Когато порасна, ще стана евродепутат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато порасна, ще стана евродепутат

Чрез програмата Euroscola учениците могат да посетят Европейския парламент, за да се запознаят с работата на евродепутатите и да участват в симулация на работния им ден

Когато порасна, ще стана евродепутат

Или как минава един ден в Европейския парламент по програмата Euroscola

9852 прочитания

Чрез програмата Euroscola учениците могат да посетят Европейския парламент, за да се запознаят с работата на евродепутатите и да участват в симулация на работния им ден

© Дарина Черкезова


115

Euroscola дни са били проведени от началото на програмата през 2007 г. досега

59

са българските училища, които са участвали в Euroscola ден

Близо 20 пъти в годината в Европейския парламент заседават евродепутати на възраст между 16 и 18 години. Това са ученици, които почти като истинските евродепутати са се преборили за участието си в програмата Euroscola (вж. карето) и мястото си на депутатската банка. За тях това, което им се случва, не е игра. Те предлагат реформаторски идеи в областта на екологията и енергетиката, вълнуват се какво ще стане с ACTA и военната политика на Европейския съюз (ЕС), коментират как може да се спре дълговата криза в еврозоната и дали Гърция заслужава доверие.

Е, техните резолюции не водят до реални промени за ЕС, но нищо чудно и да вдъхновят някой от истинските депутати. За самите деца това, което им се е случило, определно е вдъхновяващо и повечето вече имат нова мечта – някой ден да станат истински евродепутати.

На входа на Европарламента

Пристигаме пред сградата на Европарламента рано сутринта на 17 февруари. Българската група е от 25 ученика от сливенската Професионална гимназия по икономика "Проф. Д-р Димитър Табаков". Преди нас вече са спрели няколко автобуса с ученици от други държави. Вътре опашката вече е доста голяма. Чакаме да минем скенер-проверка с групата от Кипър и понеже едно от децата от българската група говори гръцки, веднага намират общи теми за разговор.

Някои вече недоволстват, че са с официалното облекло на училището си, вместо с дрехите, които носят по принцип и отбелязват как около тях минават деца от други държави по суичъри и дънки. Други обаче се радват, че са спретнати и се гордеят с униформата си. Малко притеснени от вниманието, което получават са и двете момичета, които по-късно ще участъват в представянето на България пред всички бъдещи евродепутати, тъй като са облечени в носии. Целта е участието им да е по-атрактивно, но за тях също е малко странно да се представят пред деца на тяхната възраст, облечени по този начин. Но това са само дребни вълнения в началото, после всичко е забравено.

@@galwidg:[email protected]

Нека играта започне сега

Първите впечатления на децата от Европарламента са свързани със сградата и  интериора. От тавана до пода на приземния етаж има увивни растения, а стъклените стени и дървените подове създават усещането за модерна, но и уютна сграда. Но и сериозната работа трябва да започва. Време е децата да се разделят на 6 големи групи според темата, по която ще заседават. За да се запомнят по-лесно, групите имат не само официално наименование, но и собствен знак - геометрична фигура. За днешния ден триъгълниците са в комисията, която ще обсъжда бъдещите европейски ценности, ромбовете – миграцията и интеграцията, трапецът е за евродепутатите в групата свързана с екология и възобновяеми енергийни източници, стрелките – свободата на информацията и активното гражданство, кръгът – демокрация и гражданство, а квадратът – бъдещето на Европа. Всъщност още преди да тръгнат за Страсбург децата да избрали по коя от темите ще се включат, така че сега разделението е по-скоро техническо. На стикерите, които получават, изписват имената си и държавата, която представляват и отиват на бърза закуска, преди да влязат в заседателната зала.

Откриването на тържествената част започва с кратко представяне на всяко едно от училищата и държавата, от която идват. После, за да имат стимул да се запознават един с друг и да си общуват, следва играта Eurogame. Децата трябва да се разделят на групи от по 4 души, като във всяка една от тях влизат представители от различни държави. Те получават тест, в който има въпроси, свързани не само с Европейския съюз и Европейския парламент, но и някои забавни теми от обща култура, например свързани с музика и т.н. Особеното е, че въпросите и отговорите са на различни европейски езици. Например въпросът може да е на английски, а четирите му отговора на френски, румънски, италиански и гръцки. Така, ако искат да се справят по-добре, децата трябва да намерят някой около тях, който да им преведе изреченията (но без да им подсказва правилния отговор). През това време и учителите се забавляват със същата игра. За най-добрите има и награди в края на деня.

Какво е Euroscola и как се кандидатства?

Euroscola е програма на Европейския парламент, чрез която се осигурява възможност на ученици от училища в рамките на Европейския съюз да се запознаят с работата на евродепутатите в Страсбург. За един ден те имат възможност да участват в симулация на дебати по актуални теми, да предлагат реформи и да гласуват резолюции.

Българските училища могат да подават документите си в Информационния офис на ЕП в София, което избира националния представител за съответния Euroscola – ден. За 2012 г. ще се проведат 20 такива дни в ЕП в Страсбург.

При кандидатстването е нужно да се изпрати кратко описание на училището, както и на постиженията му, организирането на извънкласни дейности и др. Кандидатурите се изпращат на български език, на бланка на училището.

Училищата се ползват с конкурентни предимства, ако са участвали или в момента участват в инициативи с европейска тематика, например т.нар. "евроклубове".

Предимство е и ако училището е членувало или членува в организации, които работят по проекти, свързани с ЕС.

За да получи по-голям шанс да бъде избрано, училището може да се обърне за препоръка от български евродепутат.

Вижте кои са предизвикателствата при организирането на участие в Euroscola и как могат да бъдат преодолени в карето на следващата страница

"Евродепутати" разговарят с евродепутат

200 

млн. евро е приблизителният бюджет за провеждането на един ден Euroscola. Освен чрез тази програма Европейският парламент е активен в насърчаването на информираността и пубичността на дейностите си като използва различни канали като например телевизии, Facebook, twitter и т.н.

20

са Euroscola дните, които ще бъдат проведени през 2012 г. – 13 до средата на юни и 6 през есента и зимата

Още сутринта младите евродепутати имат възможността да се срещнат и с истински евродепутат, на който да зададат въпросите си, които определено бяха много - за военната политика на ЕС, за ACTA, нанотехнологиите и т.н. Специалният им гост е Симон Бусутил – евродепутат от Малта, който е и член на групата на ЕНП и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред. Той обяснява, че ACTA няма да бъде приета, ако се докаже, че има неблагоприятно въздействие върху свободата на европейските граждани.

Ние се опитваме да създадем защитна политика на ЕС. Всички държави на практика си имат своя армия, не става въпрос за създаване на нещо от нищото, а съчетаване на това, което вече съществува, отговаря на един от мнгото въпроси свързани с мира и сигурността Бусутил.

Въпросът на Василий от Гърция пък е посрещант с бурни овации в залата. Той пита защо се създава усещането, че страните от Югоизточна Европа и по-специално Гърция страдат от липса на доверие от страна на останалите държави-ченки и особено от тези от Западна Европа. "Доверието трябва да бъде спечелено. Дори и самите гърци не се доверяват напълно на своите политици и национални политики... Може би днешните хора плащат за грешките на някой друг", коментира Бусутил. Но той добавя и че не ЕС е създал проблемите на Гърция, макар че в същото време Съюзът вече е платил доста финансови средства, за да помогне за решаването им. А това нормално предизвиква недоволството на другите, които са принудени да плащат, макар че се справят добре със собствените си кризисни предизвикателства. Затова е важно и самата Гърция да предприеме мерки, за да се справи с проблемите си и да спечели доверието на страните от Общността, изтъква Бусутил. 

Идеи, дебати и гласуване

Следва новото предизвикателство, което е и основната цел на днешния работен ден – учениците трябва да подготвят конкретни предложения за реформи във всяка от 6-те области, т.е. започват заседанията на 6-те комисии. Първата част е брейнсторминг в малки международни групи в рамките на комисията. След гласуване, едно от децата става председател, а друго – главен секретар. Събраните конкретни идеи се обобщават и председателя започва да води дебата, за да се откроят най-добрите предложения, да бъдат доразвити или просто да се отхвърлят с конкретни доводи. След няколко часа всички идеи се обобщават в резолюция, която се представя в заседателната зала на Европарламента.

Това е и най-вълнуващата част. След представянето на резолюцията, всеки евродепутат има право на въпроси, на които председателят на комисията трябва да отговори убедително, за да бъде приета и резолюцията на комисията му. Всичко се случва като на истинско заседание – има гласували, "за", "против", "въздържал се" и дори такива, които протягат ръце към свободните апарати за гласуване близо до тях, за да отбележат фалшив вот.

Предизвикателствата в организирането на участие в Euroscola

След като веднъж са участвали, училищата нямат право на ново участие за срок от две години. Въпреки това не пречи да се създаде обща група от ученици от няколко училища, с което това ограничение може да се заобиколи, разказват многогодишни участници.

Транспортните разходи и нощувките на учениците и двама техни ръководители се поемат от Европейския парламент. Разходите обаче се покриват няколко дни след провеждането на програмата, т.е. учениците и учителите трябва да финансират участието си сами и после да изчакат парите да им бъдат възобновени.

Това е и една от големите трудности за повечето участници. Някои от ръководителите на училищни групи споделят, че за да се справят в този проблем, са потърсили съдействие от приятели или роднини, които работят в туристическата индустрия, като са ги помолили да осигурят транспорт и нощувки с плащане след няколко дни.

Училищата сами избират кои от техните ученици да участват. В някои държави това са най-изявените ученици, които са активни и са печелили различни конкурси и олимпиади или пък се интересуват от европейска тематика. При провеждането на подбора учениците трябва да обяснят защо кандидатстват за участие в програмата и да докажат, че познават дейността и политиките на Европейския парламент. Владеенето на някой от европейските езици, извън майчиния, е не просто предимство, а може да се смята и за задължително условие, тъй като на място децата трябва да могат да общуват свободно с учениците от останалите държави.

 

Какво предлагат евродепутатите?

Бъдещите евродепутати са против войните и създаването на европейска армия. Те настояват военната политика на Общността да е само дотолкова, доколкото не се предприемат, а се предотвратяват военни конфликти. Имат и конкретни предложения за насърчаване на екологичната политика на отделните компании и на Европейския съюз като цяло. Сред предложенията им са да се начертае един по-дългосрочен план за увеличаване на ВЕИ източниците за сметка на конвенционалните, така че към 2050 г. те да са са с дял поне от 60%. Компаниите да бъдат задължавани да въвеждат енергоспестяващи технологии и да увеличават броя на зелените растения в офисите си, като за тези, които не спазват тези задължения, да има санкции, а за отговорните да се помисли и за стимули.

Сериозен дебат предизвиква предложението за ограничаване на миграцията към ЕС чрез въвеждане на интервю с кандидата, който иска да се установи в друга държава. На него той трябва да покаже не само документи за образованието си, но и знания за държавата, в която иска да се премести. Несъгласните казват, че това ще е доста субективна преценка и че ще затрудни осигуряването на убежище за хора, които търсят такова по една или друга причина.

Искат и да се увеличават електронните услуги на европейските институции. А в бъдеще настояват да се насърчава образованието свързано с дейността на ЕС и институциите на Общността, както и да се обърне повече внимание на интегрирането на системите на здравеопазване между държавите-членки.

Резултатът от представените резолюции и дебатите в Европарламента – 5 от всички 6 резолюции са приети.

Още малко тържественост

В края на деня има още малко тържественост – най-добрите 4 отбора в Eurogame се борят за голямата награда. Групата на учителите, които имат най-добри резултати, също получава специални медали.

Вече е късно следобед и всички са изморени. Някои коментират, че храната на тукашните депутати не е много вкусна и вече си мечтаят за хамбургер и кола. На излизане си правят последни снимки за спомен. Обсъждат кой какво е казал, кой как е гласувал, с какво е бил съгласен или не, колко готини са били момчетата от датската група или как момичетата от другите държави не са били толкова хубави колкото българските, кой с кого се е сприятелил във Facebook... И се заканват пак да се върнат, но следващия път всичко, което им се случва да не е на игра, а наистина.

115

Euroscola дни са били проведени от началото на програмата през 2007 г. досега

59

са българските училища, които са участвали в Euroscola ден

Близо 20 пъти в годината в Европейския парламент заседават евродепутати на възраст между 16 и 18 години. Това са ученици, които почти като истинските евродепутати са се преборили за участието си в програмата Euroscola (вж. карето) и мястото си на депутатската банка. За тях това, което им се случва, не е игра. Те предлагат реформаторски идеи в областта на екологията и енергетиката, вълнуват се какво ще стане с ACTA и военната политика на Европейския съюз (ЕС), коментират как може да се спре дълговата криза в еврозоната и дали Гърция заслужава доверие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    avalon_j.n. avatar :-|
    avalon_j.n.

    ...Дописка, като дописка,

    Но защо "главният герой" е дописникът?...

  • 2
    darinach avatar :-|
    Darina Cherkezova

    До коментар [#1] от "avalon_j.n.":

    Здравейте,

    Материалът е репортаж от провеждането на ден по програмата Euroscola, на който присъствах. Затова и разказът е от първо лице.

    Целта ми е да разкажа как протича един Euroscola-ден, как се кандидатства и какви са особеностите при кандидатстването, за да може информацията да е от полза на предподаватели и ученици, които биха искали да участват. В текста съм вмъквала впечатления на деца, учители, както и свои лични, тъй като всички ние «участвахме» в Eurscola.

    Ако имате някакви допълнителни въпроси, с радост ще ви отговоря.

    Поздрави,

    Дарина Черкезова

  • 3
    avalon_j.n. avatar :-|
    avalon_j.n.

    До коментар [#2] от "Darina Cherkezova":

    ...Нищо лично. Просто ми се поиска да прочета ред автентично "отношение" на шестнадесетгодишните към мероприятието...
    Другото е между другото...

  • 4
    darinach avatar :-|
    Darina Cherkezova

    До коментар [#3] от "avalon_j.n.":

    Здравейте,

    Позволявам си да ви отговоря малко по-подробно, за да споделя и с вас, и с другите читатели още малко за вълненията на 16-18-годишните...

    Учениците в Euroscola бяха над 500, но спокойно мога да кажа, че всички много се вълнуваха от участието си в програмата. За някои това беше и първо излизане в чужбина. Имаше моменти почти като пред контролно, но и се забавляваха с Eurogame, в която имаше въпроси свързани с филми и съвременна музика (дори някои след това си организираха собствени евроигри помежду си). А докато обсъждаха важни теми за бъдещето на ЕС при някои от учениците си пролича, че са участвали в клубове от типа „Дебати” или „Евроклуб” в собственото си училище (например председателите на групите за ценностите на ЕС и екология).

    От какво се интересуват 16-годишните? Като всички ученици на 16-годишна възраст си говореха за музика (Adele с Rolling in the Deep определно водеше неофициалната класация на любима певица, поздрав за Елица:), филми (фантастика, сериали), момичета, момчета.., но и имаха много сериозно отношение и позиция по въпроси като ACTA, военната политка на ЕС, екология, нанотехнологии и др. Надпреварваха се да вземат думата, а после някои споделиха, че дори не са успели да се вредят или че времето е стигнало само за по един коментар, като например Мира. В паузите си разказваха какво се учи в тяхното училище, кой къде е пътувал (Анджела от Англия, разказваше, че е живяла и в Канада и обясняваше защо може да говори английки с няколко акцента). Имаш е и такива, на които им беше малко досадно или дори и да имаха позиция, имаха трудности с английския, което им попречи да са по-активни.

    Децата, които бяха там определно бяха такива със сериозно отношение към училището, а в българската група (от Професионалната гимназия по икономика „Проф. Д-р Димитър Табаков”) и към икономиката. Затова и често се чуваха коментари и за кризата в Гърция, и за позициите на Франция и Германия, за митническа политика (при преминаването на границите). Споделяха и кой какво иска да учи (от право като Петър, през икономика, нали това учат сега, до музика като Яница). Децата от 12 клас вече се бяха ориентирали, а някои дори бяха издържали успешно изпитите си за обучение в чужбина.

    В края на деня в Европарламента (това го чух и от българчетата, и от деца от други държави) учениците коментираха, че искат да работят именно тук:)
    И отново едно лично впечатление – децата, които бяха там бяха сред най-добрите от съответното училище и повечето успаха да покажат, че са умни, активни, артистични, искат да научат нещо повече, че имат широка обща култура, но и че умеят да се забавляват:)


    Поздрави,

    Дарина


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK