Тежката индустрия е останала стабилна в пандемията

Повечето сектори подобряват резултатите си през 2020 г., но рискът през тази година идва от цените на енергоносителите

Поскъпването на медта през миналата година изведе "Аурубис България" до челната позиция по оборот сред компаниите в страната
Поскъпването на медта през миналата година изведе "Аурубис България" до челната позиция по оборот сред компаниите в страната    ©  Цветелина Белутова
Поскъпването на медта през миналата година изведе "Аурубис България" до челната позиция по оборот сред компаниите в страната
Поскъпването на медта през миналата година изведе "Аурубис България" до челната позиция по оборот сред компаниите в страната    ©  Цветелина Белутова

Компаниите в тежката индустрия като цяло са преминали сравнително добре през пандемичната 2020 г. Три от четири сектора успяват да увеличат продажбите си и да отбележат средна печалба. Големият губещ през миналата година е химическата индустрия, която беше ударена от поевтиняването на петрола в резултат на свитото търсене и която е единствената с негативни резултати.

Дори и при другите индустрии обаче картината не е еднородна. Както в добива, така и в металургията най-силно се представят предприятията, свързани с мед и злато, заради покачването на цените на тези метали. По-ниските котировки на цинка и оловото, от друга страна, понижават приходите на производителите им. Заводите за стъкло и строителни материали също се представят добре, но картината при тях е донякъде изкривена от странични фактори.

Добивна индустрия

Добивът на полезни изкопаеми в България през миналата година е намалял с 3%, но картината в различните подсектори е разнородна, показват данните на Българската минно-геоложка камара. Докато добивът на руди се е увеличил и като обем, и като стойност заради поскъпването на металите, при въглищата има намаление от 21%, с което въгледобивът достига най-ниското си ниво от 15 години. Огромният спад се чете и в резултатите на най-голямата компания в подсектора - държавната "Мини Марица-изток".

Водещите компании в индустрията като цяло отчитат ръст на оборота с 9%, като стабилни резултати запазват медодобивните предприятия. "Елаците - мед" остава начело за втора поредна година, след като предходната година "Мини Марица-изток" рязко сви приходите си и й отстъпи лидерската позиция. При "Асарел Медет" има лек ръст на оборота, който се дължи основно на поскъпването на медта на международните пазари. В съчетание с повишената ефективност на работа компанията постига и значително увеличение на печалбата.

Големите печеливши миналата година са златодобивните компании. С ръст на приходите от близо 28% "Дънди прешъс металс Челопеч" прескача бариерата от половин милиард лева. Още по-впечатляващ е скокът на "Дънди прешъс металс Крумовград", която е единствената компания с трицифрен ръст на оборота. Резултатът все пак не е неочакван - 2020 г. беше първата пълна година за предприятието, което започна работа през 2019 г. Високите цени на златото допринасят за значителното покачване на печалбата и при двете дружества, както и за рекордната им за сектора рентабилност. С близо 9% по-високи са приходите и на третата златодобивна компания в сектора - "Горубсо - Кърджали".

При оловно-цинковите руди в класацията влизат свързаните "Върба - Батанци" и "Горубсо - Мадан", като първото отчита близо 12% понижение на приходите. И двете компании са на загуба за миналата година. Основните фактори, които влияят на резултатите, са цените на суровините на световния пазар и енергийните ресурси.

Металургия

Макар и без съществени размествания вътре в топ 10 на компаниите в металургичния сектор, за разлика от предходната година през 2020 г. те отчитат лек среден ръст на приходите. Печалбата им също се увеличава. Това става въпреки неочакваните затруднения в първата пандемична година, а причината са растящите цени на някои метали, които "издърпват" резултата на целия сектор нагоре.

Без конкуренция лидер остава медодобивният завод на "Аурубис България" в Пирдоп, който повишава оборота си с близо 12%. Нещо повече - това го превръща за първи път в най-голямата компания в страната въобще. Зад силния ръст стои поскъпването на медта през миналата година, а засиленото търсене на метала за различни приложения в бурно развиващи се нови индустрии като възобновяеми източници и електрическа мобилност, както и нуждата от съответната инфраструктура обещават резултатите на компанията да продължат да растат.

Голямото търсене е причината и за резкия скок в печалбата на производителя на медни изделия "София мед" въпреки лекия спад в оборота. Като цяло от компанията отчитат ръст в обема на продажбите до 82.3 хил. тона. По-рано тази година стана ясно, че компанията планира да увеличи капацитета си за производство на ленти от мед и медни сплави отново за нуждите на зелените индустрии. Програмата е частично финансирана с 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Заради по-ниските цени на цинка и оловото оборотът на пловдивския производител КЦМ намалява през 2020 г., но оперативната печалба леко се покачва, докато петкратният скок на нетната печалба се дължи основно на курсови разлики. Въпреки пандемията заводът продължи да работи и дори не се възползва от правителствените мерки за подкрепа на бизнеса. Рязкото поскъпване на електроенергията тази година обаче го принуди временно да спре производството, след като от компанията изчислиха, че при тези цени трупат по 200 хил. лв. загуба на ден.

Токовият удар е главната причина и за значително по-слабите резултати на стоманодобивните предприятия през миналата година, като "Стомана индъстри" отчита близо една четвърт по-ниски приходи. Върху представянето на българските заводи влияние оказва и липсата на механизъм за компенсиране на въглеродните емисии в цената на електроенергията, което ги прави неконкурентни на производителите в Европа, където такъв механизъм работи.

Стъкло и строителни материали

Производителите на стъкло и строителни материали са секторът с най-голям ръст на приходите през 2020 г. Скокът се дължи най-вече на първата компания в класацията - "Би Ей глас България", която е собственик на стъкларските заводи в Пловдив и София и която увеличава оборота си с близо 60% след трицифрен ръст предходната година. Основната причина за това е промяната в счетоводната практика на португалската група BA Glass, която купи предприятията преди няколко години. Сега продажбите на всичките й заводи се отчитат през българската компания, която функционира и като търговски център, т.е. оборотът на "Би Ей глас България" отразява оборота на цялата група. Промяната беше направена поетапно през 2019 г. и съответно 2020 г. е първата пълна година, в която е прилаган новият модел. Според отчета на BA Glass обаче груповите продажби също нарастват - с около 1%, а производството в България се е увеличило през миналата година като обем, макар че няма данни за стойността. Новият собственик започна голяма инвестиционна програма за 600 млн. лв., която ще удвои капацитета на заводите в страната, което предполага допълнителен растеж следващите години.

Заради силния си ръст миналата година "Би Ей глас България" изпревари сумарния резултат на трите стъкларски завода на турската Sisecam в Търговище, които имат малко над 530 млн. лв. оборот общо. От трите най-голям е производителят на плоско стъкло "Тракия глас България", който увеличава приходите си, но заради повишените разходи задълбочава загубата си. Най-големият работодател - "Пашабахче България", произвежда домакинско стъкло и е единствената компания, която отчита по-слаб оборот. Свитите разходи обаче и получената държавна помощ заради ковид са причина за резкия скок на печалбата на дружеството. Заводът за автомобилни стъкла "Шишеджам аутомотив България" пък през миналата година расте като оборот и успява да излезе на печалба.

И трите циментови завода в страната - "Девня цимент", "Холсим България" и "Златна Панега цимент", понижават леко продажбите си, но отчитат печалба, а първите два от тях са с двуцифрена рентабилност. От отчетите на дружествата се вижда, че активният внос на цимент от Турция, допълнително подсилен от поевтиняването на турската лира, е засегнал резултатите на всички български производители.

Химия

Със спад от над 35% най-слабо се представят компаниите в химическата индустрия през миналата година. Понижението обаче се дължи главно на "Лукойл Нефтохим Бургас", който заради големите си обеми влияе силно на секторния резултат. Драстичният срив на продажбите (близо 53%) стана причина и за първи път рафинерията да отстъпи лидерското място на най-голяма компания в страната на "Аурубис България". Резултатът е донякъде очакван на фона на свитото търсене на нефтопродукти в пандемичната година. Допълнително негативно влияние върху представянето на компанията е оказало и прекратяването на действието на сделката ОПЕК+ през пролетта на 2020 г., което доведе до срив на котировките на нефт. Ефектът е видим и при търговеца на горива на едро "Инса ойл", а по-слаби резултати отчита и производителят на биодизел "Астра плант".

Понижение има и при производителите на торове в страната. В отчета си "Агрополихим" посочва, че пандемията е засегнала сектора като цяло, като се е наблюдавало забавяне на доставките вземане на решение за сделка от страна на клиентите в последния момент и по-ограничена употреба на торове. В резултат на това продажбите са намалели. В същото време спадът на цените на фосфорните продукти в международен план при задържане на цените на суровините е довело до свиване на печалбата. При димитровградския торов завод "Неохим" спадът на продажбите е 12%, но компанията успява да излезе на печалба.

Намаление на оборота има и при девненския производител на калцинирана сода "Солвей Соди", като производството е било силно повлияно от пандемията, отчитат от компанията. Обичайно силно е останало търсенето на сода бикарбонат, но засега тя има малък дял в общото производство на завода. Това обаче ще се промени, след като през миналата година компанията обяви, че ще увеличи капацитета си за сода бикарбонат заради растящото търсене за изхранване на животни и газоочистка. Въпреки намаляването на печалбата дружеството отбелязва най-високата рентабилност в топ 10 на химическите предприятия.

Голямото предизвикателство за всички компании в тежката индустрия през 2021 г. са цените на електроенергията и горивата, които ще определят и резултатите им в края на годината. Въпреки че повечето предприятия значително подобриха енергийната си ефективност през последните години, те неизбежно остават най-енергоемките в индустрията. Допълнителен натиск върху работата им занапред ще оказват и ангажиментите за въглеродна неутралност, които ще изискват огромни инвестиции.