"Даун Криейтърс" от Брезово събира гъшия пух от Европа

Белгийски предприемач построи втората си фабрика за пет години, а производствените му активи вече са 21 млн. лева

Четирите машини във фабриката на Даун Криейтърс в които влизат гъши пера, а излиза гъши пух.
Четирите машини във фабриката на Даун Криейтърс в които влизат гъши пера, а излиза гъши пух.
Четирите машини във фабриката на Даун Криейтърс в които влизат гъши пера, а излиза гъши пух.    ©  Даун Криейтърс
Четирите машини във фабриката на Даун Криейтърс в които влизат гъши пера, а излиза гъши пух.    ©  Даун Криейтърс
Бюлетин Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко
  • "Даун Криейтърс" се разширява и намира нови пазари, като запазва важни такива като японския.
  • Десет френски фабрики за гъши пух стартират с български машини, произведени от компанията.
  • Основен конкурент е Китай, където производството е в огромни мащаби.

През 2017 година белгийският предприемач Херман Верстапен пуска в действие своята първа българска фабрика за производство на гъши пух. Тя е в град Брезово, Пловдивска област, и струва на Верстапен 8 милиона лева и около година и половина, за да заработи с пълен капацитет.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • "Даун Криейтърс" се разширява и намира нови пазари, като запазва важни такива като японския.
  • Десет френски фабрики за гъши пух стартират с български машини, произведени от компанията.
  • Основен конкурент е Китай, където производството е в огромни мащаби.

През 2017 година белгийският предприемач Херман Верстапен пуска в действие своята първа българска фабрика за производство на гъши пух. Тя е в град Брезово, Пловдивска област, и струва на Верстапен 8 милиона лева и около година и половина, за да заработи с пълен капацитет.

Пет години по-късно е време и за втора фабрика. До края на 2022 година фирмата "Даун Криейтърс" (Down Сreators), чийто мажоритарен собственик с 90-процентен дял е Верстапен, ще пусне в действие нов цех за гъши пух в съседното село Чоба.

Общата стойност на активите на двете производствени мощности е 21 млн. лева. За брезовската фабрика г-н Верстапен е изтеглил и погасил банков кредит 1.2 млн. евро, а за фабриката в село Чоба кредитът е 1.5 млн. евро.

Предприемачът очаква да успее да се разплати изцяло с кредитора още следващата година, а екипът на "Даун Криейтърс" още края на 2022 г. ще достигне 100 души. Верстапен казва, че ще търси още хора за екипа си.

От пух към машини

В началото - през 2017, суровините идват предимно от български птицекланици. Пет години по-късно - през 2022 година - българските суровини са само 25 процента от всички, които се преработват във фабриката в Брезово.

Всяка година перушината на 4 милиона френски патици и гъски пристига в Брезово, където се превръща в снежнобял пух. Повечето български кланици също продават перушината си на "Даун Криейтърс". И тъй като тя пак не достига, фабриката внася суровина и от Германия и Полша. Тук в Брезово перушината се пере, почиства, разделя по качества и изсушава в непрекъсваем процес.

"Втората ни дейност е продажба на машини за обработка на гъша перушина. Правим тези машини в България. Така че всички машини в двете ни фабрики са български. Годишно правим минимум една инсталация на нашите машини в Европа. Досега съм направил повече от 10 инсталации на машини в Европа. На практика ние направихме поне 10 модернизации на големи кланици за патици и гъски, защото нашата технология е специализирана точно за това. По този начин кланиците затварят цикъла на производството си и стават по-рентабилни", разказва Херман Верстапен.

Белгийският предприемач развива бизнеса си и в още три направления. Едното от тях е производство на вата от гъшия пух, получен в Брезово. Тя се влага в ушиването на маркови зимни и есенни облекла. Освен това в брезовската фабрика получават стари дрехи с подплата от патешки или гъши пух. Тук ценната суровина се изважда от текстила, пере се, почиства се и се продава.

Годишните обороти на компанията през тази година ще достигнат около 12 млн. евро. "Продажбата на машини формира около 40 на сто от печалбите ни, 20 на сто идва от крайни продукти, 20 на сто - от услугите за преработка на вторичен пух от облекла и завивки, и само 20 процента от български гъши пух. Печеливши сме, защото правим допълнителни неща с пуха и добавяме много стойност чрез машините, които продаваме. Образно казано, ако ще правим само пух и перушина, ще работим без печалба", заключава белгийският предприемач.

Пазари и перспективи

Най-ценният, но и най-труден пазар за брезовската фирма е японският. Той е най-платежоспособен, но и крехък - една грешка и край, японците те изключват от бизнеса си. Компанията изнася около 50 тона гъши пух с произход Франция за голямата японска фирма "Нишикава", която има 455-годишна история. За пет години - от 2017 до 2022 г., българската компания се е превърнала в един от най-важните доставчици на "Нишикава", като годишните обороти вече достигат близо 4 млн. евро.

В Европа стандартната продукция съдържа 82% пух (останалата част са пера, фибри и др.), в Япония изискванията са за повече от 91%. Стандартът на "Даун Криейтърс" през 2017 е 92% пух, а сега компанията повиши съдържанието на пух до 95% в крайния продукт.

Херман Верстапен е "вложил" в своите български фабрики доста повече от пари - при него работят синът му и дъщеря му. "Моят син работи от 3 години във фирмата, а дъщеря ми - от година и половина. Синът ми разработва едно ново направление - електронни продажби на продукцията ни в Европа, а дъщеря ми е в екипа за индустриалните продажби. Дотук успяваме да осъществим online продажби в четири страни - в различни сайтове и с различни марки. Продажбите през интернет искат инвестиции, защото трябва да правим малки опаковки от текстил, етикети, да транспортираме неголеми количества в началото", казва белгиецът.

Без отпадък и със собствена енергия

Фабриките в Брезово и Чоба са създадени безотпадно. Технологията използва всичко от суровините, които получават. Това, което остава, се прави на компост и се продава на фермерите в Пловдивска област. Фабриката в Брезово има собствена пречиствателна станция, която преработва 350 кубически метра отпадни води дневно. Повече от половината пречистена вода се връща обратно в производството, а остатъкът отново е тор, който се суши и продава.

Отскоро Херман Верстапен инвестира и в последната мода за производствата - соларни панели за електричество. През 2023 г ще заработят и панели за топла вода на стойност 160 000 евро. Събира се топлинната енергия от компресорите и отново се влага в технологичния цикъл. Инвестициите в това направление през 2021 г. са 120 000 евро, а през тази година - около 100 000 евро.

Това, казва Верстапен, не е само екология, а здрав разум: "С нарастване на цената на електричеството разходите за енергия нараснаха 3 пъти и не мога да ги намаля. А не мога да увеличавам и цените на моите продукти, защото Китай е насреща. Той диктува цените. Само преди няколко дни направих проучване на цените на китайските продукти от патешки пух и това, което мога да си позволя, е да продавам моя продукт максимум с 10 на сто по-висока цена от китайския. Нямам контрол и върху инфлацията и е възможно през 2023 година моята печалба да намалява."

Начинът да компенсира е, като продава повече машини. В момента имат 3 клиента за продажба на машини, като надеждата е през 2023 г. 80 на сто от печалбата да бъде именно от това направление. Интерес има и от Китай, казва белгиецът, въпреки че обемите там са малко по-големи от тези в Брезово: един проект в голяма кланица има за цел да намали потреблението на вода с 12 милиарда литра.

Все още няма коментари
Нов коментар