Димитровград: Да завъртиш колелото на индустрията

Регионът се опитва да възстанови миналото си на производствен център

Магистрала "Марица" може да е в основата на икономическото съживяване на региона
Магистрала "Марица" може да е в основата на икономическото съживяване на региона    ©  Капитал
Магистрала "Марица" може да е в основата на икономическото съживяване на региона
Магистрала "Марица" може да е в основата на икономическото съживяване на региона    ©  Капитал
Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Стара Загора и Хасково. То излезе в печатен вариант в края на април 2021 г.

Първо индустрия, после град - така започва историята на Димитровград през 1947 г. Когато обаче затихнаха "основните играчи" на димитровградската индустрия - мините за въглища, циментовият завод, полиестерният комбинат, изглеждаше, че градът няма друго бъдеще, освен да стане демографски придатък на близките икономически центрове. После нещо се случи. След 2016 г. големи и средни чуждестранни и български компании инвестираха тук над 180 млн. лева и обърнаха тренда от упадък към нов възход.

Амбициите са в бъдещата индустриална зона икономическият растеж на община Димитровград да стане устойчив. Откровено казано обаче, тя още си няма име, а и липсват пътни табели, които да показват къде се намира. Услужлив таксиметров шофьор ме упъти: карай към Хасково и ще я видиш. И наистина - не можеш да сгрешиш мястото. "Новооткритите работни места са над 3500", твърди кметът на Димитровград Иво Димов.

Разбира се, тези инвестиции чисто административно може и да попадат в рамките на тази община, но реално имат значение и за цялата Хасковска област.

Инвестиционни предимства

Възраждането на индустрията в Димитровград си има своите обективни причини. На първо място са благоприятното географско разположение и транспортната свързаност на града: близост до Турция и Гърция, пресечна точка на транспортни коридори от север на юг и от запад на изток, близост до пристанища на две морета и до летища. Градът има и демографски плюсове - той е достъпно работно място (45 минути с кола) за 410 000 население от 3 области. Третото конкурентно предимство е цената на земята в новата индустриална зона. В сравнение със Стара Загора, Бургас и Пловдив тя е от 2 до 4 пъти по-ниска. В района има избор както на общинска земя, така и частни парцели.

За реиндустриализацията на Димитровград има и един определящ субективен фактор - инициативността на кметския екип. На практика община Димитровград е станала оператор на новата индустриална зона в землището на село Крепост. До зоната са доведени електричество, газ, вода, пътища и канализация. "В следващия програмен период планираме да изградим и локални платна за фирмите от новата индустриалната зона", разказва кметът Димов.

Администрацията се е научила да слуша и да разбира нуждите на инвеститорите. И да не ги товари излишно с административни тежести. Строителното разрешение на фирма "Язаки" например е издадено точно за един ден. И то в същия, в който е подадено. "На такава бърза реакция на администрацията може да разчита всеки един инвеститор в Димитровград", категоричен е Иво Димов. "Поредната инвестиция, която сега се подготвя, е завод за изкуствен камък. Такава в Южна България няма досега. Инвеститорът вече е на етап да стартира строителството. На тричасова работната среща при нас му представихме информацията, която го интересуваше. Той избра терен, ние намерихме собствениците на земята, дадохме му контакта и той успешно приключи преговорите. Така постъпваме: когато при нас дойде потенциален инвеститор, ние предлагаме общинска земя, но също така му помагаме, ако предпочита частни терени", обяснява кметът на Димитровград.

Когато големите дойдоха

Ключов момент за старта на индустриалната зона на Димитровград се оказва изграждането на автомагистрала "Марица", което потвърждава правилото, че бизнесът следва инфраструктурата. А с преместването на голямата асфалтова база на "Щрабаг" от Румъния в Димитровград строителството на пътища вече става по-бързо както за града, така и за цяла Южна България. И все пак в началото бе "Язаки". Заводът е построен близо до село Крепост върху терен от 64.5 дка. Една от причините голямата компания за автомобилни кабели да избере Димитровград е подходящото местоположение в комбинация с изгодния наем на складовите и производствените помещения. По данни на "Тракия тех" те са 3 евро на квадратен метър.

Сградите за "Язаки" са построени и отдадени под наем за 10 години от фирма "Хоризонт Иванов". Според собственика Борислав Иванов подкрепата на общината се е оказала решаваща за избора на мястото, където да строи. След "Язаки" към новата индустриална зона на Димитровград се ориентират "Варок лайтинг системс" и "Армада".

Големите водят след себе си средни и малки предприятия. Анализ от 2020 г., направен от община Димитровград, показва, че новата индустриална зона е предпоставка за развитие на по-обширен регион, включително Хасково, Стара Загора. Например "Язаки" само за година и половина е дала тласък на хотелиерския бранш, защото чуждестранните им работници бяха настанени тук. Разходите на компанията за нощувки са били около 1.5 милиона - пари, които са останали тук. В "Язаки" работят хора от целия регион, като най-далечното място, откъдето се карат работници, е 106 километра. Транспортната фирма, която извозва хората в компанията, е от Стара Загора, но тя наема шофьори от Димитровград и региона. Фирмата, която се занимава с изхранването на работещите, е от Ямбол. Но тя купува продукти оттук, работещите са от региона. "Всички тези дейности добавят стойност в региона. Целта ни беше покрай големите компании да дойдат средни и малки фирми" - заключи Иво Димов.

Проблеми и перспективи

Последните 18 месеца обаче са трудни и дават отражение върху развитието на новата индустриална зона в Димитровград. На практика инвестициите са замразени. В момента "Варок" затваря производството си, а "Армада" е намалила продукцията си на дантели до минимум. Загубите, които предприятията в региона претърпяха, се отразяват и върху приходите в бюджета на общината.

"На дневен ред е Зелената сделка на ЕС и възможността Димитровград и регионът да бъдат част от нея. Предстои закриването на Мини "Марица-изток", като към този момент не е ясно дали и нашият регион ще попадне в обхвата на тази сделка и съответно ще получи финансиране за трансформацията. Ние обаче категорично ще настояваме това да се случи, защото за нас приоритет е развитие на икономиката и проекти, които носят добавена стойност. Ще търсим възможности за съвместни проекти през новия програмен период с малкия и средния бизнес, с колегите от съседните общини. В момента изготвяме стратегическите документи и когато сме готови, ще имаме яснота за основните приоритети", заяви кметът.

Икономиката в числа

В община Димитровград генерираните приходи от нефинансови предприятия през 2019 г. са 599 млн. евро, или 32% от тези в цялата Хасковска област, сочат данни на "Тракия тех". Брутната добавена стойност е в размер на 115 млн. евро, или 29% на областно ниво. Производителността на труда тук е 9400 евро на един зает, което е с около 25% над средната за Хасковска област. Преработващата промишленост в общината допринася за близо 40% от добавената стойност и за около 1/3 от работните места. Община Димитровград има клъстер за бизнес услуги, които формират около 1/5 от работните места в региона.