Текста четоха артистите, или кой превежда филмите

Инж. Добромир Чочов, собственик на "Доли медия студио", отделя средства за нова техника и за реставрация на филми

Текста четоха артистите, или кой превежда филмите

"Доли медия студио" е една от първите компании, която от началото на 90-те прави преводи и субтитри на чужди продукции и единствената, която реставрира филми

Мила Чернева
5539 прочитания

Инж. Добромир Чочов, собственик на "Доли медия студио", отделя средства за нова техника и за реставрация на филми

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • "Доли медия студио" е една от първите компании, която прави преводи и субтитри на чужди продукции.
  • Дружеството расте и успява да стигне до собствен продуцентски център през 2010 г.
  • Това е и единствената компания, която се занимава с реставрация на български филми.

Може би мнозина си спомнят още първите видеокасети с дублаж с един глас, а думите "Текста четоха артистите" са се отпечатали в съзнанието ни за последните три десетилетия. Именно тази реплика крие ключът към бизнеса на компанията "Доли медия студио" - една от първите и сред най-успешните фирми в областта на локализацията на филмови продукции на българския пазар. Тя се занимава с превод и субтитриране, но разширява дейността си дотам, че да може да затвори изцяло продуцентския цикъл с техника и кадри.

Започнала от всекидневната в апартамента на собственика - инж. Добромир Чочов, в столичния квартал "Лозенец" през 1993 г., днес компанията има собствен продуцентски център. Новата ниша, в която навлиза фирмата, е реставрацията на старо българско кино.

Първо бяха субтитрите

В началото на 90-те инж. Добромир Чочов е научен сътрудник в МЕИ, сега - Техническия университет. Решава да се занимава с нещо допълнително, за да изкарва пари, и започва именно с превод, озвучаване и субтитриране на чужди продукции.

"Баща ми подкрепи инициативата, преградихме хола в апартамента ни в "Лозенец" и цялата начална инвестиция бяха 2400 долара наследство, останали от майка ми", казва Чочов. Той е и собственик и управител на компанията, като първо е регистриран като едноличен търговец. Името му може да се чуе в редица сериали или филми като "режисьор на дублажа". По думите му най-бурно развитие в бизнеса има около 1996-1997 г., когато се появяват кабелните телевизии, а впоследствие и националните bTV и NOVA. През 2002 г. започват да навлизат чужди компании - HBO, Discovery channel. "Мога смело да кажа, че няма канал или телевизионна програма, която да не е минала през нас", разказва той. В началото преводът е сложен. "Добър преводач значеше да работи спокойно и да може от фонограма (аудиозапис на филма - бел.ред.) за три дни да преведе цял филм, като това е, когато не бързаме. Когато бързахме - от днес за утре", смее се Чочов. "В последните 10-15 години се работи по-нормално - с т.нар. диалог лист, защото не всички са длъжни да чуват детайлите, понякога звукът е замазан или се говори на диалект", допълва той. Впрочем, особено смешно е, че в началото на 90-те, когато имало много пиратски видеокасети (т.е. незаконни), преводите били също въпрос на импровизация - например доста често вместо смешка от самия филм в превода се слагал най-актуалният виц в България за онова време.

При навлизането на много чужди продукции и канали обемите на работа са огромни. Все пак при старта на българския пазар един телевизионен канал трябва да преведе съдържание, с което да запълни цялата програма и на моменти е имало над 300 часа озвучаване за един канал само за половин година. "В момента твърдя, че ако говорим за обеми, ние сме студиото с опит, организация и възможности да поемем тези неща", обобщава Чочов.

Освен това услугата е такава, че не може да се направи голям удар в цената - работи се с малки маржове, но с големи обеми. Въпреки това вече количествата са доста по-ниски, отколкото по онова време. "На пазара не се наблюдава активност по обработката на чужди продукции. Преводната продукция намалява като цяло. Присъстват устойчиво едни чужди канали, но те вече трайно навлязоха и нямат пикови обеми като за нов канал, влизащ на българския пазар. Българските национални телевизии съдържат 90% публицистика или пък са реалити формати, не е филмова продукция", казва инж. Чочов. "Това, което ни издържа досега, е локализацията. От няколко години - от 2004 г., направихме първите опити за филмопроизводство, а последните 6-7 години трайно взехме страната на копродуцент във филмовото производство. Искаме да утвърдим "Доли медия" като продуцентски център", разказва Чочов. Сред филмите, в които "Доли" участва, са "В кръг", "Сбогом, Джони", "Ирина" и др. Разширяване на бизнеса включва непрестанни инвестиции в нова и нова техника.

За 2019 г. приходите на компанията са 3.84 млн. лв., а печалбата - 61 хил. лв., като заетите са 21 души. Приходите през последното десетилетие са наистина стабилни, между 3 и 4 млн. лв.

Къща за кино

От 2000 г. мечтата на компанията е да се направи собствен продуцентски център или студио, като успява да го реализира преди 10 години. През 2010 г. е построен центърът в квартал "Левски" в София, където например се излъчва телевизията на Слави Трифонов, 7/8. В центъра има звукозаписен комплекс, студио за запис на музика със съответните кабини - общо около 300 кв.м, два снимачни павилиона, които са достатъчни за телевизионни продукции. "Всичко в областта на снимането на филми, реклами, телевизионна продукция е в нашия обсег", казва Чочов. На практика по думите му към днешна дата компанията изцяло може да затвори цикъла по една филмова продукция от продукционна дейност до излизането на филм на физически носител за кино.

Невинаги като на филм

"Ако това беше атрактивен сектор, щеше да има повече хора в него. Не са бързооборотни пари като начало", казва собственикът на "Доли". Едно от предизвикателствата, с които компанията се сблъсква през годините, е за преводачите от по-екзотични езици, които са далеч по-малко, отколкото тези от английски език например. Съответно фирмата е трябвало да се съобразява с натовареността на преводачите, за да изпълнява проектите. Освен това филмовият бизнес е един от най-бързо развиващите се като технологии - от пишещата машина през дискетите до обмяната на имейли в днешно време. Чочов разказва, че през годините са купували какви ли не видеоплеъри и касетофони, за да може да се борави с различните формати. Преди две години компанията бракува техника и само на първия автомобил, с който се изнася тя, са натоварени впечатляващите 1.6 тона машини, които са стрували хиляди евро. Конкуренция в бранша има някаква, но не е брутална. Появяват се малки студиа, но не са много на брой компаниите, които имат толкова технологии и дългогодишен опит.

Нов живот за образите

"Доли медия студио" е единствената частна компания в страната, която реставрира старо българско кино, като екипът в това направление е от около 12 души. Инж. Чочов подчертава разликата между дигитализация и реставрация. Дигитализацията е просто прехвърлянето на филма върху модерен технически носител - в цифрова среда. "Тя не изисква творчески решения, просто произведението се адаптира към днешните технически условия. Реставрацията е да преработиш един филм така, че той да бъде гледан с лекота, по съвременните стандарти, и човек да може да се остави на емоцията на това, което авторът иска да каже", уточнява собственикът на компанията. Досега повечето стари български филми отблъскват аудиторията с лошия звук и картина, а в реставраацията те ръчно се чистят на компютър и така стават по-приятни за гледане. Първият реставриран филм е "Парчета любов", готов през 2017 г. Може би най-мащабният проект в тази сфера е "Ханът и империята", нов филм, който използва материала от шестчасовата трилогия епос "Хан Аспарух", но изгражда съвременен филм от него, дълъг малко над два часа.

"Това е най-мащабният филм в българската кинематография, а дори не е достатъчно показван. Като послание и идея, като размах е огромно достижение. Това е филм, който Warner Brothers купува през 1982 г. за световно разпространение и за тях се прави версията "681: Величието на хана". Спомням си навремето, като съм го гледал като тийнейджър, ми остави емоционален отпечатък", казва Чочов. Във филма наистина са снимани десетки хиляди души в бойните сцени, което е повече от впечатляващо, особено за времето. "Хан Аспарух" е първият филм, показан в НДК, и за 40-годишнината беше премиерата на новия филм. В екипа по проекта за новия филм работи и режисьорът на трилогията - акад. Людмил Стайков, а задачата по подготовката на новата, модерна версия отнема няколко години.

Всъщност това е общото между всички реставрирани филми на "Доли" - винаги се работи със съгласието или дори участието на екипите. Компанията финансира сама реставрацията, като последната голяма инвестиция е нов скенер и миеща машина за около 500 хил. лв., с които цялата дигитализация може да се върши при тях, съответно да се пристъпи след това към реставрация.

На практика засега тази част от работата на компанията е по-скоро благотворителна, като собственикът на "Доли" казва, че не търсят дивиденти от показа на филмите. Сред тях са "Привързаният балон" и "А бяхме млади" на Бинка Желязкова, "Мера според мера", а в бъдеще компанията иска да се заеме с "Лачените обувки на незнайния воин" и "Господин за един ден", както и "Козият рог".

"Целта е да покажем, че това културно филмово наследство не е за подценяване и пренебрегване Светът не започва от нас. Нека се запознаем с творчеството, което наследяваме, и то да има своя достоен показ", казва инж. Чочов.

Темата накратко
  • "Доли медия студио" е една от първите компании, която прави преводи и субтитри на чужди продукции.
  • Дружеството расте и успява да стигне до собствен продуцентски център през 2010 г.
  • Това е и единствената компания, която се занимава с реставрация на български филми.

Може би мнозина си спомнят още първите видеокасети с дублаж с един глас, а думите "Текста четоха артистите" са се отпечатали в съзнанието ни за последните три десетилетия. Именно тази реплика крие ключът към бизнеса на компанията "Доли медия студио" - една от първите и сред най-успешните фирми в областта на локализацията на филмови продукции на българския пазар. Тя се занимава с превод и субтитриране, но разширява дейността си дотам, че да може да затвори изцяло продуцентския цикъл с техника и кадри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    България е една от малкото държави в света, които все още осакатяват чужди филми с дублаж (вместо със субтитри) на български език. Мерил Стрийп няколко години ще се мъчи да докара до перфектност даден акцент и интонация на гласа за да успее да пресъздаде даден образ....но в Булгаристан ще осер@т нейния талант и актьорска игра, като я заглушат напълно и сложат гласа на Трендафилка Немска върху нейния, след като другарката Немска сутринта със същата интонация е озвучавала турски сериал, а вчера реклама за дамски превръзки.

  • 2
    curiousmind avatar :-|
    curiousmind

    Абсолютно негледаеми са дублираните филми - ужасна интонация на дубльорите, неадекватен избор на тон, глас и т.н. Няма ли начин да се забрани дублирането на филми и така да се допринесе към 1. подкрепа на народонаселението да не забрави да чете; 2. евентуално някой, който е учил някакъв език някъде някога, да го чуе и "на живо" и да запомни нещичко.

  • 3
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    В Скандинавските държави или Холандия например, обикновените хора говорят английски почти перфектно защото от малки имат ДИРЕКТЕН достъп до световната англоезична култура с филми, предавания и програми на английски език, със субтитри (а не дублирани) на техния език. Така е дори и в държави като Гърция и Сърбия, където никога нищо не се дублира с гласовете на местни акьори. В Гърция например, можеш да отидеш в най-забутаното село и всеки прост селянин ще ти отговори на английски.

    В България, дублирането на западни филми е държавна политика останала от времето на комунистическата диктатура. Нарочно всички американски филми се дублираха от български актьори, за да може народо-населението да няма достъп до този език и култура. А всички руски филми бяха със субтитри, за да научим руски по-лесно. Жалко че двете най-големи частни телевизии в България, bTV и Nova, продължават това безумие, въпреки че за тях би било много по-евтино да сложат субтитри отколкото дублаж на филмите, които излъчват. Но предполагам, че това се прави заради застаряващото население.

  • 4
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    И какво ?
    Всички от пелени да учат английски за да ни облъхне англосаксонсонския гении ли ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

От Неапол до Шумен

От Неапол до Шумен

Опаковай това

Опаковай това