Глад за технологии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Глад за технологии

Глад за технологии

Големи компании поискаха пренасочване на средства за технологична модернизация

Мара Георгиева
3180 прочитания

© Ася Колева-Стоянова


Една от мантрите за слабото усвояване на средствата от европейските фондове е липсата на добри проекти. Както ще стане ясно от текста по-надолу, проблемът е по-скоро лошо планиране от държавната администрация и мудна реакция на реалностите.

В момента 56 български фирми, които имат готови проекти за технологична модернизация и са минали всичко процедури за одобрение на проектите, стоят в резервния списък за финансиране по схемата за технологична модернизация на големи предприятия от програма "Конкурентоспособност".

Причината да са "зад борда" е прозаична - бюджетът на грантовата схема стигна за подкрепа само на 20 проекта. Сред класираните "под чертата" са компании в областта на телекомуникациите, здравеопазването, електротехниката, химическата промишленост, енергетиката, металообработването, фармацевтиката, добивната индустрия.

Всички те са големи, което според законодателството означава, че във всяко от тези дружества работят повече от 250 души, а годишният му оборот надхвърля 97.5 млн. лв. и/или стойността на активите му превишава 84 млн. лв.

От Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) пък са изчислили, че одобрените, но нефинансирани проекти са предложени от компании, които само през 2009 г. са реализирали нетни обороти от основна дейност в размер на 4.5 млрд. лв., а внесените от тях данъци върху печалбите надхвърлят 50 млн. лв.

Преди месец асоциацията инициира своеобразен протест - "резервните" компании изпратиха еднотипно писмо до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) с искане да се намери механизъм за финансиране на проектите им.

Консултанти и мениджъри не искат пари "под тезгяха", нито компромисни решения или милостиня. Защото проектите в резервния списък са преминали успешно през всички етапи на техническа и финансова оценка. Нещо повече - процедурата е с безпрецедентно високи изисквания, между които и задължителното условие заложените в проектите технологии и оборудване, за които се иска финансиране, да не са били предлагани на световния пазар преди 2008 г., уточняват управители на фирми. Те искат да получат финансиране при спазване на правилата.

Резервите в атака

Каква е логиката и смисъла на един резервен списък, ако в него има три пъти повече одобрени кандидати от класираните, питат консултанти. И предоставят аргументи в защита на искането си да се финансират и останалите проекти, преминали през ситото на оценяващите.

"Известно е, че само 2.5% от ресурса по оперативна програма "Конкурентоспособност" са достигнали реално до бизнеса (става въпрос за изплатена безвъзмездна помощ) в петата от седем години, в които трябва да бъдат усвоени 1.1 млрд. евро. Затова смятаме, че най-ефективният и правилен начин да бъдат "спасени" повече средства е бързо пренасочване на ресурс към процедури, по които одобрените проекти са повече от определения бюджет", казва Ангелина Добрева, управител на консултантската фирма "AДД Проекти за развитие". Още повече че всички одобрени проекти по тази схема, за които няма пари, биха въвели в България иновативни в световен мащаб технологии и продукти. А това отговаря на стратегията на икономическото министерство средствата по програмата да бъдат максимално фокусирани в иновации, подчертава Добрева.

Друг аргумент е, че "Конкурентоспособност" не предвижда нов прием на документи за технологична модернизация в големи предприятия. Оттук насетне големите фирми могат да кандидатстват по други схеми – например за въвеждане на международни стандарти или за създаване на бизнес инкубатори (виж карето), но не и за класически дейности като покупка на машини и технологии. Така че евентуалното намиране на механизъм за финансиране на резервните играчи е последният им шанс да получат субсидия тъкмо за тази дейност.

В същото време не е тайна, че интересът на фирмите по някои отворени схеми от "Конкурентоспособност" е твърде слаб. Следователно предвидените за тези процедури средства няма да бъдат изразходвани за предвидената цел.

"В крайна сметка ще останат неусвоени по програмата пари, а това не е добре нито за държавата, нито за фирмите", казва Ивайло Бъчваров, мениджър бизнес услуги във "Фикосота синтез".

Откъде пари

Известно е, че средствата по "Конкурентоспособност" са насочени преимуществено към малките и средните фирми - 80% според правилата на програмата. 20% са предвидените пари за големи предприятия. Според уточнение на икономическото министерство става въпрос за почти 232.3 млн. лв. по ос 2 на програма "Конкурентоспособност", предвидени за големи компании, от които 96.2 млн. лв. вече са договорени.

Досега по програмата са обявени две схеми за технологична модернизация на големи предприятия (виж карето). Но някои от одобрените по първата процедура фирми са се отказали от договорите си, а други няма да могат да ги изпълнят в срок (който изчита през есента на тази година). Според консултантите след "несложния анализ на освободените средства от тази схема" ще се намерят пари за финансиране на фирми от резервния списък по втората схема. Подобна практика има при други оперативни програми, където дори се пренасочват средства от по-малко атрактивни към по-търсени от бизнеса мерки.

"Освен това към тези суми могат да бъдат добавени още 10 млн. евро, които бяха първоначално предвидени и обявени за втората схема, а след това отнети от бюджета й", обясни Ангелина Добрева.

В случая не става въпрос дори за прехвърляне на пари от мярка в мярка, а за преразпределение на неусвоени пари. Т.е. това би трябвало да стане доста лесно. До момента са правени къде-къде по-кардинални промени, като например с отпускането на част от парите за софийското метро, които първоначално бяха предвидени за пътища. Тъй като няма готови пътни проекти, Брюксел разреши средствата да отидат за подземната железница. 

Отговорът

От дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (управляващ орган на програма "Конкурентоспособност") в икономическото министерство не дадоха категоричен отговор възможно ли е искането на фирмите да бъде изпълнено. От там изразиха "разбиране" към изразените от асоциацията и фирмите аргументи и мотиви и обявиха, че те "не са нови" за тях. От дирекцията съобщиха още, че извършват анализ на обявените до момента процедури за технологична модернизация на големи предприятия, както и на направените предложения и препоръки. И посочиха, че финансирането на проектите от резервния списък "е в зависимост от наличния свободен финансов ресурс и данните за спазване на правилото 80/20, заложено в текста на оперативната програма и произтичащо от изискванията на ЕС".

Според асоциацията на консултантите, ако не се пренасочат средства, в българската икономика няма да влязат предложените от тези 56 предприятия инвестиции в нови за световния пазар технологии и оборудване (според самата оценителна комисия) в размер от над 310 милиона лева.

Досега

Досега са обявени две процедури, насочени към технологична модернизация на големи предприятия. Първата е от 15.10.2008 г. Получени са 154 проектни предложения и са сключени 42 договора за безвъзмездна финансова помощ. От тях 29 договора са в процес на изпълнение, 4 са приключили изпълнението и 9 са прекратени.

Втората е обявена на 04.06.2010 г. Резултатите станаха ясни през февруари т.г. Получени са 113 проекта и са сключени 20 договора. Срокът за изпълнение е 24 месеца от датата на подписване на договорите, съобщиха от дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на икономическото министерство.

Други възможности

През тази година по програма "Конкурентоспособност" предстои обявяването на процедури за: "Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията", "Изграждане на технологични паркове", "Създаване на регионални бизнес инкубатори", "Въвеждане на енергоспестяващи технологии в предприятията" и "Въвеждане на възобновяеми енергийни източници в предприятията" с общ бюджет над 500 млн. лева, по които големите предприятия са допустими кандидати. Големите могат да кандидатства и по вече обявените процедури за създаване и развитие на клъстъри, за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги.

Една от мантрите за слабото усвояване на средствата от европейските фондове е липсата на добри проекти. Както ще стане ясно от текста по-надолу, проблемът е по-скоро лошо планиране от държавната администрация и мудна реакция на реалностите.

В момента 56 български фирми, които имат готови проекти за технологична модернизация и са минали всичко процедури за одобрение на проектите, стоят в резервния списък за финансиране по схемата за технологична модернизация на големи предприятия от програма "Конкурентоспособност".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Фермери хотелиери

Фермери хотелиери

Процедурата свърши

Процедурата свърши

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK