Засега служителите им са единици и разчитат изцяло на партньори - производството е във Варна; визуалната идентичност е поверена на студио Photon. "Те са много повече от подизпълнители", посочва Гавазов.

Дистрибуцията се гради много внимателно от самите съдружници: "Стратегията ни е да сме в малки обекти с внимателно подбран асортимент. Не бързаме да влизаме във вериги, защото не мисля, че като бранд сме готови за това нещо", казва Гавазов и допълва, че не бърза и с привличането на външни инвеститори, макар че не липсват предложения. "Гледаме и към двете неща, но те ще се случат, когато сме в позиция ние да определяме условията. За момента търсим натрупване на една критична маса от хора, които разбират какво правим и защо го правим. Това никоя реклама не може да го направи."

Q&A

Разкажете се себе си. Какво ви свързва с морето?

Георги Гавазов: Аз съм от Варна. Димитър Димитров не е от там, но така се завъртя животът, че в момента той е по-свързан с рибарските общности. Аз се занимавам с изграждане на марки и брандове. Моят профил е творчество и маркетинг, Димитър е човекът с дълбоките познания и близките контакти с риболовната индустрия. Третият ни съдружник има и други бизнеси и в момента се е концентрирал на друго място, но ни помага.

Компанията е регистрирана 2019 г., но все пак можете ли да дадете данни за продажбите ви до момента?

Георги Гавазов: На пазара сме едва от девет месеца, последните шест от които доста странни. Трудно е да извадя впечатляващи търговски данни. Ето все пак някои факти около развитието на бизнеса: разширяваме с нови обекти дистрибуционната си мрежа абсолютно всеки месец от старта на марката въпреки извънредното положение и икономическата криза; към момента вече присъстваме в 4-те най-големи български града; от месец май пробихме на първия си международен пазар - Прага, Чехия, и водим разговори за стъпване в още 2 европейски столици. Не само успяваме да задържим нивата на продажбите си, но и в юни бележим месечен ръст 85% спрямо февруари. Всичко това въпреки извънредното положение и отпадането на ключовите за нашите предкризисни продажби фермерски пазари.

"Особена ни е връзката на нас, българите, с морето. За цялата ни 1300 години история не сме станали корабоплаватели. Дядо ми беше офицер от царския морски флот, но той е едва първо поколение. Рибарите, разбира се, ги е имало. За риболова доста често се говори в негативна светлина - бракониери, забрани и др. Нашият бранд разказва една различна история" - така започва разговорът ни с Георги Гавазов, един от създателите на компанията "Черноморски улов". Той и партньорите му произвеждат деликатесен маринован паламуд, чийто единствени съставки са риба от див улов, зехтин и сол. Амбициите им обаче надхвърлят много повече това да регистрират ръст на оборотите и добри печалби.

"Според нас брандовете могат да са двигател на процеси, които отиват отвъд бизнеса и мотивират хората да застанат зад обществено значими каузи", казва Гавазов. Каузата в случая е да се отдаде значимото на рибарите и цялата риболовна индустрия у нас, която има потенциал да прави продукти с висока добавена стойност. "Рибарите не само не са врагове, ами са най-важният партньор, който ще пази морето. Те са неговите хора, по 200 дни в годината в открито море. Ние всички сме на гости там. Искаме да им дадем глас, да им дадем уважението, което заслужават, и да им помогнем да видят, че това, което вадят от морето, не е просто една суровина, защото бизнесът в момента е на такова ниво. И на ниво държавна администрация така се възприема, добавената стойност се случва другаде. Време е да го променим това нещо", обобщава предприемачът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    fbr45306322 avatar :-?
    MyTwoCents

    Чудесно и похвално!

    Само не мога да разбера защо стана толкова модерно на подправките да им казват билки, дори да става въпрос за зелени листни растения. Що за билки са джоджен, чубрица, мащерка и прочи?!?

  • 3
    dremla avatar :-|
    Омерзена оптимистка

    Любимата ми риба! Само ако разбера и откъде мога да си купя, ще е супер...

  • 4
    hamal avatar :-|
    GAVI

    До коментар [#3] от "Омерзена оптимистка":
    Ето оттук:
    https://goo.gl/maps/skFGzzE2NpUUJqBYA


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK