Път натам няма. Всъщност има, но е толкова изровен, че шестте километра от разклона за село Поляна се изминават за половин час с кола. След като се мине през селото, на третия завой има малка симпатична табела "Ферма "Поляна" и след това по баира нагоре по черен път. Тогава се отваря гледката към Странджа. "Прилича на хълмовете на Тоскана, ама е тук", казва Мартин Ганев, предприемачът, който е избрал този район, за да развива биоземеделие. Мястото не е случайно, на път за морето. Преди да пуснат магистралата до Бургас, оттам минаваше алтернативният път, за да се избегнат задръстванията около Петолъчката - през Ямбол и Средец. Поляна е село встрани от пътя. "Навремето изкупувах земеделски земи из цяла България, на парче, земята беше толкова евтина тогава. Харесах Поляна, защото е на пътя за морето. Наблизо няма индустриални обекти или промишленост. Природата е чиста и дива в подножието на Северна Странджа.

Тогава един от хората, от които купувах земя, каза: "Ама тук земята може да се комасира." Така и направих и успях да комасирам 4000 дка земя. Тук почвата не е плодородна, сушаво е през лятото, но пък всяко действие си заслужава усилието."

Бизнес по любов

Ферма "Поляна" е особен и любим проект за Мартин Ганев. Още помни първото си преспиване тук. Идва на 8 декември 2009 г. На палатка и спален чувал. Навън е студ, през нощта вият чакали и се чуват всякакви непознати звуци. Но Мартин казва, че тогава е усетил енергията на земята. Той искрено вярва във връзката с природата. Решава, че тук ще построи и къща. И го прави години по-късно - от камък и дърво, в тоскански стил.

Мартин Ганев е от София, завършил е френската гимназия, след това Института за международни отношения в Москва, повече от десет години е финансов директор на една от най-големите фирми в България, след това развива свой бизнес.

Той не обича думата бизнесмен, предпочита предприемач. Ферма "Поляна" е изградена буквално в нищото. За да се справи с перманентната суша, бие сонди, водата излиза от 60 м дълбочина. Проблемът е, че няма ток, който да задвижи помпите - тогава изгражда соларни инсталации, с които да обезпечи водоснабдяването. След това изгражда огромни резервоари, в които да складира водата, и чак тогава прави капково напояване. Така създава интегрирана поливна система.

Бадемов старт, млечно продължение

Интересува се какво вирее най-добре тук. На някои от земите е имало стари градини с бадеми. Засажда още. След това орехи, лешници и лозя. И тъй като е привърженик на неинтензивното земеделие с минимална обработка на почвата, засажда между редовете лимец. Твърди, че тази древна зърнена култура сама унищожава плевелите. Тук не се използват никакви синтетични торове, хербициди или пестициди.

В "Поляна" се отглеждат различни видове зърнени култури - пшеница банкути, лилава пшеница, камут, ръж, ечимик, просо, овес, черен лимец, двузърнест лимец, спелта. Фермата не разчита на високи приходи, а на качество.

След като засадил десетки декари с орехи, бадеми и лозя, започнал да отглежда овце. Сега те са 300. След това и крави - вече са над 60, кози, кокошки, и дори и щрауси. И две гъски, които пазят щраусите заради няколко нападения от вълци.

С торта от животните прави компост и с него наторява земите. Когато не му стига, купува тор от други производители.

Първо продавал млякото. Обаче изкупвачите плащали изключително малко. Тогава се ядосал и си направил малка мандра. Като спрял да продава на изкупвачите мляко и те вдигнали веднага цената с 30%. Той обаче от проблема извадил ефект - започнал да произвежда натурално сирене и кашкавал, който узрява година и половина, опушен с бял равнец. Произвежда краве, овче и козе сирене или смес от тях.

За да разбере как го правят швейцарците, отишъл на посещение в тамошна ферма. Попитали колко литра мляко дава една негова крава. "Първоначално се притесних, защото мислех, че при тях количеството е най-важно." Но останал изненадан, че неговият добив бил точно колкото този, на който швейцарците разчитат. Логиката на швейцарците била, че качеството на млякото е по-важно от количеството.

Вино и сладка

В много случаи действа на принципна на проба - грешка. Така създава бутиковите оранжеви вина за собствена консумация. Една година по съвет на приятел винар изчакал няколко седмици беритбата на гроздето, за да намали захарността. Обаче паднали дъждове, а приятелят му спрял да му вдига телефона. Тогава Мартин се договорил с местен винар, който да направи виното. Създал уникален вкус без добавена захар и оранжев цвят от бяло вино сорт совиньон блан.

При Мартин Ганев отношението към земята е философия. Човек нищо не може да си вземе за онзи свят, но може да остави на този. Както сам казва: Не съм привърженик на философията на дебелото черво.

В първото лято, което прекарал тук, отишъл да си налее вода от селската чешма. "Наоколо боклуци, пластмаси. Извадих от колата един найлонов чувал и започнах да прибирам боклуците. Към мен се приближи един местен и ме пита: Ти кой си бе, момче? Казвам - имам тука малко земи. И той: А защо чистиш. Еми, защото е мръсно. И го питам: а ти защо хвърляш боклуци? Е така - трябва да променим себе си и да пазим тази земя."

Засажда и етерични култури и билки. Има лавандула, маслодайна роза и произвежда етерични масла от тях. И някак естествено поставя и кошери с пчели, които са изключително важни за природата. "Не добавяме нищо - нито захар, нито някаква захранка, медът е по-малко, но пък е изключително натурален продукт." Във фермата се отглеждат също салвия, мащерка, розмарин, дафинов лист... И не само това - "Поляна" произвежда сладка, сиропи и мармалади с продукти от гората - от малини, боровинки, трънки, къпини, шипки, диви ягоди, желе от дюли и други. "Стараем се всичко, което произвеждаме, да го правим ръчно." Българинът от всичко може да направи ракия, ние правим сладка и мармалади, казва Ганев и дава пример с мармалада от червени люти чушки. Всички продукти са сертифицирани за биоподукт.

Числата на фермата

След като е изградил фермата на върха на хълма, Мартин Ганев построява и къща за гости, от която се простира гледка към Странджа.

Как е финансирал всичко това - основно със собствени средства, но е получавал средства и по различни европейски програми, но не иска да си спомня за сблъсъка с бюрокрацията.

Фермата дава работа на 13 души постоянно, но по време на кампании се налага да ползва и допълнително работници. Дали може да се забогатее от биоземеделие - Мартин е скептичен за това. Понякога фермата е на загуба, понякога излиза на малка печалба. "Ние сме изключително зависими от природата и когато падне слана например, ни унищожава голяма част от продукцията, както стана с бадемите преди две години."

Ганев работи през различни дружества. Едно от тях е "Зелена Странджа". За миналата година то има 231 хил. лв. приходи, а предходната - 343 хил. Шарен е и финансовият резултат - загуба за 2020, печалба за предишната.

Как продава продукцията си? Ходим на изложения, като започнат да те виждат там постоянно, и постепенно започват да те търся. Сега продава продукцията си от орехи изцяло на европейския пазар. Бадемите са по-скоро за българския. Сирената, кашкавалът, сладката и етеричните масла имат своите клиенти в държави като Германия, Белгия, Гърция, Полша, Чехия.

Отделно продукцията на ферма "Поляна" може да се намери във всички биомагазини в България, както и в собствения им магазин на столичната улица "Солунска", който се казва "Магазинче за истински неща - "Поляна". Което всъщност казва всичко за философията на Мартин Ганев и негова биоферма.

Фотограф: Йово Николов