Екологичните фактори ще са ключово предизвикателство в минния сектор догодина
Нефинансовите показатели имат все по-голяма тежест за инвестиционните решения в индустрията според изследване на EY
Васил Минков
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Екологичните и социалните критерии, декарбонизацията и социалният лиценз за работа (LTO) ще бъдат трите най-големи предизвикателства пред минната и металургичната индустрия през 2022 г. Това сочи изследване на консултантската компания EY, проведено между юни и септември тази година, което обобщава мнението на изпълнителните директори на световни минни компании. Сред 10-те най-важни фактора за индустрията са още геополитиката, привличането на капитал, несигурността в търсенето и др. Все пак очакванията са през следващата година възможностите пред сектора да са повече от рисковете.
Топ 10 предизвикателства
1. Екологични, социални и управленски фактори (ESG)
25% от анкетираните мениджъри са посочили ESG критериите като най-голямото предизвикателство пред индустрията, с което те се покачват четири позиции нагоре спрямо миналогодишното допитване. Социалният и природният фактор са изтъкнати като най-съществени, но последният елемент на ESG - управлението, засега не е припознат като достатъчно важен.
Все повече компании в индустрията интегрират ESG факторите в корпоративните си стратегии, тъй като те се превръщат в приоритет за акционери и инвеститори. Според изследването на EY 91% от инвеститорите гледат на нефинансовото представяне като ключов фактор за своите решения.
Пандемията постави акцент върху социалния елемент. Много от мините са в слабо развити страни и допринасят за съществена част от техния икономическия растеж. Социалната отговорност предполага да се ограничат негативните ефекти от енергийния преход върху зависимите от въглищата региони. Минните компании ще трябва да обръщат по-голямо внимание и на човешките права във връзка с възприетите от някои инвеститори Equator Principles (използвани от банките за оценка на екологичните и социалните рискове на проекти за финансиране).
Основен проблем е, че на много компании им липсват рехабилитационни мерки и цели. Докладът препоръчва да се разработят планове, които да гарантират траен позитивен отпечатък в региона отвъд живота на мината. Хвостохранилищата и замърсяването са два рискови фактора, които изискват наблюдение. Не на последно място, определянето на ясни стандарти за отчитане на ESG ще улесни комуникацията между компаниите и инвеститорите.
2. Декарбонизация
Изкачваща се от четвърто на второ място според респондентите, декарбонизацията трябва да бъде част от общата стратегия на компаниите, а не да се адресира сама по себе си като отделен проблем. Финансови институции и правителства от години ограничават или спират финансирането за изкопаеми горива като термални въглища. С натиска за декарбонизация се очаква цените и обхватът на въглеродните емисии да продължат да растат, като към момента едва една пета от парниковите газове са обхванати от подобни механизми.
Широко разпространени в индустрията вече са целите за нулеви нетни емисии до 2050 г., но малка част от компаниите са направили необходимите инвестиции, за да ги постигнат. Споделянето на конкретен план и отчитане на напредъка стъпка по стъпка ще носи достоверност и ще улеснява привличането на капитал. Ограничаването на емисиите от първи и втори обхват е най-достижимата цел, макар че въпреки натиска върху сектора 20% от респондентите все още не са поели подобни ангажименти. Най-съществената промяна по отношение на декарбонизацията е невъзможна, без да се адресират емисиите от трети обхват (виж графиката). Предизвикателството тук е да се мотивира намаляване на емисиите по цялата верига на стойността, включително чрез по-тясно сътрудничество с клиентите.
Някои възможности за намаляване на емисиите са например преминаването към възобновяеми източници; електрифициране на използваните превозните средства; улавяне и съхранение на емисиите; въглеродни кредити и компенсации. Инвестициите в зелена енергия ще носят приходи отвъд живота на мината. Някои държави стимулират финансово прехода към възобновяеми източници, а капиталовите пазари също са положително настроени.
3. Социален лиценз за работа (LTO)
Въпреки че LTO факторът, който оглавяваше класацията през последните три години, сега заема третото място, неговата значимост не е за пренебрегване. Създаването на дългосрочна стойност за всички заинтересовани страни е ключът към бъдещето на минната индустрия. Над 40% от респондентите смятат, че полезността на компаниите за общността ще бъде в центъра на вниманието на инвеститорите. От тях се очаква да бъдат ангажирани с опазването на културните и природните обекти, етичното производство и климатичните промени. Безопасността на хвостохранилищата трябва да бъде приоритет, за да се избегнат бедствия, разрушителни за местните общности и околната среда.
Компаниите трябва да идентифицират кои фактори са най-важни за общността. Важно е измерването не само на финансовите резултати, но и на тези, свързани със стойността за обществото, което в миналото е било трудно, но съществуват измерители за критериите на ESG, които постепенно се подобряват.
4. Геополитика
На четвърта позиция са геополитическите фактори. Минните компании ще трябва да навигират в сложна международна обстановка, включваща търговски войни, нови правителства и национализъм по отношение на ресурсите. Концентрацията на ключови метали в отделни страни изостря рисковете, свързани с политическата нестабилност. Държавите правят промени в законодателствата за климата, а пандемията затегна правилата за внос и износ. В такива условия на голяма част от минните и металургичните компании им се налага да променят стратегически инвестиции вследствие на геополитически фактори. Все пак съществуват и държавни политики, подкрепящи минните компании в преминаването им през енергийния преход.
5. Достъп до капитал
Следващото предизвикателство е достъпът до капитал. Минните компании все повече се състезават не само по отношение на финансовите, но и на нефинансовите си показатели. Достъпът до капитал става все по-обвързан с представянето на компаниите по отношение на ESG критериите, LTO и целите за декарбонизация.
6. Несигурно търсене
Икономическо възстановяване след пандемията и паричните стимули създадоха по-голямо търсене на суровини, като цените също тръгнаха нагоре. Енергийният преход от своя страна увеличава търсенето на възобновяема енергия и системи за нейното производство и съхранение, както и на електрически превозни средства и съответно за необходимите за тях материали. Според проучване на EY много от суровините, необходими за енергийния преход, като мед, никел, кобалт и литий ще бъдат в недостиг към 2025-2026 г. Но съществува и реален риск от намиране на заместители. За намаляване на търсенето могат да допринесат и иновации в рециклирането.
7. Дигитализация и иновации
Компаниите инвестират все повече в дигитализация в отговор на предизвикателствата по отношение на ESG факторите и зеления преход. От полза са обработката на данни, създаването на модели и планирането на сценарии за вземане на интелигентни решения. Новите технологии могат да подобрят безопасността на работното място. Общо 62% от минните компании планират да увеличат автоматизацията през следващите 1-2 години.
8. Работна сила
Пандемията даде тласък на процесите на трансформация на управлението на работната сила. Достъпът до работна ръка и набирането на таланти бе затруднено от затварянето на границите. Не е изненада, че текучеството на работници на първа линия се е увеличило през последната година. В дългосрочен план минните компании са изправени пред предизвикателството да си изградят имидж на желано работно място за специалистите на бъдещите поколения при нарастващ недостиг на квалифицирани кадри в основни сфери. Важно е подобряването на сигурността на работното място.
9. Нови бизнес модели
Предизвикателствата, свързани с бизнес моделите, са единственото ново попълнение в класацията тази година. В условията на структурни трансформации в икономиката минните компании имат възможността да потърсят нови източници на стойност и да предефинират своя бизнес модел. Докладът предлага шест най-общи стратегии, които могат да са от полза на компаниите: споделена стойност, кръгов модел, вертикална и хоризонтална интеграция, съвместни предприятия, споразумения за изкупуване. Диверсификацията е начин да се смекчи волатилността на пазарите.
10. Продуктивност и разходи
Минните компании срещат по-високи производствени разходи, разходи по веригите за доставки, за работна ръка и по линия на декарбонизацията. Стратегиите за тяхното намаляването трябва да са дългосрочни и не за сметка на социалната отговорност и устойчивото развитие. Възможни стратегии са превключването към по-евтини възобновяеми енергийни източници, иновации и партньорства, преразглеждане на договори за доставки и услуги, автоматизация и аутсорсинг, съвместни предприятия с цел икономии от мащаба.