"Една птица" в света на лимеца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Една птица" в света на лимеца

За Ирина Табакова растежът на бизнеса не трябва да е на всяка цена, по-важно е той да гарантира качествен продукт

"Една птица" в света на лимеца

След успешното налагане на пазара на солетите от марката "Гризети" предприемачът Ирина Табакова започна производство и на лимецови бисквити

Силвия Радославова
6403 прочитания

За Ирина Табакова растежът на бизнеса не трябва да е на всяка цена, по-важно е той да гарантира качествен продукт

© Цветелина Белутова


Ирина Табакова никога не си е представяла, нито е мечтала да бъде производител на каквото и да било. Зад стремежа й за приготвяне на здравословен снакс и по-късното му превръщане в бизнес стои семейна история. Преди около 8 години синът й отказва друга храна освен солети и Ира, както я наричат всички, започва да прави вкъщи по-здравословния им вариант с лимец. Причината е сравнително лимитираният на качество по онова време пазар. "Това е храна, която не можеш да правиш всеки ден в дома си, затова се свързах с предприятие и помолих да произведат солети за нас. Когато обаче споделих, че те трябва да са от лимец, получих отговор, че това няма как да стане", разказва Табакова.

Старото българско нискоглутеново зърно, известно със своите качества за регулиране на метаболизма, повишаване на храносмилателната функция и имунитета, както и с антиоскидантен ефект, тогава не е така познато на масовия пазар, колкото е сега. В крайна сметка партньорската фабрика, към която се насочва Ира, решава да опита да направи такъв продукт заедно с нея. И успява.

Така се раждат солетите "Гризети", които днес вече са позната марка на хората с отношение към добрата храна, а освен тях компанията на Табакова "Една птица" произвежда и два вида бисквити от лимец. С годишни обороти от порядъка на 50 хил. лв. бизнесът съвсем не се нарежда сред лидерите в този сегмент, но за Ира това е дори по-добре предвид факта, че го управлява напълно сама, а несигурността около COVID-19 пандемията не позволява поемане на излишен риск за растеж.

За едно и повече деца

Охотата към яденето на солети далеч не е характерна само за сина на Ирина Табакова. Тестените изделия са любима храна на много деца, макар бялото брашно, подобрителите, хидрогенните мазнини и солта да не са сред най-предпочитаните от майките хранителни съставки. Това важи и за самата Ира, която държи продуктите й да са пълнозърнести и направени само от натурални и чисти съставки. Пътят до постигането на идеални качества на лимецовите солети за масовия пазар обаче е труден. Повечето предприятия не познават поведението на зърнената култура, още повече, когато тя влезе в голямо производство. Необходими са много проби и тестове. Предприятието, с което Ирина си партнира, помага за разработването на рецептите. След като първите партиди солети за домашна консумация са одобрени от сина й и дечицата в приятелския кръг, Ира решава да започне да прави този продукт за всички.

Тя тръгва към това начинание, без да има никакъв предишен опит в производството и търговията. В продължение на близо 15 години е била в бизнеса с организиране на събития. "Не се бях занимавала нито с продажби, нито с дизайн, с нищо. Бях абсолютен лаик", обяснява Табакова.

Единственото й предимство в онзи период е, че познава производители на биолимец. След много тестове и грешки в правенето на солети, които се случват от есента на 2013 г. до пролетта на 2014 г., "Гризети" вече са готови за пазарния си дебют. "Отне ми повече време, защото процесът не е никак лесен. Солетите много се чупят, тъй като нямат почти никакъв глутен. Тестото се държи различно всеки път в зависимост от влажността, съдържанието на трици и периода на меленето. Покрай всички проби претърпях и много загуби", разказва Ирина.

Освен за създаването на продукта децата стават вдъхновение и за неговото име. "Гризети" се наричат така заради начина, по който малките ядат солетите. На помощ за дизайна на опаковката се включва познат на Ирина. Той създава птицата, която реферира и към името на фирмата "Една птица". Личният телефонен номер на Табакова стои на всяко пакетче като атестат за качество.

Първата верига магазини, която започва да предлага лимецовите солети преди около 7 години, е "Зоя", а днес продуктите на "Една птица" вече са в над 600 обекта в страната, сред които веригата "Фантастико" и бензиностанциите Shell.

"Това не е масов продукт не защото аз искам да го позиционирам като такъв, просто сам се обособи така поради търсенето и цената му. Затова продавам най-много в специализираните магазини за здравословни храни и малките магазинчета", разказва Ирина. Цената на пакетче "Гризети" в търговската мрежа е между 1.20 лв. и 1.60 лв.

Бисквитеният фалит

След успеха със солетите, чиито продажби са най-силни през 2015 г. и 2016 г., Ирина решава, че пазарът има потенциал и за лимецови бисквити, които също ще се приемат бързо и без резерви. "Единственият проблем беше, че в България все така нямаше добри технолози, които работят с лимец. Тогава със същата фабрика, в която правихме солетите, решихме да опитаме и с бисквити. Първата партида стана страхотна и се изкупи бързо, но втората и третата бяха твърди като камък и заминаха в кофата. Четвъртата не стана, но се получи петата. Изобщо беше един хаос и никой не можеше да разбере на какво се дължи това. След половин година теглих чертата и видях, че съм фалирала заради всичките проби и нямам повече финансова възможност да инвестирам", разказва Табакова.

Тя се възстановява бавно от загубите и няколко години по-късно решава да направи втори опит. Този път се получава, и то не с един, а с два продукта - обикновени бисквити с кленов сироп и какаови бисквити. "Тези два вида бисквити - да направим правилната рецепта с правилните съставки, ми отнеха 2 години работа. Слава богу, попаднах на технолог, който дори в началото да смяташе, че от това бисквита няма да излезе, ми се върза", обяснява Ира.

Бисквитите на "Една птица" се появяват на пазара малко преди избухването на COVID-19 пандемията в Европа - в началото на 2020 г., но обикновените бързо се превръщат в бестселър. Цената им е около е 4.50 лв., а какаовите струват 3.50 лв.

Двата продукта се правят в една от водещите български фабрики за захарни изделия. Популяризирането им е по-трудно, защото периодът съвпада с наложените около вируса ограничения, в който опитването на нови продукти не е приоритет за хората. "Нямах и сайт, профили в социални медии и канали само защото не съм такъв човек и не обичам показването и изявата. Това да стоя в сянка е моето място, но трябваше да се направи нещо, за да стигна до повече хора, още повече в момент, в който всички бяха затворени вкъщи", казва Ира. Когато продажбите не вървят, тя дарява огромно количество от продуктите си на хора, които имат нужда от храна.

Във времена на форсмажор

Клиентите на "Една птица" са сравнително хомогенна група. Това са семействата с малки деца. Разбират за продуктите от уста на уста и ефектът е страхотен, защото от уста на уста информацията за солетите и бисквитите се пренася и до магазини, детски градини и клубове.

През пролетта на миналата година, когато всички са затворени в домовете си и продажбите са вяли, Ирина мисли, че е на крачка от нов фалит. Въпреки това поема риска и инвестира всички налични средства в производство на нови партиди бисквити през лятото. Междувременно прави сайт, фейсбук и инстаграм страница и новите продукти стават по-разпознаваеми. "Това имаше своя ефект и към търсенето. Обаждат ми се повече хора, включително и баби, които ми казват, че обикновените ми бисквити са като от едно време", казва Ирина.

Табакова продължава да прави всичко сама - от производството, през маркетинга до логистиката. "Целият процес е в моите две ръце и понякога не смогвам, затова и не искам бизнесът да расте, още повече във време на глобална несигурност", обяснява тя.

Портфолиото на "Една птица" включва три продукта от лимец, а създаването им е било истинско предизвикателство заради поведението на зърнената култура в производството и малкото опит на технолозите с нея
Фотограф: Цветелина Белутова

Заради ниския срок на годност производството е в малки партиди. Желанието на Табакова е тази практика да се запази. Изделията е добре да бъдат разпродавани максимум за около месец и след това да се пускат нови партиди. Продуктите не трябва да се застояват по рафтовете, за да бъде гарантирано качеството им. Засега фабриките, с които тя работи, проявяват гъвкавост. Солети се правят ежемесечно, а бисквити - на всеки 3-4 месеца.

Невидимите съюзници

Всички суровини, с изключение на лимеца, са внос. Брашното идва от производителя от района на Хасково Петко Ангелов, който буквално е възродил отглеждането на тази култура в България от една шепа зрънца и сега развива това земеделие със семейството си. "Както моят, така и техният бизнес е бизнес на сърцето. Около мен всички хора се оказаха в тази енергия", казва Ирина. За нея "Една птица" е по-малко предприемачество и повече кауза. "Моята печалба е малка и е ясно, че инвестициите ми, които са около 100 хил. лв., ще се върнат много трудно, ако се върнат въобще. Целта не е този бизнес да генерира огромни обороти и печалби, а да прави добра храна за децата", обяснява тя.

Затова и рецептите са съобразени изцяло с тази аудитория. В какаовите бисквити има само 4% какао, или десет пъти по-малко, отколкото в шоколада. Добавената захар в обикновените бисквити е много малко, което ги прави подходящи за всякакъв тип детски закуски.

Бизнесът на Табакова се движи от импулс, а не от планове и цели за ръст или насищане на портфолиото. "За мен нищо не е на всяка цена. Ако мога да вдигна продажбите с около 50% в следващите няколко години, ще се радвам. Ако успея да направя прекрасни нови солети, ще е чудесно, но ако не успея с всичко това, също ще е чудесно. Стига да съумея да поддържам качеството и продуктите ми да достигат до този, до когото трябва", заключава собственичката на "Една птица".

Q&A

Всички съставки в солетите са био, защо обаче отказахте да ги сертифицирате като биопродукт?

Не искам да прозвуча грубо, но биосертифицирането в България се превърна в нещо като скъп бизнес и това не ми харесва. Искам суровините да са био, да познавам хората, които са ги произвели, да присъствам във всеки процес по пътя на производство. Но биосертификатът за мен би струвал нещо и неизбежно то ще се отрази и на продажната цена на солетите, а тя така или иначе е доста по-висока от тези на останалите на пазара.

Какво ви отличава от другите производители в нишата?

Няма да казвам, че продуктите са здравословни, защото това е различно за всеки човек. Но гарантирам, че съставките са чисти и това ги прави полезни.

Смятате ли да изнасяте продуктите в други държави?

Не. Това ще е много трудно, защото и солетите, и бисквитите имат много кратък срок на годност поради това, че нямат никакви консерванти, но и предвид факта, че са пълнозърнести. Продуктът е много чист и жив. Ако оставите пакет солети за два дни на слънце, просто ще се развали.

Другата причина, поради която износът е неуместен, е, че в чужбина думата лимец не говори нищо на потребителите. Те познават повече спелтата, с каквато аз не работя и не искам да работя.

И трето, аз съм малка и нямам амбиции да ставам голяма. Искам децата в България да има какво да гризат.

Мислите за нови продукти?

Да, вече мисля за още един нов вид солети.

Коя беше най-голямата трудност в бизнеса досега?

Най-трудно беше да не се откажа. Фактът, че правя всичко сама, но все пак завися от производители, крие огромни рискове. Аз залагам и инвестирам в нещо, но не знам дали тези фабрики ще ги има във времето.

Но да не се откажа. Защото много пъти е имало трудности и в производствения процес, и в пазара и съм си казвала, че повече не мога. Продължавала съм заради децата, която имат нужда от тази храна. Много пъти загубих, много пъти буквално изкарвах само стотинки на месец, но вярвах и продължавам да вярвам, че има смисъл да има такава храна.

Водила съм и преговори да продам бизнеса, но нещо винаги ме е спирало.

Ирина Табакова никога не си е представяла, нито е мечтала да бъде производител на каквото и да било. Зад стремежа й за приготвяне на здравословен снакс и по-късното му превръщане в бизнес стои семейна история. Преди около 8 години синът й отказва друга храна освен солети и Ира, както я наричат всички, започва да прави вкъщи по-здравословния им вариант с лимец. Причината е сравнително лимитираният на качество по онова време пазар. "Това е храна, която не можеш да правиш всеки ден в дома си, затова се свързах с предприятие и помолих да произведат солети за нас. Когато обаче споделих, че те трябва да са от лимец, получих отговор, че това няма как да стане", разказва Табакова.

Старото българско нискоглутеново зърно, известно със своите качества за регулиране на метаболизма, повишаване на храносмилателната функция и имунитета, както и с антиоскидантен ефект, тогава не е така познато на масовия пазар, колкото е сега. В крайна сметка партньорската фабрика, към която се насочва Ира, решава да опита да направи такъв продукт заедно с нея. И успява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK