Смарагдът на здравните технологии

Създаденият в MIT стартъп за дистанционно следене на здравни показатели на пациенти Еmerald Innovations има български съосновател - Румен Христов

ENA (European Nurserystock Association)
ENA (European Nurserystock Association)    ©  ENA (European Nurserystock Association)
ENA (European Nurserystock Association)
ENA (European Nurserystock Association)    ©  ENA (European Nurserystock Association)
Темата накратко
  • Създаденият в престижния американски университет MIT стартъп Еmerald Innovations има български съосновател - Румен Христов.
  • Компанията е разработила технология за дистанционно следене на здравни показатели на пациенти от устройство вкъщи.
  • Клиенти на устройството на Emerald дотук са фармакомпании, интерес има и от застрахователи.

Microsoft, Google, Facebook - това са само част от примерите за успешни компании, стартирани в университети. За много от тях без преувеличение може да се каже, че са променили ежедневието ни. В тази престижна група след време може да се нареди и стартъп с българско участие, заченат в считания от мнозина за един от най-добрите университети в света - MIT (Масачузетския технологичен институт). Компанията на Румен Христов завзема територия в здравния сектор чрез технологията си за дистанционно следене на пациенти, доказала се и по време на сегашната пандемия.

Emerald Innovations (на английски emerald е смарагд) е създадена от Христов и още трима колеги от MIT начело с Дина Катаби, преподавател там по електрическо инженерство и компютърни науки, в една от лабораториите на престижното учебно заведение. В нея те успяват да разработят устройство за дома, което може да проследява здравни показатели като дишане, сърдечен ритъм, качество на съня, движение и др. Джаджата е подобна на картина, малко по-голяма от формат А4 и дебела 5-6 см, която се поставя на стената и чрез радиосигнали следи движението и показателите на хората в различните помещения на апартамента.

От Шумен до Бостън

Христов се занимава с програмиране от дете. Оттогава е и редовен участник и победител в международни олимпиади по информатика, които след време му проправят и пътя към MIT. След като завършва гимназия в Шумен, през 2012 г. пристига в Бостън, където започва следването си в специалността компютърни науки в университета. Именно там се запознава и със сегашните си бизнес партньори и съдружници.

Проектът им започва като научна разработка на Катаби и екипа ѝ, която разглежда начините, по които чрез радиосигнали може през стени да се следи и извлича информация за физиологичното състояние на хората. "Чрез наблюдение на здравето у дома - дали се движат, дали са легнали, дали са седнали и в каква позиция, може да следим различни здравни мерки. Устройството ни е много чувствително и може да извлече пулс, начин на дишане, качество на съня и други показатели", казва Христов пред "Капитал". Според него тази информация е изключително важна за най-различни участници на пазара - от докторите, през медицинските изследователи до фармакомпаниите и здравните застрахователи.

Устройството е особено полезно при пациенти с хронични заболявания, които трябва да бъдат периодично наблюдавани от специалисти. Което е трудно за здравните системи, особено в настоящата пандемична ситуация, когато те са под постоянен стрес. "Хора с някои хронични заболявания ходят на доктор на 6 или 12 месеца и той им отделя 30 минути. С нашето устройство ние можем да запълним тази дупка от информация между тези визити и да наблюдаваме здравето на хората 24 часа в денонощието, без да смущаваме живота им по никакъв начин", разказва Христов.

Как работи

Устройството излъчва безжичен сигнал с ниска мощност в пространство с размер на двустаен апартамент, включително и през стени. Сигналът се отразява от телата на хората, след което джаджата използва машинно самообучение, за да анализира тези отразени сигнали и да извлече нужните физиологични данни.

Екипът разработва сам хардуера и софтуера си и в течение на времето разбира, че има голям интерес към възможностите на устройството. Така, за да комерсиализират технологията, преди две години и половина създават и Emerald Innovations, която постепенно се отделя от университета. Финансират се сами през схемата "семейство и приятели" (както казва Христов). Инсталират го в домове както на здрави хора, така и на такива с паркинсон, алцхаймер и белодробни заболявания. Успехът на продукта им се доказва почти веднага от проявения интерес, като привличат първите си големи клиенти от фармацевтичната индустрия.

"Това е първият ни бизнес модел - при разработка на ново лекарство компаниите искат да получават колкото се може повече данни за здравето на пациента и как се променя състоянието му в течение на времето. В обичайните случаи той трябва да ходи в болница или клиника, за да проследят напредъка на клиничните изпитания", казва Христов. И допълва, че тези показатели не са толкова точни, защото става дума за три или четири измервания. С Еmerald наблюдението и следенето на показателите може да е постоянно.

Компанията засега се развива напълно органично, като се издържа само от договори. Екипът вече е от 13 души, базирани в Кеймбридж до Бостън. Там са и офисите на някои от най-големите компании във фармацевтичния сектор.

Най-различни приложения

Приложението на продукта далеч надхвърля само една индустрия. Той е особено интересен за здравните застрахователи в САЩ, които са много по-голям пазар, защото следят всеки болен. "Те знаят кои са високорисковите пациенти, които пък са най-скъпи за тях. И ако могат да инвестират в сензор, за да могат да реагират по-рано на тежко състояние, това ще им спести много пари", уточнява Христов. Изпращането на медицински сестри, за да ги проверяват периодично, също е скъпо и трудно занимание, особено сега, с COVID-19. Вече се водят разговори със застрахователи.

Той дава пример как устройството на Emerald може да спаси човешки животи. Пациенти с хронична обструктивна белодробна болест преминават през периоди, в които състоянието им рязко се влошава, и болниците понякога реагират твърде късно. "Изчислено е, че ако можеш да хванеш това два дни по-рано, докторите могат да реагират навреме и да направят живота на пациента много по-добър и лесен. Има предварителни признаци, че състоянието на тези хора ще се влоши, които могат да бъдат установени с Emerald", казва Христов.

Настоящата криза с COVID-19 също показа нуждата от продукт като устройството. В първия етап на пандемията екипът на Еmerald Innovations започва да следи двадесетина пациенти с коронавирус. Продуктът е полезен в случая, защото следи без нужда от директен контакт и посещение на медицински лица. Според Христов той също така може да проследява най-важния жизнен показател в развитието на болестта - дишането на хората. "Първото нещо, което забелязахме, е, че честотата им на дишане се променя много от ден на ден и се успокоява с преминаване на заразата", казва Христов.

Румен Христов очаква приложенията на продукта на Emerald тепърва да се разширяват. "Интересното при нас е, че имаме уникални данни, дори ние не знаем какво може да се извлече от тях. Отскоро работим с един набор от тях, който е много интересен за фармакомпаниите - измерването колко често се почесват хората", казва Христов. Продуктът е много удобен, защото радиосигналите минават през завивката и няма никакви притеснения за личните данни.

Целта пред младия предприемач е след 10-15 години сензорът на Emerald да има полза за всеки, който чрез него да може да получава информация за дома, здравето си, как да подобри съня си и други показатели за по-добро ежедневие. Според Катаби приложението може да е далеч по-широко и устройството да е в центъра на умния дом. Компанията е в полезрението на мнозина - през миналата година 27-годишният Христов и съоснователите му бяха включени в престижния списък 30 Under 30 на американското издание на Forbes в категорията здравеопазване.

Основният пазар на Еmerald са САЩ, но Христов казва, че вече преговарят и с фармацевтична компания извън Америка. Засега единственото устройство извън САЩ е инсталирано от младия българин в дома на баба му в София. "Така съм по-спокоен, защото наблюдавам редовно ли спи, дали прекарва цялото време в леглото, дали се движи. По-лесно е, отколкото да ѝ звънна", завършва Христов.

Q&A

Кога дойдохте в Бостън?

Дойдох в Америка през 2012 г., след като завърших гимназия в България. Първо получих бакалавърска степен в MIT и започнах да работя по този проект, а след това направих и магистратура върху Emerald и научните разработки по него.

Има ли университетът инкубатор за бизнес проекти?

MIT е много добър в това да позволява на докторантите и преподавателите да развиват проектите си като продукти. Това облагодетелства всички, а университетът може да получи процент от компанията, от печалбата или патента.

Още от Капитал