Бизнес с дъх на домашен хляб
Ирина Русева прави микропекарната си Flour&Soul в Англия в началото на пандемията и я превръща в основно занимание
Пандемията затвори много бизнеси по света, но с това и отвори път за нови. Последното важи за българката Ирина Русева, която създава микропекарната си Flour & Soul именно при първия локдаун. Тя от 13 години живее в Англия. Любовта към домашно приготвения хляб Русева си носи от България, но там намира благодатна почва, за да я превърне в основно занимание.
Днес тя пече и доставя ръчно приготвен хляб с квас на едно цяло малко градче до Манчестър и е щастлива от това, което прави. Идеята за собствен магазин също не й е чужда, макар че засега приоритет са семейството и малките й деца.
От Кубрат до Манчестър
Русева живее в Англия от 2008 г., когато отива като стажант в PricewaterhouseCoopers, а впоследствие остава и да работи там. Самата тя е от Кубрат, завършила е езикова гимназия в Русе и "Международни икономически отношения" в Москва и е работила година и половина в банка в София, преди да замине за Лондон. Малко преди да се роди синът й през 2017 г., се премества със съпруга си в Ърмстън - нещо средно между малко градче и квартал на Манчестър с около 40 хил. жители, а след това се появява и дъщеря й. Пандемията на практика я заварва по време на второто й майчинство - и слага началото на бизнеса й.
"Аз винаги съм правела хляб вкъщи, почти никога не сме купували, но при първия локдаун, когато останах с децата вкъщи, реших да направя и хляб с квас. Това беше много популярно занимание тук, всички правеха хляб с квас и кекс от банани", смее се Русева. Опитът й обаче се оказва доста успешен. Полу на шега тя публикува обява в местната Facebook група, че смята да отваря микропекарна и че има няколко излишни хляба. "В интерес на истината нямах намерение да отварям каквото и да било, направих го от чисто любопитство", обяснява тя. Първите 4 хляба обаче бързо се разграбват, а след това започват да идват и още поръчки.
Бизнес онлайн
Така Русева стига до регистрацията на собствен бизнес - нещо, което в Англия е изключително лесно и изцяло онлайн. "Просто трябва да уведомиш общината, че смяташ да произвеждаш хляб вкъщи и да отбележиш с отметки един въпросник. Те ти казват, че регистрацията е приета и че в някакъв момент ще минат да проверят дали отговаряш на изискванията. Това е всичко", казва тя. Данъчна регистрация също не е необходима - първата данъчна декларация се подава чак след две години или след като достигнеш определено ниво на приходите. Това е и причината покрай пандемията в Англия да има бум на подобни домашни бизнеси.
В началото Русева пече хляба в домашната печка, но тъй като това отнема много време, впоследствие купува по-голяма фурна, а след това и още една. Увеличава се и броят на хлябовете - от 4 в началото до около 110 на седмица в момента. Заради разширяването на бизнеса, след като изтича майчинството й в началото на тази година, тя решава и окончателно да напусне PricewaterhouseCoopers и да се отдаде изцяло на хляба.
В момента Русева има ясно определен график. "Работя само в четвъртък, петък и събота, когато пека и разнасям хляба. В понеделник си гледам децата, вторник ми е ден за бизнес развитие, а в сряда подготвям нещата за четвъртък", обяснява тя. През сайта на Flour&Soul клиентите купуват хляб за един месец напред. "Моделът е като абонамент - моята система на плащане взима от тях всеки месец, докато не спрат поръчката, а след това аз доставям веднъж седмично в събота", уточнява Русева.
Велодоставки
Решението й сама да доставя хляба също идва по време на пандемията. При първия локдаун детските площадки в града са затворени и тя си купува колело с трейлър, с което да извежда децата. "Реших, че така и така се разхождам, мога да занеса хляба на хората. Така започнах да доставям с колелото по къщите", казва тя.
В момента съдействие й оказва и група доброволци, които помагат на малки бизнеси като нейния да разнасят продуктите си до клиентите. "Те са организация с нестопанска цел, взимат минимална такса, колкото да покрият разходите си, и ползват товарни електрически велосипеди, които пък им дава компанията, която отговаря за градския транспорт в Манчестър", обяснява Русева. В плановете й е и тя да се оборудва с подобен товарен велосипед, макар че по думите й те все още са доста скъпи.
Рецепта
За хляба си Русева ползва само три съставки - брашно, вода и сол (за някои от видовете и семена), като тя сама прави кваса си. "Той е просто вода и брашно, които се оставят да ферментират", обяснява тя. Приготвянето обаче отнема повече време и е по-трудоемко. "Това е бавен хляб. Тази вечер ще забъркам кваса, с който утре ще замеся тестото, което ще опека вдругиден", казва тя.
Брашното, което ползва, също е специално - направено е в традиционна каменна мелница и е пълнозърнесто. "Купувам брашно от мелница, която е на около 60 км от града, в който живеем. Семейството, което го прави, отглежда и пшеницата. За мен беше много важно и продуктите, които ползвам, да са от района", уточнява тя.
Всяка седмица Русева омесва около 60 кг тесто, като вече има и специален миксер, който й облекчава работата. Произвежда четири вида хляб - бял, бял със семена, малцов и ръжен. Цените й са от 3.50 паунда за ръжения до 4.75 паунда за белия със семената. "Това е много повече, отколкото струва един хляб в магазина. Но и вкусът няма нищо общо", казва тя.
Да храниш хората
Връзката на Русева с хляба и храненето всъщност съвсем не е нова. "Мен баба ми ме е учила да правя хляб. Дядо ми по бащина линия пък беше хлебар и печеше хляб в селската фурна. В мен е останала миризмата на селска фурна", казва тя.
Интересното е, че тя има и допълнителна квалификация като нутриционист - друго нейно занимание, с което се захваща по време на първото майчинство и което в момента е на рафта в изчакване на правилния момент. "Когато синът ми беше бебе, мислех, че това ще правя - ще помагам на хората да се хранят по-добре, да се чувстват по-здрави. Но когато започнах да правя хляб, разбрах, че аз просто обичам да храня хората. Голяма част от това идва от културата", споделя Русева. И добавя: "Много обичам да правя хляб - обичам миризмата на тестото, обичам процеса, обичам това колко много хората се радват, когато им занеса изпечения същия ден хляб до вратата, и те знаят откъде идва."
Идеята за собствен магазин не й е чужда, но най-вероятно на по-късен етап. "За мен е много важно, че аз съм вкъщи с децата си и че бизнесът ми е около семейството ми, а не семейството ми около бизнеса. Затова моделът ми ще остане същият поне в близките две години", казва тя. Междувременно веднъж месечно Русева посещава и фермерски пазар, където среща нови хора и клиенти, което по думите й е донякъде като магазин. "Надявам се, когато децата тръгнат на училище, вече да имам и истински магазин, в който хората да могат да дойдат и да си купят хляб или кроасани", казва тя.
