Сложни модерни идеи – за някъде другаде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сложни модерни идеи – за някъде другаде

Сложни модерни идеи – за някъде другаде

Това е впечатлението от първата концепция на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020"

6309 прочитания

В края на април Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕТ) представи своите виждания за инвестиране на структурни фондове в развитие на българската икономика и бизнес през следващите седем години. Изводът е, че няколко добри идеи и мерки, доказали интерес и усвояемост от бизнеса, се прокрадват плахо в една концепция, която отразява може би правилни икономически теории, може би приложими в страни като Израел, САЩ, Норвегия, Нова Зеландия, Сингапур, но не и България.

Усещането, което концепцията на МИЕТ за следващата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" оставя, е, че настоящата оперативна програма "Конкурентоспособност" сякаш не е съществувала и няма тежки уроци от нейното планиране и усвояване.

Да, еврофондовете за подкрепа на българския бизнес винаги ще бъдат в пъти по-малко от нуждите от финансиране. Правилна и смела е идеята тези средства

да бъдат фокусирани само в сектори

които добавят значителна стойност, доказали са потенциал за развитие в България и способност да се конкурират навън, тоест сектори, в които е нашето бъдеще.

Другата голяма идея е комбиниране на грант (безвъзмездно финансиране) и инструмент за финансов инженеринг за един проект. Но тази идея би била добра, при условие че грантът не се разглежда просто като бонус към заем или дялово финансиране, предназначен да накара повече фирми да вземат кредит или да намерят външен инвеститор.

Според концепцията обаче МИЕТ разглежда и иска да планира структурните фондове за бизнеса не като значим начин за финансиране на една инвестиция, а като инструмент, чрез който фирмите да бъдат подтикнати да инвестират собствени средства или да вземат заем. Такава генерална философия за цялата бъдеща оперативна програма би довела или до усвояемост, по-ниска от сегашната, или до високи нива на задлъжнялост на българските фирми – проблем, създаден изкуствено, и то с фондове, които иначе са предназначени за подкрепата им.

Не е тайна, че българската икономика е финансово слаба и технологично изостанала. Дори и малкото печеливши и експортно ориентирани фирми нямат собствени средства, достатъчни за инвестиции, които да окажат видима роля в развитието им. Ако един милиард евро европейски фондове се планират като 15-30% грант, който да подтикне фирмите да инвестират основно собствени пари,

един милиард евро ще останат неусвоени

просто защото собствен ресурс в икономиката няма. Ако същият един милиард евро трябва да накара фирмите да вземат заем, усвояването отново ще се провали. Банките ще отпуснат кредит на малко компании заради абсолютната липса на свободни обезпечения дори и при субсидирана лихва. Измежду малкото кредитоспособни дружества потенциални бенефициенти ще бъдат само тези от приоритетните сектори. И накрая няколкостотин фирми ще трябва да задлъжнеят скъпо, за да усвоят няколко процента от ресурс, който иначе би бил достатъчен за грантово финансиране от 80-90% за всяка една от тях.

Още повече че в настоящия програмен период при грант между 50% и 90% близо една трета от спечелилите фирми се отказват от проектите си просто защото не могат да ги финансират предварително. На този фон схващането на МИЕТ за структурните фондове 2014 – 2020 г. като инструмент за привличане на друг ресурс обрича бъдещата оперативна програма на много ниска усвояемост.

Другата тревожна характеристика

на концепцията на МИЕТ за бъдещата оперативна програма е всеобхватният фокус върху създаване на бизнес инфраструктура на базата на клъстърен подход, тоест обединяване на бизнеса по сектори и финансиране на групови проекти. Планира се създаването на шест нови мегапроекта от типа бизнес паркове и десетки нови центрове за технологичен трансфер, клъстъри и техни четири мегакоординационни центрове. Тук концепцията е лишена както от връзка с реалностите в българската икономика, така и от институционална памет.

Инициирането и дефиницията на групови проекти са изключително бавни, а предфинансирането невъзможно. В оперативна програма "Конкурентоспособност" за 2007 – 2013 г. беше планирано изграждане на пет технопарка. В края на програмата, седем години по-късно, имаме налична първоначална концепция за един – "София тех парк". 

Всеки бизнес парк изисква предварително финансиране от порядъка на десетки милиони левове, като такива проекти могат да имат единствено преобладаващо държавно или общинско участие. Не е реалистично да се мисли, че към държавния бюджет периодично ще могат да бъдат включвани нови бизнес паркове. Още по-малко реалистично е отделянето на стотици милиони левове от този бюджет в бъдеще, което ще се характеризира с все по-трудно покриване на настоящите държавни разходи и нарастващ натиск за социални плащания. Общинските бюджети и към настоящия момент трудно предфинансират типичните и жизнено необходими за тях проекти по оперативна програма "Регионално развитие".

Клъстъри, секторни координационни центрове, центрове за научен трансфер и още, и още координиращи, обединяващи, трансфериращи, синтезиращи и т.н. структури, каквито се планират и очакват като инициатива и пари от бизнеса и научните среди, са също малко вероятни. Не е реалистично да се очаква, че група фирми, още по-малко научни организации, биха трансферирали значими собствени средства в общ бюджет, с който да предфинансират групов (клъстърен) проект, а още по-малко голям общ проект.

Когато бъдещата програма за българския бизнес зависи от обединението на фирми, които организират и самофинансират общи проекти, или от държавната организация и предфинансиране на мега бизнес инфраструктура, такава програма не може да се случи. След дългото очакване за колективни или държавни бизнес инициативи ще се стигне отново до неуспеха на програмирането за 2007 -2013 г.: нулево или много бавно усвояване и спешен трансфер на суми към други дейности с цел спасяване на средства по "Конкурентоспособност". Другият фундаментален въпрос по отношение на бизнес инфраструктурата е смисълът от наливането на

стотици милиони в сгради и консултантски услуги

за бизнеса. Инвестициите в сгради нямат никаква добавена стойност за икономиката, а ефектът от субсидираните консултантски услуги обикновено е несъизмеримо малък спрямо средствата, инвестирани в тях. Принципно правилната идея да дадеш съвет и знание вместо пари най-често се изражда в проекти, чиито резултат е каталог с циркулярни бизнес планове за стотина фирми при цена за създаването му от 500-600 хил. евро, платени на консултанти.

Третият въпрос е колко мега бизнес инфраструктурни центрове са необходими на България. Оперативната програма за регионално развитие 2014-2020 предвижда изграждането на индустриални зони. Ако в оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" се предвижда изграждането на шест мега бизнес центъра, дали България има нужда от над 10 структури тип техно, индустриален, бизнес парк?

И не на последно място: изграждането с чужди пари на десетки нови институции, които не могат да се самоиздържат, не е здрав път, по който да се развива българската икономика.

Създаването на балон

в икономиката от хиляди работни места, които не са резултат на реалната икономика и реалното пазарно търсене, ще отдалечи още повече страната от все по-трудната реална конкурентоспособност. В същото време европейски пари, инвестирани в една свръхмашина, означават запазени пет или петдесет реални работни места в едно малко предприятие в реалната икономика. Хиляда машини, финансирани с европейски фондове, означават реално запазени десетки хиляди работни места. За съжаление в концепцията на МИЕТ относно еврофондовете за бизнеса през 2014 - 2020 година директните субсидии за оборудване на българските фирми са само бегло споменати, въпреки че единствено средствата за такова оборудване бяха не само разпределени, но и наддоговорени през последните седем години.

Би било твърде жалко, ако не успеем да се поучим поне от собствените си грешки. Особено когато става въпрос за над милиард евро – безвъзмездни европейски средства за българските фирми и предприемачи.

---------------------------------------------

*Ангелина Добрева е заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми и ръководител на работната група на асоциацията по въпросите на оперативна програма (ОП) "Конкурентоспособност". Управлява "Адекум проекти за развитие" ЕООД, консултантска компания специализирана в ОП "Конкурентоспособност" със спечелени над 30 инвестиционни и иновационни проекта в рамките на програмата.

В края на април Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕТ) представи своите виждания за инвестиране на структурни фондове в развитие на българската икономика и бизнес през следващите седем години. Изводът е, че няколко добри идеи и мерки, доказали интерес и усвояемост от бизнеса, се прокрадват плахо в една концепция, която отразява може би правилни икономически теории, може би приложими в страни като Израел, САЩ, Норвегия, Нова Зеландия, Сингапур, но не и България.

Усещането, което концепцията на МИЕТ за следващата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" оставя, е, че настоящата оперативна програма "Конкурентоспособност" сякаш не е съществувала и няма тежки уроци от нейното планиране и усвояване.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Интересно как здравата идея и мисъл, че ни трябват конкурентни фирми, работни места и повече приходи, след обработване от министерството става един пожелателен списък без връзка с реалния живот и желание да се откриват още държавни агенции и т.н.
    За всеки един бизнес проект е важно да има пазарно търсене. Без него всичко е загуба на пари и време за да може шайка от "ръководители на проекти/клъстери/направление" да "усвоят" едни пари. Според мен да изберат 3-4 направления и да видят с какво могат да помогнат реално на фирмите. Моят списък би бил:
    - туризъм така щото към зимния и летния сезон да добавим спа сезон за застаряващите западно европейци (и не само)
    - ИТ защото входната бариера е ниска: светъл ум, компютър и софтуер
    - селско стопанство с акцент върху продукция с по-голяма добавена стойност
    - имаме вече сериозно количество фирми правещи авточасти и компоненти. Около тях може да се построи по-голям кръг от сходни/потребни им производства.
    Всички тези инициативи, обаче, трябва да имат количествени и качествени измерители на успеха.

  • 2
    ditora avatar :-|
    ditora

    А според мене не трябва да има ограничаване на свери, които да се финансират и такива които не. Всяко предприятие, което изпълнява определени критерии трябва да има възможност за финансиране от еврофондовете. Нашата икономика има нужда от всякакви бизнеси, които да създават работни места, а най често секторите с ниска добавена стойност създават най много работни места - примерно шивашката индустрия.
    Важното е парите от Европа да отиват на терена т.е. в работещите фирми, а не в паркове , центрове и т.н.
    Не мога да разбера, ние имаме бизнес на който не му помагаме /да не кажа направо че му пречим / да оцелее, а в същото време искаме да създаваме бизснеспаркове, който да създават /привличат/ бизнеси !

  • 3
    opinionated avatar :-|
    opinionated

    меко казано странно звучи твърдението на автора, че трябва да финансираме предимно (или изцяло) експортно ориентирани компании. защо да субсидираме по-евтина продукция за външното потребление, вместо да се насочим към субсидиране на сектори ориентирани към вътрешния пазар, където цялото население би усетило ползата от по-евтини стоки.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "opinionated":

    Програмата е за иновации и конкурентоспособност. Какви ще са тези "иновации", които да са иновативни само у нас? Има ли "българска химия", "българска автоматика", "българска механика", че нещо новосъздадено да е ново само за нас, ама навън нещо хич да го няма? Критерият продукцията да бъде оценена зад граница е достатъчно добър, не бих го отменил. Още повече предвид 20-годишния опит с "връткане на фактурки" на местно ниво, където на хартия може да бъде доказан всякакъв разход и всякакъв оборот...

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    Една ценна информация от статията, която си заслужава да я препиша в синтезиран вид:

    А. "Ако един милиард евро европейски фондове се планират като 15-30% грант, който да подтикне фирмите да инвестират основно собствени пари, един милиард евро ще останат неусвоени, просто защото собствен ресурс в икономиката няма"

    Б. "в настоящия програмен период при грант между 50% и 90% близо една трета от спечелилите фирми се отказват от проектите си, просто защото не могат да ги финансират предварително."

    >>> Т.е. за усвояването на 1 милиард евро, предвидени за грантове от по 15%, бизнесът ще трябва да добави насреща 6 милиарда евро суха пара. Всеки сам да се досети, има ли я тази сума или я няма изобщо. Всеки сам да помисли, дали някой ще се затича да спазва всичките изисквания, срокове и ограничения на програмата, поради всяко от които ще пропусне някакви ползи и ще има административни разходи. Още повече, че има емпирични данни (виж по-горе броя на отказалите се).

    В същото време авторът е от консултантите по европроекти, на които добре се услади да внасят цели заводи за по няколко милиона и цялата работа да приключи с две фактури, 3 месеца срок за изпълнение и консултантски хонорар 5% върху няколко милиона. Вносителите на техника също са много активни - техните майки са се договорили отдавна на ниво Брюксел, Париж и Мюнхен, техните проекти да минават на "зелена вълна". Което също доведе до балонизация, например с фурните, които почнаха да ги финансират първо по ФАР, после САПАРД и сега по още 3-4 мерки. Сега 2/3 вече ги няма, но мястото им заеха цеховете за дограма. Каква да е модата, се определя от това кой вносител е най-активен в промоцията на стоката си, която може да бъде купена и по европроект, да имате предвид.

    Ето и моите предложения:

    Оглежда се, кои от досегашните програми за иновации (с местен научен персонал и местни ВУЗ) са тръгнали добре и какво е куцало, за да е още по-добре. Където има пробиви, се разширяват. Фирми с изрядни проекти се вкарват в "златен стандарт" като този за ДДС-данъкоплатците и при следващ проект ползват "зелена вълна". Когато местният научен потенциал се насити със средства и престане да подава проекти, тогава винаги може да се пуснат 2-3 от старите програми за технологична модернизация, където няма спор, че всичко ще бъде наддоговорено и усвоено за нула време. Там нещата отдавна са подредени. От купувача, през вносителя, консултанта и чиновника всички са си на мястото и си чакат премиите.



  • 6
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    "...Оперативната програма за регионално развитие 2014-2020..."

    Това ми звучи като "Петилетката в удължени срокове."

    Иначе тези програми са си централно планиране в Ервопейски мащаб.

    През 1990 година от такова планиране се разпадна СИВ.

    А иначе от строежи на големи сгради се забогатява. Така казва Доналд Тръмп и съм склонен да се съглася.

    По същество става следното. Печатат се пари - евро, долари, паунди, йени и други - правят се програми като гореописаната и парите се дават на фирми. Те строят. Сгради има. Спечелили от строенето има. Това е. Дали ще има иновации...това не е приоритет. Важното е програми да има.

    А иначе, за иновациите стига и гараж. Apple и Microsoft от там са тръгнали.

    Иска се и креативност, която не е присъща на централните плановици.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#6:"nedyalkodonev"]Иначе тези програми са си централно планиране в Ервопейски мащаб. [/quote]

    От европрограмите има един основен смисъл. Ако не беше ЕС да ни казва за какво да харчим, на местно ниво "родният политически елит" щеше единодушно да реши, парите да бъдат раздадени за пенсии или за покриване на загубите в губещи държавни предприятия. С европроект все нещичко ще остане, предполагаме все пак че от 3 поне 1 ще иска да направи нещо дългосрочно.

  • 8
    gost22 avatar :-|
    gost22

    [quote#6:"nedyalkodonev"]А иначе, за иновациите стига и гараж. Apple и Microsoft от там са тръгнали.

    Иска се и креативност, която не е присъща на централните плановици. [/quote]
    Първото е така, но за второто се иска да живееш в "първата вълна" — там където навлизат новостите и се използват масово, за да имаш възможност да "напипаш" посоката на търсенето. Няма как да си заобиколен от каруци и изведнъж да измислиш нов принцип на скоростна кутия за автомобил. Най-много да измислиш подобрен ремък за юздите или по-здрава каруца.

  • 9
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    тук всички се гласят да усвояват


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK