Catch up*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Catch up*

Catch up*

Производители подготвят минимални правила за качество на лютеница и кетчуп

Мара Георгиева
7049 прочитания

© Инна Павлова


Съставките на кетчупа според оригиналната китайска рецепта за приготвянето му са аншоа, орехи, гъби, боб, чесън и вино. Да, без домати. Те са добавени чак към края на XIX век, но именно заради тях продуктът става популярен в Европа и Америка.

Ако мисълта за кетчуп без домати ви се струва кощунствена, помислете пак. Сигурни ли сте, че в това в хамбургера ви има домати? Част от предлаганите днес лютеници също са твърде далеч от рецептите на баба и залагат на, меко казано, странни суровини. Затова Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци обмисля да въведе минимални браншови изисквания за качеството на тези два продукта.

Червени боклуци

Лютеницата и кетчупът са най-търсените зеленчукови консерви на вътрешния пазар. По груби експертни оценки годишно в страната се продават около 20-30 хил. тона лютеница и около 10-15 хил. тона кетчуп – българско производство. Производителите са около 80 фирми, от които десетина големи. Те предлагат над 100 марки лютеница. Цените й на дребно варират от 70 стотинки до 2 лв. за 300 грама от "фината" и до 3 лв. за т.нар. домашна. Разнообразието при кетчупа е също голямо - 500 грама се продават от 90 стотинки до 5 лв. 

"Лютеницата е с компрометирано качество и това не е тайна нито за производителите, нито за потребителите. Нито червеното в продукта е червено, нито анализите показват, че в него има чушки и доматено пюре. На практика огромна част от марките в магазините не се различават по рецептура, а само по цени. Слагат тиквено пюре и подправки и твърдят, че това е лютеница. Не може всеки да произвежда каквото реши. Фирмената рецепта трябва да се подчинява на някакви правила", категорична е Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост в Пловдив.

В браншовия съюз също са съгласни с подобни твърдения. "Някои фирми излязоха извън допустимите граници. За производството на тези традиционни продукти се изискват определени количества суровини, а на практика всичко, що е с червен цвят и аромат на домати, се нарича кетчуп или лютеница. Кисели краставички без краставички не можеш да направиш, но, оказва се, лютеница без доматено пюре - да", казва Константин Ламбрев, председател на браншовия съюз и собственик на фирма "Конекс Тива". Според него "пазарът наистина натиска цените надолу, но е неприемливо да бъдат променяни количеството и качеството на влаганите суровини с цел поевтиняване". "Не е редно клиентът да бъде заблуждаван, не е редно магазините да са пълни с всякакви ерзац продукти, които имат претенции за лютеница и кетчуп", заяви още Ламбрев.

Тони Божинова, изпълнителен директор на съюза, обясни, че старият български държавен стандарт (БДС) за лютеницата разрешава влагане на сухо вещество - картофено пюре например, за специфична консистенция, но в определено количество. Сега обаче консистенцията се постигала не с картофено пюре, а с модифицирано нишесте. "То не е вредно, но е в такива количества, че променя традиционния вкус на продукта", казва Божинова.

"В същото време от формална гледна точка няма нарушения, защото няма правила", казва Константин Ламбрев. Затова производителите, които членуват в браншовия съюз (45 фирми), са инициатори на идеята да се въведат минимални стандарти за качество.

Основно от доматено пюре

За да носи наименованието "лютеница" един продукт, той трябва да се произвежда основно от пипер или пиперково пюре, домати или доматено пюре за традиционната лютеница, предлага браншовият съюз. При производството на т.нар. домашна лютеница да се влага печена белена капия. Количеството на вложеното нишесте да е не повече от 2%, продуктът да не съдържа консерванти и оцветители, сухото вещество да е 20%. При кетчупа сухото вещество да е 20%, вложеното доматено пюре да е минимум 20%, да не съдържа оцветители, консервантите да не са повече от 0.2%, изброява минималните изисквания, които се обсъждат, Тони Божинова. И уточнява, че те са в процес на допълване, тъй като имало доста нови предложения от компаниите.

" Това, което искаме, е различно от това да се напише стандарт", обясни Божинова. "Всеки стандарт по правило изисква да се разпише точно видът на суровината и рецептата за производство. При нас суровините са преобладаващо вносни и е трудно да се предявят общи изисквания към тях. Ако фиксираме рецепта, означава да унифицираме продукта. А ние не искаме това. Затова предлагаме фирмите да си запазят рецептите, но да спазват минималните браншови изисквания. Така потребителят хем ще има разнообразие и възможност за избор, хем ще знае, че е защитен", коментира Тони Божинова.

В браншовия съюз обмислят да предложат продукти, които не покриват минимума от параметри, да носят различни от "лютеница" и "кетчуп" имена - например "помазанка", "сос за пици/сандвичи", "зеленчукова паста". Подобна практика беше наложена при млечните изделия с немлечни съставки - вместо "сирене" например някои от тях вече се наричат "хранителен деликатес".

След като компаниите в съюза достигнат до единно мнение, тези минимални качествени параметри може да бъдат одобрени от държавата и тя да се ангажира с контрола за спазването им. Законът за храните допуска тази възможност. Още повече че стандартите за месните и млечните продукти също бяха инициирани от браншовите организации.

Възможен е и друг подход - изискванията да останат само на ниво сектор. "В този случай ние като асоциация ще съобщим на потребителите и на производителите какво сме решили и който декларира, че ще спазва изискванията, ще бъде длъжен да го прави. Браншовата организация може да организира контрола, така както това се прави в Европейския съюз. Кой от двата пътя ще изберем, е въпрос на преценка. Важното е да се пресекат възможностите пазарът да е отворен за всякакви експерименти", заключава Ламбрев.

Контролът

Всъщност развитието на сагата със стандартите за млечни продукти и за салами показа, че именно контролът е слабата брънка във веригата. Без адекватен контрол въвеждането на правила при лютениците и кетчупите също е обречено. Досега производителите на зеленчукови и плодови консерви са контролирани от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). По правило тези инспекции (във всяка област) минаваха под знака на тайнствеността и липсата на публичност.

Специално за "Капитал" от здравното министерството уточниха, че последната проверка на предприятия от сектора е била през април 2010 г. Инспекторите влезли в 129 обекта - "всички на територията на съответната община", както пише в заповедта за проверка. На практика това означава, че са тествани продукти само на фирмите, които работят на светло. Контролиращите проверили суровини, добавки, технологична документация, етикетиране. Изследвани са 214 зеленчукови консерви (в това число лютеница и кетчуп), направени са 64 лабораторни анализа за нерегламентирано влагане на консерванти, подсладители и оцветители, съобщават от ведомството. Няма детайлни резултати, свързани точно с проверка на лютеница и кетчуп, но от РИОКОЗ – Пазарджик, например твърдят, че са взели проби за наличие на консерванти, оцветители, подсладители и киселини в "Лютеница с витамин С" и не са установили несъответствия. Като цяло заключенията на проверяващите са , че не са установени отклонения от нормативните изисквания.

И макар че в края на проверката РИОКОЗ написали 23 предписания, съставили три акта за установяване на нарушения и издали две заповеди (една за спиране използването на етикети и една за спиране експлоатацията на обект), съмнението, че досегашният контрол не е ефективен, остава. И заради малкия брой изследвани в случая продукти, и заради признанието на самия бранш, че нещо не е наред.

Какво следва

Ако минималните параметри бъдат приети, това няма да изисква драстични инвестиции или промяна на бизнес модела на компаниите производителки. Но изискването за влагане на качествена суровина със сигурност ще оскъпи продукцията на част от фирмите. "За някои от големите производители в страната обаче няма да има промени в цените, защото те и сега произвеждат под основните си марки лютеница и кетчуп по стария БДС и не се заиграват с нискостойностни продукти", твърди Иван Янков, управител на "Олинеза".

"Трябва да се започне отнякъде. Затова браншът прави опит да се саморегулира. Това е ново за нас, но ние искаме да наложим честно поведение към потребителя", казва Константин Ламбрев. А Павлина Параскова се надява да се въведе по-скоро ред на пазара, за да започне работа за защита на лютеницата в Брюксел като традиционен продукт. "Сега е моментът да го направим, защото Македония и Турция не са членове на ЕС", казва тя.

В бъдеще контролът ще е част от задълженията на новата Агенция по безопасност на храните. "Нека тя да работи открито, да се знае колко проверки са направени, къде и какво е проверявано, какво е установено. Нека фирмите да свикнат, че ще бъдат под надзор. От това ще печелят и контролиращите, и производители, и потребителите", препоръчва Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители".

* - настигам; въвличат ме в/често против волята ми. Изразът на английски звучи близо до кетчуп.

Стандарти за хляба

Вече се работи за създаването на стандарти за три вида хляб - бял, типов и "Добруджа". В тях ще бъдат заложени изисквания за суровините и за технологията на производство. Стандартите ще бъдат "утвърдени" по подобие на "Стара планина" за месни продукти и няма да извървят пътя на БДС за млечните продукти чрез Института за стандартизация. Предвижда се в трите вида хляб да бъдат влагани само брашно, вода, мая и сол, без стабилизатори и подобрители. Очаква се стандартите да бъдат готови до месец и тогава ще стане ясно как ще се наричат.

 

Съставките на кетчупа според оригиналната китайска рецепта за приготвянето му са аншоа, орехи, гъби, боб, чесън и вино. Да, без домати. Те са добавени чак към края на XIX век, но именно заради тях продуктът става популярен в Европа и Америка.

Ако мисълта за кетчуп без домати ви се струва кощунствена, помислете пак. Сигурни ли сте, че в това в хамбургера ви има домати? Част от предлаганите днес лютеници също са твърде далеч от рецептите на баба и залагат на, меко казано, странни суровини. Затова Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци обмисля да въведе минимални браншови изисквания за качеството на тези два продукта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    bimba avatar :-|
    bimba

    Относно стандартите за хляба - а как ще регулират влагането на подобрители и подобни в производството на брашното?

  • 2
    sceptic_vgk avatar :-|
    sceptic_vgk

    Мисля, че държавата освен, че утвърждава подобни стандарти за важни типични групи продукти в храната на българина, което одобрявам, би могла и отдавна би трябвало да утвърди законово задължителни изисквания, с които много по-строго да задължи производители и вносители на храни да обявяват изчерпателно съставките в продуктите. При установяване на необявяване на разни вредни Е-та, производители и вносители на храни да се глобяват много съществено, да се спира дейността им и виновните лица да се преследват съдебно.
    За да стане това възможно, трябва извън дейността на държавата по стандартите категорично да се забрани със закон влагането на редица съставки, за които медицината в няколко от най-напредналите страни в света е установила вредността им за хората.
    Този въпрос според мен е въпрос и на национална сигурност, ако не - и преди всичко на национална сигурност.
    Може да се спори колко да бъдат парите за науката и за разпределението им по отраслите й. Но ако по някой въпрос останем без учени, които и да не са сред най-добрите на фронта на достиженията в света, но поне следят кои са откритията в съответната област на най-добрите, то рискуваме знанието на другите и липсата му у българите да се превърне в оръжие срещу нацията.

  • 3
    stefanhs avatar :-|
    stefanhs

    Струва ми се,че стандарт не означава точна рецепта.Това наистина трябва да описва задължителните съставки,които определят продукта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK