Новият винен дом на "Драгомир"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият винен дом на "Драгомир"

Новият винен дом на "Драгомир"

Винарната в пловдивското село в Брестник, в която са вложени 3 млн. лв., е една от най-модерните в България

Ани Коджаиванова
16303 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Зад основаната през 2006 г. компания стоят семейството технолози Константин Стоев и Наталия Гаджева, а съдружник е и бизнесменът Валери Мектупчиян.
  • В дълго планираната и вече готова винарна в пловдивското село Брестник са вложени 3 млн. лв.
  • "Драгомир" минава през COVID кризата с подкрепа от частните си клиенти и развиване на онлайн магазина.

В далечната вече 2006 г. едно семейство талантливи винени технолози, Наталия Гаджева и Константин Стоев, поставят началото на малък, но много амбициозен проект - бутикова винарна, която да произвежда едни от най-качествените вина в България. Кръщават я "Драгомир" - на едноименното село в Пловдивско, което първоначално планират да е дом на бъдещата винарна заради идеалните условия за винпроизводство там. Ще отнеме обаче повече от 10 години и няколко неуспешни опита, преди да бъде направена първата копка. И то не в село Драгомир, а в друго пловдивско винено село - Брестник, което по каприз на съдбата всъщност е тясно свързано с кариерата на двамата технолози.

Междувременно "Драгомир" заживя градски живот в Пловдив и се превърна в една от най-разпознаваемите и безкомпромисни по отношение на качеството изби на България, а Наталия Гаджева и Константин Стоев затвърдиха мястото си сред най-успешните български винени професионалисти.

Дълго чаканият им нов дом вече е готов - винарната в Брестник към момента е една от най-модерните в България, като впечатлява с архитектура и дизайн, с премислени детайли, но също и с концепцията си - да бъде не само място за създаване на вино, но и място, посветено на ценителите на винената култура.

Инвестицията е 3 млн. лв., осигурена основно от банков кредит.

Константин Стоев и Наталия Гаджева, собственици на "Драгомир"
Фотограф: Надежда Чипева

Повече от винарна

Проектът в Брестник е на арх.Тодор Обрешков и арх.Теодора Александрова от архитектурно студио Zoom, което стои и зад други модерни винени инвестиции в България. Пространството съчетава бетон, метал и стъкло, а хладният промишлен дизайн се омекотява от красивите дървени мебели и облицовки. "Водещи в проекта са три неща: модерната архитектура, дизайнът и технологиите; отворените и свързани пространства; и многото зони за дегустации и развитие на винените знания на посетителите", казва Наталия Гаджева. Нейният нюх към детайлите и страст към красивото пък са финалният щрих, който създава уюта в "Драгомир" - от стилните мебели през дизайнерските чаши и арт акцентите до тематично декорираните тоалетни.

Фотограф: Надежда Чипева

Сградата е на две нива, като на долното са техническите помещения, производственото пространство със съдовете и залата за отлежаване на бъчвите, а над тях са дегустационната зала, кухнята и кабинетите. Стъклените прегради осигуряват видимост от всяка една зона към другите, подобно на паноптикум.

След години в сравнително тясното градско пространство сега новата винарна дава възможност за по-голям производствен капацитет - от 60 хил. на 90 -100 хил. бутилки, който евентуално ще бъде достигнат в идните години.

"Драгомир" са активни поддръжници на качествената българска продукция и работят преимуществено с местни партньори - така иноксовите съдове например са на "Родина - Хасково", бутилиращата машина е на пловдивската "Индекс 6", а мебелите са от креативната компания "Артистико".

"Драгомир" обаче искат да бъдат не само винарна, но и много живо място - център за винени (и не само) преживявания за ценители, клиенти, почитатели, партньори и хора с вкус към винената и гурме културата. "Ще правим събития, вечери, изложби, дегустации, курсове, йога, голф... Целта е виното да е придатък на по-голямо преживяване", казва Наталия Гаджева. Затова и почти всичко в сградата е подчинено на тази идея.

Фотограф: Надежда Чипева

Просторната дегустационна е оборудвана с презентационна техника, което я прави подходяща за корпоративни събития, но тук ще се провеждат и винените вечери с гост готвачи - традиция, която "Драгомир" стартира преди години в Пловдив. "Кулинарията и съчетаването на виното с храна са много важна част от виненото знание", казва Наталия Гаджева. Още повече че голяма част от вината на "Драгомир", които са дълго отлежавали, комплексни и сложни, разкриват пълния си чар именно с храна. Но дегустации ще са възможни едновременно на много места във виненото имение. В зависимост от броя на гостите, желанията и нуждите им - в производствената част, сред бъчвите, в по-уединена стая, в магазина към винарната, дори на площадката за приемане на грозде.

"Драгомир" искат активно да развиват и събития - частни или корпоративни, които могат да се провеждат както вътре във винарната, така и на просторната външна тераса или под колоните на красивата фасада. А с предстоящото облагородяване на прилежащите терени възможностите ще се увеличат значително. Дори площадката за приемане на гроздето ще бъде пригодена за тази цел извън периода на гроздобера. На нея има монтиран и тренажор за голф - за пловдивските почитатели на спорта.

Фотограф: Надежда Чипева

Нелесно начало

Историята на "Драгомир" е криволичеща. Първите две реколти на избата са създадени буквално под открито небе - в двора на стара винарна в чирпанското село Братя Даскалови. Междувременно двойката купува земя в село Драгомир - с подкрепата на техния партньор в компанията от самото начало Валери Мектупчиян и започват работа по проекта за мечтаната изба със студио Zoom. "Направихме грандиозен, много красив проект - със стаи за гости, голяма дегустационна и т.н. Бяхме готови през 2010 г. и кандидатствахме за еврофинансиране по Програмата за селските райони, но нещата фатално се забавиха", разказва Наталия Гаджева. Минават почти 2 години, преди проектът да бъде одобрен. Междувременно финансовата криза достига България с пълната си мощ, а собствениците на "Драгомир" си дават сметка, че проектът е твърде амбициозен за бутикови винари като тях и се отказват от него.

Така градът става дом на "Драгомир" и на пловдивското "Кукленско шосе" Наталия Гаджева и Константин Стоев създават емблематичните си вина, посрещат гости, правят дегустации и винени вечери и си спечелват прозвището Градските винари. Доказват също, че качествено вино може да се прави не само в шато сред лозята.

Третият проект

През 2014 г "Драгомир" получава оферта да купи терена на старата винарна в близкото с. Брестник - малко като пръст на съдбата, защото точно там и Константин, и Наталия са работили по няколко години като млади технолози. "Въпреки сантимента имахме известни колебания - това е голяма промишлена сграда. Оценихме високо обаче и локацията - съвсем малка отбивка от пътя за Асеновград и Пампорово и на броени минути от Пловдив. Докато правехме вино в града, разбрахме колко е важно хората да могат лесно да дойдат при теб", казва Наталия Гаджева.

Фотограф: Надежда Чипева

Така купуват терена и през 2015 г. започва работата по нов проект - отново със студио Zoom. Първоначалната идея е да се реновира старата изба, но става ясно, че това ще е твърде скъпо. Така идва ред на третия, финален, проект - за изцяло нова винарна на терена, докато старата постройка ще бъде разрушена, за да се отвори място за красив двор. Ще бъде запазена обаче подземната енотека и в близко бъдеще тя ще бъде свързана с новата винарна с подземен тунел.

И този път "Драгомир" решава да опита да кандидатства за еврофинансиране по мярката за инвестиции в предприятия. Междувременно обаче в нея са въведени промени, с които винарските изби на практика остават извън обсега на програмата. "Не мисля, че е правилно предприятия, които създават продукт с толкова висока имиджова стойност за страната като качественото вино, да бъдат лишени от възможност да се развиват с помощта на публични средства, но така стоят нещата", казва Наталия Гаджева. Решението е да се обърнат към банките.

Така през май 2018 г. започва строителството, а през февруари 2020 г. "Драгомир" се мести в новия си дом - заедно с виното и цялата десетгодишна пловдивска история. Докато дообзавеждат и донареждат обаче идва нов проблем - COVID-19 и последвалият локдаун.

COVID кризата и плановете за бъдещето

"Ние работим предимно на хорека пазара и двата месеца със затворени заведения бяха много лоша новина. Бяхме в период на фина настройка тук, аз се бях концентрирала да създавам красивото, но в същото време в ума ми звънеше алармата, че наближава време за първите вноски по кредита, а нямаме поръчки от ресторантите", споделя Наталия Гаджева. Подкрепа обаче получават от частните си клиенти, за които създават лимитирани партиди вина. Друга стъпка е бързо да реновират сайта си и да пуснат онлайн магазин и промоции. Така получават и подкрепа от лоялните си крайни клиенти.

Фотограф: Надежда Чипева

Сега усилията са насочени към отварянето на винарната за гости (което на практика вече е факт) и увеличаването на продажбите на място. А в средносрочен план освен за инфраструктурното развитие на проекта собствениците на "Драгомир" мислят и за разширяването на екипа с подходящите хора. В момента той е около 10 души, но в новия дом ще има нужда от още хора, които да помагат за събитията и посрещането на гостите в избата.

И макар времето в момента да е трудно, качествените проекти обикновено излизат по-силни от кризите. "Драгомир", по всичко личи, е от този тип.

Българското вино има нужда от изграждане на имидж

Наталия Гаджева, съсобственик на "Драгомир"

Фотограф: Надежда Чипева


Трудно ли се прави качествено вино в България?

Трудно е, защото ние правим луксозен продукт, който изисква разбиране. Не сме насочени към масовия клиент, който пие домашно вино, бира или ракия. Но сме упорити и вече доста години се справяме, макар че често чужденците оценяват повече направеното от нас, отколкото българската публика. Сякаш масово има нихилизъм по отношение на българското производство. А в България се създават много качествени неща и се надявам да започнем да ги оценяваме повече и да им дадем шанс да се развиват.

Как се развиват българската винена култура и пазарът?

Категорично се подобрява винената култура. От една страна, се изградиха много нови, модерни винарни с добри лозя и всеки производител вече се стреми към високо качество. Блогъри, винени журналисти, обучители също много помагат, като влияят поне на близкия си кръг. Така и публиката придоби знания, вече има нагласа да се израства в т.нар. гурме култура. Това бута пазара към търсене на по-качествени вина и същевременно задължава винарите да са по-прецизни в производството си.

На достатъчно добро ниво ли са вече българските вина?

Категорично да. Има какво още да се желае, разбира се, особено в по-ниския клас вина, където и вносът е много голям и печели предимство с добро качество/цена. Но нещата са в правилна посока и мисля, че за следващото поколение нещата ще са много, много по-различни. В старите винени държави има винарни на векове, развивани от поколения наред, ние не можем да постигнем това веднага, но с времето ще дойде.

Защо обаче доброто българско вино трудно пробива на външните пазари?

Защото не можем да продадем добре България като продукт. Целта винаги е най-масовата и нископлатежна публика - независимо дали става дума за българския туризъм или българското вино, или каквото и да е. Това е политиката от десетилетия. Често срещаме реакции на изненада, когато пратим ценова листа в чужбина, защото там са свикнали виното от България да е евроцентове, а по-високите цени се свързват с вината например от Италия и Франция, не от България. Но тези страни имат огромен авторитет, изграждан с години. За да се промени мисленето и към българското вино, е нужно да се работи за имидж и маркетинг. В момента опитваме да обърнем тази тенденция, но не успяваме сами, а държавната политика в тази посока липсва. Няма я стратегията, която да изисква посока, обучени хора, концепция.
За Винарско имение "Драгомир"

Фотограф: Надежда Чипева


Винарското имение "Драгомир" е създадено през 2006 г. от семейството технолози Константин Стоев и Наталия Гаджева, а партньор и съдружник във винарната е Валери Мектупчиян (мажоритарен собственик на куриерската компания Speedy и собственик на "Омникар Ауто"- представител на Renault, Dacia и Nissan за България).

Бутиковата винарна е с годишно производство от около 60 хил. бутилки вино, позиционирани във висококачествения сегмент. Сред сериите вина са Sarva, Karizma, Pitos и дълго отлежавали резерви в най-високия клас. Продажбите са почти изцяло на българския пазар - основно в хорека. Част от бизнес модела е и лимитирано производство за частни клиенти.

"Драгомир" разполага с два лозови масива -130 дка основно с мавруд и рубин в близкото село Белащица, взети под дългосрочна аренда и новото лозе на избата в сакарското с. Свирково, до Симеоновград - 240 дка с по-широка палитра от сортове, което сега влиза в плододаване.

За последната отчетна година (2018) винарната декларира активи за 4.6 млн. лв., приходи - 1.16 млн. лв. и 165 хил. лв. печалба. Така по размер на приходите "Драгомир" попада в топ 50 на избите в България.
Темата накратко
  • Зад основаната през 2006 г. компания стоят семейството технолози Константин Стоев и Наталия Гаджева, а съдружник е и бизнесменът Валери Мектупчиян.
  • В дълго планираната и вече готова винарна в пловдивското село Брестник са вложени 3 млн. лв.
  • "Драгомир" минава през COVID кризата с подкрепа от частните си клиенти и развиване на онлайн магазина.

В далечната вече 2006 г. едно семейство талантливи винени технолози, Наталия Гаджева и Константин Стоев, поставят началото на малък, но много амбициозен проект - бутикова винарна, която да произвежда едни от най-качествените вина в България. Кръщават я "Драгомир" - на едноименното село в Пловдивско, което първоначално планират да е дом на бъдещата винарна заради идеалните условия за винпроизводство там. Ще отнеме обаче повече от 10 години и няколко неуспешни опита, преди да бъде направена първата копка. И то не в село Драгомир, а в друго пловдивско винено село - Брестник, което по каприз на съдбата всъщност е тясно свързано с кариерата на двамата технолози.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK