Смолян: Твърде далеч от големите индустриални клъстери

Разстоянията и малкият пазар ще продължават да затрудняват развитието на сектори, които търсят мрежа от доставчици

Град Смолян има икономика с около десетинахиляди работни места, като индустрията има тежест около 40%
Град Смолян има икономика с около десетинахиляди работни места, като индустрията има тежест около 40%
Град Смолян има икономика с около десетинахиляди работни места, като индустрията има тежест около 40%    ©  Велко Ангелов
Град Смолян има икономика с около десетинахиляди работни места, като индустрията има тежест около 40%    ©  Велко Ангелов

Събуждането на индустриален инвеститорски интерес към един типичен планински регион не е тривиална задача. Промишлените клъстери имат навика да се оформят в територии с голям пазар на труда, какъвто в никакъв случай не може да наречем област Смолян. Индустрията има нужда освен от стабилна демография и работна сила, но и от надеждни доставчици в географска близост, която да позволява относително лесна логистика и навременни доставки.

Разделени в планината

Една от най-малките като население области - Смолян, е и твърде далече от големи индустриални центрове, а вътре в самата област разстоянията между градовете са твърде големи (като време), за да позволяват ежедневно придвижване. Това не позволява да третираме цялата област като единен пазар на труда подобно на други региони в страната. Град Смолян има икономика с около десетина хиляди работни места, като индустрията има тежест около 40%. Останалите около 18 000 работни места са пръснати из областта в населени места, които са твърде далече едно от друго - Златоград, вторият по големина град в областта, е на повече от час от Смолян (и реално е по-близо до Кърджали), Девин е на повече от час от областния център. Пазарът на труда в части от областта е вероятно по-интегриран с други области, например Чепеларе с област Пловдив (и в частност Асеновград).

Щафета в авточастите

Каква индустрия би могло да има бъдеще в този планински край? Част от позитивната динамика на сектор мехатроника и аутомотив в Южен централен район се преля към Смолян и наистина имаше ръст с около 1200 работни места в петте години преди пандемията (после леко се свиха през 2020 г. - виж таблицата). Но примерите са малко и с променлив успех. До миналата година лидер в сектора бе немската аутомотив компания Kostal, която обаче преориентира голяма част от дейностите си към Пазарджик - регион с по-голям пазар на труда и по-добри транспортни връзки с доставчици и пазари. Освободеният от "Костал" трудов ресурс бързо бе зает от друг аутомотив инвеститор - чешката "Хроновски", която пък преди това развиваше производствена дейност в Първомай.

Ски вместо дрехи

Остава усещане за интерес към изнасяне на трудоинтензивни процеси към една област, която разполага с изключително ограничен трудов ресурс. Това се потвърждава и от изключително бавния ръст на производителността. Наистина преработващата промишленост има солиден дял - 38% от работните места в област Смолян, но общият брой индустриални работни места е едва под 11 000. В този тесен пазар има някакви възможности за трудоинтензивни производства в мехатроника и аутомотив и вероятно това е етап в индустриалната промяна, който не може да бъде прескочен. Областта все още е по-назад в своята индустриална трансформация (в сравнение с Хасково и Кърджали например), като най-голям дял от производствените работни позиции са в относително нископроизводителните "облекла и текстил".

Те очаквано се свиват, следвайки тенденциите, наблюдавани и на национално ниво. За последните пет години преди ковид кризата секторът губи близо 1000 работни места, или 9 процентни пункта дял в местната индустрия.

Трансформацията на индустриалния труд в областта беше подкрепена с един нетипичен пример за българското индустриално развитие - увеличаването на броя работни места в Чепеларе на производителя на спортни стоки (основно ски) "Амер спортс". Компанията добави и нова линия за производство на карбонови шини за велосипеди.

Дефицит на млади хора

Всичко това се случи на фона на почти липсваща конкуренция за работната сила от средно- и високопроизводителни процеси в мехатроника и аутомотив на областно ниво. Това обаче не може да бъде дългосрочно решение, защото липсата на други големи и динамично увеличаващи производителността работодатели е проблем за демографията на региона. Отрицателният механичен прираст е дългосрочна тенденция в областта, като особено висок е той във възрастовата група 10 - 29 години. Област Смолян продължава да губи жители и през 2020 г., като най-голям отлив има към динамично развиващия се и предлагащ повече възможности за работа Пловдив. Освен това коефициентът на демографско заместване - лицата на възраст 15 - 19 години, навлизащи на пазара на труда, спрямо тези на възраст 60 - 64 години, които излизат от него - е най-ниският в страната.

Все още няма коментари
Нов коментар