Френска пекарна в българското Средногорие

Антон и Мария Цачеви напускат Денвър и отварят най-популярната селска пекарна в България

Мария и Антон Цачеви, основателите на пекарна "Прованс"
Мария и Антон Цачеви, основателите на пекарна "Прованс"
Мария и Антон Цачеви, основателите на пекарна "Прованс"    ©  Надежда Чипева
Мария и Антон Цачеви, основателите на пекарна "Прованс"    ©  Надежда Чипева
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • След 10 години в САЩ Антон и Мария Цачеви решават да се върнат в родното село на Мария Чавдар.
  • Вкарват близо 400 хил. лева в построяването на пекарна, вдъхновена от Прованса, но скоро разбират, че българското село не е като френското.
  • Днес предлагат всякакви продукти, за да задоволят интереса на клиентите си - от френски кроасани до баница и кренвиршки.

"В началото всички само повтаряха "баничарницата, баничарницата", толкова време трябваше да поправяме местните, че не е баничарница, а пекарна, френска пекарна като френските boulangerie, за да се научат", смее се Мария Цачева, собственик на единствената френска пекарна в нашето Средногорие. Родом от с. Чавдар, Мария и съпругът и Антон решават да напуснат дома и сигурността си в Денвър, в който живеят 10 години, за да се приберат вкъщи, където "нещата стават все по-добре, селото се съживява", казва Мария.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След 10 години в САЩ Антон и Мария Цачеви решават да се върнат в родното село на Мария Чавдар.
  • Вкарват близо 400 хил. лева в построяването на пекарна, вдъхновена от Прованса, но скоро разбират, че българското село не е като френското.
  • Днес предлагат всякакви продукти, за да задоволят интереса на клиентите си - от френски кроасани до баница и кренвиршки.

"В началото всички само повтаряха "баничарницата, баничарницата", толкова време трябваше да поправяме местните, че не е баничарница, а пекарна, френска пекарна като френските boulangerie, за да се научат", смее се Мария Цачева, собственик на единствената френска пекарна в нашето Средногорие. Родом от с. Чавдар, Мария и съпругът и Антон решават да напуснат дома и сигурността си в Денвър, в който живеят 10 години, за да се приберат вкъщи, където "нещата стават все по-добре, селото се съживява", казва Мария.

Първоначалната идея е да създадат местен бизнес, който да могат да управляват дистанционно от Щатите. Те нямат никакъв опит в пекарството - Мария дори си признава, че в Америка използват специален дълъг нож за изгорелите си баници, защото така и не се научава да нагажда градусите в тамошните фурни. Въпреки това в селото дотогава няма пекарна и двойката се захваща. До края на 2017 г. изграждат кокетната сграда, която днес носи надписа "Пекарна Прованс", в центъра на селото. Оказва се обаче, че няма как да държиш пекарна на село в България, а да я управляваш от Денвър.

Да внесеш частица от Запада в Средногорието

"Когато идваш от чужбина, обикновено си с много заблуди", казва Цачева. Двамата мислят, че могат да се приберат в Чавдар, да развият бизнеса за два-три месеца и да се приберат в САЩ, а от пекарната само да идва дивидент. Реалността се оказва различна - изчисленията им за разходи се оказват три пъти по-ниски от крайната сметка. Антон пресмята, че тя излиза около 400 хил. лева с купуването на имота, построяването на сградата и оборудването.

"Прованс" получава и съдействие от община Чавдар, която се опитва да привлече млади семейства и още бизнеси обратно в селото. Благодарение на помощта на местните всичко става в рамките на година - от намирането на парцел до отварянето на пекарната. След това общината се обръща към Цачеви за всяко събитие като представители на местния бизнес, а до ден днешен пекарната предоставя закуска в училището, която общината спонсорира, всяка сутрин.

Виждат, че освен големите разходи е необходимо и много повече от тяхното време, отколкото са очаквали. "Видяхме, че трябва да се спи тук, да се работи, да се наблюдава персоналът", казва той. Най-трудно е било и все още продължава да бъде намирането на служители. Причината е, че в Средногорието има 6-7 души, които се занимават със занаята, а те вече са разпределени между местните бизнеси. Мария, която е добър готвач, записва кулинарен курс, за да може сама да се справя при евентуална липса на пекар. Планът тогава е след време да намерят персонал и да не им се налага да влизат в кухнята всяка сутрин. По стечение на обстоятелствата обаче и до ден днешен има случаи, в които цялото семейство осъмва в пекарната.

Как да оцелееш по време на пандемия

"Пекарната никога не е била на минус", казва Антон, дори не е била на нула. Имало е обаче месеци, в които е изкарвала недостатъчно за издръжката на семейството, особено покрай затварянията на бизнеси през 2020 г. И тук, както почти навсякъде, пандемията оказва своето негативно влияние и принуждава бизнеса да се свие - преди ковид в "Пекарна Прованс" има две работни смени, четирима пекари, касиер и шофьор. В момента има двама служители, а останалата работа е разделена помежду Мария и Антон. "Искахме да създадем работни места, но ето - аз съм в пекарната, а той е по доставки и се занимава с логистика", казва Цачева.

"Всичко можем"

Може да се каже, че пекарната преживява ковид кризата заради готовността на семейство Цачеви да поемат всяка поръчка и да отговорят на всяко клиентско запитване, каквото и да е то. Макар и пекарната да стартира силно, след година-две интересът започва да замира и двамата разбират, че пазарът е различен на село - хората търсят по-евтин, лесен за мазане хляб, който пък въобще не прилича на занаятчийския хляб на "Прованс". Решават, че типично френските макарони и кроасани, които първоначално продават наред с хляба, не вървят.

Започват да въвеждат продукти, които не са типични за едно френско boulangerie, но пък хората на село търсят - закуски, американски бургери и кетъринг услуги. Целта от самото отваряне на пекарната е да се изгради като надежден бизнес, който всички в околността могат да използват. "Когато общините организират събития в района, "Прованс" е техният "човек", казва Мария. Миналата зима например кметицата на Копривщица прави поръчка от 150 щолена, които да подари на администрацията в града. Освен общински поръчки пекарната получава заявки за кетъринг услуги на различни мероприятия, като последното такова е Денят на Африка. Именно тези по-големи поръчки издърпват бизнеса от загуби в по-слабите месеци.

Разбира се, по-големи поръчки изискват и повече работа - някои дни се превръщат в 20-часови смени за семейството, обясняват двамата. При такива подготовките започват в 4 сутринта, а понякога и цяла нощ. Такива маратони са редки, казват, но ги има, защото бизнесът е семеен. Отбелязват, че дължат успеха си и на своите млади помощници, които участват в подготовките.

Безплатен маркетинг

Особено изненадваща заявка получават за кетъринг за събитие на TEDX в София, където останалите търговци са международни вериги като Starbucks. Според Цачеви причината е медийният интерес към пекарната, който служи като безплатна реклама за бизнеса. "В селото хората коментираха, че сме дали кой знае колко за тези реклами, а в действителност не сме дали един лев за реклама", казва Мария. Към днешна дата близо 20 медийни екипа са посетили "Прованс" за снимки, включително френски, немски и естонски медии. Обяснение за интереса двамата нямат, но Мария предполага, че историята на един инженер и съпругата му учителка, които прекарват 10 години в големия град в Америка и се връщат на село да пекат, е интересен материал за местните и чуждите медии.

В очакване на следващата криза

Планове за развитие в момента нямат. "Ситуацията е такава, че държиш главите сведени и чакаш следващия шок", казва Мария. Несигурните цени на суровините и тока принуждават бизнеса, както много други, да затегне колана. Освен освобождаването на персонала Цачеви търсят баланс между покачването на цените си и намирането на алтернативни по-достъпни суровини.

"Това си е чист шпагат във въздуха - вдигаме цените, но на село има един определен лимит, който можеш да искаш", добавя Цачева. Казват обаче, че не са съгласни да работят с по-нискокачествени продукти. Антон е човекът, който търси познати и бизнеси, които да ги ориентират към по-достъпни суровини: "Трябва да си проактивен. Но в никакъв случай няма да продаваме боклуци, няма да плюем на името си", обяснява той. Наблюдават, че има отлив на клиенти заради покачването на цените. Знаят обаче, че "Прованс" вече е доказано име в региона и ще остане такова.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    263i avatar :-|
    263i
    • + 1

    От сърце им желая им успех!

    Нередност?
  • 2
    mr.ligier avatar :-|
    Lee Gier

    И 10 години в Денвър не са достатъчни да си променят гардероба.
    Това за съживяването на селото го помня от филмите през 80-те и все още не мога да се съглася. Дали е баничарница или фурна все едно и също излиза от там :)
    Хубаво е ,че са предприемчиви, но мисля,че са заложили на куц кон.

    Нередност?
Нов коментар