Предприемачеството може да спечели от българите в чужбина

Емигрантите не само подпомагат икономиката с парични трансфери, но го правят по начин, по който живеещите в страната не биха могли - чрез пренасяне на знания и технологии

Предприемачеството може да спечели от българите в чужбина

С професионалните си мрежи и контакти диаспората е стратегически актив за инициативи с висока добавена стойност

4597 прочитания

Емигрантите не само подпомагат икономиката с парични трансфери, но го правят по начин, по който живеещите в страната не биха могли - чрез пренасяне на знания и технологии

© Мария Съботинова


Проф. Венета Андонова е член на управителния съвет на Глобален предприемачески мониторинг (GEM) България, който представлява ежегодна оценка на предприемаческата дейност и нагласи в различни държави. Тя е преподавател и декан на Факултета по стопанско управление на Universidad de los Andes в Богота, Колумбия. Подкрепя млади предприемачи и инициативи като обучител и ментор. Чест гост и лектор е на международни конференции и академични програми.

[email protected]

За България се предполага, че около 20% от общия брой поданици на държавата живеят извън нейните граници. В повечето случаи тези хора са възприемани като загубени за България и често са наричани "изтекли мозъци". Това е традиционно възприемане на емигрантите, при което страните, които ги излъчват, се опитват чрез определени политики да задържат процеса. В световната практика има сполучливи и по-малко сполучливи примери за управление на емигрантските потоци, в които се ангажират както държавни, така и друг вид институции и организации, но този процес е симптом на по-дълбоки структурни проблеми, свързани с възможността за реализация, образование и качество на живот. По тази причина процесът не може да бъде разглеждан изолирано от необходимостта за дълбоки промени в икономическия и социалния живот на държавите, които излъчват емигранти.

Новата реалност

Докато идеята за "изтеклите мозъци" може би отразява в действителност онова, което се е случвало преди глобалните комуникационни, технологични и транспортни компании да започнат да обвързват гражданите на света в непрекъснато функциониращи мрежи от взаимни зависимости, то днес идеите за откъснатите и загубени за националното развитие емигранти би следвало да се преразгледат изоснови. Не само това. На базата на обективни данни и факти за онова, което емигрантите представляват като реален социален и икономически фактор, идеята за "изтеклите мозъци" дори би трябвало да се преобърне изцяло. България получава приблизително 3.4% от стойността на своя БВП под формата на трансфери от емигранти. Те обаче не само добавят директна социална и икономическа стойност в своята родина чрез парични трансфери, но и го правят по начин, по който живеещите в страната не биха могли - чрез пренасяне на знания и технологии.

Чрез професионалните и лични връзки на диаспората със световните икономически, предприемачески и иновационни центрове представителите на диаспората свързват сравнително малката и периферна икономика на България с епицентъра на глобалните процеси и това е от стратегическа значимост. Защото в момент, в който държавните институции на България и нейните политики не могат да я поставят в епицентъра на каквито и да е глобални процеси, чрез мостовете, построени от диаспората, българските иновативни предприемачи де факто го правят, та дори това да остава под прага на чувствителността на медиите и анализаторите на процесите в страната.

Например, създаденият през 2019 г. в Силициевата долина Bulgaria Innovation Hub e подкрепил 28 иновативни компании от България да получат над 7.25 млн. долара инвестиции, да увеличат персонала си със 104 нови служители и да разраснат клиентската си база с 1400 нови клиенти. Половината от менторите в акселераторските програми на Bulgaria Innovation Hub са членове на българската диаспора, които живеят в Сан Франциско, Бостън, Ню Йорк и Лондон.

Мозъчна циркулация

В контекста на България и по-общо на Балканите идеята за "изтеклите мозъци" би следвало да се преобърне изцяло, не само защото представлява схематично представяне на явлението, но и не позволява да се идентифицират и измерят процеси с много голямо стратегическо значение за социалното и икономическо развитие на страната и региона. В днешния момент онова, което преди години се наричаше "изтичане на мозъци" е всъщност мозъчна циркулация, т.е.компетентните специалисти в различни области не само не изтичат, но се превръщат в част от стратегическата кръвоносна система в сектори и по отношение на технологии, които са дигитални и по природа нематериални, но с изключителна добавена стойност за световната икономика. Тези процеси в голяма степен са извън полезрението на основните играчи в политическия и икономическия живот, защото разбирането за това как се гради конкурентоспособност на базата на знания и дигитални технологии е извън сферата на експертно знание на много от днешните силни на деня в България, чийто традиционен фокус е в магистрали, тръби и други инфраструктурни инициативи, където бизнес моделите се ограничават до това да се събират комисионни за преминаване през физическа инфраструктура.

В тази връзка примерът на българска диаспора представлява един нов за общото възприятие модел за това как да се изгради икономическа система с висока добавена стойност, която да пулсира с ентусиазъм и жизненост. В този смисъл е добре да престанем да говорим за това, че нашите сънародници непременно трябва да се завърнат в географските граници на България, за да се случи положително развитие за общото благо на страната. Много по-визионерско би било да се опитаме да направим така, че мозъчната циркулация, подпомагана от днешните технологии за свързаност, да генерира възможности и добруване за всички, които се идентифицират с общността от хора, наречени българи и ако те са част от глобалните световни центрове, където се измисля бъдещето на света - още по-добре за всички нас. Този начин на възприемане и анализ не обвързва индивидите само с географската точка, която са избрали за своя основна адресна регистрация, но и с добавянето на социална и икономическа стойност към родните общности, които им носят културен и духовен смисъл въпреки географската отдалеченост, която се преодолява с помощта на технологични средства. Човек може да е отдаден на новото общество, в което живее, но и свързан с корените си - двете неща не се изключват взаимно.

Висока добавена стойност

В мое проучване, публикувано в съавторство с двама млади колеги от началото на годината, за ролята на емигрантите за развитието на предприемачеството, което създава подобрени възможности за заетост, използваме данни за периода 2005/2015 година в 9 балкански държави и показваме, че предприемачеството с висока добавена стойност получава подкрепа от социалния капитал и изпращаните от емигрантите парични потоци в държавата на своя произход. Този резултат е забележителен по две причини. Първо е важно да се отбележи, че една част от трудно изкараните в чужбина пари не отиват за неотложни житейски нужди или недвижимости в България, а се инвестират в предприемачески проекти, които директно подобряват алтернативите за трудова заетост на местното население. Втората, която е много по-важна е, че с глобалните си професионални мрежи и контакти, представителите на диаспората отварят пазари, предоставят възможности за финансиране и компенсират липсата на базови умения в продажбите и разработването на международни пазари, от които масово страдат технологичните предприемачески инициативи в България и на Балканите, чиято конкурентна сила в общия случай са прекрасните инженерни решения и по-малките разходи за труд.

Това, че българската диаспора е ангажирана директно с най-динамичния и с висока добавена стойност сектор от предприемаческата екосистема, е неоспорим факт. Разбирането за това каква е стратегическата стойност на тази симбиоза за конкурентоспособността на България и региона и адаптирането на виждането за приноса на диаспората за общото благо могат да ускорят значително процеса на подобряване на икономическото и социално здраве на нашето общество. Първа точка в дневния ред би трябвало да бъде да променим парадигмата за "изтичането на мозъци" с разбиране за циркулацията на идеи и талант и за мрежите и свързаностите, които са все по-дигитални и ценностни и по-малко зависими от физическа близост и географско положение.

Благодаря на Христо Бояджиев и Мира Кръстева за техните коментари и конструктивни критики на предишни версии на този текст.

Проф. Венета Андонова е член на управителния съвет на Глобален предприемачески мониторинг (GEM) България, който представлява ежегодна оценка на предприемаческата дейност и нагласи в различни държави. Тя е преподавател и декан на Факултета по стопанско управление на Universidad de los Andes в Богота, Колумбия. Подкрепя млади предприемачи и инициативи като обучител и ментор. Чест гост и лектор е на международни конференции и академични програми.

[email protected]

За България се предполага, че около 20% от общия брой поданици на държавата живеят извън нейните граници. В повечето случаи тези хора са възприемани като загубени за България и често са наричани "изтекли мозъци". Това е традиционно възприемане на емигрантите, при което страните, които ги излъчват, се опитват чрез определени политики да задържат процеса. В световната практика има сполучливи и по-малко сполучливи примери за управление на емигрантските потоци, в които се ангажират както държавни, така и друг вид институции и организации, но този процес е симптом на по-дълбоки структурни проблеми, свързани с възможността за реализация, образование и качество на живот. По тази причина процесът не може да бъде разглеждан изолирано от необходимостта за дълбоки промени в икономическия и социалния живот на държавите, които излъчват емигранти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    За изтичането на мозъци съм съгласен. Само че изтичат и "ръце" - хора, заети в неспециализиран труд, работещи на нископлатени професии в чужбина и живеещи като скотове там, за да могат да спестят пари, когато се върнат.

    Ще е хубаво за тези хора България да предостави достатъчно работни места и достойно заплащане. Такова, че да не ходят да берат ягоди в чужбина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал