Можело значи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Можело значи

Иван Чолаков

Можело значи

Иновативните фирми в България срещат много държавна подкрепа, но често тя остава само на хартия

Мара Георгиева
11110 прочитания

Иван Чолаков

© Капитал


Разстоянието между Пловдив и Панагюрище е 80 километра. За някои пловдивчани обаче то не е проблем и те пътуват всеки ден до работното си място в "Оптикс" и обратно.

"Правят го, защото работата им харесва", казва Иван Чолаков, един от собствениците на фирмата. Компанията спечели наградата за иновации в категорията "средно и голямо предприятие" на седмия национален конкурс, организиран от фондация "Приложни изследвания и комуникации".

Фирма с визия

"Оптикс" е отличена заради серия високотехнологични оптико-електронни изделия. Сред тях е специална термовизионна камера, позволяваща 24-часово наблюдение в пълен мрак и при неблагоприятни атмосферни условия. А също и мерници, предназначени за стрелба и наблюдение, включително и при пълно отсъствие на светлина. Нещо повече - конструкцията на мерника позволява той да се използва като ръчно преносима термовизионна камера и притежава възможност за запис на видео.

Компанията е създадена през 1998 г. и е единствена в страната, която разработва и произвежда цялата гама специална оптика за нуждите на армията и полицията: от очила и бинокли за нощно виждане до лазерни системи за контрол и наблюдение. От 2004 г. в Панагюрище работи и джойнт венчър за производство на медицински уреди и системи за ендоскопия с участието на "Оптикс" и германска фирма. "Това е значима технологична придобивка за страната ни, тъй като специализираната продукция нарежда България сред първите девет страни - производителки на ендоскопска техника в света", обяснява Иван Чолаков. И посочва, че почти половината от печалбата на "Оптикс" отива за научна и развойна дейност, както и за обновяване на машините и оборудването. "Имаме почти затворен цикъл на производство – разработка, иновативен продукт, внедряване, тестване, контрол, сервиз – всичко е при нас", обяснява той. В отдела за иновационни разработки работят 40 души. "Това е едно от най-добрите ни постижения, защото да намериш кадърни млади хора в България не е много лесно", казва Чолаков.

Той смята, че икономическата среда е добра за иновативна дейност, но това, което пречи, е, че все още за мнозина да работиш добре като че ли не е от особено значение. "Затова ние полагаме много усилия да култивираме, да възпитаваме хората, да променим тяхната психическа нагласа", посочва Чолаков. Част от работещите в смесеното дружество преминават през обучение от 3 до 18 месеца стаж в предприятието майка в Германия. "Правим това не заради липсата на някакви технически знания, а по-скоро за да усетят и другата нагласа, другата работна среда, другия морал", обяснява Иван Чолаков.

На въпрос дали не им е потръгнало най-вече заради специфичния предмет на дейност, който гарантира сигурни клиенти в лицето на "Гранична полиция" и армията, Чолаков отговаря: "Твърдя, че предприятията се управляват винаги по един и същ начин и при една и съща среда, независимо дали правиш хляб или произвеждаш кораби. Не си представям например фирма, която функционира без така наречените ERP системи за управление на ресурсите. За съжаление голяма част от българските дружества са далеч от тази тема, а в същото време се надяват да оживеят и да се развиват добре." Според Чолаков най-големият недостатък на българските компании е ниската производителност на труда. "Затова полагаме огромни усилия за увеличаване на производителността. Петната от социализма обаче си стоят, защото голяма част от хората си мислят, че като завъртят дръжката на портала, и трябва непременно да започнат да им вървят парите. А всъщност в момента, в който влезеш в завода, трябва да започнеш да работиш, да произвеждаш и не да работиш въобще, а да работиш ефективно", категоричен е Чолаков.

Пчели работнички

В софийската фирма "Примавет" очевидно знаят как се работи ефективно. Компанията спечели наградата за иновации за 2010 в категорията "Малко предприятие". Отличието е заради нови ветеринарномедицински продукти за профилактика и лечение на заболявания при пчелите. Фирмата е основана през 1994 г. от двама научни сътрудници. Филип Станчев е доктор по физиология, работил дълго време в БАН, а д-р Иван Панчев много години се трудил в централния научен ветеринарномедицински институт в Дупница. "Със сигурност сме единствени в страната, специализирани в производството на продукти за профилактика и лечение на пчелните семейства. Възможно е да сме единствени и в света", казва Надежда Панчева, управител на "Примавет".

От създаването й досега фирмата е разработила и внедрила повече от 45 продукта, 18 от които в момента са в редовно производство и се изнасят за страни от Централна и Източна Европа, Азия и Южна Америка. Става въпрос за лекарствени продукти, хранителни добавки и тестове за диагностика, които са оригинални иновативни разработки на фирмата или аналози с подобрени характеристики. Наградените в конкурса продукти са световна новост, единият от тях е защитен с патент, екологичен и подходящ за биопчеларство, обясняват експерти.

Работещите в "Примавет" са 35. С нововъведения се занимават 4-5 души – ветеринарни лекари, химици и фармацевти. Около 20% от годишния оборот на компанията, който е около 1.6 млн. лв., се отделят за наука и иновации. "Всичко е нестандартно при нас – започваме от идеята, разработката, изпитването в полеви условия. Работим с ветеринарните факултети в Стара Загора и София. Машините, които използваме, също са силно иновативни. Защото специфичните продукти изискват и специфични машини. За машините търсим съдействието на инженерингови организации, които да ни предложат решение за изработката им", обяснява Надежда Панчева. Производствената база на предприятието е в с. Хераково, край Божурище.

Фирмата си сътрудничи и с някои институти на БАН, които разработват методите за анализ на продуктите. От идеята до регистрацията на лекарството минават от една до три-пет години. Самата регистрация в Националната ветеринарномедицинска служба (вече част от Агенцията по безопасност на храните) изисква изработване на документация, подредбата й по специален начин и... чакане от 6 до 12 месеца. Понякога то завършва с отказ. "Регистрирането на продукти в евросъюза може да стане по два начина - според националната процедура на съответната държава и по взаимно признаване – когато всяка страна взаимно признава продуктите на другата страна. За жалост взаимното признаване, което е в правомощията на земеделското министерство, още не се е случило. Министерството трябва да застане зад нас и да стане гарант и референт за продуктите ни. Защото този начин на признаване е значително по-лесен и без съмнение по-евтин", обяснява Надежда Панчева.

Според нея средата за създаване на нововъведения в България е много трудна. "За да защитим един продукт като иновативен, той трябва да е анализиран в акредитирана лаборатория. Иначе трябва да вършим това в чужбина срещу няколко пъти по-голямо заплащане. Същото се отнася и за т.нар. клинични изпитания на продуктите, които трябва да се извършват в акредитирани учебни учреждения, а в България няма такива", аргументира се Панчева.

Преди три години се опитали да кандидатстват с проект по програма "Конкурентоспособност". "Пропаднахме поради липса на един документ", разказва тя. След което забравили за безвъзмездните европейски средства.

От сектори към клъстъри

В същото време част от средствата по програма "Конкурентоспособност" са предвидени тъкмо за поощряване на иновативни фирми, както и за въвеждането на вече създадени нови продукти и технологии в компаниите.

"Администрирането на програма "Конкурентоспособност" трябва да се подобри", препоръчва Венцислав Славков, управител на фирма "Спесима" и председател на клъстър "Мехатроника и автоматизация". Според него държавата отчита около 20% усвояемост на средствата по програмата, но тя е много по-ниска. "Държавата бави плащания към бизнеса. Това води до съкращаване на хора и до намаляване на ефективността на работа на фирмите, които се занимават с иновации. И в крайна сметка губещи са всички – и държавата, защото на трудовата борса излизат хора, и съкратените, и фирмите. Защото един работник във високотехнологично предприятие не се създава за един месец или една година. И когато го загубите, губите ноу-хау, а държавата се товари със социални разходи", аргументира се Славков.

Традиционният доклад "Иновации.бг 2011" подчертава, че България отбелязва един от първите пет най‐високи темпове на нарастване на Съвкупния иновационен индекс на Европейската комисия – обобщаващ измерител на иновационното представяне на всяка страна. Очаквано най‐добри резултати бележи секторът на информационните и комуникационните технологии. "Електрониката е един от малкото сектори, които по време на кризата продължи да расте. Неизползвани обаче остават възможностите на т.нар. традиционни отрасли. А тъкмо те притежават уникална възможност чрез повишено търсене на нови технологии да "изтеглят" иновационна активност на свързани с тях дейности", подчертава Руслан Стефанов, ръководител на екипа, изготвил "Иновации.бг".

Данните от доклада показват, че българският бизнес става все по‐конкурентен на европейско равнище и отделя все повече средства за технологии и иновации. На този фон обаче е наложително българското правителство да отговори с адекватни мерки за подобряване на иновационната среда и за подпомагане на тези позитивни тенденции, препоръчват авторите. И излизат с предложение за създаване на координиращо звено за иновационна политика – "Иновации България". "В момента политиката по наука, технологии и иновации се определя и изпълнява от две министерства (на икономиката и на науката и образованието) със собствен набор от дирекции и агенции", обяснява Стефанов. "Иновации.бг" предлага също да се въведе ежегодна оценка на научните резултати на изследователските организации с бюджетно финансиране. И още - държавата да осигури съфинансиране на проектите на български организации, които вече са спечелили проекти и са получили финансиране директно от Брюксел.

Наградените

Категория "Малко предприятие" (до 50 заети)

- "Примавет" – първо място

- С дипломи са отличени: "Интериорпротект", "Апекс 11", "Адванст технологии"

Категория "Средно и голямо предприятие" (персонал над 50 души)

- "Оптикс"- първо място

-  С дипломи са отличени: АМК "Задвижваща и управляваща техника" , "Датекс"

Специална награда "Устойчиво иновативно поведение" - "ОРАК инженеринг"
Момент от награждаването на отличените иновативни фирми
Фотограф: Надежда Чипева
Надежда Панчева
Фотограф: Капитал

Разстоянието между Пловдив и Панагюрище е 80 километра. За някои пловдивчани обаче то не е проблем и те пътуват всеки ден до работното си място в "Оптикс" и обратно.

"Правят го, защото работата им харесва", казва Иван Чолаков, един от собствениците на фирмата. Компанията спечели наградата за иновации в категорията "средно и голямо предприятие" на седмия национален конкурс, организиран от фондация "Приложни изследвания и комуникации".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Годишно заявени патенти и полезни модели

    България - 200
    Израел - 20 хиляди
    Австрия - 18 хиляди

    И още един щрих към безутешната картина:

    Гледам изпълнението на програма "Конкурентоспособност". По двете програми за развитие и внедряване на иновации от началото на годината на практика няма движение. Дали няма интерес, дали чиновниците опропастяват проектите, но подобна ниска усвояемост при налчието на 90% субсидия ми е съмнителна.

  • 2
    dream_waiver avatar :-|
    dream_waiver

    В Израел има държавна политика по отношение на иновациите. Освен това са асоцииран член на ЕС и се ползват стабилно фондове за наука и развой от ЕС.
    В Тел Авив има една агенция финансирана от бюджета с 26 служители - 1 шеф + 1 административен / маркетинг служител и 24 юристи специализирани в авторското право. От всички разработки по университетите успяват да патентоват и да лицензират хиляди технологии всяка година, повечето на чужди компании. 50% от приходите отиват за университетите (да си развиват базата) и 50% за научните екипи, в които има и много студенти. Правете си сметката, как се прави наука в Израел...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Играй и учи

Играй и учи

Да отгледаш идея

Да отгледаш идея

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK